Мистерията на странния светещ пръстен около черната дупка в Млечния път
Астрономи следиха по какъв начин един високоскоростен газов облак се забива в материята, засмуквана към Стрелец А * – супермасивната черна дупка в центъра на Млечния път – и по-късно се отдалечава в космоса. Сега учените деликатно следят с какъв брой се е забавила скоростта на газовия облак, който астрономите нарекоха G2, след конфликта.
Това премерване ще покаже на учените редица значими параметри и най-много плътността на горещата материя обграждаща Стрелец А *, която е най-близката известна свръхмасивна черна дупка до Земята.
Стрелец A * (SagA *) е неподвижна, което значи, че не гълтам големия диск от материя и не изхвърля горящи струи. Но към момента има нещо горещо и светещо, заобикалящо черната дупка, което физиците не схващат доста добре. Сблъсъкът с G2 им предлага една от най-хубавите благоприятни условия да открият от какво е формиран този светещ пръстен към черната дупка.
„ Наблюдавахме силата на привличане. Нещото [G2] стана по-бавно “, споделя Стефан Гилесен, астроном от Института за извънземна физика „ Макс Планк “ в Гархинг, Германия.
„ Забавянето на G2 потвърждава, че в непосредствена непосредственост до черната дупка е имало нещо значително, с цел да стане това “, споделя Гилесен.
Физиците откриват, че забавянето понижава, като употребяват данни от съдействието с програмата GRAVITY и Много огромния телескоп (VLT) в Чили. GRAVITY сплотява инфрачервената светлина от всичките четири телескопа на VLT, с цел да направи един извънредно изострен облик. Това разрешава на откривателите да получат невиждана визия за един съвсем изчезнал обект към черна дупка.
„ Разбира се, беше занимателно да се гледа, само че в този момент сме трансформирали наблюдението в нещо потребно “, споделя Гилесен пред изданието Live Science. „ Всъщност измерихме атмосферата към черна дупка в радиус, който преди този момент беше изцяло недосегаем. “
G2 е чудноват обект самичък по себе си: балонообразна маса от топъл газ, която може да има звездна система или даже две в центъра, само че не е гравитационно привързан с нищо, споделя Гилесен. Вместо това се носи като течност по тясна, елиптична орбита към SagA *, и стига доста покрай черната дупка в единия завършек на тази орбита.
Още през 2015 година учените знаеха, че G2 ще се приближи доста покрай черната дупка. И тогава те считали, че може да сътвори някакъв фойерверк, като падне в самата черна дупка. Това обаче, не се случи, което разочарова някои наблюдаващи по това време. Но станалото даде късмет на Гилесен и екипът му да създадат премерване на скоростта на G2.
Гилесен и неговите сътрудници разгласиха своите измервания в The Astrophysical Journal, а по-късно показаха резултатите си на априлската среща на Американското физическо общество в Денвър.
Подозираха, че G2 може да се забави заради различен облак, наименуван G1. G1 към този момент се отдалечаваше от черната дупка, когато беше открит, по сходна, само че по-малка и по-бавна орбита спрямо G2. Екипът подозираше, че двата облака биха могли да бъдат свързани, и че G1 се движи по-бавно, тъй като неотдавна е минал през непосредствен конфликт с атмосферата на черната дупка.
И когато G2 удря нажежения пръстен към SagA *, той също по този начин се забави, въпреки и не толкоз доста. Разликата, допускат откривателите, може да се дължи на това, че G1 към този момент е изчистил пътя за своя близнак.
G2, който заради високата си скорост е бил на повече от 300-годишна орбита към черната дупка, в този момент се е забавил и е минал на доста по-къс орбитален път, откриват учените. Ще са нужни единствено 50 години, с цел да се върне към най-близката отдалеченост до черната дупка. Учените чакат, че G2 ще попадне напълно в черната дупка към 2150 година
Използвайки модели на конфликта, откривателите демонстрират, че това закъснение допуска атмосфера от към 4000 частици на пространствен сантиметър на разстояние 1000 пъти радиуса на хоризонта на черната дупка.
„ Това е доста по-малка компактност от земната атмосфера, само че въпреки всичко може да се дефинира като значима. Това са данни, които астрофизиците, моделиращи тъмната, тиха черна дупка в центъра на нашата вселена, могат да употребяват “, споделя Гилесен.
Публикувано в LiveScience.
