Древни теории, потвърдени от съвременната наука
Атомите
В края на V и началото на IV в. прочие Хр. гръцкият философ Левкип имал странна идея - че всичко във забележимата галактика е направено от дребни, неделими частици. Тези, които приели тази доктрина и вярвали в нея, в това число и известният философ Демокрит, станали известни като „ атомисти “. Те вярвали, че всички обекти са построени от безконечен брой миниатюрни частици материя, които наричали „ атоми “ (atomos се превежда като „ неразделен “). Те също по този начин считали, че разнообразни материали са построени от разнообразни атоми. Например - мощни материали като желязото са направени от мощни атоми, до момента в който водата е от хлъзгави атоми.
След като Аристотел (384-322 година пр.Хр.) става най-известният и известен мъдрец, неговите възгледи за науката стават господстващи и идеята за атомите избледнява.
Подобно разбиране за фундаментални частици, съставляващи всичко съществуващо, се появява и в Индия още по-рано - през VI век прочие Хр. Тогава трите най-популярни религии в района - будизъм, хиндуизъм и джайнизъм, изповядват разнообразни схващания за това, по какъв начин тези частици са взаимодействали със света и с това, което са създавали. Но всички одобряват главното - такива елементарни частици са съществували.
Чак през 1905 г. Алберт Айнщайн развива математичния модел за съществуването на атомите, а през 1908 г. той е пробно потвърден от френския физик Жан Батист Перен и по този начин атомно-молекулната доктрина за градежа на веществата е доказана.
Термодинамиката
Един античен мъдрец доста постоянно е пренебрегнат през вековете - Хераклит от Ефес (ок.535-ок.470 година пр. Хр). Това се дължи на обстоятелството, че до нас са достигнали единствено 100 оживели фрагмента от негови творби. Цялата онтология на Хераклит произтича от монистичен мироглед, че огънят е същинското начало и същинската действителност, а не от въздух, вода или земя, както настояват други философи като Талес и Питагор.
С две думи - всичко, което съществува, е направено и ръководено от огън. Във откъс 30b е разчетен най-очевиднит израз на тази концепция, когато философът назовава Космоса " все по-жив огън ".
Тази концепция, несъмнено, не е напълно точна, само че Хераклит е по-близо до истината, в сравнение с могат да си показват мнозина в наши дни.
Всъщност тъкмо законите на термодинамиката разрешават Вселената да съществува. Без топлота нямаше да се случи нищо. Топлината е форма на сила, която предизвиква промяна и смяна, до момента в който трансформацията и смяната резервират галактическия цикъл на раждане и гибел. И въпреки не всичко да е направено от огън, огън и топлота резервират всичко живо и не разрешават на Вселената да се саморазруши.
Всичко се движи в непрекъснат поток
Хераклит е изказал пръв и още един естествен закон, който е събрал в едно изречение: „ Никога не можем да се изкъпем в една река два пъти “. Този израз е синтезирал възгледа му, че всичко тече и се трансформира. Според философа единствената константа в живота е Вселената, а всичко в нея се трансформира.
За човешкото око това не е по този начин. Предметите към нас не се трансформират за времето, през което ги следим. Затова и някои тълкования на тезата на Хераклит считат, че тя се е отнасяла към някаква по-абстрактна конструкция, вместо да дава изложение на действителността.
Квантовата механика обаче споделя нещо друго. Според теорията на квантовото поле всичко във Вселената е направено от извънредно дребни частици, които непрекъснато се движат и се трансформират под повърхността на това, което можем да забележим с просто око. Постоянното галактическо придвижване на тези частици основава всички полета (електромагнитни и т.н.), които държат Вселената и всички предмети в нея във форма и избран ред.
Еволюцията
Днес се смята, че британският естествоизпитател Чарлз Дарвин (1809-1882) е основател на една от най-влиятелните и трансформиращи научни теории - за еволюцията. Идеята обаче е на повече от 2000 години, доста преди ученият да напише книгата си " Произход на типовете " (1859).
Първият, който теоретизира за еволюция, е Анаксимандър от Милет през VI в. пр. Хр. Този мъдрец, създател на съчинението " За природата ", твърди, че животните са се развили от същества в морето. Разглеждайки вкаменелости и посредством дедуктивни разсъждения, той стига до извода за океанския генезис и че в някакъв миг хората са се приспособили да живеят на Земята.
За страдание, трудът на Анаксимандър, съдържащ тази доктрина, е бил изгорял дружно със стотина негови книги и по този начин концепцията му потъва в забрава за повече от 2000 години.
Естественият тим
През V век пр.н.е. един мъдрец от Сицилия - Емпедокъл (483-423 година прочие Хр.), написа за произхода на типовете. В поемата си " За природата " той изяснява, че в основата на света са 4 стихии – земя, въздух, вода и огън. Те се притеглят или отблъскват, което и основа на естествения отбор на живите същества, като се постановат тези с най-хубава композиция сред четирите стихии
Емпедокъл развива и странни хрумвания. Например, че обособените ръце, крайници и органи се издигат от земята и се съчетават посредством силата на любовта, с цел да произведат най-странните хибридни същества. Но в последна сметка единствено животните, които са имали шанс да бъдат направени в верния ред, ще оцелеят и ще продължат да бъдат животните, които виждаме през днешния ден.
Тази доктрина е първият документиран опит да се опише основаването на живот без дизайнер, в лицето на висша мощ или Бог, и е предходник на теорията на Дарвин за еволюцията посредством естествения асортимент - че единствено най-силните и най-способните оцеляват в природата.
Големият гърмеж
Теорията на огромния гърмеж е създадена от Стивън Хокинг и в основата й е изказванието, че първоначално си Вселената е била или доста дребна, или даже е била събрана в точка, след което бързо е почнала да се уголемява.
Подобно разбиране обаче се е появило съвсем 3000 години по-рано в Древна Индия. В една от четирите Веди (големите книги на тази религия) е написано, че цялата Вселена се съдържа в една брахманда (космическо яйце). Там съществуват цялото пространство, материя и създание. Вселената, която виждаме, се уголемява от една точка - „ Bindu " и в последна сметка ще се срути в същата точка.
Раздвоението на личността
Съвременната логика на психиката демонстрира, че хората могат да имат и по много „ Аз “ по едно и също време. В рамките на нашите мозъци имаме рационално, умишлено създание, само че също по този начин и емоционално и несъзнателно създание, реагиращо на нашите физически процеси. И двете са нужни за битие на човек.
Един от античните, който теоретизира концепцията за разграниченото " Аз ", е Платон (427-347 година прочие Хр.). Древногръцкият мъдрец считал, че хората имат три съперничещи си елементи в душите си – причина, вкус и дух. Представял си душата като два коня (апетит и дух) и един колесник (причина), опитваща се обезверено да държи юздите. Когато трите елементи са в естетика и разсъдъкът побеждава, хората са в мир и са щастливи. Но когато техните желания и апетити си опонират, индивидите са в положение на вътрешна война. Ето за какво се усещаме ядосани и нямаме добър контрол, когато да вземем за пример знаем рационално, че не би трябвало да преяждаме, само че стомахът ни кара да го вършим.
Земята е кръгла
Един от първите философи е Талес от Милет (624-647 година прочие Хр.), който постоянно е считан за създател на естествената философия. Той е изследвал правилата, които ръководят творението, слага под въпрос обичайна гръцка митология и се пробва да открие аргументите и произхода на Вселената.
Древният историк Херодот е описвал действията на Талес, а също по този начин Аристотел, който е документирал теориите му и ги записва в личните си произведения. Една от основните хрумвания, които той приписва на първия Талес, е визията за сферична (а не за плоска) Земя.
Талес е имал огромни знания по астрономия, математика, геометрия. Пръв мери височината на египетските пирамиди по сенките, които хвърлят, планува слънчевото затъмнение в Милет, разказва пръв съзвездието Малка мечка и т.н.
Именно използвайки познанията си за затъмненията, Талес допуска, че Слънцето би хвърлило елиптична сянка, в случай че Земята е плоска, а това не е по този начин. Като доказателство отбелязва също, че ако Земята е плоска, горе ще се виждат едни и същи звезди, без значение къде се намира човек.
След Талес догатки, че Земята е кръгла изричат Парменид, Платон и Аристотел, а доказателството на тази доктрина лишава повече от 1000 години.
Индетерминизъм
В квантовата механика индетерминизмът е един от основните детайли на теорията. Според нея в никакъв случай не можем в действителност да разберем къде е частицата, до момента в който тя не взаимодейства с нещо. Свободните частици се движат инцидентно през Вселената и взаимодействат по неочакван и постоянно непредвидим метод.
Преди квантовата доктрина да излезе на напред във времето във физиката през ХХ век, постоянно се считало, че всичко може да бъде тъкмо предсказано, защото се случва по авансово избран метод.
Идеята за индетерминизма обаче съществува от хилядолетия. Още Аристотел регистрира концепцията за случайността в своята доктрина за четирите аргументи. Той декларира, че някои неща в природата са просто случайности. Левкип пък сякаш най-точно от античните описва квантовия свят. Той има вяра, че атомите са обект на „ непредвидими и инцидентни придвижвания, бързо и непрестанно ".
В края на V и началото на IV в. прочие Хр. гръцкият философ Левкип имал странна идея - че всичко във забележимата галактика е направено от дребни, неделими частици. Тези, които приели тази доктрина и вярвали в нея, в това число и известният философ Демокрит, станали известни като „ атомисти “. Те вярвали, че всички обекти са построени от безконечен брой миниатюрни частици материя, които наричали „ атоми “ (atomos се превежда като „ неразделен “). Те също по този начин считали, че разнообразни материали са построени от разнообразни атоми. Например - мощни материали като желязото са направени от мощни атоми, до момента в който водата е от хлъзгави атоми.
След като Аристотел (384-322 година пр.Хр.) става най-известният и известен мъдрец, неговите възгледи за науката стават господстващи и идеята за атомите избледнява.
Подобно разбиране за фундаментални частици, съставляващи всичко съществуващо, се появява и в Индия още по-рано - през VI век прочие Хр. Тогава трите най-популярни религии в района - будизъм, хиндуизъм и джайнизъм, изповядват разнообразни схващания за това, по какъв начин тези частици са взаимодействали със света и с това, което са създавали. Но всички одобряват главното - такива елементарни частици са съществували.
Чак през 1905 г. Алберт Айнщайн развива математичния модел за съществуването на атомите, а през 1908 г. той е пробно потвърден от френския физик Жан Батист Перен и по този начин атомно-молекулната доктрина за градежа на веществата е доказана.
Термодинамиката
Един античен мъдрец доста постоянно е пренебрегнат през вековете - Хераклит от Ефес (ок.535-ок.470 година пр. Хр). Това се дължи на обстоятелството, че до нас са достигнали единствено 100 оживели фрагмента от негови творби. Цялата онтология на Хераклит произтича от монистичен мироглед, че огънят е същинското начало и същинската действителност, а не от въздух, вода или земя, както настояват други философи като Талес и Питагор.
С две думи - всичко, което съществува, е направено и ръководено от огън. Във откъс 30b е разчетен най-очевиднит израз на тази концепция, когато философът назовава Космоса " все по-жив огън ".
Тази концепция, несъмнено, не е напълно точна, само че Хераклит е по-близо до истината, в сравнение с могат да си показват мнозина в наши дни.
Всъщност тъкмо законите на термодинамиката разрешават Вселената да съществува. Без топлота нямаше да се случи нищо. Топлината е форма на сила, която предизвиква промяна и смяна, до момента в който трансформацията и смяната резервират галактическия цикъл на раждане и гибел. И въпреки не всичко да е направено от огън, огън и топлота резервират всичко живо и не разрешават на Вселената да се саморазруши.
Всичко се движи в непрекъснат поток
Хераклит е изказал пръв и още един естествен закон, който е събрал в едно изречение: „ Никога не можем да се изкъпем в една река два пъти “. Този израз е синтезирал възгледа му, че всичко тече и се трансформира. Според философа единствената константа в живота е Вселената, а всичко в нея се трансформира.
За човешкото око това не е по този начин. Предметите към нас не се трансформират за времето, през което ги следим. Затова и някои тълкования на тезата на Хераклит считат, че тя се е отнасяла към някаква по-абстрактна конструкция, вместо да дава изложение на действителността.
Квантовата механика обаче споделя нещо друго. Според теорията на квантовото поле всичко във Вселената е направено от извънредно дребни частици, които непрекъснато се движат и се трансформират под повърхността на това, което можем да забележим с просто око. Постоянното галактическо придвижване на тези частици основава всички полета (електромагнитни и т.н.), които държат Вселената и всички предмети в нея във форма и избран ред.
Еволюцията
Днес се смята, че британският естествоизпитател Чарлз Дарвин (1809-1882) е основател на една от най-влиятелните и трансформиращи научни теории - за еволюцията. Идеята обаче е на повече от 2000 години, доста преди ученият да напише книгата си " Произход на типовете " (1859).
Първият, който теоретизира за еволюция, е Анаксимандър от Милет през VI в. пр. Хр. Този мъдрец, създател на съчинението " За природата ", твърди, че животните са се развили от същества в морето. Разглеждайки вкаменелости и посредством дедуктивни разсъждения, той стига до извода за океанския генезис и че в някакъв миг хората са се приспособили да живеят на Земята.
За страдание, трудът на Анаксимандър, съдържащ тази доктрина, е бил изгорял дружно със стотина негови книги и по този начин концепцията му потъва в забрава за повече от 2000 години.
Естественият тим
През V век пр.н.е. един мъдрец от Сицилия - Емпедокъл (483-423 година прочие Хр.), написа за произхода на типовете. В поемата си " За природата " той изяснява, че в основата на света са 4 стихии – земя, въздух, вода и огън. Те се притеглят или отблъскват, което и основа на естествения отбор на живите същества, като се постановат тези с най-хубава композиция сред четирите стихии
Емпедокъл развива и странни хрумвания. Например, че обособените ръце, крайници и органи се издигат от земята и се съчетават посредством силата на любовта, с цел да произведат най-странните хибридни същества. Но в последна сметка единствено животните, които са имали шанс да бъдат направени в верния ред, ще оцелеят и ще продължат да бъдат животните, които виждаме през днешния ден.
Тази доктрина е първият документиран опит да се опише основаването на живот без дизайнер, в лицето на висша мощ или Бог, и е предходник на теорията на Дарвин за еволюцията посредством естествения асортимент - че единствено най-силните и най-способните оцеляват в природата.
Големият гърмеж
Теорията на огромния гърмеж е създадена от Стивън Хокинг и в основата й е изказванието, че първоначално си Вселената е била или доста дребна, или даже е била събрана в точка, след което бързо е почнала да се уголемява.
Подобно разбиране обаче се е появило съвсем 3000 години по-рано в Древна Индия. В една от четирите Веди (големите книги на тази религия) е написано, че цялата Вселена се съдържа в една брахманда (космическо яйце). Там съществуват цялото пространство, материя и създание. Вселената, която виждаме, се уголемява от една точка - „ Bindu " и в последна сметка ще се срути в същата точка.
Раздвоението на личността
Съвременната логика на психиката демонстрира, че хората могат да имат и по много „ Аз “ по едно и също време. В рамките на нашите мозъци имаме рационално, умишлено създание, само че също по този начин и емоционално и несъзнателно създание, реагиращо на нашите физически процеси. И двете са нужни за битие на човек.
Един от античните, който теоретизира концепцията за разграниченото " Аз ", е Платон (427-347 година прочие Хр.). Древногръцкият мъдрец считал, че хората имат три съперничещи си елементи в душите си – причина, вкус и дух. Представял си душата като два коня (апетит и дух) и един колесник (причина), опитваща се обезверено да държи юздите. Когато трите елементи са в естетика и разсъдъкът побеждава, хората са в мир и са щастливи. Но когато техните желания и апетити си опонират, индивидите са в положение на вътрешна война. Ето за какво се усещаме ядосани и нямаме добър контрол, когато да вземем за пример знаем рационално, че не би трябвало да преяждаме, само че стомахът ни кара да го вършим.
Земята е кръгла
Един от първите философи е Талес от Милет (624-647 година прочие Хр.), който постоянно е считан за създател на естествената философия. Той е изследвал правилата, които ръководят творението, слага под въпрос обичайна гръцка митология и се пробва да открие аргументите и произхода на Вселената.
Древният историк Херодот е описвал действията на Талес, а също по този начин Аристотел, който е документирал теориите му и ги записва в личните си произведения. Една от основните хрумвания, които той приписва на първия Талес, е визията за сферична (а не за плоска) Земя.
Талес е имал огромни знания по астрономия, математика, геометрия. Пръв мери височината на египетските пирамиди по сенките, които хвърлят, планува слънчевото затъмнение в Милет, разказва пръв съзвездието Малка мечка и т.н.
Именно използвайки познанията си за затъмненията, Талес допуска, че Слънцето би хвърлило елиптична сянка, в случай че Земята е плоска, а това не е по този начин. Като доказателство отбелязва също, че ако Земята е плоска, горе ще се виждат едни и същи звезди, без значение къде се намира човек.
След Талес догатки, че Земята е кръгла изричат Парменид, Платон и Аристотел, а доказателството на тази доктрина лишава повече от 1000 години.
Индетерминизъм
В квантовата механика индетерминизмът е един от основните детайли на теорията. Според нея в никакъв случай не можем в действителност да разберем къде е частицата, до момента в който тя не взаимодейства с нещо. Свободните частици се движат инцидентно през Вселената и взаимодействат по неочакван и постоянно непредвидим метод.
Преди квантовата доктрина да излезе на напред във времето във физиката през ХХ век, постоянно се считало, че всичко може да бъде тъкмо предсказано, защото се случва по авансово избран метод.
Идеята за индетерминизма обаче съществува от хилядолетия. Още Аристотел регистрира концепцията за случайността в своята доктрина за четирите аргументи. Той декларира, че някои неща в природата са просто случайности. Левкип пък сякаш най-точно от античните описва квантовия свят. Той има вяра, че атомите са обект на „ непредвидими и инцидентни придвижвания, бързо и непрестанно ".
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ