„Хъбъл“ потвърди, че кометата Бернардинели-Бернщайн е най-голямата, откривана някога
Астрономи направиха нови наблюдения на гигантската комета C/2014 UN271 (Бернардинели-Бернщайн) с помощта на телескопа „ Хъбъл “ и потвърдиха това, което към този момент подозирахме – този обект е в действителност голям.
Учените оповестяват в The Astrophysical Journal Letters , че Бернардинели-Бернщайн е най-голямата комета, откривана в миналото. Тези обекти разполагат с големи опашки, които могат да се простират на милиони километри. Тяхното ядро обаче е една твърда и „ мръсна снежна топка “, формирана от лед и прахуляк. Сегашните данни съответстват с тези, получени при наблюдения с ALMA – диаметърът на ядрото на кометата е 130 км. Т.е. 1/3 по-голям от предходния рекордьор (C/2002 VQ94) и почти колкото американския щат Роуд Айлънд.
„ Това е необикновен обект, изключително като се има поради какъв брой деен е на толкоз огромно разстояние от Слънцето – споделя Ман-То Хуи от Университета за просвета и технологии „ Макао “, водещият създател на проучването. – Предположихме, че кометата е много огромна, само че с цел да потвърдим това, трябваше да разполагаме с допустимо най-хубавите данни. “
Сега знаем, че ядрото на кометата е към 50 пъти по-голямо от това на множеството известни комети. Масата му пък доближава 500 трилиона тона. Според NASA тази стойност е стотици хиляди пъти по-голяма от масата на една типична комета, намираща се наоколо до Слънцето.
Бернардинели-Бернщайн идва от облака Оорт – просторен район в покрайнините на Слънчевата система, където се срещат множеството кометни обекти. Колкото повече се доближават до Слънцето, толкоз повече тези замръзнали галактически скали се нагорещяват и стартират да отделят прахуляк и газ. Бернардинели-Бернщайн се движи към нашата звезда, само че тя в никакъв случай няма да я приближи на повече от 10,9 астрономически единици (1АЕ = на дистанцията сред Земята и Слънцето) или към 1 600 000 000 км. Кометата ще доближи тази точка (отвъд орбитата на Сатурн) през 2031 година
Едно от главните провокации, пред които астрономите са били изправени при измерването на Бернардинели-Бернщайн, е да създадат разграничаване сред облака от галактически прахуляк, лед и газове, обгръщащи ядрото (т.нар. кома), и самото ядро. Въпреки че се намира на повече от 4 800 000 000 км от Слънцето и температура ѝ е стотици градуси под нулата, бледата слънчева светлина е задоволителна, с цел да сублимира въглеродния оксид по повърхността ѝ. Бернардинели-Бернщайн към момента е прекомерно надалеч от нас, с цел да можем да измерим ядрото ѝ непосредствено. Ето за какво осъществените на този стадий наблюдения би трябвало да бъдат съпоставени с модел, който отстрани комата и регистрира само ядрото.
Съпоставка на кометите-рекордьори. Източник: ILLUSTRATION: NASA, ESA, Zena Levy (STScI)
Освен това кометата има и извънредно мрачно ядро. Според съавтора на проучването Дейвид Джуит то е „ по-черно и от въглен “. Същото нещо следим и при кометата 67P, която бе посетена от галактическия уред „ Розета “. Бъдещи наблюдения ще уточняват в допълнение измерванията на размера.
„ Тази комета е безусловно върхът на айсберга – съществуват хиляди други, които са прекомерно бледи, с цел да бъдат видяни в далечните елементи на Слънчевата система “, прибавя Джуит, професор по планетарни науки и астрономия към Калифорнийския университет в Лос Анджелис. – Винаги сме предполагали, че тази комета би трябвало да е огромна, защото е толкоз ярка на толкоз огромно разстояние. Сега потвърдихме, че това в действителност е по този начин. “
Траекторията на кометата е съвсем 90-градусова по отношение на равнината на Слънчевата система, в която се намират осемте планети. Нейната елиптична орбита я води на към половин светлинна година от Слънцето и тя „ пропада “ във вътрешността през последните 1 млн. години.
Източник: IFLScience
