Монтана страда по Диана
Автор на творбата е скулпторът Димитър Генчев
Статуята на богинята Диана – закрилница на Монтана, открадната преди повече от 20 години, да бъде възобновена в центъра на регионалния град, желаеха общински съветници. Задигането на митична пазителка на изворите, горите и дивите животни от крадци е освен неприличен факт, само че и лишава хората и града от връзка с предишното и от правото да носят с горделивост името на селището, определено от първите му заселници преди 20 века, акцентират фенове на историята.
Бронзовата богиня, опънала лък над Монтана, към този момент помнят единствено трансфериралите средата на живота си поданици на града. Статуята на Диана се появява на рид над града през 1973 година
Тогава по повеля на окръжното управление скулпторът Димитър Генчев създава фигура на богинята в цялостен растеж и я инсталира пред Ловния дом. “Идеята беше освен да се украси Ловният дом, а и да се отдаде респект на предишното. Въпреки че тогавашната идеология отхвърляше религиите и божествата, част от локалните ръководители бяха необятно скроени хора и отчитаха дълбоките исторически корени на града ”, споделя скулпторът Димитър Генчев. Богинята Диана е определена неслучайно от окръжните водачи – още при първите разкопки в подножието на крепостта Монтанензиум са открити остатъци от скулптури и каменни надписи, които свидетелстват, че на мястото е имало светилище на Аполон и Диана, които са били настойници на римския лагер, пазещ пътя към Дунав и вътрешността на империята.
Скулпторът обаче извайва богинята не във типа, в който е показана в античните артефакти, а като младо полуголо момиче с лък – знак на хубост, мощ и порив. Още с слагането си пред Ловния дом бронзовата богиня става фаворитка на локалните поданици и атракция за посетители.
Сградата, превърната в социализма в ресторант, и хълмът получават наименованието “Диана ” и край момичето с лъка си устройват срещи влюбени, събират се компании, шумят веселби.
Бронзовата Диана обаче не съумява даже да навърши 20 години. След измененията Ловния дом запустява, апаши го разграбват и срутват до основи. “Ясно беше, че крадците ще посегнат и на скулптурата и осведомих градската администрация да вземе ограничения и да прибере статуята на несъмнено място. Но не ме чуха и Диана изчезна! ”, спомня си някогашният експерт по лова в Монтана Стоян Аврамов. Каква е ориста на бронзовата богиня никой не знае. Не е изключено кражбата да е била поръчкова и изящната пластика в този момент да краси нечие частно имение, считат някои. Други обаче са сигурни, че в тези времена на бедност, съсипия и обири най-вероятно Диана е била разфасована и предадена за вторични първични материали. От които крадците са взели жалки левчета.
В края на януари 1993 година с декрет някогашният Михайловград е преименуван на Монтана, а локалната администрация сменя герба на града и вместо пламък с петолъчна звезда на наследник щит се появява богинята с лък и надпис “Диана – настойничка на Монтана ”. Статуята на настойничката обаче към този момент я няма. Няколко генерации младежи израстват в града край Огоста без изобщо да са виждали бронзовата богиня, край която бащите и дедите им са целували девойки и са чествали рождени дни, балове и сватби.
Скулптурата на Диана да бъде възобновена като закрилница на града, само че и поради високите си естетически качества и почитта към историята, предложи на едно от последните съвещания на общинския съвет в Монтана доктор Людмил Антов – началник на комисията по публичен ред и битка с корупцията. “Това е предпочитание и на доста жители. Скулптурата може да бъде сложена в центъра, да вземем за пример – пред входа на общината, като осъществяването й бъде включено в плана за идния главен ремонт и реорганизация на идеалния център на Монтана! ”, съобщи съветникът.
Възстановяването на похитената римска богиня е допустимо – има непокътнато копие, по което може да се отлее нова фигура, настояват специалисти.
“Тази статуя върших с огромна обич! Навремето подарих копие на Диана на близки в село Ромча в Искърското дефиле. За страдание не мога да вляза по отношение на наследниците им, само че се надявам, че това въпреки всичко ще стане и статуята ще бъде възобновена и сложена в Монтана, където и е мястото ”, споделя 89 годишният ваятел Димитър Генчев. Той е безапелационен, че се отхвърля от хонорар за творбата си и би трябвало да се обезпечат единствено средства за отливането на пластиката – към 22 000 лв.. “За мен концепцията е добра!
Диана е знак на античното минало на града, статуята е и част от спомените и страстите на генерации локални поданици. Мисля, че в случай че жителите желаят, пластиката може да бъде възобновена и ще стане една от емблемите на днешна Монтана. Хората отново ще се срещат и снимат край нея! ”, споделя ръководителят на Общинския съвет Иво Иванов.
Статуята на богинята Диана – закрилница на Монтана, открадната преди повече от 20 години, да бъде възобновена в центъра на регионалния град, желаеха общински съветници. Задигането на митична пазителка на изворите, горите и дивите животни от крадци е освен неприличен факт, само че и лишава хората и града от връзка с предишното и от правото да носят с горделивост името на селището, определено от първите му заселници преди 20 века, акцентират фенове на историята.
Бронзовата богиня, опънала лък над Монтана, към този момент помнят единствено трансфериралите средата на живота си поданици на града. Статуята на Диана се появява на рид над града през 1973 година
Тогава по повеля на окръжното управление скулпторът Димитър Генчев създава фигура на богинята в цялостен растеж и я инсталира пред Ловния дом. “Идеята беше освен да се украси Ловният дом, а и да се отдаде респект на предишното. Въпреки че тогавашната идеология отхвърляше религиите и божествата, част от локалните ръководители бяха необятно скроени хора и отчитаха дълбоките исторически корени на града ”, споделя скулпторът Димитър Генчев. Богинята Диана е определена неслучайно от окръжните водачи – още при първите разкопки в подножието на крепостта Монтанензиум са открити остатъци от скулптури и каменни надписи, които свидетелстват, че на мястото е имало светилище на Аполон и Диана, които са били настойници на римския лагер, пазещ пътя към Дунав и вътрешността на империята.
Скулпторът обаче извайва богинята не във типа, в който е показана в античните артефакти, а като младо полуголо момиче с лък – знак на хубост, мощ и порив. Още с слагането си пред Ловния дом бронзовата богиня става фаворитка на локалните поданици и атракция за посетители.
Сградата, превърната в социализма в ресторант, и хълмът получават наименованието “Диана ” и край момичето с лъка си устройват срещи влюбени, събират се компании, шумят веселби.
Бронзовата Диана обаче не съумява даже да навърши 20 години. След измененията Ловния дом запустява, апаши го разграбват и срутват до основи. “Ясно беше, че крадците ще посегнат и на скулптурата и осведомих градската администрация да вземе ограничения и да прибере статуята на несъмнено място. Но не ме чуха и Диана изчезна! ”, спомня си някогашният експерт по лова в Монтана Стоян Аврамов. Каква е ориста на бронзовата богиня никой не знае. Не е изключено кражбата да е била поръчкова и изящната пластика в този момент да краси нечие частно имение, считат някои. Други обаче са сигурни, че в тези времена на бедност, съсипия и обири най-вероятно Диана е била разфасована и предадена за вторични първични материали. От които крадците са взели жалки левчета.
В края на януари 1993 година с декрет някогашният Михайловград е преименуван на Монтана, а локалната администрация сменя герба на града и вместо пламък с петолъчна звезда на наследник щит се появява богинята с лък и надпис “Диана – настойничка на Монтана ”. Статуята на настойничката обаче към този момент я няма. Няколко генерации младежи израстват в града край Огоста без изобщо да са виждали бронзовата богиня, край която бащите и дедите им са целували девойки и са чествали рождени дни, балове и сватби.
Скулптурата на Диана да бъде възобновена като закрилница на града, само че и поради високите си естетически качества и почитта към историята, предложи на едно от последните съвещания на общинския съвет в Монтана доктор Людмил Антов – началник на комисията по публичен ред и битка с корупцията. “Това е предпочитание и на доста жители. Скулптурата може да бъде сложена в центъра, да вземем за пример – пред входа на общината, като осъществяването й бъде включено в плана за идния главен ремонт и реорганизация на идеалния център на Монтана! ”, съобщи съветникът.
Възстановяването на похитената римска богиня е допустимо – има непокътнато копие, по което може да се отлее нова фигура, настояват специалисти.
“Тази статуя върших с огромна обич! Навремето подарих копие на Диана на близки в село Ромча в Искърското дефиле. За страдание не мога да вляза по отношение на наследниците им, само че се надявам, че това въпреки всичко ще стане и статуята ще бъде възобновена и сложена в Монтана, където и е мястото ”, споделя 89 годишният ваятел Димитър Генчев. Той е безапелационен, че се отхвърля от хонорар за творбата си и би трябвало да се обезпечат единствено средства за отливането на пластиката – към 22 000 лв.. “За мен концепцията е добра!
Диана е знак на античното минало на града, статуята е и част от спомените и страстите на генерации локални поданици. Мисля, че в случай че жителите желаят, пластиката може да бъде възобновена и ще стане една от емблемите на днешна Монтана. Хората отново ще се срещат и снимат край нея! ”, споделя ръководителят на Общинския съвет Иво Иванов.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ