Преглед на някои от основните теми в балканския печат
Атина. „ Честно казано, не чакахме към отричащите имунизациите да се причислят и „ отричащи “ продължаващото броене, които постоянно отхвърлят да отворят вратата си и да сътрудничат на тези, които го организират “, написа Лефтерис Хараламбопулус за атинското издание „ То Вима “ .
Това не е по този начин, тъй като имаме задоволително доказателства, че съществува „ доктрина на конспирацията “ по отношение на всички разнообразни аспекти на обществения живот, а тъй като преброяването в предишното постоянно е било развой, който не е срещан с съмнение.
Затова считам, че имаме работа с един по-обширен проблем – нова вълна на съмнение към страната.
Това съмнение няма обичайните характерности на опълчване на страната като тягостен и насилствен механизъм, който виждаме в левите и анархистичните обичаи и който е обвързван с ролята на страната в обществените конфликти.
Той даже няма характерностите на „ демократична ” антидържавна позиция, която се основава на теорията, че страната не би трябвало да се намесва оттатък избран миг в делата на жителите, в персоналния им живот или в стопанската система.
Всички тези хора схващат, че в това време има ядро от държавни функционалности, които са свързани или би трябвало да имат общо с общото богатство: опазване на здравето, обществено обезпечаване и безвъзмезден достъп до публични услуги като обучение.
Освен това, въпреки и от диаметрално противоположни насочни точки, тези две „ антидържавни “ обичаи поддържаха, че или обществените придвижвания, или пазарът могат да провеждат рационално аспекти на живота.
Сега имаме работа с друга форма на съмнение към страната. Има нещо като генерализирано делегитимиране, което се подхранва от ирационални и тайни възгледи, постоянно на ръба на безусловно неуместното, изключително когато се смесват с теории за „ световния скрит план “.
Често се разисква за какво хората ръководят страховете или несигурността си с плоски тайни теории.
Съответно, когато тайното съмнение към страната или нейните представители води до доверие към всевъзможни шарлатани, заплахите са явни.
И въпреки всичко елементарното идентифициране на казуса не е задоволително. Трябва да се запитаме за какво страната изгуби доверието на жителите, най-малко на тези, които могат да бъдат повлияни от тайни възгледи.
Трябва да се запитаме за какво страната се оказа неспособна в разнообразни етапи, а освен в пандемията, да действа като сцена, в която се създават тактики, основани на познания и с общото богатство като управление.
Трябва да помислим дали и доколко положението преди пандемията е било възприемано като нещо отвън и от време на време враждебно към обществото.
Трябва да оценим „ потреблението “ на страната от политически партии и държавни управления и дали това е асъдействало за казуса.
Трябва да проучим дали и доколко държавните функционери в другите браншове съумяха да изградят доверие или вместо това затвърдиха недоверието на жителите.
Очевидно би трябвало да създадем каквото е належащо, с цел да си върнем доверието на жителите “, написа създателят.
***
Прищина. Президентът Вьоса Османи разгласи сряда за ден на народен печал в Косово в символ на респект към жертвите на автобусната злополука в България, при която минимум 46 жители на Северна Македония изгубиха живота си, в това число 12 деца, написа прищинското издание Gazeta Express .
Изданието отбелязва, че рейсът е регистриран в Северна Македония и множеството от хората на борда са албански туристи от Северна Македония, завръщащи се от пътешестване до Истанбул в Турция.
Президентът Османи в изказване сподели, че Косово познава болката от сходна покруса, защото неотдавна се сблъска с такава, визиртайки нещастието през юли 2021 година, при която 10 души починаха и над 40 други бяха ранени след злополука на рейс с косовски номера на автомагистралата покрай Славонски Брод в Хърватия. „ Ние ще останем до нашите сестри и братя и показваме нашата дълбока болежка и тъга за тази огромна загуба “, съобщи президентът.
Освен това други косовски институционални и политически водачи показаха съболезнования на управляващите в Северна Македония и членове на фамилиите за това трагично събитие.
***
Белград. Съветът на Европейския съюз даде ясна поддръжка за европейската интеграция на Сърбия и през идващите няколко седмици се чака съглашение сред страните-членки за допустимо отваряне на нови глави или клъстери със Сърбия, написа белградската „ Политика “ .
„ Когато става дума за Сърбия, доста министри подчертаха, че е реализиран прогрес и това е позитивна оценка. Имаше и някои интервенции, които показаха стъпките, които Сърбия към момента би трябвало да предприеме, с цел да отвори нови глави “, сподели държавният секретар на Словения Гашпер Довжан.
В отговор на въпрос на Танюг за опцията Сърбия да открие нови клъстери до края на тази година, Довжан оцени, че „ общата атмосфера е добра и че Сърбия има поддръжка “.
Що се отнася до стъпките, които занапред би трябвало да бъдат подхванати, Довжан показва, че въпросът за конституционните промени в страната, които ще бъдат гласувани до края на месеца, е бил упоменат измежду министрите на Европейски Съюз.
Комисарят по разширението Оливер Вархели също взе участие в дебата за разширението в Съвета на Европейски Съюз, като изрази поддръжката на Европейската комисия за откриването на нови клъстери със Сърбия.
„ Позицията на Европейската комисия е ясна “, сподели комисарят по правораздаването Дидие Рейндерс в края на срещата.
Довжан, който също председателстваше съвещанието на Съвета на Европейски Съюз, споделя, че има „ позитивни оценки “ измежду министрите на Европейски Съюз, изключително що се отнася до напредъка на Сърбия и Северна Македония.
На срещата на министрите е очебийно, че Европейски Съюз би трябвало да резервира доверието, когато става дума за процеса на разширение и че страните кандидатки би трябвало да бъдат възнаградени за напредъка, който реализират по пътя към Европейски Съюз.
***
Брюксел. Държавният секретар по европейските въпроси на Словения Гашпер Довжан разкри, че министрите по европейските въпроси от Европейски Съюз на срещата си в Брюксел във вторник са разговаряли за разширението и най-много за разногласието сред България и Северна Македония, написа скопското издание „ Независен “ .
Министрите се срещнаха в границите на Съвета по общи въпроси, като една от тематиките беше разширението.
Словенският държавен секретар сподели, че огромен акцент е подложен върху българо-македонския спор.
„ Радвам се, че има обща поддръжка за целия развой, само че към момента има двустранни въпроси, изключително подчертани от България, само че се надявам, че до края на нашето европредседателство ще успеем да решим проблемите, този развой би трябвало да приключи положително “, сподели Довджан.
Той даде образец със Словения, която също решаваше двустранни въпроси със съседите си по време на преговорния развой.
„ Става дума за доверието в Европейски Съюз и процеса на разширение, политиката на разширение е една от най-успешните в историята на Европейски Съюз “, акцентира Довжан.
Това не е по този начин, тъй като имаме задоволително доказателства, че съществува „ доктрина на конспирацията “ по отношение на всички разнообразни аспекти на обществения живот, а тъй като преброяването в предишното постоянно е било развой, който не е срещан с съмнение.
Затова считам, че имаме работа с един по-обширен проблем – нова вълна на съмнение към страната.
Това съмнение няма обичайните характерности на опълчване на страната като тягостен и насилствен механизъм, който виждаме в левите и анархистичните обичаи и който е обвързван с ролята на страната в обществените конфликти.
Той даже няма характерностите на „ демократична ” антидържавна позиция, която се основава на теорията, че страната не би трябвало да се намесва оттатък избран миг в делата на жителите, в персоналния им живот или в стопанската система.
Всички тези хора схващат, че в това време има ядро от държавни функционалности, които са свързани или би трябвало да имат общо с общото богатство: опазване на здравето, обществено обезпечаване и безвъзмезден достъп до публични услуги като обучение.
Освен това, въпреки и от диаметрално противоположни насочни точки, тези две „ антидържавни “ обичаи поддържаха, че или обществените придвижвания, или пазарът могат да провеждат рационално аспекти на живота.
Сега имаме работа с друга форма на съмнение към страната. Има нещо като генерализирано делегитимиране, което се подхранва от ирационални и тайни възгледи, постоянно на ръба на безусловно неуместното, изключително когато се смесват с теории за „ световния скрит план “.
Често се разисква за какво хората ръководят страховете или несигурността си с плоски тайни теории.
Съответно, когато тайното съмнение към страната или нейните представители води до доверие към всевъзможни шарлатани, заплахите са явни.
И въпреки всичко елементарното идентифициране на казуса не е задоволително. Трябва да се запитаме за какво страната изгуби доверието на жителите, най-малко на тези, които могат да бъдат повлияни от тайни възгледи.
Трябва да се запитаме за какво страната се оказа неспособна в разнообразни етапи, а освен в пандемията, да действа като сцена, в която се създават тактики, основани на познания и с общото богатство като управление.
Трябва да помислим дали и доколко положението преди пандемията е било възприемано като нещо отвън и от време на време враждебно към обществото.
Трябва да оценим „ потреблението “ на страната от политически партии и държавни управления и дали това е асъдействало за казуса.
Трябва да проучим дали и доколко държавните функционери в другите браншове съумяха да изградят доверие или вместо това затвърдиха недоверието на жителите.
Очевидно би трябвало да създадем каквото е належащо, с цел да си върнем доверието на жителите “, написа създателят.
***
Прищина. Президентът Вьоса Османи разгласи сряда за ден на народен печал в Косово в символ на респект към жертвите на автобусната злополука в България, при която минимум 46 жители на Северна Македония изгубиха живота си, в това число 12 деца, написа прищинското издание Gazeta Express .
Изданието отбелязва, че рейсът е регистриран в Северна Македония и множеството от хората на борда са албански туристи от Северна Македония, завръщащи се от пътешестване до Истанбул в Турция.
Президентът Османи в изказване сподели, че Косово познава болката от сходна покруса, защото неотдавна се сблъска с такава, визиртайки нещастието през юли 2021 година, при която 10 души починаха и над 40 други бяха ранени след злополука на рейс с косовски номера на автомагистралата покрай Славонски Брод в Хърватия. „ Ние ще останем до нашите сестри и братя и показваме нашата дълбока болежка и тъга за тази огромна загуба “, съобщи президентът.
Освен това други косовски институционални и политически водачи показаха съболезнования на управляващите в Северна Македония и членове на фамилиите за това трагично събитие.
***
Белград. Съветът на Европейския съюз даде ясна поддръжка за европейската интеграция на Сърбия и през идващите няколко седмици се чака съглашение сред страните-членки за допустимо отваряне на нови глави или клъстери със Сърбия, написа белградската „ Политика “ .
„ Когато става дума за Сърбия, доста министри подчертаха, че е реализиран прогрес и това е позитивна оценка. Имаше и някои интервенции, които показаха стъпките, които Сърбия към момента би трябвало да предприеме, с цел да отвори нови глави “, сподели държавният секретар на Словения Гашпер Довжан.
В отговор на въпрос на Танюг за опцията Сърбия да открие нови клъстери до края на тази година, Довжан оцени, че „ общата атмосфера е добра и че Сърбия има поддръжка “.
Що се отнася до стъпките, които занапред би трябвало да бъдат подхванати, Довжан показва, че въпросът за конституционните промени в страната, които ще бъдат гласувани до края на месеца, е бил упоменат измежду министрите на Европейски Съюз.
Комисарят по разширението Оливер Вархели също взе участие в дебата за разширението в Съвета на Европейски Съюз, като изрази поддръжката на Европейската комисия за откриването на нови клъстери със Сърбия.
„ Позицията на Европейската комисия е ясна “, сподели комисарят по правораздаването Дидие Рейндерс в края на срещата.
Довжан, който също председателстваше съвещанието на Съвета на Европейски Съюз, споделя, че има „ позитивни оценки “ измежду министрите на Европейски Съюз, изключително що се отнася до напредъка на Сърбия и Северна Македония.
На срещата на министрите е очебийно, че Европейски Съюз би трябвало да резервира доверието, когато става дума за процеса на разширение и че страните кандидатки би трябвало да бъдат възнаградени за напредъка, който реализират по пътя към Европейски Съюз.
***
Брюксел. Държавният секретар по европейските въпроси на Словения Гашпер Довжан разкри, че министрите по европейските въпроси от Европейски Съюз на срещата си в Брюксел във вторник са разговаряли за разширението и най-много за разногласието сред България и Северна Македония, написа скопското издание „ Независен “ .
Министрите се срещнаха в границите на Съвета по общи въпроси, като една от тематиките беше разширението.
Словенският държавен секретар сподели, че огромен акцент е подложен върху българо-македонския спор.
„ Радвам се, че има обща поддръжка за целия развой, само че към момента има двустранни въпроси, изключително подчертани от България, само че се надявам, че до края на нашето европредседателство ще успеем да решим проблемите, този развой би трябвало да приключи положително “, сподели Довджан.
Той даде образец със Словения, която също решаваше двустранни въпроси със съседите си по време на преговорния развой.
„ Става дума за доверието в Европейски Съюз и процеса на разширение, политиката на разширение е една от най-успешните в историята на Европейски Съюз “, акцентира Довжан.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ