За Истанбулската конвенция трябва да се говори с конкретни аргументи
Авторът проф. Пламен Макариев е лекар на философските науки, професор във Философския факултет и някогашен началник на катедра " Философия " в СУ " Св. Климент Охридски ". Още по тематиката
Българска социалистическа партия желае референдум за Истанбулската спогодба, в Народното събрание я вадят от дневния ред
Народът би трябвало да се произнесе, съобщи Корнелия Нинова
24 яну 2018
Дебатът за Истанбулската спогодба - с хоругви, флагове и свещеници
Опонентите: Апокалипсис, ключ за вратата на пъкъла, повсеместен шперц за кутията на Пандора, змийски яйца в целофан, удар по фамилията и по мъжете
23 яну 2018
Как от бранител на Истанбулската спогодба църквата стана неин гневен съперник
Преди две години БПЦ поддържа документа, който в този момент жигосва като водещ до " честен разпад " и " заличаване за индивида "
23 яну 2018
" Трети пол " и други операции
Как незнанието се трансформира в национална идея
12 яну 2018
Осем министри са дали своят вот против конвенцията за отбрана на дами от принуждение
Спекулациите към Истанбулската спогодба основават комфортна димна завеса за същинските политически кавги
3 яну 2018 С претекст, че би трябвало да се организира още по-широк спор по тематиката, на 25 януари т.г. от ГЕРБ оповестиха, че отсрочват ратификацията от Народното събрание на Истанбулската спогодба за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение. Не е все едно, обаче, по какъв метод ще продължава този спор. Ако дебатът има за цел да се реализира някаква изясненост по въпроса дали утвърждението на Конвенцията би имало потребен или нездравословен резултат за нашето общество, това може да стане единствено при изискване, че всяко изказване " срещу " или " за " утвърждението бива аргументирано с позоваване на текста на този интернационален документ. Твърдя това от позицията на дълготраен учител и откривател в региона на публичните науки. Ако пък задачата е напълно друга, а точно – да се реализира избран политически резултат от една или друга политическа мощ, това при всяко състояние ще е нездравословно за нашата страна, най-малкото, тъй като би представлявало операция на публичното мнение и следователно е по-добре дебатът да не се продължава въобще.
В тази връзка буди неразбиране апелът на група български академици1, насочен към президента, ръководителя на Народното събрание, министър-председателя и водачите на политическите партии, в който по адрес на Конвенцията се насочат прекомерно ангажиращи квалификации, като да вземем за пример й се приписват " подозрително наличие и нездравословен смисъл ", без да се показват съответни места от нейния текст, които да са носители на такива наличие и смисъл. Казва се, да вземем за пример, че " зад медените думи сякаш в отбраната на дамите и децата от принуждение наднича лицето на нравственото разтление, на отхвърли от обичайните полезности за фамилията и най-много отвод от божиите заповеди за честен и честен живот и организация на фамилията и обществото ", без да се цитират или най-малко преразкажат тези членове и алинеи от този интернационален документ, в които съгласно създателите на Призива проличава нравствено разтление и/или които приканват за отвод от божиите заповеди за честен и честен живот.
А въобще предмет в най-голяма степен на манипулативно интерпретиране са два термина от Конвенцията – " обществен пол " (прословутият " gender " ) и " нестереотипни функции на пола ". Доколкото въобще критиците на Конвенцията се базират на нейния текст, те имат поради най-много тези термини, от чието съществуване в документа съгласно тях следва, че той позволява полово самоидентифициране на индивида, което може да бъде друго от биологичния му (й) пол и че в българските учебни заведения децата ще са длъжни да учат за хомосексуални ориентации, за еднополови бракове и т.п. Как наподобяват обаче въпросните термини в действителния си подтекст – подобен, какъвто той е в самата Конвенция?
В член 3, алинея в. се споделя, че " пол (gender, т.е. обществен пол, бел. авт.) значи обществено построени (в оригинала – " конструирани ", бел. авт.) функции, държания, действия и характерности, които несъмнено общество счита за подобаващи за дамите и за мъжете ". С тази формулировка се засяга един неоспорим факт – че биологичният пол не предопределя какви обществени функции ще се приписват на мъжете и дамите в другите общества, според от техните културни специфики. В едни страни дамите могат да служат в армията и полицията, да бъдат политически водачи, да пилотират самолети, а в други нямат право да карат и даже да излизат сами отвън дома си. А биологически, като дами, те не се разграничават по нищо. Терминът " обществен пол " се употребява в Конвенцията, не с цел да се релативира значимостта на биологичния, а с цел да се забрани оправдаването на насилието над дами и тяхното неравнопоставено отнасяне с културните особености на едно или друго общество (вж. също член 5).
Що се отнася до нестереотипните социално-полови функции, за които съгласно член 14 би трябвало да се преподава в учебно заведение, (където е уместно и по съгласуван с възрастовите особености на учениците начин), с този термин не се имат поради ексцентрични полови ориентации, а, както се вижда и от член 12, желателността на разчупване социално-половите стандарти, които са свързани с предубеждения, традиции и обичаи, утвърждаващи малоценността на дамите.
И по този начин, дано сме правилни в дебата за Истанбулската спогодба и да обсъждаме действителния й текст, а не някакви измислици, които – кой знае, може да са плод на някакви наши спотаявани до момента страхове, а може и да са майсторски конструирани от едни или други играчи на политическата сцена. Ако желаеме този спор да докара до рационално и потребно за страната решение.
------1 Позицията на деветимата учени - акад. Антон Дончев, акад. Константин Косев, акад. Георги Марков, акад. Стефан Воденичаров, акад. Благовест Сендов, акад. Васил Сгурев, акад. Людмил Стайков, акад. Васил Гюзелев, акад. Дамян Дамянов се появи в края на предходната седмица. В късия текст, подписан от деветимата, няма нито един мотив всъщност против конвенцията, само че пък той изобилства от прилагателни като " печално известната Истанбулска спогодба ", " конвенции със подозрително наличие и нездравословен смисъл, и с доста " подводни камъни ", налагани с жесток напън извън " и познатите апели " време е да защитим обичайните си православни полезности, почиващи върху хилядолетно историческо и културно развиване ".
Българска социалистическа партия желае референдум за Истанбулската спогодба, в Народното събрание я вадят от дневния ред
Народът би трябвало да се произнесе, съобщи Корнелия Нинова
24 яну 2018
Дебатът за Истанбулската спогодба - с хоругви, флагове и свещеници
Опонентите: Апокалипсис, ключ за вратата на пъкъла, повсеместен шперц за кутията на Пандора, змийски яйца в целофан, удар по фамилията и по мъжете
23 яну 2018
Как от бранител на Истанбулската спогодба църквата стана неин гневен съперник
Преди две години БПЦ поддържа документа, който в този момент жигосва като водещ до " честен разпад " и " заличаване за индивида "
23 яну 2018
" Трети пол " и други операции
Как незнанието се трансформира в национална идея
12 яну 2018
Осем министри са дали своят вот против конвенцията за отбрана на дами от принуждение
Спекулациите към Истанбулската спогодба основават комфортна димна завеса за същинските политически кавги
3 яну 2018 С претекст, че би трябвало да се организира още по-широк спор по тематиката, на 25 януари т.г. от ГЕРБ оповестиха, че отсрочват ратификацията от Народното събрание на Истанбулската спогодба за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение. Не е все едно, обаче, по какъв метод ще продължава този спор. Ако дебатът има за цел да се реализира някаква изясненост по въпроса дали утвърждението на Конвенцията би имало потребен или нездравословен резултат за нашето общество, това може да стане единствено при изискване, че всяко изказване " срещу " или " за " утвърждението бива аргументирано с позоваване на текста на този интернационален документ. Твърдя това от позицията на дълготраен учител и откривател в региона на публичните науки. Ако пък задачата е напълно друга, а точно – да се реализира избран политически резултат от една или друга политическа мощ, това при всяко състояние ще е нездравословно за нашата страна, най-малкото, тъй като би представлявало операция на публичното мнение и следователно е по-добре дебатът да не се продължава въобще.
В тази връзка буди неразбиране апелът на група български академици1, насочен към президента, ръководителя на Народното събрание, министър-председателя и водачите на политическите партии, в който по адрес на Конвенцията се насочат прекомерно ангажиращи квалификации, като да вземем за пример й се приписват " подозрително наличие и нездравословен смисъл ", без да се показват съответни места от нейния текст, които да са носители на такива наличие и смисъл. Казва се, да вземем за пример, че " зад медените думи сякаш в отбраната на дамите и децата от принуждение наднича лицето на нравственото разтление, на отхвърли от обичайните полезности за фамилията и най-много отвод от божиите заповеди за честен и честен живот и организация на фамилията и обществото ", без да се цитират или най-малко преразкажат тези членове и алинеи от този интернационален документ, в които съгласно създателите на Призива проличава нравствено разтление и/или които приканват за отвод от божиите заповеди за честен и честен живот.
А въобще предмет в най-голяма степен на манипулативно интерпретиране са два термина от Конвенцията – " обществен пол " (прословутият " gender " ) и " нестереотипни функции на пола ". Доколкото въобще критиците на Конвенцията се базират на нейния текст, те имат поради най-много тези термини, от чието съществуване в документа съгласно тях следва, че той позволява полово самоидентифициране на индивида, което може да бъде друго от биологичния му (й) пол и че в българските учебни заведения децата ще са длъжни да учат за хомосексуални ориентации, за еднополови бракове и т.п. Как наподобяват обаче въпросните термини в действителния си подтекст – подобен, какъвто той е в самата Конвенция?
В член 3, алинея в. се споделя, че " пол (gender, т.е. обществен пол, бел. авт.) значи обществено построени (в оригинала – " конструирани ", бел. авт.) функции, държания, действия и характерности, които несъмнено общество счита за подобаващи за дамите и за мъжете ". С тази формулировка се засяга един неоспорим факт – че биологичният пол не предопределя какви обществени функции ще се приписват на мъжете и дамите в другите общества, според от техните културни специфики. В едни страни дамите могат да служат в армията и полицията, да бъдат политически водачи, да пилотират самолети, а в други нямат право да карат и даже да излизат сами отвън дома си. А биологически, като дами, те не се разграничават по нищо. Терминът " обществен пол " се употребява в Конвенцията, не с цел да се релативира значимостта на биологичния, а с цел да се забрани оправдаването на насилието над дами и тяхното неравнопоставено отнасяне с културните особености на едно или друго общество (вж. също член 5).
Що се отнася до нестереотипните социално-полови функции, за които съгласно член 14 би трябвало да се преподава в учебно заведение, (където е уместно и по съгласуван с възрастовите особености на учениците начин), с този термин не се имат поради ексцентрични полови ориентации, а, както се вижда и от член 12, желателността на разчупване социално-половите стандарти, които са свързани с предубеждения, традиции и обичаи, утвърждаващи малоценността на дамите.
И по този начин, дано сме правилни в дебата за Истанбулската спогодба и да обсъждаме действителния й текст, а не някакви измислици, които – кой знае, може да са плод на някакви наши спотаявани до момента страхове, а може и да са майсторски конструирани от едни или други играчи на политическата сцена. Ако желаеме този спор да докара до рационално и потребно за страната решение.
------1 Позицията на деветимата учени - акад. Антон Дончев, акад. Константин Косев, акад. Георги Марков, акад. Стефан Воденичаров, акад. Благовест Сендов, акад. Васил Сгурев, акад. Людмил Стайков, акад. Васил Гюзелев, акад. Дамян Дамянов се появи в края на предходната седмица. В късия текст, подписан от деветимата, няма нито един мотив всъщност против конвенцията, само че пък той изобилства от прилагателни като " печално известната Истанбулска спогодба ", " конвенции със подозрително наличие и нездравословен смисъл, и с доста " подводни камъни ", налагани с жесток напън извън " и познатите апели " време е да защитим обичайните си православни полезности, почиващи върху хилядолетно историческо и културно развиване ".
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ