Автор: Андре Беркоф, радио Сюд16 май 2023 г.Бих искал да

Автор: Андре Беркоф, радио " Сюд "

16 май 2023 година

" Бих желал да видя всички тези хора, които са за изпращането на оръжия, да отидат да се бият. Аз съм за мир, върша филантропични задачи във военната зона в Донбас. Нека тези, които желаят война, да изпратят децата си или да отидат сами да се бият. Да прекарат един час там и да забележим дали към момента ще считат, че това е добра концепция. Хората не си дават сметка, че мъртвите са хиляди и това е тъжно за всички... Американците бяха заслепени от личния си хюбрис. Това е Икар, който се счита за толкоз популярен, че може се приближи до слънцето. И ето, че в един миг крилата му се разтопяват и той пада. Това се случва с Американската империя и това се случва с всички империи ". Това е несъмнено за империята - в един миг тя пада. Ние, французите, би трябвало да си кажем: “Трябва да се събудим преди да паднем с Американската империя! Време е да се събудим ”. Това споделя Никола Миркович, създател на книгата " Украинският безпорядък " в изявление за Андре Беркоф по радио " Сюд ".

Никола Миркович има сръбско и френско поданство. Възпитаник е на Европейското бизнес учебно заведение. Работи в филантропичния бранш от 2006 година, като е съосновател на асоциацията Solidarité Kosovo за подкрепяне на сърбите от Косово и Метохия, които бяха жертви на войната през 1999 година и нейните последствия. През 1999 година Никола Миркович беше жив щит против бомбите на НАТО по мостовете в Белград. Той е създател на книгите Bienvenue au Kosovo (Добре пристигнали в Косово), Le Martyre du Kosovo (Мъченичеството на Косово), в които разобличава западните неистини за Косовската война. През 2014 година Никола Миркович се причислява към Vostok France Solidarité Donbass, асоциация, с която към този момент е направил няколко филантропични задачи за жертвите на войната в Донбас, до момента в който продължава задачите си за Косово.

- Предаването “Лице в лице ” на Андре Беркоф с Никола Миркович за неговата книга “Украинският безпорядък ” ( “Le Chaos ukrainien ”) на издателство “Рublishroom factory ”. Добър ден, Никола Миркович!

- Добър ден!

- Никола Миркович, вие сте написали една книга, “Украинският безпорядък ”, и забавното е, че проследявате тази история и се връщате доста обратно, до 1991 година Казвате, че тази война е почнала през 1991 година.

- Да.

- Не през 2002 година, не през 2004 година, не през 2014 година в Донбас, очевидно не и през 2022 година с съветската инвазия. Това датира доста от дълго време. Вие разказвате и казвате, че в действителност сме на кръстопът. Припомням, че сте ученик на Европейското бизнес учебно заведение (European Business School), президент на асоциацията “Запад-Изток ”, доста сте писали, а точно L'Amérique Empire (Империята Америка), за която към този момент сме говорили, Bienvenue au Kosovo (Добре пристигнали в Косово) и Le Martyre du Kosovo (Мъченичеството на Косово), а в този момент разказвате цялата история на украинския безпорядък и казвате, че през днешния ден в действителност сме на кръстопът, само че на трагичен кръстопът, тъй като - и отново споделям, че вие не изпадате нито в апокалиптизъм, нито в катастрофизъм -, вие казвате: Съединени американски щати, Русия, Европа, явно и Украйна, са сред изкачването и бездната.

- Абсолютно!

- Обяснете ни за какво.

- Защото действителността зад тази война, за която не се приказва задоволително, е, че това е на първо място конфликт сред Русия и нейните съдружници в многополюсния свят - по-късно ще приказваме за БРИКС - и атлантическия свят - Съединените щати. Украйна е просто “бойното поле ”. Наистина това, което се случва, е извънредно.

- Всъщност това е прокси война?

- Това е прокси война. Ако махнете атлантическото финансиране и въоръжение - и това го споделят самите украинци, най-малко тези, които са в Киев - повече няма да има война в Украйна. Американците доста от дълго време са разкрили - още Спайкман, Макиндър, геополитолози от предишния век -, че на първо място не би трябвало да се появява противник на Съединените щати. Те са разбрали, че единственото място, където може да се появи този противник, е Евразия, тази огромна тектонична плоча сред Европа и Азия. И затова те се опасяват, тъй като от края на комунизма американците не стопират да уголемяват своята мрежа, да усилват своята империя.

- Нека да напомним, че рухването на Съюз на съветските социалистически републики през 1989-1990, по-късно “Краят на историята ” на Фукуяма означаваше владичество, безусловно водачество на американците на планетата.

- Точно по този начин. И американците повярваха, че в действителност ще завоюват историята, че това е краят ѝ, че към този момент нямат съперник и вместо да употребяват “меката си мощ ” (soft power) посредством медиите, консултантските компании, всички тези организации, които имат, с цел да уголемяват своето въздействие, те взеха решение да употребяват силовия способ всякога, когато срещнат и най-малката пречка.

- Какъв образец ще дадете за силовия способ?

- Цветните революции, които организираха в някогашна Югославия, Грузия, Киргизстан, в зоните на съветско въздействие. Те използваха силовия способ в Афганистан…

- Либия.

- В Либия, в Ирак. Американските войни, в които ние, за жалост, неведнъж бяхме забъркани след 11 септември 2001 година, са предизвикали гибелта на над 900 хиляди души по света, една трета от които са цивилни, и това число не идва от съветски институт, а от Института “Уотсън ” на Университета “Браун ” в Съединени американски щати. Една трета от 500-те американски вмешателства по света от 1776 година насам, от Войната за независимостта, една трета от американските интервенции са се случили през 90-те години на ХХ век, т.е. сега, в който към този момент нямаше Съюз на съветските социалистически републики, съвсем нямаше комунисти, американците форсираха това в Европа, с цел да придвижат пешките си напред, било посредством културната си “мека мощ ”, било посредством цветни революции, било напряко посредством война. И това, което се случи в Украйна, е, че руснаците, които бяха в мерника на американците, тъй като това е голяма територия, извънредно богата, с над 130 млн. поданици, американците желаеха също да ги вкарат в своя атлантически свят, само че в един миг руснаците споделиха “не, не желаеме да влизаме в този модел ”.

- Хубаво е да се занимаваме с европейските флагове на Триумфалната арка, само че е доста по-интересно да забележим какво се случва през днешния ден. Говорехме за състояните на силите и за това нахлуване, което виждаме на всички места. В книгата си говорите за Саудитска Арабия, която възвръща връзките си с Иран под егидата на Китай; различната валута след SWIFT; Саудитска Арабия, която продава петрола си против юани на Китай; другите възможности, дедоларизацията и така нататък Всъщност каква роля играят Украйна и Европа в тази история?

- За страдание, Европа играя неприятната роля, тъй като сме се наредили до Съединени американски щати в една война, която те проведоха. Икономистът Джефри Сакс, който беше непосредствен до неоконсерваторите, във всеки случай  добре познава американската система, споделя: войната в Украйна е разследване от 30-годишната американска неоконсервативна политика след рухването на Съюз на съветските социалистически републики. Ние играем ролята на запаси на Съединените щати. Американците провокираха държавен прелом в Киев през 2014 година Сложиха там всякакви министри, даже министри, които не бяха украинци - министърът на финансите идваше от Щатите, други министри пристигнаха от Грузия, от Литва, с цел да служат на американската идея. Те получиха министерство и украинско поданство в еднакъв ден. Резултатът беше протест в източната част на страната, която отхвърли държавния прелом, и революция, за която не се приказва, войната от 2014 година с 10 хиляди починали, 30 хиляди ранени и над един милион бежанци…

- Войната в Донбас.

- И вместо да търсим мир, каквато е нашата роля - постоянно са ми казвали, че Европа значи мир, че тя повече не желае нито Първа, нито Втора международна война и аз съм склонен на 100% с това, тези войни са ужасни и защото съм бил няколко пъти в Донбас с моята асоциация “Запад-Изток ”, мога да ви кажа, че никой не желае да го преживее -, вместо това, ние играем ролята на американците, които вършат всичко, с цел да отдалечат Русия от останалата част от Европа. Майкъл Хъдсън, един дребното икономисти, които бяха планували рецесията от 2007-2008 година, споделя: страхът на американците е да не изгубят американския си протекторат. Американците се опасяват, че ние ще работим, ще намерим интелигентни способи да работим с Русия, Китай, Азия и Съединените щати към този момент няма да бъдат част от уравнението. Така че тактиката на Вашингтон е да ни раздели дефинитивно през днешния ден от Русия, на следващия ден от Китай, с цел да може да резервира този европейски протекторат. А ние не играем нашата роля. Ние би трябвало да създадем всичко допустимо - имаме съседи, братя, които се бият сега, а Зеленски обикаля канцелариите, с цел да получи оръжия. Кога споменахме даже един път думата “мир ”? Трябва да приказваме за мир. Да, мъчно е. Да, има закононарушения, само че и от двете страни.

- Никола Миркович, въпреки всичко да не забравяме, че Путин стартира през февруари 2022 г…

- Да, изцяло.

- … бойните дейности, нахлувайки в Украйна.

- Напълно и то в нарушаване на интернационалното право и това е тъпо. Но очевидно би трябвало да напомним, че тази война, която към този момент бе почнала, аргументи гибелта на 10 хиляди души - гражданската война сред украинци. Това не го напомнят, постоянно споделят: украинците са от едната страна, руснаците - от другата. Това не е правилно. Украинците се бият от този момент. Украйна е много нова структура. И югът и изтокът на Украйна не са съгласни, тъй че съществува този спор, който видяхме през Първата международна война. През Втората международна война украинските националисти бяха на страната на нацистите, имаше и други украинци, които бяха на страната на Съветите, в резултат на което украинците престанаха да се бият дружно. Американците умеят доста добре да се възползват от тези основни зони, те се възползваха от опълчването сред украинците, с цел да отдалечат Русия. Те въвлякоха Русия в този спор, тъй като кой ще отиде през днешния ден да работи с Русия? Това е съвсем невероятно, до момента в който има военно състояние. Следователно горивата, благосъстоянията, които идваха от Русия, към този момент не идват непосредствено в Европа. Изведнъж ние се затворихме в една неприятна позиция, която също така е доста лицемерна, тъй като съветските първични материали излизат от Русия, обработват се, рафинират се в Индия и още веднъж идват при нас. Добре виждаме, че това ни вреди.

- Освен това се появиха нови сътрудници на Русия - БРИКС и така нататък

- Именно и сега руснаците построяват различен модел на атлантическия модел. Нека не забравяме, че съгласно статистика на Института “Уилсън ”, една американска институция, глобите се ползват от население, което съставлява 16% от планетата, т.е. единствено от едно незначително малцинство от жителите на тази планета.

- Така нареченият Запад.

- Точно по този начин, атлантическият модел. Към 16-те % от планетата прибавете Япония, Австралия. Световното население като цяло не желае наказания. Всички желаят да бъде открито спокойно решение в Украйна, а това ще разреши на Русия да продължи да се развива. Нашата стопанска система върви доста, доста зле, наред с други, поради глобите

- А инфлация имаше и преди този момент.

- Именно, само че руснаците не престават да работят с китайците, с останалата част от Азия, Близкия изток, Африка, Южна Америка, т.е. можем да кажем, че тази политика на наказания ни вреди, предизвиква ни беди, само че тя вреди не по-малко и на Русия. Вследствие на което Европа няма да завоюва нищо, следвайки американската политика. Трябва да разделим външната си политика от американската политика и да разгадаем тази вътрешноевропейски боен спор.

- Никола Миркович, това, което казвате, е положително благопожелание, тъй като даже и през вчерашния ден видяхме Макрон, който посрещна Зеленски, преди да одобри огромните шефове на интернационалните компании във Версай, а също така в никакъв случай не е опровергавал нашия ослепителен министър на стопанската система и финансите, който искаше да сложи на колене съветската стопанска система и то по какъв начин “успя ”! Видяхме по какъв начин беше посрещнат Зеленски и от английския министър председател, който сподели “ще ви доставим изтребител ” и т. н. Всъщност ние въобще не сме на този свят.

- Изобщо не сме. Генерал Дьо Гол споделяше още през 60-те години, че казусът е Американската империя и това го виждаме съответно през днешния ден. Управлявани сме от елити, които години наред са били напоявани с атлантизма, американизма, които мечтаят за “Дисни ” и така нататък, и ползват американската политика, а това се прави в наш ущърб, тъй като въобще не е в наш интерес да влизаме във война. Франция би трябвало да бъде миротворец, а не да прави война. Замесени сме директно във войната, а това значи, че сме избрали лагер. Това не може да се прави против нас. Ако отидат още по-далеч, какво ще вършим? Ако следваме тази логичност, ще отидат ли един ден французите да се бият за Краматорск, за Горловка, за Киев?

- В този миг ще ви кажат: “Никола Миркович, това е колаборационистки дух! ”.

- Да, само че това е двуличие. Бих желал да видя всички тези хора, които са за изпращането на оръжия, да отидат да се бият. Аз съм за мир, върша филантропични задачи във военната зона в Донбас. Нека тези, които желаят война, да изпратят децата си или да отидат сами да се бият. Да прекарат един час там и да забележим дали към момента ще считат, че това е добра концепция. Хората не си дават сметка, че мъртвите са хиляди и това е тъжно за всички.

- Ежедневно…

- Ежедневно, във всеки от лагерите. Знаем, че един ден това ще спре и ще би трябвало да се възвръща. Както го направиха французите и германците, или французите и англичаните в предишното. Трябва да приближим тези дати допустимо най-скоро и непременно да се борим против тази войнствена логичност, съгласно която положителните са от едната страна, неприятните - от другата. Това не е холивудски филм, доста по-сложно е.

- Разбира се. Мисля, че би трябвало да напомним, Никола Миркович, вие обстойно го припомняте в книгата си, какво е нацията, каква е ролята на нацията. Вие стартирате с това, след това цитирате Ернест Ренан. Трябва да кажем, че Киев и Украйна наисти демонстрираха, че съществуват като нация, бият се доста добре, има опозиция. Смятахме, че Русия ще погълне Украйна за три дни, само че това не се случи. Следователно съществува същински украински шовинизъм, същинско украинско национално схващане, само че в същото време, което вие доста добре показвате, съществува една Украйна, която е доста обвързвана с Русия. Обяснете ни го.

- Трябва да се върнем първоначално, с цел да разберем. За страдание, имаме усещането, че един ден Путин се е събудил и си споделил: “Какво направих? Вече направих Олимпийски игри, направих Световно състезание по футбол. Още не съм нападнал комшия, значи ще го направя ”. Малко осмивам, само че почти по този начин го показват в медиите. Трябва да се върнем обратно в историята на Украйна. Както при всеки спор, би трябвало да се върнем в предишното. Историята на Украйна е напълно нова. Преди ХIХ век не се приказва за украински народ. Първата украинска структура е социалистически опит през Първата международна война и точно комунистите построяват Украинската руска социалистическа република.

- Комунистите са построили Украинската руска социалистическа република?

- Точно по този начин, първият път, когато Украйна съществува като страна, е под формата на руска социалистическа република в границите на Съветския съюз.

- През коя година?

- През 1922 година, тъй като Сталин желае непременно да има украинска нация. Казва, че това е извънредно значимо. Той се опасява от великоруския национализъм, споделя, че украинският шовинизъм е по-малко рисков от великоруския национализъм. Той споделя даже “Ще създадем тази Украйна ”. На 10-ия конгрес на Комунистическата партия споделя: “Да, правилно е, че приказват съветски, само че за няколко години ще принудим всички да приказват украински ”.

- Това го споделя Сталин?

- Сталин на конгреса на Комунистическата партия. Провежда се политика на украинизация и задължават хората да научат украински. Това демонстрира доколко страната е нежна, тъй като това е руска структура, в градовете болшинството от популацията приказва съветски, в селата - по-скоро украински, а откъм гърба комунистическата идеология споделя: “не, не, ще ги създадем всичките украинци ”. Това продължава известно време. Но първоначално, в случай че се върнем в Средновековието и погледнем Киевска Рус, цялото славянско население в този район се намира в една голяма страна, която обгръща частично днешна Украйна, днешна Беларус, балтийските страни, Русия, към която непрекъснато ще се домогват разнообразни страни.

- Как може да се назова това?

- Това може да се назова началото на Руската империя. Според средновековния летопис на Нестор Киев е майката на всички съветски градове. Една част от руснаците попадат под монголско владичество, по-късно се освобождават и сега, в който руснаците се освобождават от монголите, друга част от тази Киевска Рус попада под властта на литовците и поляците. Това ще продължи 400 години. А произходът на думата “Украйна ” значи гранична зона, това е боен поход. А за какво се е говорело за “Украйна ” в предишното? За нея не се приказва като за страна, има няколко такива в славянския свят…

- Това е парадоксално: мостът се е трансформирал в стена!

- Именно, мостът се е трансформирал в стена и назовават тази област “окраина ”, тъй като това е граничната зона, където руснаците, от една страна, поляците и литовците, от друга, ще се бият постоянно в продължение на 400 години и по тази причина се приказва за “окраина ” като за гранична зона чак до ХIХ век; или измежду част от съветския хайлайф по това време - те си споделят “ние сме южни руснаци, разнообразни от другите ”. Това име ще бъде употребявано още веднъж - те се назовават малоруси по това време - те основават и одобряват това име “украинци ”. Това не значи, че украинците нямат право да имат страна, само че би трябвало добре да се разбере, би трябвало да се върнем първоначално, тъй като в построяването на Украйна не всички желаят да бъдат самостоятелни, не всички желаят да приказват украински.

- Има западни украинци, които в действителност имат съзнание, което е изключително…

- Националистическо.

- … Националистическо. А рускоезичните желаят да запазят своя съветски език…

- Точно по този начин. По време на задачата ми предходната година бях в Горловка, по време на бомбардировките, приказвах с една преподавателка по непознати езици, която ми сподели: “Аз съм украинка, само че се усещам по-близка с Москва, в сравнение с с Киев и Европейския съюз. Така че за мен е значимо не да се разделя Украйна, само че избирам да бъде по-близо до Русия ”. Много хора ще кажат това в източната и южната част...

- Това просвета ли е или нещо друго?

- Това е просвета - езикът, непосредствената непосредственост, също така и история, защото Сталин и Ленин, когато основават Съюз на съветските социалистически републики, отрязват една част от Русия и я прибавят към тази нова структура, наречена Украйна, която не е съществувала преди този момент, и споделят: “Ще сложим украинци, ще сложим руснаци от Русия, ще смесим всичко това и с желязна ръка ще се получи ”. Но по време на Втората международна война украинците от западната част избират нацистите, украинците от източната - Червената войска. А по време на Майдана видяхме, че Западна Украйна и част от Киев са по-близо до германците, до европейците, а Изтокът се разпалва, с цел да се сближи с Русия. Има една чупливост и американците, атлантиците натиснаха тази чупливост, тъй като когато има чупливост, явно е по-лесно да се възпламени война. А това е на съветската граница, тъй че беше явно още от 2014 година, от момента, в който бе осъществен този държавен прелом, че това ще приключи зле, ще приключи с война като днешната.

- Какви са вариантите съгласно вас?

- Има няколко. Не съм вещател, само че това, което е несъмнено, е, че нито американците, нито руснаците могат да изгубят. Това е несъмнено. Днес Съединените щати рискуват своята хегемония…

- Няма ли да има победител и губещ?

- Неизбежно ще има, само че през днешния ден нито един от двамата не може да загуби. И в случай че Путин е вкарал тези сили в Украйна, които са принудени да се отдръпват от борбата, това ще бъде цялостно отрицание за Путин, и американците знаят, че идващият стадий - или за образуване на цветна гражданска война, или за събаряне на режим…

- Ще бъде Русия.

- Ще бъде Русия. А идващият стадий за американците е Китай, който е същинският стопански противник. Знаем, че те нямат необикновен интерес руснаците да изгубят, а зад Китай е част от Азия, част от Африка, болшинството в света, бразилците също са в тази група, която желае да смъкна атлантическия модел, американския модел, роден след Втората международна война с построяването на институции като МВФ, Световната банка…

- Оттук и смяната в света.

- Промяната в света, която се прави сега - дедоларизацията, все по-малко страни се обръщат към $. Защо да употребяват американската валута, с цел да вършат покупко-продажби, когато французите купуват нефт от Обединените арабски емирства, да вземем за пример? Няма никакъв смисъл в това. Така че тази смяна е в ход. Американците се опасяват от това. Финансовият министър Джанет Йелън сподели неотдавна: “Трябва да внимаваме ”. Следователно се основава успореден свят от самостоятелни, суверенни народи, които желаят да се конкурират с американската надмощие: “Вашият модел завърши, той не върви, желая по-добре да се разпределя баницата ”. А също така и цялата културна част с “културата на анулацията ”, уокизма, която безусловно не минава отвън тези граници…

- Виждаме го към този момент във Франция. Футболистите към този момент не желаят да носят ЛГБТ фанелката.

- Точно по този начин. Това шокира доста хора и тези страни споделят: “ще създадем собствен личен модел ”. Американците ръководеха предходния модел, те бяха хегемонът, великата мощ.

- Според вас те в действителност ли смятаха, че това ще продължи вечно?

- Да, по този начин мисля, по тази причина Франсис Фукуяма говореше за края на историята. Те бяха заслепени от личния си хюбрис (арогантност, пренебрежителност - бел. пр.). Това е Икар, който се счита за толкоз популярен, че може се приближи до слънцето. И ето, че в един миг крилата му се разтопяват и той пада. Това се случва с Американската империя и това се случва с всички империи. Това е несъмнено за империята - в даден миг тя пада. Ние, французите, би трябвало да си кажем: “Внимание, би трябвало да се събудим преди да паднем с Американската империя! Време е да се събудим ”.

- Трябва ли да има към момента Европа? Спомнете си думите на Кисинджър: “Кой е телефонният номер на Европа? ”.

- Да, да, това е несъмнено. За страдание, виждаме в този подтекст на войната в Украйна, че Европа отсъства, с изключение на да набира средства, да приказва за война, да намира пари, които ги нямаше за пенсиите, които не съществуват за болниците…

- Да изпраща оръжия.

- Да намира пари за оръжия, за ликвидиране, за войната при братята. Това даже не е на другия завършек на света, което също е много цинично, само че това е за европейските братя. Украинците и руснаците ще си останат там и след войната, тъй че имаме интерес да установим по-добри връзки с тях допустимо най-бързо. Европа отсъства. Мисля, че този апел за многополюсен свят би трябвало да провокира сепване, да разсъни европейските народи, които в един миг ще си кажат: “Нашата европейска структура не ни отбрани през другите рецесии, не ни пази през днешния ден, дано се събудим и дано вземем назад ориста си в свои ръце ”. И мисля, че европейската страна, която има смелостта да каже “Искам различен свят, друг от атлантическия модел ”, ще има всичко, с цел да завоюва, и дивидентите от мира, и величието. А Франция би трябвало да изиграе роля.

- Ще забележим, Никола Миркович, дали това ще остане едно положително благопожелание или не. Междувременно включваме нашите слушатели, Люсиен.

- Включваме незабавно Франсоа от Ивлин. Добър ден, Франсоа!

Франсоа: - Добър ден на всички! Много благодаря за това предаване - то дава изясняващ контражур на обстановката сред Украйна и Русия с добра историческа вероятност и считам, че вие в действителност сте справедливи и давате доста фактологични детайли. Много благодаря! Въпросът ми е каква беше ролята или резултатът от даването на Крим през 1954 година от Хрушчов на Украйна. По това време Украйна беше част от Съюз на съветските социалистически републики, тъй че може да се каже, че това е съвсем една страна. В подмяна на това, Крим през 1991 година се върна в съветското лоно, защото той е формиран най-вече от съветско население - 65% през 2014 година - и това е директен достъп до Черно море. Следователно какви са следствията от този подарък на Хрушчов през 1954 година?

Никола Миркович: - Хубаво е, че говорите за ситуацията на Крим. Нека не забравяме, че Крим беше отвоюван от татарите. Дори и най-големите украински националисти не могат да претендират за Крим, тъй като той не е бил част от тази зона, която те назовават Украйна. Хрушчов, някогашният общоприет секретар на Украинската комунистическа партия - би трябвало да напомним, че има доста украинци, които са ръководели Съюз на съветските социалистически републики, дава Крим на Украйна през 1954 година, с цел да ознаменува дружбата сред украинците и руснаците, на своя глава Крим, на своя глава руснаците, на своя глава украинците. По това време е могъл да направи това, макар че Съветската конституция не го е разрешавала. Така това население се оказва за един ден в Украинската руска социалистическа република. Поради исторически аргументи то е преобладаващо съветско, както преди малко загатнах. Това явно е било потрес за популацията - да си представим, че Еманюел Макрон даде Нормандия на Англия в името на положителното съгласие с англичаните…

- Не с цел да достави наслаждение на Чарлз (смях).

- В името на дружбата сред англичаните и французите. Добре. Те са приели - по това време това е бил Съюз на съветските социалистически републики, с доста компликации те го одобряват, не са имали избор. Когато през 1991 година бе оповестена независимостта на Украйна, кримляните желаеха да се върнат в Русия. Има нещо, за което не се приказва - имаше референдум за връщането…

- През 1991 година

- През 1991 година, за присъединението на Крим, който става самостоятелна област, към Русия. И в случай че четете в. “Монд ” от този интервал, ще видите, че украинската войска нахлува с оръжия в администрацията на Крим, с цел да попречи на кримляните да…

- Да отидат да гласоподават?

- Не да гласоподават, а да осъществят своята автономност и да се причислят към Русия. Очевидно даването на Крим на украинците обръща наобратно географската карта, геополитическата карта. Защо това е толкоз значимо? Защото през днешния ден това е най-голямата съветска военноморска база, т.е. това е достъпът до Черно море, затова до Средиземно море, след това и до топлите морета, т.е. това е извънредно стратегическо и по тази причина даже след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики и оповестяването на независимостта на Украйна, има контракт сред Русия и Украйна за десетки години руснаците да продължат да употребяват военноморската си база.

- Много благодаря, Франсоа! Отиваме в Байон при Сезар. Добър ден, Сезар!

Сезар: - Добър ден, Андре Беркоф, доста благодаря за вашите супер излъчвания!

- Благодаря, Сезар!

Сезар: - Мисля, във връзка с войната в Украйна, само че също и за това, което се случи с Доналд Тръмп, че има един голям проблем - това е фашизмът. Често споделят, че фашизмът е нещо дясно. Има и ляв фашизъм, макар че аз нямам доверие в дясното и лявото…

- Съгласни сме, че има фашизъм, без значение дали е десен или ляв, той е фашизъм.

Сезар: Не се приказва задоволително за това, че има центристки фашизъм, който внушава, че е малко от едното, малко от другото и най-после постоянно е за богатите. Щом обвиниш богатите, те упрекват, че си конспирационист. Щом критикуваш въпроса за имиграцията, те упрекват в расизъм. Тоест има фашизъм по всички тематики. Щом поискаш да направиш нещо автентично, ни пречат да приказваме. Искам да отбележа този обсег на фашизма и да спрат да го слагат в графата “десен ” или не знам коя си, и бих желал да кажа нещо последно: аз съм изцяло склонен с това, което сподели гостът ви, само че вторият миг е, че в никакъв случай не се гласоподава в тази страна, в никакъв случай не се гласоподава, до момента в който живеем в съседство с Швейцария, страна, която гласоподава доста постоянно.  Мисля, че в случай че всички жители по света можеха да гласоподават доста повече, сигурен съм, че щяхме да имаме доста по-многополюсни политици, доста по-различни политици и многообразието щеше да разреши независимост на изразяването. За страдание, в никакъв случай не гласуваме, затова водачите вземат решенията, а народът не се показва. Така че дано спрат да споделят, че сме републики, ние сме републики от доста неприятно качество, тъй като в никакъв случай не се гласоподава и би трябвало да възпроизведем швейцарската система!

- Благодаря, Сезар! Вие какво мислите, Никола Миркович?

Никола Миркович: - По украинската тематика има една публична версия, каквато може да съществува в една тоталитарна, фашистка страна, и сега, в който нарушиш разпоредбите, те подозират в куп политически връзки. А това е съществено. Има война и тук би трябвало да може да се приказва за нея, както би трябвало да може да се приказва по който и да е въпрос - бил той медицински, политически, културен, състезателен. Именно съпоставянето на хрумвания постоянно разрешава да стигне до консенсус и решение. Войната в Украйна продължава към този момент осем години. От девет години сигнализирам за тази война. Отидох на място. Когато се случи този прелом, си споделих, че в един или различен ден това ще се изроди. Свързах се с огромна част от пресата, даже доведох украинци от Донбас, ранени от украинската войска, тук, във Франция.

- И по какъв начин реагира пресата?

- Имаше публицисти, които не пристигнаха, които си споделиха: “Какво ме интересува тази във война в Донбас? Няма никаква изгода от това ”. Казах: “Почакайте, ще видите какво ще се случи ”. Или пък имаше публицисти, които пристигнаха, от “уважаваните медии ”…

- Мейнстрийм медиите.

- По-скоро от мейнстрийма и които споделиха: “Това е супер забавно, само че нямам право да приказвам ”. Имам имена, които няма да дам, от огромни всекидневници, както леви, по този начин и десни, които пристигнаха и споделиха, че това е извънредно значимо, само че тяхната редакция споделя “не, това няма да излезе ”. Редакционният съвет не искаше да се приказва за Донбас. Казах: “Но каква е тази страна? Има война… ”.

- Това също може да се назова фашизъм, аз бих го нарекъл тоталитаризъм на мисълта! Полиция на мисълта! Която е колкото лява, толкоз и дясна, само че точно поради това тези понятия към този момент не съществуват на фона на този злокобен  и отвращаващ конформизъм на господстващата мисъл, което е ужасно! Люсиен?

- Много благодаря, Сезар! Да отидем в Монпелие при Патрисия. Добър ден, Патрисия!

Патрисия: - Добър ден, господин Миркович! Добър ден, господин Беркоф! Хареса ми всичко, което казахте за мира. Възможно ли е да се направи делба на Украйна сред една, в кавички, несъмнено, “източна ” и една “западна ” част, с цел да се откри метод за постигането на мир, преговаряйки с господин Путин или различен, не знам?

Никола Миркович: - Това е добра концепция, опция в даден миг, доколкото украинците от ХХ век не стопират да се бият, не реализират единодушие за дефиницията на “украинец ”. Има украинци, които приказват съветски език. Припомням, че Зеленски първоначално е рускоезичен и трябваше да научи украински, откакто се издигна на власт. Но има други рускоезични, които нямат предпочитание да научат украински. Ако в даден миг би трябвало да се раздели страната на две, в случай че това е залогът за мир, може би това е решението. Ще би трябвало обаче тези две бряга на Днепър, може би, или тези два народа да съумеят да работят дружно, тъй като въпреки всичко е полуда за Европа да се разцепват. Не стопират да ни приказват за Европа…

- Те го направиха в Югославия.

- О, те го направиха безскрупулно, с бомби, НАТО бомбардира изцяло нелегално, без позволение от Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, Сърбия, цивилен инфраструктури, болници…

- Има още нещо, Никола Миркович, има украинско национално съзнание, те го потвърдиха от февруари 2022 година!

- Да.

- Но културата ли предопределя това разделяне сред източните украинци и западните украинци, или не?

- Главната неточност - и ние, от атлантическа страна, също носим част от отговорността - беше, че заложихме на украинския шовинизъм. Това е примитивен шовинизъм, който на първо място се е дефинирал като антируски шовинизъм. И Михайло Драгоманов, който е един от бащите на украинския шовинизъм, споделяше “Внимание! Ние имаме един недостатък, който е, че имаме нации, които ненавиждаме - евреите, поляците и руснаците. Трябва да внимаваме - и това го споделя един от бащите на украинския шовинизъм преди повече от 100 години -, в случай че такива хора дойдат на власт, бихме създали врагове нашите съседи ”. И дано не забравяме, че украинските националисти са създали ужасни неща - имаше кланета на поляци по време на Втората международна война…

- Бандера…

- Степан Бандера, който споделяше, че украинският шовинизъм се въодушевява от националсоциализма. Така че дано не забравяме това. А ние заложихме на този шовинизъм, с цел да свалим Янукович през 2014 година и да създадем държавен прелом. Впрочем този шовинизъм е коренно неприятелски към украинците от изток. Ако желаеме една умиротворена Украйна, би трябвало да се откри терен за съгласие и за украиноезичните, и за рускоезичните и сигурно да не се възхваляват героите от Втората международна война, които са избивали съседите си, които са избивали украинците от изток. Има монументи на украинци от изтока, починали през Втората международна война, които са се били против германците и против пронацистки украинци. Следователно по какъв начин можем да имаме вяра, подкрепяйки тези неонацистки придвижвания, окуражавайки ги на Майдана да смъкват Янукович, че те няма да се възползват, с цел да трансформират обществото? Те въпреки всичко споделиха по време на този Евромайдан, че желаят да забранят потреблението на съветски език, който е език, говорен от милиони украинци, които са си казвали преди този момент “аз съм украинец, само че приказвам съветски, това няма да е проблем ”, единствено че през днешния ден с войната, откакто се случи този Евромайдан и това разделение…

- Това е проблем.

- Те споделят “не желая да ме принуждават да приказвам различен език ”. Това е грешката: с цел да има умиротворена Украйна, би трябвало да се унищожи тази идеология, която в действителност е расистка, антируска и антирускоезична.

- Люсиен, имаме ли време за финален слушател?

- Да, Ришар от Тулуза. Добър ден, Ришар!

Ришар: - Добър ден и на вас! Имам един въпрос по тази сериозна тематика: какво можем да създадем като елементарни гласоподаватели? Можем ли да се надяваме, че една политическа група, даже и доста дребна, в Националното заседание може да внесе предложение за закон, с цел да се ограничи, даже обезврежда финансирането на войната, както споделяше господин Оланд, “до последния украинец ”? Това ще бъде огромно филантропично дело. Можем да се надяваме, ще забележим какво ще излезе.

- Какво мислите, Никола Миркович? Ще има ли парламентарна група, която би могла да каже: “Спрете с това изпращане на оръжия за стотици милиарди долари ”? А доста добре виждаме какво става - оръжията идват, руснаците ги унищожават. Освен това има хиляди починали.

Никола Миркович: - Разбира се, това би било избавително. Ако е допустимо в Националното заседание да има хора с благосклонност, които да преминат политическите граници и да съумеят да се срещнат, или една парламентарна група да каже “спираме война ”, това би било доста значимо, тъй като тази война може да забуксува. Мисля, че в случай че Франция желае да спре войната, това не е комплицирано.

- Може да има нуклеарен уклон!

- Именно. Франция дава оръжия и кой споделя, че в един миг на Русия няма да ѝ пристигна до гуша Франция да дава оръжия, да образова стрелци, и да каже: “Вие помогате на украинците, аз имам хиперзвукови ракети и ще обуздая Париж ”? Това може да се случи. А ние какво ще кажем: “А, не, ние даваме оръжия, не участваме във войната ”? Не става по този начин. Трябва да се деескалира, това е в полза на цяла Европа, още повече, че прекосяваме през забележителна икономическа рецесия. Така че би трябвало да се стремим към мир и мисля, че това, за което би трябвало да се борим, е да кажем “Украйна няма да влезе в НАТО ”, тъй като това е казусът с Русия. Преговаря се, дискутира се. И войната ще свърши доста бързо, в случай че спрем финансирането, оръжията и кажем, че Украйна няма да влезе в НАТО. Така се прави. Това не е първата война в Европа.

- Трябва да спре този украински безпорядък, който великолепно описвате, Никола Миркович!

- Много благодаря!

Превод от френски: Галя Дачкова