,fit(1920:897)&format=webp)
SAP, Mistral, Spotify – САЩ заплашват с ответни мерки ИТ лидерите в Европа
Асоциацията на американските търговски представители предходната седмица предизвести в X, че европейските снабдители на услуги могат да бъдат подложени на такси и ограничавания, в случай че Блокът продължи да ползва „ дискриминационни “ софтуерни правила.
В изказването се споделя, че Съединени американски щати ще обмислят въвеждане на такси и други ограничавания за задгранични услуги, в случай че Европейски Съюз и държавите-членки „ продължат да лимитират и възпират конкурентоспособността на американски снабдители на услуги с дискриминационни средства “, оповестява Euronews.
The European Union and certain EU Member States have persisted in a continuing course of discriminatory and harassing lawsuits, taxes, fines, and directives against U.S. service providers. U.S. services companies provide substantial free services to EU citizens and reliable…
— United States Trade Representative (@USTradeRep) December 16, 2025
Защо американското обръщение не доближава до европейците?
Негативното въодушевление е разбираемо, защото сега Съединени американски щати имат търговски остатък в услугите с Европейски Съюз от над 148 милиарда евро (включително такси за интелектуална благосъстоятелност, професионални, научни и механически услуги, телекомуникационни, компютърни и осведомителни услуги). Освен това, регулаторната рамка на Европа (както актуалната, по този начин и планираната) евентуално ще затрудни американските софтуерни компании на пазара на Европейски Съюз.
Въпреки това, американската позиция и най-новите причини не се одобряват добре в Европейски Съюз. По-скоро реакцията може да бъде отрицателна, да окуражи антиамериканците и да заглуши умерените, както и трансатлантистите, отбелязва Euronews.
Първо, смесването на регулаторната позиция на Европейски Съюз във връзка с технологиите с геополитически послания и потреблението на мощна изразителност против (както се вижда в последните изявления на Илон Мъск например) може да радикализира европейските умерени сили, в това число споделящите опасенията по отношение на свръхрегулирането, и постоянно се възприема като геополитическа опасност.
Когато съветски формален представител като Дмитрий Медведев повтаря мненията на американски софтуерен изпълнителен шеф, това не наподобява добре, меко казано, добавя медията.
Второ, когато Съединени американски щати приказват за ответни ограничения против софтуерните компании от Европейски Съюз, това може да окуражи политическите сили, които приканват за по-строги дейности против американския бизнес, в това число санкции, лишаване на активи и нови налози. Програмата на Европейска комисия за интервала 2025–2029 година включва редица нови начинания, които са най-ефективно уравновесени от участници, считани за типичен демократични или консервативни.
Трето, американските политически послания от време на време са мощно съобразени с вътрешната публика и се възприемат като неточни в Европа. Например, наложената санкция от 120 милиона евро на X беше показана от американски обществени персони като офанзива против свободата на словото, макар че самите санкции нямат доста общо със свободата на словото.
Компанията беше санкционирана за „ подвеждаща система за сини значки, неактуално вместилище за реклами, стеснен достъп до данни за откриватели “.
Фрустриращо прекалено контролиране? Със сигурност. Има ли нещо общо със свободата на словото? Малко евентуално. Използването на елементарни и безапелационни послания е разбираемо, само че с цел да има резонанс в Европа, те би трябвало да бъдат по-прецизни и ясно свързани със същността на казуса.
Четвърто, като акцентират европейската регулаторна система и така наречен „ Брюкселски резултат “, американците могат несъзнателно да подбуден други страни да го преглеждат като потребен лост против Съединени американски щати.
Написано ли е домашното след комерсиалната договорка сред Съединени американски щати и Европейски Съюз
През август 2025 година, когато Съединени американски щати и Европейски Съюз подписаха комерсиално съглашение, нещата бяха малко по-добре. Изглеждаше, че най-сетне ще стартират по-конкретни диалози, защото член 8 обрисува уговорката на двете да „ понижат или отстранен нетарифните бариери “, а член 17 дефинира уговорката им да продължат да работят за унищожаване на „ голословните бариери пред цифровата търговия “.
Въпросът в този момент е дали домашното е написано, само че за жалост, наподобява, че значително е риторичен.
Естествено, Съединени американски щати би трябвало да се концентрират освен върху съществуващите регламенти, като Закона за цифровите пазари (DMA), Закона за цифровите услуги (DSA) и Закона за изкуствения разсъдък (AI Act), само че и върху рисковете в идната стратегия посредством начинания като Закона за цифрова правдивост (Digital Fairness Act), който би могъл да преобразува пазара на персонализирана реклама.
След приемането на тези регламенти ще е прекомерно за дейности – опитът с DSA, DMA и AI Act демонстрира, че регламентите не могат просто да бъдат анулирани, затова домашното би трябвало да е написано в точния момент.
Кои европейски компании са наранени
Европейските компании, посочени като цели, са Accenture (със седалище в Ирландия), Amadeus (със седалище в Испания), SAP, Siemens и DHL (всички със седалище в Германия), Capgemini, Mistral AI и Publicis (всички със седалище във Франция) и Spotify (със седалище в Швеция).
Защо са определени точно тези компании, а не други, остава мистерия.
Някои европейски снабдители на услуги (включително софтуерни компании) са били изключени; някои от посочените имат надълбоко вкоренени партньорства с американските софтуерни компании, а други са се приравнили значително с позицията на Съединени американски щати по отношение на несъразмерната регулация на технологиите от Европейски Съюз.
През юли, да вземем за пример, основният изпълнителен шеф на SAP Кристиан Клайн уточни, че Европа не би трябвало да се пробва да се конкурира директно със Съединени американски щати, а да се концентрира върху европейските си мощни страни и нишови области: „ Не бих се конкурирал с фирмите, които са свършили чудесна работа, като Съединени американски щати или Китай. Състезанието в региона на изкуствения разсъдък към момента не е решено на софтуерно равнище. Там има толкоз огромно търсене. “
Mistral AI беше измежду най-откритите критици по време на дебата за Закона за изкуствения разсъдък в Екологичен потенциал. Siemens, дружно със SAP, прикани за преразглеждането му още през юли.
Свръхрегулирането е проблем и за европейците
Да се показват софтуерните регулации на Европейски Съюз като проблем само за американските компании е както неопределено, по този начин и нездравословно, продължава Euronews.
Свръхрегулирането на софтуерния бранш остава сериозен проблем и за европейските компании и тяхната конкурентоспособност.
Самият Марио Драги декларира, че единствено Общият правилник за отбрана на данните (GDPR) ги прави с 20% по-скъпи за европейските създатели спрямо американските.
Правилата на Европейски Съюз, ориентирани към доста огромните онлайн платформи (VLOP), като DSA, DMA и други, скоро ще се трансфорат в проблем за доста европейски софтуерни компании, в това число за „ еднорозите “. С разрастването си те евентуално ще се сблъскат със същия надзор, както американските.
Въпреки това, Европейски Съюз най-сетне се движи в вярната посока с така наречен опростяване посредством Digital Omnibus, който има за цел да рационализира разпоредбите за данните, Закона за изкуствения разсъдък и други
За доста европейци опростяването на регулаторния режим в технологиите (и по-широко понижаване на регулацията) се смята за належащо за конкурентоспособността, което е в сходство с измененията, за които Съединени американски щати не престават да упорстват отдавна, добавя Euronews.
В изказването се споделя, че Съединени американски щати ще обмислят въвеждане на такси и други ограничавания за задгранични услуги, в случай че Европейски Съюз и държавите-членки „ продължат да лимитират и възпират конкурентоспособността на американски снабдители на услуги с дискриминационни средства “, оповестява Euronews.
The European Union and certain EU Member States have persisted in a continuing course of discriminatory and harassing lawsuits, taxes, fines, and directives against U.S. service providers. U.S. services companies provide substantial free services to EU citizens and reliable…
— United States Trade Representative (@USTradeRep) December 16, 2025
Защо американското обръщение не доближава до европейците?
Негативното въодушевление е разбираемо, защото сега Съединени американски щати имат търговски остатък в услугите с Европейски Съюз от над 148 милиарда евро (включително такси за интелектуална благосъстоятелност, професионални, научни и механически услуги, телекомуникационни, компютърни и осведомителни услуги). Освен това, регулаторната рамка на Европа (както актуалната, по този начин и планираната) евентуално ще затрудни американските софтуерни компании на пазара на Европейски Съюз.
Въпреки това, американската позиция и най-новите причини не се одобряват добре в Европейски Съюз. По-скоро реакцията може да бъде отрицателна, да окуражи антиамериканците и да заглуши умерените, както и трансатлантистите, отбелязва Euronews.
Първо, смесването на регулаторната позиция на Европейски Съюз във връзка с технологиите с геополитически послания и потреблението на мощна изразителност против (както се вижда в последните изявления на Илон Мъск например) може да радикализира европейските умерени сили, в това число споделящите опасенията по отношение на свръхрегулирането, и постоянно се възприема като геополитическа опасност.
Когато съветски формален представител като Дмитрий Медведев повтаря мненията на американски софтуерен изпълнителен шеф, това не наподобява добре, меко казано, добавя медията.
Второ, когато Съединени американски щати приказват за ответни ограничения против софтуерните компании от Европейски Съюз, това може да окуражи политическите сили, които приканват за по-строги дейности против американския бизнес, в това число санкции, лишаване на активи и нови налози. Програмата на Европейска комисия за интервала 2025–2029 година включва редица нови начинания, които са най-ефективно уравновесени от участници, считани за типичен демократични или консервативни.
Трето, американските политически послания от време на време са мощно съобразени с вътрешната публика и се възприемат като неточни в Европа. Например, наложената санкция от 120 милиона евро на X беше показана от американски обществени персони като офанзива против свободата на словото, макар че самите санкции нямат доста общо със свободата на словото.
Компанията беше санкционирана за „ подвеждаща система за сини значки, неактуално вместилище за реклами, стеснен достъп до данни за откриватели “.
Фрустриращо прекалено контролиране? Със сигурност. Има ли нещо общо със свободата на словото? Малко евентуално. Използването на елементарни и безапелационни послания е разбираемо, само че с цел да има резонанс в Европа, те би трябвало да бъдат по-прецизни и ясно свързани със същността на казуса.
Четвърто, като акцентират европейската регулаторна система и така наречен „ Брюкселски резултат “, американците могат несъзнателно да подбуден други страни да го преглеждат като потребен лост против Съединени американски щати.
Написано ли е домашното след комерсиалната договорка сред Съединени американски щати и Европейски Съюз
През август 2025 година, когато Съединени американски щати и Европейски Съюз подписаха комерсиално съглашение, нещата бяха малко по-добре. Изглеждаше, че най-сетне ще стартират по-конкретни диалози, защото член 8 обрисува уговорката на двете да „ понижат или отстранен нетарифните бариери “, а член 17 дефинира уговорката им да продължат да работят за унищожаване на „ голословните бариери пред цифровата търговия “.
Въпросът в този момент е дали домашното е написано, само че за жалост, наподобява, че значително е риторичен.
Естествено, Съединени американски щати би трябвало да се концентрират освен върху съществуващите регламенти, като Закона за цифровите пазари (DMA), Закона за цифровите услуги (DSA) и Закона за изкуствения разсъдък (AI Act), само че и върху рисковете в идната стратегия посредством начинания като Закона за цифрова правдивост (Digital Fairness Act), който би могъл да преобразува пазара на персонализирана реклама.
След приемането на тези регламенти ще е прекомерно за дейности – опитът с DSA, DMA и AI Act демонстрира, че регламентите не могат просто да бъдат анулирани, затова домашното би трябвало да е написано в точния момент.
Кои европейски компании са наранени
Европейските компании, посочени като цели, са Accenture (със седалище в Ирландия), Amadeus (със седалище в Испания), SAP, Siemens и DHL (всички със седалище в Германия), Capgemini, Mistral AI и Publicis (всички със седалище във Франция) и Spotify (със седалище в Швеция).
Защо са определени точно тези компании, а не други, остава мистерия.
Някои европейски снабдители на услуги (включително софтуерни компании) са били изключени; някои от посочените имат надълбоко вкоренени партньорства с американските софтуерни компании, а други са се приравнили значително с позицията на Съединени американски щати по отношение на несъразмерната регулация на технологиите от Европейски Съюз.
През юли, да вземем за пример, основният изпълнителен шеф на SAP Кристиан Клайн уточни, че Европа не би трябвало да се пробва да се конкурира директно със Съединени американски щати, а да се концентрира върху европейските си мощни страни и нишови области: „ Не бих се конкурирал с фирмите, които са свършили чудесна работа, като Съединени американски щати или Китай. Състезанието в региона на изкуствения разсъдък към момента не е решено на софтуерно равнище. Там има толкоз огромно търсене. “
Mistral AI беше измежду най-откритите критици по време на дебата за Закона за изкуствения разсъдък в Екологичен потенциал. Siemens, дружно със SAP, прикани за преразглеждането му още през юли.
Свръхрегулирането е проблем и за европейците
Да се показват софтуерните регулации на Европейски Съюз като проблем само за американските компании е както неопределено, по този начин и нездравословно, продължава Euronews.
Свръхрегулирането на софтуерния бранш остава сериозен проблем и за европейските компании и тяхната конкурентоспособност.
Самият Марио Драги декларира, че единствено Общият правилник за отбрана на данните (GDPR) ги прави с 20% по-скъпи за европейските създатели спрямо американските.
Правилата на Европейски Съюз, ориентирани към доста огромните онлайн платформи (VLOP), като DSA, DMA и други, скоро ще се трансфорат в проблем за доста европейски софтуерни компании, в това число за „ еднорозите “. С разрастването си те евентуално ще се сблъскат със същия надзор, както американските.
Въпреки това, Европейски Съюз най-сетне се движи в вярната посока с така наречен опростяване посредством Digital Omnibus, който има за цел да рационализира разпоредбите за данните, Закона за изкуствения разсъдък и други
За доста европейци опростяването на регулаторния режим в технологиите (и по-широко понижаване на регулацията) се смята за належащо за конкурентоспособността, което е в сходство с измененията, за които Съединени американски щати не престават да упорстват отдавна, добавя Euronews.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ