Автор: Проф. д-р Пенчо Пенев, lex.bgТази статия има актуален повод.

Автор: Проф. доктор Пенчо Пенев, lex.bg

Тази публикация има настоящ мотив. По време, а и след приемане на последните промени в Конституцията, неведнъж в общественото пространство се стартира тезата, че в случай че Конституционният съд (КС) разгласи за противоконституционни някои от новоприетите разпореждания, по силата на тълкувателно решение №3/2020 година на КС (да не се бърка с решение №3/2003 година на КС) старите разпореждания не възвръщат действието си, а поражда празнина в конституционната уредба, която конституционният законодател ще би трябвало да попълни с нова регулация. Това значи при отменително решение нова процедура за смяна в Конституцията. Не споделям това схващане и тъй като то доби необятна известност, взех решение да изложа причините си.

Оставям настрани съображенията от държавническо, политическо, а и от чисто психическо естество, че в случай че тази теза се схване от Конституционен съд, той ще бъде в допълнение усложнен да разгласи противоконституционност, заради изключително тежките последствия от такова решение. Например, в случай че противоконституционността визира промени в правосъдната власт, тя ще остане доста дълго време без уредба и това на процедура ще значи ни повече, ни по-малко тежка конституционна рецесия във действието на съда, прокуратурата и следствието. На тези извънправни съображения няма да се спирам, не че са без значение, само че центърът, фокусът в публикацията ми ще бъдат чисто юридическите съображения, с които ще се опитам да обоснова тезата, че решение №3/2020 година в тази ситуация няма приложение и при оповестяване на противоконституционност на разпореждания, с които се променят или анулират досегашни конституционни разпореждания, решението на Конституционен съд създава по отношение на тях оздравителен резултат, т.е. изменените и анулирани разпореждания възвръщат своето регулативно деяние. За задачата ще направя къс разбор на решение №3/2020 година, по-късно ще се опитам да обоснова предпоставките и обсега на деяние на това решение и най-после ще ги съпоставя с хипотезата на оповестени за противоконституционни промени в Конституцията, осъществени от нормално Народно заседание, с които то е навлязло в изключителната подготвеност на Великото Народно заседание.

Съгласно тълкувателно решение №3/2020 година решението на Конституционен съд, с което закон, изменящ или отменящ настоящ закон, се афишира за противоконституционен, няма възстановително деяние по отношение на анулираната или изменената законова уредба. С това Конституционният съд поправя коренно предишно свое пояснение, обещано в решението по к.д. №25/1995 година, с което се приемаше, че при оповестяване на противоконституционност на закон за изменение или допълнение на настоящ закон, решението на Конституционен съд създава възстановително деяние, т.е. възвръща се действието на анулираната или променена законова регулация. От разбора на решение №3/2020 година може да бъдат направени следните заключения за приложното му поле:

1. Липсата на възстановително деяние при анулация или изменение на закон се отнася единствено до законова наредба, т.е. до несъгласие на законови разпореждания от обичайното законодателство с разпореждания на Конституцията.

2. Тълкувателно решение №3/2020 година на Конституционен съд не обгръща хипотезата ultra vires, в която има превишаване от законодателния орган на неговата подготвеност. Такава догадка не е обхваната от решение №3/2020 година на Конституционен съд и е разбираемо за какво – в обичайното законодателство Народното събрание е единственият законодателен орган, единствено той има законова подготвеност. Да се приказва за превишаване на законодателна подготвеност от единствения законодателен орган в страната в случаите на традиционно (обикновено) законодателство е лишено от смисъл. Един закон, признат от Народното събрание, може да бъде неуместен, неприятен, неправдив, противоконституционен, само че няма да бъде в никакъв случай предписан от незапознат орган, тъй като Народно събрание е само оправомощеният по Конституция законотворящ орган в страната. Поради тази причина, хипотезата на превишена подготвеност на законодателния орган не се преглежда въобще от решение №3/2020 година

3. Точно това обаче е основанието за противоконституционност при практикуване на парламентарен надзор от Конституционен съд във връзка с разпореждания на закон за изменение и допълнение на Конституцията. Единственият случай, отвън нарушаването на процедурата, в който е възможно Конституционен съд да разгласи противоконституционност при смяна на Конституцията от нормално Народно заседание е, когато то е навлязло в компетенциите на Велико Народно заседание. Това следва от тълкуването на наредбите на чл.153, по отношение на чл.158 от Конституцията. Това подхожда и на практиката на Конституционния съд. Ако оставим настрани процедурното съображение, единствената допустима догадка, в която Конституционен съд може да разгласи противоконституционност е, когато нормално Народно заседание си присвои подготвеност, която принадлежи на Велико народно събрание. Това е класическа догадка на ultra vires – постановяване на законодателен акт (ЗИДК) от орган, който няма подготвеност за това. Случаят не се намира в приложното поле на решение №3/2020 година на Конституционен съд, това обясних малко нагоре, сходна догадка въобще не се преглежда там. Последиците от решението на Конституционен съд, с което афишира противоконституционност, ще бъдат нормалните за всички браншове на правото последствия за акт, предписан от незапознат орган и това е нищожност на този акт. От това следва възобновяване на действието на промени или анулирания акт. В случая това е конституционната уредба, която е съществувала преди изменението. Обикновено Народно заседание няма подготвеност да я анулира и да приема заместваща такава.

В изгода на поддържаната в тази публикация теза ще употребявам и един тълкувателен прийом – този на reductio ad absurdum (тълкуване посредством свеждане до абсурд). Нека приемем, че решение на Конституционния съд, с което афишира противоконституционност на закон за изменение и допълнение на Конституцията, няма възстановително деяние. Тогава след постановяването му поражда празнина в конституционната уредба. Тази празнина може да бъде попълнена обаче не от нормално Народно заседание, а единствено от Велико Народно заседание, защото самото съображение за противоконституционност е обвързвано с нарушение от нормално Народно заседание на подготвеност, дадена единствено на Велико Народно заседание. Както е известно обаче, Велико Народно заседание се привиква по специфичен ред и този ред не включва решение на Конституционния съд, което да го провокира. Тезата за „ празнина “ в уредбата, като последица от отменително решение на Конституционен съд, води до неуместен резултат и ще сътвори безпорядък в конституционната уредба, в това число неспособност тя да бъде бързо и дейно възобновена. Абсурдно е да се привиква Велико Народно заседание за приемане на заместващи разпореждания. Естественото решение е възобновяване на анулираната регулация заради липса на подготвеност на конституционопроменящия орган.

Изводът от всичко казано е, че Конституционният съд се произнася за противоконституционност на разпореждания от закона за изменение и допълнение на Конституцията, преценявайки дали е в компетентността на нормално Народно заседание да одобри съответните конституционни разпореждания. Ако тази подготвеност е нарушена, със суспензивното решение на Конституционен съд се възвръща миналата конституционна регулация, защото съответните разпореждания в закона за изменение и допълнение на Конституцията са признати от незапознат орган. Това е единствената последица, която дава отговор на Конституцията – член 153, по отношение на член 158, и условието на правовата страна  – член 4, алинея 1 К. Коментираната догадка въобще не попада в обсега на приложното поле на решение №3/2020 година на Конституционен съд.