Атина. Честно казано, не очаквахме към отричащите ваксините да се

Атина. „ Честно казано, не чакахме към отричащите имунизациите да се причислят и „ отричащи “ продължаващото броене, които постоянно отхвърлят да отворят вратата си и да сътрудничат на тези, които го организират “, написа Лефтерис Хараламбопулус за атинското издание „ То Вима “ .

Това не е по този начин, тъй като имаме задоволително доказателства, че съществува „ доктрина на конспирацията “ по отношение на всички разнообразни аспекти на обществения живот, а тъй като преброяването в предишното постоянно е било развой, който не е срещан с съмнение.

Затова считам, че имаме работа с един по-обширен проблем – нова вълна на съмнение към страната.

Това съмнение няма обичайните характерности на опълчване на страната като тягостен и насилствен механизъм, който виждаме в левите и анархистичните обичаи и който е обвързван с ролята на страната в обществените конфликти.

Той даже няма характерностите на „ демократична ” антидържавна позиция, която се основава на теорията, че страната не би трябвало да се намесва оттатък избран миг в делата на жителите, в персоналния им живот или в стопанската система.

Всички тези хора схващат, че в това време има ядро от държавни функционалности, които са свързани или би трябвало да имат общо с общото богатство: опазване на здравето, обществено обезпечаване и безвъзмезден достъп до публични услуги като обучение.

Освен това, въпреки и от диаметрално противоположни насочни точки, тези две „ антидържавни “ обичаи поддържаха, че или обществените придвижвания, или пазарът могат да провеждат рационално аспекти на живота.

Сега имаме работа с друга форма на съмнение към страната. Има нещо като генерализирано делегитимиране, което се подхранва от ирационални и тайни възгледи, постоянно на ръба на безусловно неуместното, изключително когато се смесват с теории за „ световния скрит план “.

Често се разисква за какво хората ръководят страховете или несигурността си с плоски тайни теории.

Съответно, когато тайното съмнение към страната или нейните представители води до доверие към всевъзможни шарлатани, заплахите са явни.

И въпреки всичко елементарното идентифициране на казуса не е задоволително. Трябва да се запитаме за какво страната изгуби доверието на жителите, най-малко на тези, които могат да бъдат повлияни от тайни възгледи.

Трябва да се запитаме за какво страната се оказа неспособна в разнообразни етапи, а освен в пандемията, да действа като сцена, в която се създават тактики, основани на познания и с общото богатство като управление.

Трябва да помислим дали и доколко положението преди пандемията е било възприемано като нещо отвън и от време на време враждебно към обществото.

Трябва да оценим „ потреблението “ на страната от политически партии и държавни управления и дали това е асъдействало за казуса.

Трябва да проучим дали и доколко държавните функционери в другите браншове съумяха да изградят доверие или вместо това затвърдиха недоверието на жителите.

Очевидно би трябвало да създадем каквото е належащо, с цел да си върнем доверието на жителите “, написа създателят.

Превод и редакция: Иван Христов