Ерик Бърн – в нас живеят едновременно вътрешното Дете, Родителя и Възрастния.
Автор – Диляна Велева / magnifisonz.com
В нас живеят по едно и също време вътрешното Дете, Родителя и Възрастния. Как да се научим да ги разпознаваме? Структурният разбор на личността на Ерик Бърн.
Понякога, когато наблюдаваш и слушаш хората, можеш да ги видиш по какъв начин се трансформират пред очите ти. Това е една цялостна смяна – в израза на лицето, в думите, в жестовете и сигналите на тялото. Сякаш стават внезапно други. Толкова разнообразни, че сякаш не съществува мост, които да свързва обособените държания.
Един от вероятните отговори за промяната в тези вътрешни пътувания ни дава американският психолог Ерик Бърн, основателят на Транзакционния разбор (1910 – 1970). Той съставлява терапия на взаимоотношението, учредена на схващането, че метода, по който хората се държат в сегашното, се основава на предпоставки от предишното. Те в даден миг може да са били нужни за оцеляването на човек, но в доста случаи към този момент не са годни за задачите на действителността. И ни пречат. Да продължим по пътя си. За задачите на транзакционния разбор, Ерик Бърн създава структурния разбор, който е задачата на нашето малко странствуване и една дребна част от света на Ерик Бърн. Според него, в човек живеят по едно и също време три психически същности. Бърн ги наименува като – Аз -Родител, Аз – Дете и Аз – Възрастен. Те се задействат в душeвността ни неумишлено при другите обстановки, в които попадаме.Тези положения на индивида не са функции, в които влизаме за малко, а са неговата психологична действителност. Его-състоянията се изписват с основни букви, с цел да се отличават от действителните родител, възрастен и дете в живота на индивида.
Родителя включва голяма сбирка от записи в мозъка на човек, възприети в ранните му години. Период, към който Бърн причислява почти първите пет години от живота. Всичко, което детето е видяло да вършат родителите му, и всичко, което е чуло да споделят, е записано в Родителя. Всеки има Родител, всеки от нас е изпитал външни въздействия през първите пет години от живота си. Данните в Родителя се поемат и записват „ напряко “ без редактиране. Положението на дребното дете, неговата взаимозависимост, неговата некадърност да се показва с думи не му разрешават да трансформира, поправя или изяснява тези данни. В Родителя са записани всички предизвестия, правила и закони, които детето чува от родителите си и вижда в метода им на живот.Това е трайно записване. Човек не може да го изтрие.То е постоянно разполагаем и елементарно се възпроизвежда през целия живот. Вътрешният Родител е от витално значимо значение, той ни защищава от доста рискове, като записа ” Не докосвай този нож ” да вземем за пример. Много постоянно данните от Родителя се появяват във всекидневния живот в категорията „ по какъв начин да… “: по какъв начин да пресека улицата, по какъв начин да оправя леглото си, по какъв начин да класифицирам коледната елха. Много от тези наредби са подсилени от думи като „ в никакъв случай “ и „ постоянно “ и „ в никакъв случай “не забравяй ”. Докато външните събития се записват като цялост от данни, която назоваваме Родител, по едно и също време с тях се реализира и различен тип запис. Това е записването на вътрешни събития, реакцията на дребния човек по отношение на това, което вижда и чува. Именно този блок от данни, включващи „ видяното, чутото, почувствуваното и разбраното “, Ерик Бърн дефинира като вътрешното Дете.
Его-състоянието Дете включва възприятията ни, връзките ни и моделите на държание, които са реминисценция от личното ни детство. Следователно, това Его-състояние възприема външната и вътрешната действителност по метод, присъщ за по-ранен възрастов стадий. В психологичното положение Дете всеки човек може да бъде пренесен съвсем когато и да е посредством взаимоотношениета си с другите. Много от нещата, които ни се случват, нещата, които ни раняват, възвръщат обстановки от детството и провокират сходни усеща на тези, които сме изпитали тогава. Детето живее в нас и се отразява в способността ни свободно да се отдаваме на своите усеща. То ни оказва помощ намерено да показваме потребностите си. Вътрешното дете дефинира метода, по който се подчиняваме на престижите в живота си.Отговаря за това, дали да се боим да поемаме своите отговорности или се опитваме да ги прехвърлим на някой различен. Третата наша психологична действителност, Ерик Бърн, разказва като положение на Възрастен. Ние превключваме на нея, когато сме в положение да участване интензивно в обстановката на “тук и в този момент ”. В положение Възрастен, човек е в цялостен контакт с външната и вътрешната действителност и то по метод, подобаващ за възрастта, в която се намира сега. Това действие може да бъде наречено „ настоящ разум “. Поведението на личността в положение Възрастен дава отговор на неговата календарна (настояща) възраст. То носи в себе си нашата дарба съответно и сериозно да осмисляме цялата информация, която действителността ни дава. В това положение сме способни реалистично предишния си опит и да имаме вяра в личните си качества. И доста значимо умеене – имаме способността да поемем отговорност за личните си усеща и държания.
Една от дилемите на структурния разбор е да се научим да припознаваме тези разнообразни наши положения в себе си. Да можем да чуваме кристално ясно в себе си по кое време приказва нараненото дете, по кое време плаче беззащитно. И да можем да го утешим. Да можем да отграничаваме гласа на родителя, който чертае пред нас разпоредбите за живеене в този свят. Да можем да преценим дали това “ постоянно по този начин се прави ” е съответно на сегашната ни действителност.И най -важното да се научим да се доверяваме на Възрастния в себе си. Защото всеки от нас носи в себе си голям капацитет – да бъде себе си, да се свързва с другите и себе си по най-красивия и логичен метод. Да може достоверно да съобщи наличието си в света като безконечен капацитет за случвания. На срещи. На ъгъла на улиците на живота си.
