АИКБ против намесата на ЕК в определянето на минималните заплати в ЕС
Асоциацията на индустриалния капитал в България изрично ще упорства при образуването на позиция на наднационалната, представителна пред Европейската комисия работодателска организация, в която членува - CEEP, за остро опълчване против каквато и да е интервенция на Европейската комисия в процеса на установяване на работните заплати в страните от Европейския съюз. Това декларират от асоциацията в позиция до медиите.
АИКБ акцентира, че свободното групово договаряне на минималната заплата на равнища бранш и икономическа активност е най-хубавият механизъм за нейното заслужено установяване, като напомня непрекъснато многочислените злокачествени недостатъци на нормативно закрепената минимална месечна работна заплата, които всяка година разпознава, разказва и довежда до знанието на държавното управление и Народното събрание.
АИКБ упорства положителните практики в политиката по приходите да бъдат предпазени и непокътнати. Настоява тези практики да бъдат прилагани и доразвивани и в България, а не да бъдат унищожени в целия Европейски съюз.
Според тях изказванието, че в множеството страни в Европейски Съюз има регламентирана минимална месечна работна заплата е подвеждащо. Разликата по брой заети е едвам 5,5 % - броят на заетите в страни, които нямат регламентирана наложителна МРЗ, е 119 млн. души, а в страните, където има - 125,5 млн. души.
От АИКБ акцентират, че в страните, където има доста добре функциониращи системи за групово договаряне на равнище икономическа активност и надлежно на равнище бранш, отрасъл или бранш, това се отразява по оптимален метод на развиването на стопанската система, а от там и на равнището на безработицата и на междинната работна заплата. Липсата на регламентирана МРЗ също е разследване на съществуването на доста добре работеща система за групово договаряне на равнище икономическа активност и на отраслово равнище.
Те означават, че страните, където няма нормативно закрепена минимална месечна работна заплата, са: Австрия, Кипър, Германия, Дания, Финландия, Ирландия, Италия, Малта, Швеция и Обединеното кралство. В тях, по данни от 2016 - 2017 година, приблизително претеглената междинна месечна работна заплата е с 66 % по-висока, а безработицата е с 40 % по-ниска, в сравнение с в страните, където има регламентирана минимална месечна работна заплата.
Средната работна заплата е действителен стопански индикатор, която приказва за положението на пазара на труда, а не абстракция и политически инструмент като нормативно определяната минимална работна заплата, безапелационни са от АИКБ.
От Асоциацията показват, че това по какъв начин да бъде определяна минималната работна заплата и до каква степен тя е обективна в България, има дълга история, само че в този момент тя се засилва с оповестения тази седмица от Комисията документ за съвещания. АИКБ акцентира, че Комисията не цели:
- Директно хармонизиране на нивата на МРЗ в страните - членки на ЕС;
- Установяването на обединен механизъм за установяване на МРЗ;
- Определянето на ниво на МРЗ, защото това е прерогатив на свободно договаряне сред обществените сътрудници на национално ниво и е надлежно подготвеност на държавите-членки;
- Въвеждането на наложителна МРЗ в страни с високо покритие на груповото договаряне, в които определянето на работните заплати се договаря най-вече чрез групови договаряния.
АИКБ намира доста от цитираните от Комисията учредения за започването на процеса на съвещания за неоснователни и непропорционални. Като образец те показват главният претекст, обвързван с повишаването на относителния дял на ниско платените служащи - от 16.7 % през 2006 година до 17.2 % през 2014 година и на работещите небогати - от 8.1 % през 2005 година до 9.6 % през 2018 година АИКБ смята, че нито размерът (под 10-18 %), нито растежът (под 1 прочие пункта за 12-13 години), на тези относителни дялове, оправдават сходна огромна законодателна самодейност, която изисква съществени административни и експертни запаси от Комисията, страните - членки и обществените сътрудници.
В България минималната работна заплата от дълго време е закрепена в законодателството и има добре открити практики на обществен разговор. Документът на Европейска комисия слага България измежду отличниците в региона на справедливото установяване на минималната работна заплата по всички изследвани критерии.
От АИКБ показват, че в случай че прокламираната цел на Европейската комисия брутната минимална работна заплата да доближи на всички места в страните - членки 60 % от брутната медианна заплата придобие наложителен темперамент, в България ще се наложи не да се усили, а да се понижи размера на минималната работна заплата. За 2019 година да вземем за пример, 60% от медианната брутна заплата е към 525 лв., а МРЗ беше 560 лв.. АИКБ не цели такова понижение, а договаряне на МРЗ сред обществените сътрудници.
АИКБ напомня, че тъкмо в страните, където няма регламентирана минимална работна заплата, приблизително претеглената междинна месечна работна заплата е по-висока, а безработицата е по-ниска. Причината за това е, че в тези страни работната заплата се договаря (както и други значими параметри в индустриалните отношения) сред обществените сътрудници - най-често на равнище бранш, отрасъл или икономическа активност. По този метод работната заплата се дефинира доста по-прецизно и доста по-адекватно на икономическата действителност, като се регистрират както ползите на двете страни (работодатели и работници), само че и спецификата на съответните браншове, сектори и стопански действия, пишат още от АИКБ.
Те показват, че ръководителят на Шведската конфедерация на професионалните служащи, както и министърът на труда на Дания, към този момент са се оповестили изрично срещу предприемането на всевъзможни дейности от страна на Европейската комисия, които да засягат определянето на минимални работни заплати.
От АИКБ напомнят още, че броят заети в страните, които нямат регламентирана наложителна МРЗ е 118827014 души, до момента в който броят на заетите в страните, където има регламентирана задължителе едвам 5, 576 на 100. Иначе казано, изказванието, че в множеството страни в Европейски Съюз има регламентирана минимална месечна работна заплата е подвеждащо. Всъщност, броят на работещите в Европейски Съюз при двата режима - с и без регламентирана минимална месечна работна заплата, е на практика подравнен, допълват от Асоциацията.
АИКБ акцентира, че свободното групово договаряне на минималната заплата на равнища бранш и икономическа активност е най-хубавият механизъм за нейното заслужено установяване, като напомня непрекъснато многочислените злокачествени недостатъци на нормативно закрепената минимална месечна работна заплата, които всяка година разпознава, разказва и довежда до знанието на държавното управление и Народното събрание.
АИКБ упорства положителните практики в политиката по приходите да бъдат предпазени и непокътнати. Настоява тези практики да бъдат прилагани и доразвивани и в България, а не да бъдат унищожени в целия Европейски съюз.
Според тях изказванието, че в множеството страни в Европейски Съюз има регламентирана минимална месечна работна заплата е подвеждащо. Разликата по брой заети е едвам 5,5 % - броят на заетите в страни, които нямат регламентирана наложителна МРЗ, е 119 млн. души, а в страните, където има - 125,5 млн. души.
От АИКБ акцентират, че в страните, където има доста добре функциониращи системи за групово договаряне на равнище икономическа активност и надлежно на равнище бранш, отрасъл или бранш, това се отразява по оптимален метод на развиването на стопанската система, а от там и на равнището на безработицата и на междинната работна заплата. Липсата на регламентирана МРЗ също е разследване на съществуването на доста добре работеща система за групово договаряне на равнище икономическа активност и на отраслово равнище.
Те означават, че страните, където няма нормативно закрепена минимална месечна работна заплата, са: Австрия, Кипър, Германия, Дания, Финландия, Ирландия, Италия, Малта, Швеция и Обединеното кралство. В тях, по данни от 2016 - 2017 година, приблизително претеглената междинна месечна работна заплата е с 66 % по-висока, а безработицата е с 40 % по-ниска, в сравнение с в страните, където има регламентирана минимална месечна работна заплата.
Средната работна заплата е действителен стопански индикатор, която приказва за положението на пазара на труда, а не абстракция и политически инструмент като нормативно определяната минимална работна заплата, безапелационни са от АИКБ.
От Асоциацията показват, че това по какъв начин да бъде определяна минималната работна заплата и до каква степен тя е обективна в България, има дълга история, само че в този момент тя се засилва с оповестения тази седмица от Комисията документ за съвещания. АИКБ акцентира, че Комисията не цели:
- Директно хармонизиране на нивата на МРЗ в страните - членки на ЕС;
- Установяването на обединен механизъм за установяване на МРЗ;
- Определянето на ниво на МРЗ, защото това е прерогатив на свободно договаряне сред обществените сътрудници на национално ниво и е надлежно подготвеност на държавите-членки;
- Въвеждането на наложителна МРЗ в страни с високо покритие на груповото договаряне, в които определянето на работните заплати се договаря най-вече чрез групови договаряния.
АИКБ намира доста от цитираните от Комисията учредения за започването на процеса на съвещания за неоснователни и непропорционални. Като образец те показват главният претекст, обвързван с повишаването на относителния дял на ниско платените служащи - от 16.7 % през 2006 година до 17.2 % през 2014 година и на работещите небогати - от 8.1 % през 2005 година до 9.6 % през 2018 година АИКБ смята, че нито размерът (под 10-18 %), нито растежът (под 1 прочие пункта за 12-13 години), на тези относителни дялове, оправдават сходна огромна законодателна самодейност, която изисква съществени административни и експертни запаси от Комисията, страните - членки и обществените сътрудници.
В България минималната работна заплата от дълго време е закрепена в законодателството и има добре открити практики на обществен разговор. Документът на Европейска комисия слага България измежду отличниците в региона на справедливото установяване на минималната работна заплата по всички изследвани критерии.
От АИКБ показват, че в случай че прокламираната цел на Европейската комисия брутната минимална работна заплата да доближи на всички места в страните - членки 60 % от брутната медианна заплата придобие наложителен темперамент, в България ще се наложи не да се усили, а да се понижи размера на минималната работна заплата. За 2019 година да вземем за пример, 60% от медианната брутна заплата е към 525 лв., а МРЗ беше 560 лв.. АИКБ не цели такова понижение, а договаряне на МРЗ сред обществените сътрудници.
АИКБ напомня, че тъкмо в страните, където няма регламентирана минимална работна заплата, приблизително претеглената междинна месечна работна заплата е по-висока, а безработицата е по-ниска. Причината за това е, че в тези страни работната заплата се договаря (както и други значими параметри в индустриалните отношения) сред обществените сътрудници - най-често на равнище бранш, отрасъл или икономическа активност. По този метод работната заплата се дефинира доста по-прецизно и доста по-адекватно на икономическата действителност, като се регистрират както ползите на двете страни (работодатели и работници), само че и спецификата на съответните браншове, сектори и стопански действия, пишат още от АИКБ.
Те показват, че ръководителят на Шведската конфедерация на професионалните служащи, както и министърът на труда на Дания, към този момент са се оповестили изрично срещу предприемането на всевъзможни дейности от страна на Европейската комисия, които да засягат определянето на минимални работни заплати.
От АИКБ напомнят още, че броят заети в страните, които нямат регламентирана наложителна МРЗ е 118827014 души, до момента в който броят на заетите в страните, където има регламентирана задължителе едвам 5, 576 на 100. Иначе казано, изказванието, че в множеството страни в Европейски Съюз има регламентирана минимална месечна работна заплата е подвеждащо. Всъщност, броят на работещите в Европейски Съюз при двата режима - с и без регламентирана минимална месечна работна заплата, е на практика подравнен, допълват от Асоциацията.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ