Двойна игра със Скопие на кабинета е абсурд. В РСМ си играят...
Автор: Проф. доктор Ана Кочева
Премиерът Кирил Петков отива на посещаване в Скопие на 18 януари, с цел да стартира нов кръг от договаряния за даването на зелена улица за влизането на Република Северна Македония (РСМ) в Европейски Съюз.
Отношенията с югозападната ни съседка са тематика и на свикания през днешния ден при президента Консултативен съвет за национална сигурност. Целта е разработване на общо мнение за ускорение на процеса на евроинтеграция на РСМ, само че при ценене и съблюдаване на българския народен интерес. Какво може да чакаме в договарянията със Скопие разяснява пред dir.bg проф. доктор Ана Кочева. Освен бележит лингвист от Българска академия на науките, тя е потомка на Миладиновския и Хаджовския жанр от Македония.
От премиера Кирил Петков тези дни чух, че добросъседството би трябвало да е водещо и изисква доста работа, както и че България не може да стои безучастно, когато някой пробва да присвои историята ни.
Опасявам се, че в това време в Скопие чуват някакви по-различни послания. Специалният представител на РСМ за България Владо Бучковски на собствен ред чул, че нашата страна се кани да анулира отлагането на началото на преговорния развой с Европейски Съюз. Тук не се ангажирам да предсказвам кой му го е споделил по този метод, само че не желая да позволявам, че новите ни ръководещи биха си разрешили да подават разнопосочни сигнали -
едни към българското общество, други към политиците отвъд.
Тази тематика в България е изключително деликатна, а и фактът, че тя не стопира да е измежду водещите, е доста индикативен. Няма потребност да се тества публичното мнение по нея, единодушието е монолитно, социологическите изследвания също са доста устойчиви и няма по какъв начин да бъде иначе предвид на родовата ни памет и роднински връзки.
Виждам предпочитание от премиера Петков и неговото държавно управление да се търси позволение на въпроса. Пътят обаче е двупосочен и се притеснявам, че в РСМ има много несвършена работа, която на този стадий пречи да се срещнем по средата. Ще ви отговоря напълно малко за региона, в която работя аз - във връзка с така наречен езиков спор ние от дълго време сме декларирали, че нямаме искания във връзка с актуалното съществуване на формалния език на РСМ. Що се отнася до историята му - до 1944 година той е неразривна част от българската езикова снага. Факт, който се поддържа от планини от документални обстоятелства - неподправени, наши и непознати!
По мотив на общите бизнес ползи се приказва от дълго време, само че и също толкоз от дълго време не са мръднали ни на йота, макар че някои са част и от двустранния контракт от 2017 година В него има Меморандум за съгласие за развиването на железопътните връзки сред София и Скопие. Нашата част е съвсем напълно построена, същото не може да се каже за останалата в РСМ. Какво да приказваме и за прословутия Коридор N 8? Идеите за общ бизнес не престават да отлежават на хартия или да се въртят единствено във вербалната сфера. Или пък обменът на медийни артикули, на културни планове. За страдание, аз не ги виждам. В РСМ нормално са доста великодушни на думи и обещания.
Що се отнася до научните ни контакти в историческата или езиковата област, те са тотално минирани и без да ставам неприятен оракул, се притеснявам, че " соработката " там е немислима, до момента в който дружно не прочетем достоверните, неманипулирани източници.
Кои са въпросите, които не би трябвало да проспим?
Основната част към този момент ги поставихме - неизпълнението на договора; антибългарската реторика; похищенията и операциите на документални исторически и езикови източници; разкриването на досиетата на тайните югослужби; насърчаването на активността на сепаратистката ОМО-Илинден; наливането на големи средства за антибългарска агитация отвън РСМ; непризнаването на към този момент направените български взаимни отстъпки.
Едно от настояванията на македонските българи е да бъдат включени в Конституцията на РСМ. Не смятам, че е редно ние да се произнасяме по конституционни въпроси на други страни. Както и противоположното, несъмнено. Защото претенциите към Пиринска Македония не са стихнали, прикрито или очевидно. Ако в РСМ се зачитат еднообразно правата на всички жители, всички които се усещат македонски българи, надали биха имали проблемите, които имат в този момент.
Не бих споделила, че двустранните ни връзки би трябвало да се преглеждат като " заплащане на цена ", тъй като това не е някакъв бакалски пазарлък от вида " ти на мене, аз на тебе ".
Това не е търговия, не става дума и за извиване на ръце
Има справедливи условия, те са такива, каквито са, само че в Скопие настойчиво се премълчават, освен това - преиначават се. Затова София няма по какъв начин да си затвори очите пред тях и да ги пренебрегне.
Аргументи като " западните ни сътрудници не ни схващат " не са съответстващи. Ако допуснем, че до момента не са ни разбирали, очевидно би трябвало да се подхващат съответни стъпки, с цел да почнат да ни схващат. Всяка една страна преди началото на договарянията си с Европейски Съюз е давала гаранции, изпълнявайки избрани условия, включително и България. РСМ няма да е нито първата, евентуално не и последната, която би трябвало да извърви този път, а опасенията, че това ще я обезсмисли като страна, въпреки и млада, са изцяло неоснователни.
Свързани вести Президентът привиква Съвета за национална сигурност поради Северна Македония
Премиерът Кирил Петков отива на посещаване в Скопие на 18 януари, с цел да стартира нов кръг от договаряния за даването на зелена улица за влизането на Република Северна Македония (РСМ) в Европейски Съюз.
Отношенията с югозападната ни съседка са тематика и на свикания през днешния ден при президента Консултативен съвет за национална сигурност. Целта е разработване на общо мнение за ускорение на процеса на евроинтеграция на РСМ, само че при ценене и съблюдаване на българския народен интерес. Какво може да чакаме в договарянията със Скопие разяснява пред dir.bg проф. доктор Ана Кочева. Освен бележит лингвист от Българска академия на науките, тя е потомка на Миладиновския и Хаджовския жанр от Македония.
От премиера Кирил Петков тези дни чух, че добросъседството би трябвало да е водещо и изисква доста работа, както и че България не може да стои безучастно, когато някой пробва да присвои историята ни.
Опасявам се, че в това време в Скопие чуват някакви по-различни послания. Специалният представител на РСМ за България Владо Бучковски на собствен ред чул, че нашата страна се кани да анулира отлагането на началото на преговорния развой с Европейски Съюз. Тук не се ангажирам да предсказвам кой му го е споделил по този метод, само че не желая да позволявам, че новите ни ръководещи биха си разрешили да подават разнопосочни сигнали -
едни към българското общество, други към политиците отвъд.
Тази тематика в България е изключително деликатна, а и фактът, че тя не стопира да е измежду водещите, е доста индикативен. Няма потребност да се тества публичното мнение по нея, единодушието е монолитно, социологическите изследвания също са доста устойчиви и няма по какъв начин да бъде иначе предвид на родовата ни памет и роднински връзки.
Виждам предпочитание от премиера Петков и неговото държавно управление да се търси позволение на въпроса. Пътят обаче е двупосочен и се притеснявам, че в РСМ има много несвършена работа, която на този стадий пречи да се срещнем по средата. Ще ви отговоря напълно малко за региона, в която работя аз - във връзка с така наречен езиков спор ние от дълго време сме декларирали, че нямаме искания във връзка с актуалното съществуване на формалния език на РСМ. Що се отнася до историята му - до 1944 година той е неразривна част от българската езикова снага. Факт, който се поддържа от планини от документални обстоятелства - неподправени, наши и непознати!
По мотив на общите бизнес ползи се приказва от дълго време, само че и също толкоз от дълго време не са мръднали ни на йота, макар че някои са част и от двустранния контракт от 2017 година В него има Меморандум за съгласие за развиването на железопътните връзки сред София и Скопие. Нашата част е съвсем напълно построена, същото не може да се каже за останалата в РСМ. Какво да приказваме и за прословутия Коридор N 8? Идеите за общ бизнес не престават да отлежават на хартия или да се въртят единствено във вербалната сфера. Или пък обменът на медийни артикули, на културни планове. За страдание, аз не ги виждам. В РСМ нормално са доста великодушни на думи и обещания.
Що се отнася до научните ни контакти в историческата или езиковата област, те са тотално минирани и без да ставам неприятен оракул, се притеснявам, че " соработката " там е немислима, до момента в който дружно не прочетем достоверните, неманипулирани източници.
Кои са въпросите, които не би трябвало да проспим?
Основната част към този момент ги поставихме - неизпълнението на договора; антибългарската реторика; похищенията и операциите на документални исторически и езикови източници; разкриването на досиетата на тайните югослужби; насърчаването на активността на сепаратистката ОМО-Илинден; наливането на големи средства за антибългарска агитация отвън РСМ; непризнаването на към този момент направените български взаимни отстъпки.
Едно от настояванията на македонските българи е да бъдат включени в Конституцията на РСМ. Не смятам, че е редно ние да се произнасяме по конституционни въпроси на други страни. Както и противоположното, несъмнено. Защото претенциите към Пиринска Македония не са стихнали, прикрито или очевидно. Ако в РСМ се зачитат еднообразно правата на всички жители, всички които се усещат македонски българи, надали биха имали проблемите, които имат в този момент.
Не бих споделила, че двустранните ни връзки би трябвало да се преглеждат като " заплащане на цена ", тъй като това не е някакъв бакалски пазарлък от вида " ти на мене, аз на тебе ".
Това не е търговия, не става дума и за извиване на ръце
Има справедливи условия, те са такива, каквито са, само че в Скопие настойчиво се премълчават, освен това - преиначават се. Затова София няма по какъв начин да си затвори очите пред тях и да ги пренебрегне.
Аргументи като " западните ни сътрудници не ни схващат " не са съответстващи. Ако допуснем, че до момента не са ни разбирали, очевидно би трябвало да се подхващат съответни стъпки, с цел да почнат да ни схващат. Всяка една страна преди началото на договарянията си с Европейски Съюз е давала гаранции, изпълнявайки избрани условия, включително и България. РСМ няма да е нито първата, евентуално не и последната, която би трябвало да извърви този път, а опасенията, че това ще я обезсмисли като страна, въпреки и млада, са изцяло неоснователни.
Свързани вести Президентът привиква Съвета за национална сигурност поради Северна Македония
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ