Това е най-голямата галактика, откривана до момента. И тя е чудовищна
Астрономи откриха една чудовищно огромна радиогалактика. Тя се споделя Алкионей, среща се на 3 милиарда светлинни години от нас и се разгръща на 5 мегапарсека в галактическото пространство. С други думи, дължината ѝ е цели 16,3 млн. светлинни години. На процедура това е най-голямата конструкция с космически генезис, известна на човечеството.
Откритието демонстрира какъв брой едва познаваме тези колоси. То обаче може да хвърли повече светлина както върху радиогалактиките като цяло, както и върху междугалактичната среда.
Гигантските радиогалактики съставляват са тайнственост в една Вселена, цялостна с мистерии. Те се състоят от една съществена вселена (т.е. звезден куп, орбитиращ галактическо ядро със свръхмасивна черна дупка), както и колосални струи и заоблени издатъци, „ изригващи “ от галактическия център.
Тези струи и издатъци, които си взаимодействат с междугалактичната среда, извършват ролята на синхротрон и форсират електроните, които създават радиоемисии.
Астрономите са съвсем сигурни, че знаят какво образува тези струи – дейна свръхмасивна черна дупка в галактическия център. Наричаме черните дупки „ дейни “, когато притеглят (т.е. акрецират) материал от гигантския диск към тях.
Не всичкият материал от диска обаче се озовава оттатък хоризонта на събитията. Малка част от него някак си съумява да си проправи път от вътрешния район на акрециращия диск до полюсите, където се изхвърля в галактическото пространство с извънредно висока скорост под формата на струи от йонизирана плазма.
Тези струи могат да изминат големи дистанции, преди да се разпилян в гигантските издатъци, излъчващи радиоемисии.
Този развой е естествен. Дори Млечният път има свои лични радиоиздатъци. Това, което не знаем, е по какъв начин при някои избрани галактики те доближават великански размери (в мащаби от мегапарсеци). В случая става дума за така наречен великански радиогалактики и с помощта на техните най-екстремни представители бихме могли да научим какво тъкмо подтиква растежа им.
Ето за какво екипът взема решение да се опита да открие точно сходно нещо благодарение на LOw Frequency ARray (LOFAR) – инфометрична мрежа, която се състои от 20 000 радиоантени, разпръснати из 52 разнообразни места в Европа. И в края на краищата се натъква на Алкионей, изхвърлен от вселена на няколко милиарда светлинни години.
„ Открихме проекция на най-голямата известна конструкция, основана от една-единствена вселена “, пишат учените. - Една гигантска радиогалактика с проектирана дължина от 4,99 ± 0,04 мегапарсека. Действителната дължина е минимум … 5,04 ± 0,05 мегапарсека. “
След като мерят издатъците, откривателите употребяват Sloan Digital Sky Survey, с цел да проучат по-добре главната вселена. Те откриват, че това е относително естествена елипсовидна вселена, вплетена във влакно от галактическа мрежа. Нейната маса е към 240 милиарда пъти по-голяма от слънчевата. В центъра на галактиката се намира свръхмасивна черна дупка, чиято маса е към 400 млн. пъти по-голяма от слънчевата.
„ Ако оставим настрани геометрията, Алкионей и неговата вселена са съмнително елементарни - общата нискочестотна светлинна компактност, звездната маса и масата на свръхмасивната черна дупка са по-ниски, въпреки и сходни на тези на средностатистическите великански радиогалактики “, пишат откривателите.
„ Съответно извънредно солидните галактики или централните черни дупки не са нужни за основаването на тези колоси и, в случай че следеното положение е представително за източника през целия му живот, същото важи и за високата радиомощност. “
Възможно е Алкионей да се намира в район на пространството с по-ниска компактност от междинната, което би могло да подтиква неговото разширение. Или пък че взаимоотношението с галактическата мрежа играе роля в растежа на обекта.
Каквото и да предизвика растежа, едно е несъмнено – Алкионей продължава да пораства.
Изследването е признато за издание в Astronomy & Astrophysics и е налично в arXiv.
