Kathimerini: Великодържавните идеи на сърби, албанци и българи водят към нова „Балканска лудост“
Атина. „ С последните си изказвания, в които той сложи обединяването на Албания с Косово във Велика Албания като съществена цел на политическата си кариера, албанският министър председател Еди Рама подвигна капака на кутията на Пандора на рисковите балкански „ великодържавни хрумвания “, написа Ставрос Дзимас в материал за вестник „ Катимерини “ , предаден без редакторска интервенция.
Реакцията на другия балкански „ великодържавен “ запалянко, Белград, беше бърза: министърът на вътрешните работи на Сърбия Александър Вулин сподели, че обединяването на сърбите е „ единствената преграда пред Велика Албания “. А зад Белград се обрисуват контурите на Кремъл, който оголи зъбите си против Рама и Запада, като приветства „ филантропичните начинания на Белград за сръбския народ “, т.е. „ Велика Сърбия “.
Както споделиха сърбите – не незаслужено, в прочут смисъл: „ Не можете да възбраните на сърбите това, което позволявате на албанците. А тези, които мълчат за изказванията на Рама за основаването на „ Велика Албания “, би трябвало да мълчат, когато ние, сърбите, приказваме за „ Сръбския свят “.
Албанците и сърбите тестват водите при всяка опция в последно време, все по-често, очаквайки с неспокойствие бъдещо прекрояване на границите на Балканите, посредством което ще реализиран по този начин мечтаната национална интеграция, посредством обединяване в някакъв общ народен дом на техните етнически братя, които остават „ в капан “ в прилежащите страни след кървавите югославски войни и разпадането на Източния блок.
Българският шовинизъм не изостава, възраждайки историческите искания против Северна Македония; Хърватия чака шанса да се разшири при положение на преструктуриране на границите за да отнеме земя от Босна.
Това не е първият път, когато Рама приказва за албански съюз, както постоянно са го правили неговите прародители в Тирана и Прищина. Нито сръбският иредентизъм е изоставил фантазиите си за владичество над балканските славяни, а надълбоко вкоренения български шовинизъм в никакъв случай не е спирал да мечтае за нов Санстефански контракт (подписан през 1878 година сред Руската и Османската империя и който планува България, доста по-голяма от актуалните й граници).
Иредентистките хрумвания постоянно са дебнели на Балканите и изплуват, когато историческите и геополитическите условия разрешават. Бихме желали да имаме вяра, че с края на югославските войни, когато нациите се избиваха една друга, с цел да основат свои лични страни и бяха посрещнати с външна интервенция, национализмът беше обезвреден. Постепенното унищожаване на границите посредством обещаната интеграция в Европейския съюз беше част от западната тактика за консолидиране на мира и стабилността в района, както и за основаване на безвредна зона на въздействие в сухопътния кулоар от Адриатическо до Черно море.
„ Злонамерени “ играчи
Жаравата на национализма обаче към момента гори под повърхността и понякога бива канализиранa от мощни играчи – или „ злонамерени “, както ги разказа президентът на Северна Македония Стево Пендаровски в изявление за Катимерини – за подкрепяне на техните ползи. Дали висшите жреци на балканския иредентизъм усещат идните неприятности и бързат ли да оформят своя дневен ред?
Мнозина виждат заплахата цялото следвоенно статукво в региона да се разпадне с тъжни последствия. Бившият дипломат на Съединени американски щати в Белград Уилям Монтгомъри (онзи, който преди назначението си там ръководеше акцията за свалянето на сръбския президент Слободан Милошевич през 2000 г.) сподели неотдавна за хърватската телевизия за опасенията си, че могат да избухнат нови спорове на Балканите, тъй като, както той сподели, нито един от проблемите не е решен, предупреждавайки, че регионът към този момент не е приоритет за външната политика на Съединени американски щати. Този факт, последователното затихване на интереса на Съединени американски щати към района в името на други геополитически цели – Тихия океан, Китай, по-широкият район на Източна Азия – провокира някои потръпвания.
Именно американците постановиха картата на Балканите след гражданската война и остават гаранти на споразуменията, които са в основата на съществуващия мир и непоклатимост. Харесва ли ви или не, Съединени американски щати са преобладаващата мощ в района и нейното неявяване ще сътвори рисков вакуум на властта, която ще отприщи центробежни националистически и иредентистки сили, задоволително мощни, с цел да потопят региона в безпорядък. Дали в реалност Съединени американски щати ще се отстранят от района, единствено те знаят; този боязън обаче е необятно публикуван. Дипломати и политици обезпокоително се пробват да си показват идващия ден на Балканите, без мощната ръка на Съединени американски щати върху контрола, който подсигурява мир и непоклатимост и поддържа геополитическите съюзи.
Доскоро отговорът можеше да бъде: американците си отиват, само че идват французите, германците и Европейският съюз. Вече не. Изглежда западнобалканските общества са изгубили доверие в Европа. Европейските сили вземат участие всяка в своя дискретна игра на власт, с цел да наложат своите държавни и стопански ползи. Нежеланието на Брюксел да продължи процеса на участие на претендентите популяризира отчаяние измежду хората, които усещат, че европейците ги заблуждават. Както на проевропейските водачи, по този начин и на хората на улицата наподобява им писна.
В един миг френският президент Еманюел Макрон блокира договарянията с Албания и Северна Македония, с цел да се пазари с Берлин; в различен, Гърция или България ги стопират поради исторически конфликти; даже напускащият немски канцлер Ангела Меркел, която разтръби тактиката за интеграция на Западните Балкани в Европейски Съюз, им заби нож в гърба на неотдавнашната среща на върха ЕС-Западни Балкани в Любляна, като блокира предлагането на словенското председателство за установяване на 2030 година като целева дата за привършване на договарянията за присъединение. В страните от Западните Балкани доминира убеждението, че „ те не ни желаят “.
Руското предложение
„ Съединени американски щати не участват толкоз в региона, те имат други световни цели, а европейците рядко показват общ фронт по доста въпроси. Европейската вероятност губи своята прелест и от ден на ден хора в региона търсят други други възможности “, предизвести Пендаровски, намеквайки за съветско предложение, което се разнася на Балканите за присъединение към Евразийския съюз.
В атмосфера на безпокойствие за идващия ден на Балканите, без американците, гласовете за ново прекроявване на границите, което да помогне за окончателното решение на трите „ горещи “ исторически казуса на района (албански, македонски, сръбски) стават все по-силни. Не е инцидентно, че всекидневен документ, приписван на словенския министър председател Янез Янша – той отхвърли това – беше публикуван предходната пролет в дипломатическите кръгове и медиите в Западните Балкани, което провокира мощно неспокойствие. Сред предложенията му беше „ мирното делене “ на Босна и Херцеговина, като Хърватия и Сърбия анексират етнически хомогенни територии, съюзът на Албания и Косово и автономност за следено от сърбите Северно Косово.
„ Промяна на границите би отворила кутията на Пандора “, сподели тогавашният висш представител за Босна Валентин Инцко. „ Ако някой желае да намерения за смяна на границите, първо би трябвало да посети военните гробища от Франция до Сталинград “, до момента в който BBC разяснява, че нонпейпърът наподобява като „ етнонационалистически лист с стремежи от 90-те години на предишния век “.
Размяна на територии
Защо нова замяна на територии и население на Балканите е страшна? Истината е, че има доста огнища на спор, подготвени да експлодират, изключително в две страни, Босна и Херцеговина и Косово, които остават нестабилни, Босна повече, в сравнение с Косово.
„ И по този начин, за какво да не създадем „ кротичък трансфер “ сред двата столични центъра, Белград и Тирана, и един път вечно не решим сръбския и албанския въпрос, обезвредим национализма? “ - споделят някои.
Първо, тези, които се плашат от такава вероятност, дават отговор, тъй като етническият микс измежду балканското население, изключително в някогашна Югославия, е подобен, че разделянето е невероятно, в случай че не бъде наложено с меч, както се случи през 90-те години на югославските войни, което значи повече спор и още кръв.
Второ, да предположим, че албанците и сърбите по някакъв метод се спогодят. Какъв ще бъде резултатът? Сърбите включват земя от Босна, Хърватия, Косово и Черна гора и основават „ Велика Сърбия “. Аналог ще бъде „ Велика Албания “ посредством сливане на „ страната майка “ с останалата част от Косово, западните провинции на Северна Македония (Тетово), секторите от Черна гора и Южна Албания и, несъмнено, Чамерия, район, ситуиран съвсем напълно в гръцката област Епир. Като реакция България претендира за останалата част от Северна Македония, Хърватия претендира за Херцеговина, а вие имате две разширени страни на Балканите и салдото на силите, където сега не господства нито една страна, е нарушен.
Ще толерират ли Гърция и Турция други, които порастват към тях, или даже, в тази ситуация на Гърция, за тяхна сметка? Ще разрешат ли европейските, американските и съветските ползи нова геополитическа действителност на Балканите? В този случай портите на пъкъла ще се отворят и по тази причина хората се опасяват от вероятността за евакуиране на Съединени американски щати.
Ребрандиран шовинизъм
Посоченият нагоре всекидневен документ не беше първият, който предизвиква сходни сюжети и разпалва апетити. Подобни пожелания, под формата на оферти и сюжети за разрешаване на проблемите, се популяризират понякога, основно от политици и етнически теоретици както в Тирана, по този начин и в Белград. Напоследък сходни оферти бяха ребрандирани, с цел да смекчат страховете на тези, които плануват нови спорове.
Така албанците заменят „ Велика Албания ” в реториката си с „ Естествена Албания ” или, според от публиката, с „ Националния съюз на албанците ”, в който включват своите етнически събратя в Косово, Северна Македония, Южна Сърбия, Черна гора и, по-смелите, гръцки Епир, където съвсем не са останали чами, само че където някои членове на прокуденото население и техните потомци се надяват да се завърнат.
Сърбите, на мястото на догмата на Милошевич „ всички сърби в една Сърбия “, оферират по-приемливата цел за „ сръбски свят “, което несъмнено би означавало анексирането на частите на Босна, Хърватия, Косово и Черна гора, където живеят сърби (или преди са живеели, в тази ситуация с Хърватия). Тази точка, обвързвана с смяната в реториката, само че не и на съществото, беше ясно изразена от водача на Черна гора Мило Джуканович.
Българите не приказват намерено за „ Велика България ”, само че, тласкани от твърдоглави националисти, влязоха в дневния ред на двустранните връзки със Северна Македония, както и Европейски Съюз, с разказа „ Една нация, две страни ” със Северна Македония, която се смята просто за заблудена овца, изгубена в споровете през XIX и началото на XX век и която, при верен поврат на историята, ще се причисли още веднъж към националното стадо. Тази изразителност съчетава съчетава всички опасения за възраждането на национализма, иредентизма и нова Балканска полуда.
Американците и европейците понякога подлагат на критика остро както управляващите в Албания, по този начин и в Косово поради иредентистки изказвания и изказвания за обединяването на двете страни, само че водачите на етническите албанци няма да трансформират реториката си. В меморандум до албанското министерство за Европа и външните работи Държавният департамент на Съединени американски щати изрази загрижеността си по отношение на позицията на албанското управление, отбелязвайки, че то освен предизвиква провокативно държание и отклонява целите на района, само че и че евентуално подбужда към принуждение, подкопава мира и непоклатимост и визира двустранните връзки. Меморандумът прикани Албания да не принуждава Съединени американски щати да го денонсират обществено.
Флориан К. Фейерабенд, специалист по въпросите на Югоизточна Европа във Фондация „ Конрад Аденауер “, осъди изказванията на Еди Рама за албано-косовска конфедерация по следния метод: „ Мечтите за Велика Албания, Велика Сърбия или Велика Хърватия нямат място в XXI век. Всички знаем до каква степен докара югославският иредентизъм през XX век. Скърбихме за стотици хиляди жертви. Но когато тези проекти се появяват още веднъж в изказвания, ние сме загрижени. Общата европейска постройка е тъкмо противоположното на националистическо-популистката политика.
Докъде ще докара този параноичен диалог и кой, с изключение на американците, може да постави края му? Засега и до момента в който американците са играчи в района, никой не смее да реализира тези проекти, дипломатически или военно “.
Указът на Байдън
Президентът на Съединени американски щати Джо Байдън издаде декрет на 8 юни („ Изпълнителна заповед за блокиране на собствеността и прекъсване на влизането в Съединените щати на избрани лица, допринасящи за дестабилизиране на обстановката в Западните Балкани “), която заплашва със наказания всеки, който е виновен или съизвършител в или който е „ директно или индиректно взел участие в нарушаване или деяние, което е попречило или застрашавало използването на което и да е съглашение за районна сигурност, мир, съдействие или взаимно признание или рамка или механизъм за отчетност, свързани със Западните Балкани … в това число Преспанският контракт от 2018 г.; Охридското рамково съглашение от 2001 г.; Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН; Дейтънското споразумение; или заключенията на Съвета на конференцията за използване на мира, извършена в Лондон през декември 1995 година
Това беше обръщение към всеки, който има намерение да наруши настоящия баланс на силите, че Съединени американски щати няма да разрешат това да се случи.
Това обаче беше преди злополуката при изтеглянето от Афганистан, нито пък Съединени американски щати към момента бяха оповестили обръщането на външната си политика към Югоизточна Азия и Тихия океан, отразявайки новите геополитически цели на Вашингтон. Най-вероятно в близко бъдеще няма да забележим подиуми като в Кабул с американски бойци, тълпящи се на летищата, с цел да се завърнат вкъщи.
Колкото и да се развиват районните въпроси, несъмнено е, че Съединени американски щати няма да изтеглят военното си наличие от Гърция (пристанището Александруполис), България и Румъния, считани за извънредно значими за дейностите в Босфора, Черно море, Украйна и Кавказ. Предстои да забележим какво възнамеряват да създадат със Западните Балкани. Там равновесието е толкоз нежно, а конфликтът за въздействие с Русия е подобен, че даже чувството за напускането на американците може да докара до рискови разтърсвания.
Превод и редакция: Иван Христов
Реакцията на другия балкански „ великодържавен “ запалянко, Белград, беше бърза: министърът на вътрешните работи на Сърбия Александър Вулин сподели, че обединяването на сърбите е „ единствената преграда пред Велика Албания “. А зад Белград се обрисуват контурите на Кремъл, който оголи зъбите си против Рама и Запада, като приветства „ филантропичните начинания на Белград за сръбския народ “, т.е. „ Велика Сърбия “.
Както споделиха сърбите – не незаслужено, в прочут смисъл: „ Не можете да възбраните на сърбите това, което позволявате на албанците. А тези, които мълчат за изказванията на Рама за основаването на „ Велика Албания “, би трябвало да мълчат, когато ние, сърбите, приказваме за „ Сръбския свят “.
Албанците и сърбите тестват водите при всяка опция в последно време, все по-често, очаквайки с неспокойствие бъдещо прекрояване на границите на Балканите, посредством което ще реализиран по този начин мечтаната национална интеграция, посредством обединяване в някакъв общ народен дом на техните етнически братя, които остават „ в капан “ в прилежащите страни след кървавите югославски войни и разпадането на Източния блок.
Българският шовинизъм не изостава, възраждайки историческите искания против Северна Македония; Хърватия чака шанса да се разшири при положение на преструктуриране на границите за да отнеме земя от Босна.
Това не е първият път, когато Рама приказва за албански съюз, както постоянно са го правили неговите прародители в Тирана и Прищина. Нито сръбският иредентизъм е изоставил фантазиите си за владичество над балканските славяни, а надълбоко вкоренения български шовинизъм в никакъв случай не е спирал да мечтае за нов Санстефански контракт (подписан през 1878 година сред Руската и Османската империя и който планува България, доста по-голяма от актуалните й граници).
Иредентистките хрумвания постоянно са дебнели на Балканите и изплуват, когато историческите и геополитическите условия разрешават. Бихме желали да имаме вяра, че с края на югославските войни, когато нациите се избиваха една друга, с цел да основат свои лични страни и бяха посрещнати с външна интервенция, национализмът беше обезвреден. Постепенното унищожаване на границите посредством обещаната интеграция в Европейския съюз беше част от западната тактика за консолидиране на мира и стабилността в района, както и за основаване на безвредна зона на въздействие в сухопътния кулоар от Адриатическо до Черно море.
„ Злонамерени “ играчи
Жаравата на национализма обаче към момента гори под повърхността и понякога бива канализиранa от мощни играчи – или „ злонамерени “, както ги разказа президентът на Северна Македония Стево Пендаровски в изявление за Катимерини – за подкрепяне на техните ползи. Дали висшите жреци на балканския иредентизъм усещат идните неприятности и бързат ли да оформят своя дневен ред?
Мнозина виждат заплахата цялото следвоенно статукво в региона да се разпадне с тъжни последствия. Бившият дипломат на Съединени американски щати в Белград Уилям Монтгомъри (онзи, който преди назначението си там ръководеше акцията за свалянето на сръбския президент Слободан Милошевич през 2000 г.) сподели неотдавна за хърватската телевизия за опасенията си, че могат да избухнат нови спорове на Балканите, тъй като, както той сподели, нито един от проблемите не е решен, предупреждавайки, че регионът към този момент не е приоритет за външната политика на Съединени американски щати. Този факт, последователното затихване на интереса на Съединени американски щати към района в името на други геополитически цели – Тихия океан, Китай, по-широкият район на Източна Азия – провокира някои потръпвания.
Именно американците постановиха картата на Балканите след гражданската война и остават гаранти на споразуменията, които са в основата на съществуващия мир и непоклатимост. Харесва ли ви или не, Съединени американски щати са преобладаващата мощ в района и нейното неявяване ще сътвори рисков вакуум на властта, която ще отприщи центробежни националистически и иредентистки сили, задоволително мощни, с цел да потопят региона в безпорядък. Дали в реалност Съединени американски щати ще се отстранят от района, единствено те знаят; този боязън обаче е необятно публикуван. Дипломати и политици обезпокоително се пробват да си показват идващия ден на Балканите, без мощната ръка на Съединени американски щати върху контрола, който подсигурява мир и непоклатимост и поддържа геополитическите съюзи.
Доскоро отговорът можеше да бъде: американците си отиват, само че идват французите, германците и Европейският съюз. Вече не. Изглежда западнобалканските общества са изгубили доверие в Европа. Европейските сили вземат участие всяка в своя дискретна игра на власт, с цел да наложат своите държавни и стопански ползи. Нежеланието на Брюксел да продължи процеса на участие на претендентите популяризира отчаяние измежду хората, които усещат, че европейците ги заблуждават. Както на проевропейските водачи, по този начин и на хората на улицата наподобява им писна.
В един миг френският президент Еманюел Макрон блокира договарянията с Албания и Северна Македония, с цел да се пазари с Берлин; в различен, Гърция или България ги стопират поради исторически конфликти; даже напускащият немски канцлер Ангела Меркел, която разтръби тактиката за интеграция на Западните Балкани в Европейски Съюз, им заби нож в гърба на неотдавнашната среща на върха ЕС-Западни Балкани в Любляна, като блокира предлагането на словенското председателство за установяване на 2030 година като целева дата за привършване на договарянията за присъединение. В страните от Западните Балкани доминира убеждението, че „ те не ни желаят “.
Руското предложение
„ Съединени американски щати не участват толкоз в региона, те имат други световни цели, а европейците рядко показват общ фронт по доста въпроси. Европейската вероятност губи своята прелест и от ден на ден хора в региона търсят други други възможности “, предизвести Пендаровски, намеквайки за съветско предложение, което се разнася на Балканите за присъединение към Евразийския съюз.
В атмосфера на безпокойствие за идващия ден на Балканите, без американците, гласовете за ново прекроявване на границите, което да помогне за окончателното решение на трите „ горещи “ исторически казуса на района (албански, македонски, сръбски) стават все по-силни. Не е инцидентно, че всекидневен документ, приписван на словенския министър председател Янез Янша – той отхвърли това – беше публикуван предходната пролет в дипломатическите кръгове и медиите в Западните Балкани, което провокира мощно неспокойствие. Сред предложенията му беше „ мирното делене “ на Босна и Херцеговина, като Хърватия и Сърбия анексират етнически хомогенни територии, съюзът на Албания и Косово и автономност за следено от сърбите Северно Косово.
„ Промяна на границите би отворила кутията на Пандора “, сподели тогавашният висш представител за Босна Валентин Инцко. „ Ако някой желае да намерения за смяна на границите, първо би трябвало да посети военните гробища от Франция до Сталинград “, до момента в който BBC разяснява, че нонпейпърът наподобява като „ етнонационалистически лист с стремежи от 90-те години на предишния век “.
Размяна на територии
Защо нова замяна на територии и население на Балканите е страшна? Истината е, че има доста огнища на спор, подготвени да експлодират, изключително в две страни, Босна и Херцеговина и Косово, които остават нестабилни, Босна повече, в сравнение с Косово.
„ И по този начин, за какво да не създадем „ кротичък трансфер “ сред двата столични центъра, Белград и Тирана, и един път вечно не решим сръбския и албанския въпрос, обезвредим национализма? “ - споделят някои.
Първо, тези, които се плашат от такава вероятност, дават отговор, тъй като етническият микс измежду балканското население, изключително в някогашна Югославия, е подобен, че разделянето е невероятно, в случай че не бъде наложено с меч, както се случи през 90-те години на югославските войни, което значи повече спор и още кръв.
Второ, да предположим, че албанците и сърбите по някакъв метод се спогодят. Какъв ще бъде резултатът? Сърбите включват земя от Босна, Хърватия, Косово и Черна гора и основават „ Велика Сърбия “. Аналог ще бъде „ Велика Албания “ посредством сливане на „ страната майка “ с останалата част от Косово, западните провинции на Северна Македония (Тетово), секторите от Черна гора и Южна Албания и, несъмнено, Чамерия, район, ситуиран съвсем напълно в гръцката област Епир. Като реакция България претендира за останалата част от Северна Македония, Хърватия претендира за Херцеговина, а вие имате две разширени страни на Балканите и салдото на силите, където сега не господства нито една страна, е нарушен.
Ще толерират ли Гърция и Турция други, които порастват към тях, или даже, в тази ситуация на Гърция, за тяхна сметка? Ще разрешат ли европейските, американските и съветските ползи нова геополитическа действителност на Балканите? В този случай портите на пъкъла ще се отворят и по тази причина хората се опасяват от вероятността за евакуиране на Съединени американски щати.
Ребрандиран шовинизъм
Посоченият нагоре всекидневен документ не беше първият, който предизвиква сходни сюжети и разпалва апетити. Подобни пожелания, под формата на оферти и сюжети за разрешаване на проблемите, се популяризират понякога, основно от политици и етнически теоретици както в Тирана, по този начин и в Белград. Напоследък сходни оферти бяха ребрандирани, с цел да смекчат страховете на тези, които плануват нови спорове.
Така албанците заменят „ Велика Албания ” в реториката си с „ Естествена Албания ” или, според от публиката, с „ Националния съюз на албанците ”, в който включват своите етнически събратя в Косово, Северна Македония, Южна Сърбия, Черна гора и, по-смелите, гръцки Епир, където съвсем не са останали чами, само че където някои членове на прокуденото население и техните потомци се надяват да се завърнат.
Сърбите, на мястото на догмата на Милошевич „ всички сърби в една Сърбия “, оферират по-приемливата цел за „ сръбски свят “, което несъмнено би означавало анексирането на частите на Босна, Хърватия, Косово и Черна гора, където живеят сърби (или преди са живеели, в тази ситуация с Хърватия). Тази точка, обвързвана с смяната в реториката, само че не и на съществото, беше ясно изразена от водача на Черна гора Мило Джуканович.
Българите не приказват намерено за „ Велика България ”, само че, тласкани от твърдоглави националисти, влязоха в дневния ред на двустранните връзки със Северна Македония, както и Европейски Съюз, с разказа „ Една нация, две страни ” със Северна Македония, която се смята просто за заблудена овца, изгубена в споровете през XIX и началото на XX век и която, при верен поврат на историята, ще се причисли още веднъж към националното стадо. Тази изразителност съчетава съчетава всички опасения за възраждането на национализма, иредентизма и нова Балканска полуда.
Американците и европейците понякога подлагат на критика остро както управляващите в Албания, по този начин и в Косово поради иредентистки изказвания и изказвания за обединяването на двете страни, само че водачите на етническите албанци няма да трансформират реториката си. В меморандум до албанското министерство за Европа и външните работи Държавният департамент на Съединени американски щати изрази загрижеността си по отношение на позицията на албанското управление, отбелязвайки, че то освен предизвиква провокативно държание и отклонява целите на района, само че и че евентуално подбужда към принуждение, подкопава мира и непоклатимост и визира двустранните връзки. Меморандумът прикани Албания да не принуждава Съединени американски щати да го денонсират обществено.
Флориан К. Фейерабенд, специалист по въпросите на Югоизточна Европа във Фондация „ Конрад Аденауер “, осъди изказванията на Еди Рама за албано-косовска конфедерация по следния метод: „ Мечтите за Велика Албания, Велика Сърбия или Велика Хърватия нямат място в XXI век. Всички знаем до каква степен докара югославският иредентизъм през XX век. Скърбихме за стотици хиляди жертви. Но когато тези проекти се появяват още веднъж в изказвания, ние сме загрижени. Общата европейска постройка е тъкмо противоположното на националистическо-популистката политика.
Докъде ще докара този параноичен диалог и кой, с изключение на американците, може да постави края му? Засега и до момента в който американците са играчи в района, никой не смее да реализира тези проекти, дипломатически или военно “.
Указът на Байдън
Президентът на Съединени американски щати Джо Байдън издаде декрет на 8 юни („ Изпълнителна заповед за блокиране на собствеността и прекъсване на влизането в Съединените щати на избрани лица, допринасящи за дестабилизиране на обстановката в Западните Балкани “), която заплашва със наказания всеки, който е виновен или съизвършител в или който е „ директно или индиректно взел участие в нарушаване или деяние, което е попречило или застрашавало използването на което и да е съглашение за районна сигурност, мир, съдействие или взаимно признание или рамка или механизъм за отчетност, свързани със Западните Балкани … в това число Преспанският контракт от 2018 г.; Охридското рамково съглашение от 2001 г.; Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН; Дейтънското споразумение; или заключенията на Съвета на конференцията за използване на мира, извършена в Лондон през декември 1995 година
Това беше обръщение към всеки, който има намерение да наруши настоящия баланс на силите, че Съединени американски щати няма да разрешат това да се случи.
Това обаче беше преди злополуката при изтеглянето от Афганистан, нито пък Съединени американски щати към момента бяха оповестили обръщането на външната си политика към Югоизточна Азия и Тихия океан, отразявайки новите геополитически цели на Вашингтон. Най-вероятно в близко бъдеще няма да забележим подиуми като в Кабул с американски бойци, тълпящи се на летищата, с цел да се завърнат вкъщи.
Колкото и да се развиват районните въпроси, несъмнено е, че Съединени американски щати няма да изтеглят военното си наличие от Гърция (пристанището Александруполис), България и Румъния, считани за извънредно значими за дейностите в Босфора, Черно море, Украйна и Кавказ. Предстои да забележим какво възнамеряват да създадат със Западните Балкани. Там равновесието е толкоз нежно, а конфликтът за въздействие с Русия е подобен, че даже чувството за напускането на американците може да докара до рискови разтърсвания.
Превод и редакция: Иван Христов
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ