Астрономи от Австралийския национален университет идентифицираха най-древната от известните във

Астрономи от Австралийския народен университет идентифицираха най-древната от известните във Вселената звезди, заяви Сайънс алърт. Тя се намира в Млечния път, на разстояние 35 хиляди светлинни години от Земята.

Откритият червен колос SMSS J160540.18-144323.1 е с минимум количество желязо измежду всички звезди в галактиката - 1,5 милиона пъти по-малко е от това в състава на Слънцето. Това значи, че обектът принадлежи към така наречен звездно население вид II, което се е образувало след раждането на Вселената преди 13,8 милиарда години. Въпросната звезда се е формирала няколкостотин милиона години след Големия гърмеж.

В ранната Вселена съвсем не е имало метали. Първите звезди били формирани от водород и хелий, били доста солидни, горещи и с дребна дълготрайност на живота. Те принадлежат към звездно население вид III. В процеса на горене в недрата им се образували първите атоми силиций и желязо. След гибелта на звездното население вид III се появило звездно население вид II, в което участвали по-тежки от хелия детайли.

Показателят за количеството на съдържащите в звездата детайли, които са по-тежки от хелия, е прочут като металичност. Въз основа на него може да се разбере почти какъв брой време след Големия гърмеж се е родила дадена звезда. Предишният рекордьор по ниско наличие на желязо бе звездата 2MASS J18082002-5104378 B, чиято металичност е 11 750 пъти по-малка от тази на Слънцето.

Специалистите допускат, че звездата, която предшествала SMSS J160540.18-144323.1, е била 10 пъти по-масивна от Слънцето. Експлозия на свръхнова провокирала бърз развой, обвързван с хващане на неутрони - нуклеарна реакция, при която се образуват ядра на тежки детайли. Малко количество атоми на желязото се отделили от гравитационното поле на образувалата се след свръхновата неутронна звезда и влезнали в състава на SMSS J160540.18-144323.1, която станала един от първите представители на звездното население вид II.