Астрономията не използва просто телескопи, за да наблюдава Космоса. Тя

Астрономията не употребява просто телескопи, с цел да следи Космоса. Тя се възползва и от голям брой галактически „ вестоносци “, с цел да ни помогне да разберем какво се случва в това широко пространство. Разполагаме със сателитни чинии, които улавят радио сигнали, обсерватории за гравитационните талази, а неотдавна – и опити, чрез които можем да засичаме неутрино – може би най-енигматичните и фундаментални частици в цялата Вселена.

Неутриното няма електрически заряд. Нейната маса е дребна, което ѝ разрешава да се движи гладко безусловно през всичко. Всяка секунда през телата ни минават над 600 трилиона неутрино, като по-голямата част идват от Слънцето. Тази призрачна парченце се създава от голям брой процеси, а най-мощните могат умерено да прекосят цели междугалактически пространства, преди да бъдат засечени.

Именно сходни високоенергийни неутрино частици бяха засечени за първи път през миналото лято от обсерваторията IceCube Neutrino в Антарктика. А в този момент откривателите откриха и по какъв начин са се получили – в резултат на конфликт на струи, идващи от супермасивна черна дупка в радио галактиката TXS 0506+056. Откритията им са оповестени в Astronomy & Astrophysics.

Във въпросната радио вселена се случват голям брой енергийни процеси (включително супермасивна черна дупка, излъчващи мощни струи). Тя обаче не е неповторима – досега сме откривали голям брой други сходни галактики. Изследователите считат, че производството на сходно неутрино най-вероятно е станало по малко по-особен метод.

„ Бе необичайно за какво единствено TXS 0506+056 бе разпозната като източник на неутрино – споделя Силки Бритцен от института за радио астрономия „ Макс Планк “. – Искахме да разберем кое прави TXS 0506+056 толкоз специфична, с цел да разберем повече за процесите на основаване на неутрино и да локализираме източника на лъчение. Затова проучихме в детайли поредност от фотоси с висока резолюция на струята “.

Изображенията разкриват комплицирани взаимоотношения сред материала, освободен от струята. Едно от евентуалните пояснения е, че материал от по-стара бликам се е сблъскал с този от по-нова. Може би става дума за взаимоотношение на две струи от един и същи източник. И в двата случая точно енергичните процеси от струите са провокирали емисията на неутрино.

Струите от супермасивните черни дупки са били забелязвани в голям брой галактики. Често те се разгръщат на милиони светлинни години от самата черна дупка. В случая с TXS 0506+056, която се намира на 3.8 милиарда светлинни години от нас, комплексността най-вероятно се дължи на съществуването на бинарна супермасивна черна дупка. Подобни системи могат да се образуват при конфликт на галактики и някои от направените наблюдения в актуалното проучване допускат, че най-вероятно тъкмо подобен е казусът.

Източник: IFLScience