АИКБ нарекоха схемата 60 на 40 провал, увеличавала безработицата
Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) още веднъж упорства за мярка 60на 0. В своя позиция организацията назовава неуспех мярката 60 на 40 и твърдо упорства, че тя е 38 на 62, оповестява в. “24 часа “. Според нея такова е действителното съответствие на присъединяване в чистия приход на служащия сред страната, след назад получените от нея осигуровки и налог, и предприятието.
Документът е изпратен до вицепремиера и ръководител на тристранката Марияна Николова, до обществения министър Деница Сачева, до финансовия министър Владислав Горанов и до министъра на стопанската система Емил Караниколов.
От организацията напомнят резултатите от извършената в интервала 31 март – 1 април 2020 година експресна анкета на Българската стопанска камара(БСК) за готовността на компаниите да се възползват от мярката 38 на 62 за компенсиране на работодателите, потърпевши от рецесията. Резултатите от експресното допитване са на база 759 дали отговор и от тях се вижда, че от нея са подготвени да се възползват не повече от 8% от всички работодатели.
Според национално-представителното проучване на “Алфа рисърч ”, извършено в интервала 13-22 април измежду 500 икономически субекта у нас, 79% от компаниите търпят директни или косвени загуби поради ковид, а най-неодобряваната от бизнеса е мярката 60 на 40.
Необходимо е да се подхващат нови, съответни ограничения, тъй като ситуацията на пазара на труда се утежнява стремглаво и най-лошото занапред следва, се споделя в позицията.
От асоциацията цитират данни, предоставени им от Националната организация по приходите и съгласно тях броят подадени уведомления за прекъснати трудови контракти с дата на обявление в интервала 13 март – 13 април е 176 261 за 2020 година Едновременно с това подадени уведомления за подписани трудови контракти с дата на обявление в интервала 13 март – 13 април е 70 603 за 2020 година Сривът в заетостта е на разположение. За интервала 13 март 2020 – 13 април 2020 година броят на новите безработни е 105 658 души. Хората, останали без работа единствено за месец, са над 105 хиляди. Лошата вест е, че броят на новите безработни сигурно е доста по-голям. Трябва да се има поради, че горното пресмятане не включва броя на съкратените служащи, понижен с броя на служащите, почнали работа за времето до 13 март (кризата стартира преди тази дата). Не са включени и новите безработни от интервала след 13 април. Умишлено не прибавяме и новите безработни от сивия бранш и „ вносните “ безработни, които са завръщащи се от чужбина безработни българи, т. к. те по формулировка не могат да се употребяват от мярката.
По последни данни на „ Галъп Интернешънъл ” към сегашния миг сумарната безработица в страната е 10,3%. Ако приемем, че при започване на рецесията безработицата е била 4,2 %, то единствено за месец и половина към този момент е налице растеж от 6,1 %, което е застрашително и извънредно тревожно. Още по-лошо е това, че направените социологически изследвания демонстрират, че още 8% % от работната мощ чакат да бъдат съкратени. Ако тази опасност се сбъдне за половината от тях, България ще стартира своето излизане от коронавирусната рецесия с 15-процентова безработица, което е еквивалентно на 500 хиляди безработни лица.
Според АИКБ, в случай че мярката е била съответна, то компенсациите, платени по Постановление на Министерски съвет № 55, са щели да бъдат в пъти повече от платените компенсации за нови безработни. А те са в пъти по-малко. Платени са за един месец под 8 млн. лв. при бюджет от 1000 млн. лв. (един милиард)! За един месец – под 1% от плануваното.
Мярката 38/62 вместо да способства за опазване на работните места посредством рационално компенсиране, направи запазването на заетостта невероятно или неизгодно, разпореждайки служащият да получи брутното си трудово заплащане (т.е. цялото си възнаграждение) за времето, през което не поставя труд.
При това състояние предприятието е насила да освободи служащия, за който е неразрешено или не може да обезпечи работа, в сравнение с да заплаща на същия служащ цялостно заплащане против никакъв труд и при никакви доходи за предприятието. И тогава компенсацията за безработица в същия месечен размер се поема изцяло от страната освен това за по-дълъг интервал (до една година), страната се лишава от доходи от осигуровки и налог, служащият губи работата си и се основава причина за включването му в сивия бранш след това, вместо той да бъде непокътнат в претовареност с по-малък чист разход от страната.
На процедура финансирането е ориентирано главно към предприятия, които са в релативно най-хубаво положение, които разполагат със обилни запаси и не се нуждаят изключително от нея, с цел да запазят заетостта. А предприятията, в който са заети над? от работещите българи, нямащи финансови средства, с цел да доплатят до чистото заплащане на служащия (че и осигуровки върху тях), на процедура няма да могат да вземат участие в мярката. 344 000 фирмени сметки са до 1000 лева по данни на Българска народна банка.
„ В момента ние не пледираме какъв брой сме били прави, а настояваме за преосмисляне на ограниченията, за което ни дават техническа опция законодателните промени, свързани с повдигането на изключителното състояние, написа в позицията им “, написа в позицията до министрите.
Рекапитулацията на прегледа на успеваемостта на ограниченията от разпореждане № 55 и на данните за стремглаво възходящата безработица ни задължава да преосмислим ограниченията за подкрепяне на заетостта и приходите в предприятията, потърпевши от рецесията, стартирана от коронавирусната пандемия.
Асоциацията дава образец с мярката 60 на 0, която потвърдила пригодността си в Европейски Съюз като добра европейска процедура (Германия). Настоява да се вкара и у нас, тъй като поддържа действително заетостта и приходите на хората в предприятията – както изцяло, по този начин и отчасти прекратили активността си или минали на ненапълно работно време.
Това в последна сметка ще докара до по-ефективно потребление на плануваните средства, респективно – до опазване на по-голям брой работни места.
Трябва да се уточни, че препоръчаното, платимо от страната заплащане от 60%, е мощно занижено по отношение на доста страни в Европейски Съюз и Организацията за икономическо сътрудничество и раз – като Австрия (90%, 85%, 80%), Англия (80%), Швейцария (80%), Словения (80%), Дания (75%), Латвия (75%), Канада (75%), Кипър (70%) и така нататък В прилежаща Румъния, с която обичаме да се съпоставяме, мярката е във типа 75/0, дават образец работодателите.
АИКБ упорства с необятен публичен консенсус да бъдат признати няколко безспорни антикризисни ограничения, ориентирани към всяка проблематична област, които при настъпване на спешна обстановка да работят автоматизирано. Такава мярка за опазване на заетостта в интервал на икономическа рецесия може да бъде 60/0. Това е и немският модел на спешно законодателство.
Асоциацията още един път удостоверява настояването си за създаване на комплекс от ограничения за излизане от рецесията, който в оптималната степен да отрази вероятните спомагателни отрицателни резултати от пандемията и да предложи съответни и поредни ограничения за по-бързо възобновяване на нормалността в обществото и на стопанската система.
Вижте още:
Тристранката се споразумя за схемата 60 на 40 и за нощния труд
Документът е изпратен до вицепремиера и ръководител на тристранката Марияна Николова, до обществения министър Деница Сачева, до финансовия министър Владислав Горанов и до министъра на стопанската система Емил Караниколов.
От организацията напомнят резултатите от извършената в интервала 31 март – 1 април 2020 година експресна анкета на Българската стопанска камара(БСК) за готовността на компаниите да се възползват от мярката 38 на 62 за компенсиране на работодателите, потърпевши от рецесията. Резултатите от експресното допитване са на база 759 дали отговор и от тях се вижда, че от нея са подготвени да се възползват не повече от 8% от всички работодатели.
Според национално-представителното проучване на “Алфа рисърч ”, извършено в интервала 13-22 април измежду 500 икономически субекта у нас, 79% от компаниите търпят директни или косвени загуби поради ковид, а най-неодобряваната от бизнеса е мярката 60 на 40.
Необходимо е да се подхващат нови, съответни ограничения, тъй като ситуацията на пазара на труда се утежнява стремглаво и най-лошото занапред следва, се споделя в позицията.
От асоциацията цитират данни, предоставени им от Националната организация по приходите и съгласно тях броят подадени уведомления за прекъснати трудови контракти с дата на обявление в интервала 13 март – 13 април е 176 261 за 2020 година Едновременно с това подадени уведомления за подписани трудови контракти с дата на обявление в интервала 13 март – 13 април е 70 603 за 2020 година Сривът в заетостта е на разположение. За интервала 13 март 2020 – 13 април 2020 година броят на новите безработни е 105 658 души. Хората, останали без работа единствено за месец, са над 105 хиляди. Лошата вест е, че броят на новите безработни сигурно е доста по-голям. Трябва да се има поради, че горното пресмятане не включва броя на съкратените служащи, понижен с броя на служащите, почнали работа за времето до 13 март (кризата стартира преди тази дата). Не са включени и новите безработни от интервала след 13 април. Умишлено не прибавяме и новите безработни от сивия бранш и „ вносните “ безработни, които са завръщащи се от чужбина безработни българи, т. к. те по формулировка не могат да се употребяват от мярката.
По последни данни на „ Галъп Интернешънъл ” към сегашния миг сумарната безработица в страната е 10,3%. Ако приемем, че при започване на рецесията безработицата е била 4,2 %, то единствено за месец и половина към този момент е налице растеж от 6,1 %, което е застрашително и извънредно тревожно. Още по-лошо е това, че направените социологически изследвания демонстрират, че още 8% % от работната мощ чакат да бъдат съкратени. Ако тази опасност се сбъдне за половината от тях, България ще стартира своето излизане от коронавирусната рецесия с 15-процентова безработица, което е еквивалентно на 500 хиляди безработни лица.
Според АИКБ, в случай че мярката е била съответна, то компенсациите, платени по Постановление на Министерски съвет № 55, са щели да бъдат в пъти повече от платените компенсации за нови безработни. А те са в пъти по-малко. Платени са за един месец под 8 млн. лв. при бюджет от 1000 млн. лв. (един милиард)! За един месец – под 1% от плануваното.
Мярката 38/62 вместо да способства за опазване на работните места посредством рационално компенсиране, направи запазването на заетостта невероятно или неизгодно, разпореждайки служащият да получи брутното си трудово заплащане (т.е. цялото си възнаграждение) за времето, през което не поставя труд.
При това състояние предприятието е насила да освободи служащия, за който е неразрешено или не може да обезпечи работа, в сравнение с да заплаща на същия служащ цялостно заплащане против никакъв труд и при никакви доходи за предприятието. И тогава компенсацията за безработица в същия месечен размер се поема изцяло от страната освен това за по-дълъг интервал (до една година), страната се лишава от доходи от осигуровки и налог, служащият губи работата си и се основава причина за включването му в сивия бранш след това, вместо той да бъде непокътнат в претовареност с по-малък чист разход от страната.
На процедура финансирането е ориентирано главно към предприятия, които са в релативно най-хубаво положение, които разполагат със обилни запаси и не се нуждаят изключително от нея, с цел да запазят заетостта. А предприятията, в който са заети над? от работещите българи, нямащи финансови средства, с цел да доплатят до чистото заплащане на служащия (че и осигуровки върху тях), на процедура няма да могат да вземат участие в мярката. 344 000 фирмени сметки са до 1000 лева по данни на Българска народна банка.
„ В момента ние не пледираме какъв брой сме били прави, а настояваме за преосмисляне на ограниченията, за което ни дават техническа опция законодателните промени, свързани с повдигането на изключителното състояние, написа в позицията им “, написа в позицията до министрите.
Рекапитулацията на прегледа на успеваемостта на ограниченията от разпореждане № 55 и на данните за стремглаво възходящата безработица ни задължава да преосмислим ограниченията за подкрепяне на заетостта и приходите в предприятията, потърпевши от рецесията, стартирана от коронавирусната пандемия.
Асоциацията дава образец с мярката 60 на 0, която потвърдила пригодността си в Европейски Съюз като добра европейска процедура (Германия). Настоява да се вкара и у нас, тъй като поддържа действително заетостта и приходите на хората в предприятията – както изцяло, по този начин и отчасти прекратили активността си или минали на ненапълно работно време.
Това в последна сметка ще докара до по-ефективно потребление на плануваните средства, респективно – до опазване на по-голям брой работни места.
Трябва да се уточни, че препоръчаното, платимо от страната заплащане от 60%, е мощно занижено по отношение на доста страни в Европейски Съюз и Организацията за икономическо сътрудничество и раз – като Австрия (90%, 85%, 80%), Англия (80%), Швейцария (80%), Словения (80%), Дания (75%), Латвия (75%), Канада (75%), Кипър (70%) и така нататък В прилежаща Румъния, с която обичаме да се съпоставяме, мярката е във типа 75/0, дават образец работодателите.
АИКБ упорства с необятен публичен консенсус да бъдат признати няколко безспорни антикризисни ограничения, ориентирани към всяка проблематична област, които при настъпване на спешна обстановка да работят автоматизирано. Такава мярка за опазване на заетостта в интервал на икономическа рецесия може да бъде 60/0. Това е и немският модел на спешно законодателство.
Асоциацията още един път удостоверява настояването си за създаване на комплекс от ограничения за излизане от рецесията, който в оптималната степен да отрази вероятните спомагателни отрицателни резултати от пандемията и да предложи съответни и поредни ограничения за по-бързо възобновяване на нормалността в обществото и на стопанската система.
Вижте още:
Тристранката се споразумя за схемата 60 на 40 и за нощния труд
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ