Австрийският външен министър Александър Шаленберг беше днес в София за

Австрийският външен министър Александър Шаленберг беше през днешния ден в София за диалози с българските управляващи - с президента Румен Радев, с външния министър Теодора Генчовска и с вицепремиера и финансов министър Асен Василев. Утре Шаленберг ще бъде в Скопие.

Българското несъгласие против началото на договаряния за участие на Република Северна Македония с Европейски Съюз беше една от главните тематики. Македонският външен министър Буяр Османи съобщи преди дни, че в случай че българската страна не анулира ветото си на срещата на върха на Европейски Съюз през юни, връзките сред двете страни няма да бъдат замразени, само че държавното управление в Скопие към този момент няма да се концентрира върху този въпрос.

Австрия се възприема като юрист на разширението на Евросъюза на Западните Балкани, както и България. Това беше и фокусът на европредседателството на двете страни през 2018 година. Сега Австрия, по думите на външния министър Шаленберг, влиза в ролята на медиатор сред София и Скопие. 

Две седмици преди да дойде в София, Александър Шаленберг провокира неспокойствие по различен въпрос на разширението на Евросъюза - дали Украйна би трябвало да бъде призната. Изненадващо, апелът на Александър Шаленберг да не се прибързва с приемането на Украйна в Европейски Съюз провокира изненада - резервираното отношение на Австрия е известно от дълго време. Канцлерът Карл Нехамер, както и Шаленберг считат, че въпросът е прекомерно сложен, а и има и други способи да се изрази взаимност с Украйна:

" Разбираме изцяло желанието на Украйна да се причисли към Европейски Съюз. От наш интерес е да я интегрираме в европейското семейство и да я приобщим към нашия метод на живот. Това е наш геостратегически интерес. Но считаме, че Европейски Съюз не трябва да се концентрира единствено върху Украйна. Не би трябвало да забравяме Западните Балкани. Европа е задължена освен на Украйна и Молдова, само че и на шестте страни от Западните Балкани, някои от които от години чакат участието си ".

Когато наскоро изговорихте на глас това, което мълчешком се приказва и в Берлин, и в Париж, и в Хага, бяхте подложени на критика и от Киев, и от Брюксел. Обвиниха Ви в „ стратегическо късогледство ”. Трябва ли и по какъв начин да се реформира процесът на разширение на Европейски Съюз, господин Шаленберг?

" Трябва да оставим настрани шаблонното мислене. Такъв образец е „ пълноправното участие “, предшествано от дълги и мъчителни договаряния. Имаме обаче други възможности: да вземем за пример европейската икономическа зона, част от която са Норвегия, Исландия и Лихтенщайн. Имаме и двустранни контракти с сътрудници отвън Европейски Съюз. Но тези други възможности не са задоволителни.

Ако желаеме да интегрираме страни в Европейски Съюз, само че не разполагаме с времето, с цел да водим години наред договаряния, би трябвало да измислим различен метод, друга формула. Затова концепцията ми е да интегрираме кандидатките за участие първо в общия пазар, а по-късно и в други европейски политики. Такива образци са стратегиите за продан на научни проучвания или на студенти. По този метод бихме привлекли младежите, а това е изключително значимо, с цел да им кажем: Вие сте част от Европа и това е вашето бъдеще ".

В някогашна Югославия ще Ви отговорят, че това е участие " второ качество ".

" Случаят със Западните Балкани е по-различен. Още на срещата на върха в Солун през 2003 година ясно декларирахме, че всички шест страни ще се причислят към Европейски Съюз. Австрия изцяло поддържа това решение. Въпросът обаче е, какво вършим, до момента в който шестте страни влязат в Европейски Съюз? "

Вие твърдите, че това е стратегически значимо. Защо, господин Шаленберг?

" На Западните Балкани към този момент се вижда отчаяние и отчаяние. Освен това знаем, че имаме конкуренция - Русия масирано се пробва да наложи своя светоглед. По време на пандемията видяхме на какво е кадърен Китай. А в този момент, когато Русия атакува Украйна, виждаме, че на Западните Балкани гледната точка на Москва се възприема с разтворени прегръдки.

В политиката няма вакуум. Въпросът е, желаеме ли да „ изнесем “ в страните от Западните Балкани нашия модел на живот и да подсигуряваме сигурност и благополучие, или ще се примирим, че там ще се наложи различен светоглед? Мисля, че това не е в наш интерес ".

Българските политици, с които разговаряхте през днешния ден, споделят ли това виждане?

" По принцип, да. Но има чувствителни въпроси със съседите за историята. Отчитаме това, само че въпросът е, по какъв начин може да преодолеем тези проблеми? Според мен участието в Европейски Съюз не е спънка за разрешаването им, а тъкмо противоположното - инструмент. Австрия има в историята си тъкмо подобен образец - Южен Тирол. Именно участието на Австрия и Италия в Европейски Съюз лиши напрежението в този район, който през днешния ден е модел за подражателство, по какъв начин да се отнасяме към малцинствата. Това е посланието, с което пристигнах тук.

Нека не изпускаме този геостратегически миг. Защото би трябвало да ни е ясно - Москва ни следи, Пекин също ни следи. Трябва да изпратим напълно явен сигнал: Искаме Западните Балкани да бъдат част от Европейски Съюз. В този смисъл идната стъпка е започването на договаряния със Северна Македония и Албания. Северна Македония даже промени името си и все пак продължава да чака пред портите на съюза. Ключът е в София. Затова моето обръщение тук, в София, е: би трябвало да действаме в този момент и да стартираме договарянията през идващите месеци и да кажем с това, че бъдещето на Северна Македония е в Европейски Съюз ".

Австрия се възприема като юрист на Западните Балкани по пътя им към Европейски Съюз. България също. Но хората в България имат чувството, че сътрудниците ни в съюза упражняват напън върху България да се откаже от ветото против започването на договаряния. Защо не разбирате българските съображения?

" Не, не мисля, че няма схващане за съображенията на България. Аз самият се занимавам с тази тема от години, проблемите не са нови. Има подписан контракт за добросъседство. Но въпросът в този момент е, какво да вършим? Да преглеждаме тези проблеми като спънка сред двете прилежащи страни или като преодолими спънки? Мисля, че участието в Европейски Съюз е част от решението. И че не трябва да желаеме всички спънки да бъдат отстранени преди началото на договарянията.

Нека бъда прям - в случай че бяхме подходили по същия метод в предишното, предходните разширявания на Европейски Съюз на изток нямаше да ги има, тъй като още щяхме да се занимаваме с разрешаването на съседски разногласия ".

Често се цитират социологически изследвания, съгласно които поради мудния развой на разширение на Западните Балкани недоверието към Евросъюза пораства. Не се ли опасявате, че натискът върху България, която е обичайно проевропейски настроена, може да провокира същото, само че в страна-членка на Европейски Съюз?

" Не става дума за напън извън. Не съм тук, с цел да практикувам напън. Тук съм в опит да печеля България за наша обща цел. За Австрия Западните Балкани са съседи. За България - също. А в непосредствена непосредственост до нас се води война. Затова би трябвало да ни „ светне лампичката “, когато виждаме, че поддръжката за евроинтеграцията в страните от Западните Балкани понижава. И Австрия, и България, имаме интерес от това, тези страни да споделят нашия светоглед, да са част от нашия общ пазар.

Не бих го определил като напън. Ние отчитаме проблемите. Аз съм представител на страна, която с всяка от съседките си е имала сложна история. Но в границите на европейското семейство успяхме да ги преодолеем. Точно това е моето предложение и в този момент. Естествено, това е дълъг развой, би трябвало да минат години, би трябвало самообладание. Но в този момент е значимо да изпратим верния геостратегически сигнал ".

Очаквате ли ветото на България да падне през юни?

" Надявам се. Дали ще е през юни или по-късно - не знам, само че би трябвало да е час по-скоро. В такива случаи би трябвало и двете страни да дадат своя принос. Скопие също би трябвало да алармира подготвеност. Със сигурност обаче приказваме за взаимно доверие ".

Интервюто на Весела Владкова с Александър Шаленберг в предаването " Нещо повече "  можете да чуете от звуковия файл.