Кой чалгар иска да бута Терминал 1 - slava.bg
Автор: Васил Макаринов и Теодор Караколев
Фондация „ Български архитектурен модернизъм "
От изявления в медиите разбираме, че постройката на Терминал 1 на летище София е под сериозна опасност от срутване. Спечелилият концесията на Летище София френско-германски консорциум SOF Connect в един от идните стадии на уголемение възнамерява разрушение на изторическото здание, с цел да бъде освободено място за нов карго-терминал. Смятаме, че зданието е ослепителен пример на архитектурата от интервала сред двете международни войни и би следвало да бъде непокътнато и възобновено в достоверност заради полезността му както от естетическо-художествена позиция (заради причисляващата го към образците на модернизма архитектура и художествените творби в интериор), по този начин и като скъп откъс от историята на българската авиация и стопански живот.
Изграждането на летище село Враждебна (дн. квартал) стартира с декрет на Цар Борис III, публикуван на 16.IX.1937 година, а малко по-късно започва и строителството на новия пътнически терминал – днешният Терминал 1. Проектът е на архитектите Николай Марангозов, Петко Цветков и Цветан Добрев, като към края на Втората международна война постройката е съвсем подготвена. Зданието е намерено през 1947 година, когато от там стартират постоянните пътнически полети.
Архитектурата му е спокойна и сдържана, без непотребна величественост и показност. Обемите – ясно четими – са ситуирани хоризонтално и са омекотени от фината извивка. Фасадите са със спокоен темп, задаван от прозоречните отвори. Централната част е решена с щедро остъкляване към основната зала, насечено от няколко отвесни лизена. Облицовката е с бял камък.
Като част от обзавеждането на централната зала през 1949 година художникът Иван Пенков извършва 2 стенни мозайки с карти на България и на Европа, като всеки по-голям град е показан с емблематична постройка. Стените са покрити с разнообразни типове натурален камък, а за осветяване са инсталирани 3 огромни железни полилея.
Трябва да отбележим, че постройката е реконструирана неколкократно – още през 1960-те години са изпълнени редица пристройки, които са в контрастност с тип на първичното здание (козирка над входовете от юг, нова контролна кула, цели нови размери от север и пр.), а през края на 1990-те е извършено огромно преустрояване, което дефинитивно компрометира достоверността на фасадата, прибавяйки нови размери, които са доста надалеч от стиловите характерности на достоверната постройка.
За благополучие, цялостното пространство на централната зала до доста огромна степен е съхранено, дружно с интериорните детайли като мозайките на Иван Пенков, полилеите и стенните облицовки. Това е причина за преосмисляне на капацитета на пространството при една бъдеща и веща реституция. Смятаме също по този начин, че и южната фасада, посрещала в миналото пасажерите със своя горделив и спокоен аспект, би могла да бъде възобновена във тип, непосредствен до истинския, след срутване на в допълнение добавените размери.
Летището на София ще може да се похвали освен с трудноизмерими категории като улеснение, капацитет и прочие, само че и с нещо доста значимо и, уви, рядко срещано даже на други места по света – едно привлекателно за туристи и пасажери терминално здание, запазило духа на 1940-те – едно славно време за авиационната техника, междуконтиненталните пътувания и високите скорости. Затова молим Министерство на превоза, ръководено от министър Росен Желязков, и обединяването SOF Connect (състоящо се от основания в Париж фонд Meridiam и строителя Strabag) да премислят проектите си за разрушение на тази историческа полезност и да насочи силите съм към нейното запазване и реституция, което неизбежно би довело и до създаване на един в действителност стойностен културен имидж на новата Аерогара София.
Фондация „ Български архитектурен модернизъм "
От изявления в медиите разбираме, че постройката на Терминал 1 на летище София е под сериозна опасност от срутване. Спечелилият концесията на Летище София френско-германски консорциум SOF Connect в един от идните стадии на уголемение възнамерява разрушение на изторическото здание, с цел да бъде освободено място за нов карго-терминал. Смятаме, че зданието е ослепителен пример на архитектурата от интервала сред двете международни войни и би следвало да бъде непокътнато и възобновено в достоверност заради полезността му както от естетическо-художествена позиция (заради причисляващата го към образците на модернизма архитектура и художествените творби в интериор), по този начин и като скъп откъс от историята на българската авиация и стопански живот.
Изграждането на летище село Враждебна (дн. квартал) стартира с декрет на Цар Борис III, публикуван на 16.IX.1937 година, а малко по-късно започва и строителството на новия пътнически терминал – днешният Терминал 1. Проектът е на архитектите Николай Марангозов, Петко Цветков и Цветан Добрев, като към края на Втората международна война постройката е съвсем подготвена. Зданието е намерено през 1947 година, когато от там стартират постоянните пътнически полети.
Архитектурата му е спокойна и сдържана, без непотребна величественост и показност. Обемите – ясно четими – са ситуирани хоризонтално и са омекотени от фината извивка. Фасадите са със спокоен темп, задаван от прозоречните отвори. Централната част е решена с щедро остъкляване към основната зала, насечено от няколко отвесни лизена. Облицовката е с бял камък.
Като част от обзавеждането на централната зала през 1949 година художникът Иван Пенков извършва 2 стенни мозайки с карти на България и на Европа, като всеки по-голям град е показан с емблематична постройка. Стените са покрити с разнообразни типове натурален камък, а за осветяване са инсталирани 3 огромни железни полилея.
Трябва да отбележим, че постройката е реконструирана неколкократно – още през 1960-те години са изпълнени редица пристройки, които са в контрастност с тип на първичното здание (козирка над входовете от юг, нова контролна кула, цели нови размери от север и пр.), а през края на 1990-те е извършено огромно преустрояване, което дефинитивно компрометира достоверността на фасадата, прибавяйки нови размери, които са доста надалеч от стиловите характерности на достоверната постройка.
За благополучие, цялостното пространство на централната зала до доста огромна степен е съхранено, дружно с интериорните детайли като мозайките на Иван Пенков, полилеите и стенните облицовки. Това е причина за преосмисляне на капацитета на пространството при една бъдеща и веща реституция. Смятаме също по този начин, че и южната фасада, посрещала в миналото пасажерите със своя горделив и спокоен аспект, би могла да бъде възобновена във тип, непосредствен до истинския, след срутване на в допълнение добавените размери.
Летището на София ще може да се похвали освен с трудноизмерими категории като улеснение, капацитет и прочие, само че и с нещо доста значимо и, уви, рядко срещано даже на други места по света – едно привлекателно за туристи и пасажери терминално здание, запазило духа на 1940-те – едно славно време за авиационната техника, междуконтиненталните пътувания и високите скорости. Затова молим Министерство на превоза, ръководено от министър Росен Желязков, и обединяването SOF Connect (състоящо се от основания в Париж фонд Meridiam и строителя Strabag) да премислят проектите си за разрушение на тази историческа полезност и да насочи силите съм към нейното запазване и реституция, което неизбежно би довело и до създаване на един в действителност стойностен културен имидж на новата Аерогара София.
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ