Ървин Дейвид Ялом (на 13 юни ще навърши 91 г.)

Ървин Дейвид Ялом (на 13 юни ще навърши 91 г.) е американски психиатър, теоретик и практик, учител и създател на бестселъри, превеждани на доста езици в милионни тиражи. Негови са „ Когато Ницше плака ", „ Изцелението на Шопенхауер ", „ Проблемът на Спиноза ", „ Мама и смисълът на живота ", „ Да се взреш в слънцето ", „ Дарът на лечението ", автобиографичният разказ „ Моят път " и доста други. Подбрахме за вас пословични истини от няколко негови творби.

За връзките

Когато никой не слуша, естествено е да започнеш да крещиш.Бракът е заветен. Но... по-добре да разрушиш брака, в сравнение с да го оставиш да те унищожи.Между това да схванеш нещо с мозъка и да го схванеш със сърцето има бездна - голяма пропаст.Романтичната обич разцъцъфтява в сенките и увяхва под втренчения взор.По един или различен метод всяка връзка рано или късно завършва. Няма доживотна гаранция.За да бъдеш изцяло обвързван с различен човек, първо би трябвало да намериш връзка със себе си. Ако не можем да се примирим със самотата си, започваме да използваме другия като заслон от изолацията.Едно е да съществуваш за различен, а напълно друго е да си в равностойни връзки с различен.Да простиш на приятелите си е по-трудно, в сравнение с да простиш на враговете си.Никой в никакъв случай не е правил нещо единствено за другите. Всички дейности са ориентирани към нас самите, всички услуги са услуги на самия себе си, любовта може да бъде единствено обич към себе си. Копайте по-дълбоко в себе си и ще откриете, че не обичате еди-кого си, а обичате приятните чувства, които любовта провокира. Обичате влечението, а друг, който ви притегля. 

За живота

Намерих ключа към разгадката на живота: първо - да желаем това, което е належащо и второ -  да обичам мечтаното.Ако желаете да се гордеете със себе си, правете това, което ви кара да се гордеете.Живей почтено и ще твориш положително, без да подозираш.В шаха е както в живота: когато играта завърши, всички фигури - пешки, дами и попове - са в една кутия.Много добре научихме един урок: животът не се отсрочва, би трябвало да се живее в този момент, да не се чакат почивните дни, ваканциите, времето, когато децата приключват лицей или когато се пенсионирате. Колко пъти съм чувал тъжни възклицания: „ Колко тъпо, че трябваше да очаквам, до момента в който ракът завладее тялото ми, с цел да се науча по какъв начин да пребивавам “.

За сложните мигове

Самотата не зависи от наличието или отсъствието на хора в близост.Надеждата е най-голямото зло. Удължава тъгите.Отчаянието е цената, която човек би трябвало да заплати за себепознанието.За да пораства високо и гордо, едно дърво се нуждае от стихии.Ние сами сътворяваме всичките си прекарвания. И всичко, което сами сме основали, сами можем да унищожим.Това, което имаме, постоянно стартира да ни има.С преглътната засегнатост можеш да се отровиш.Увереността е право пропорционална на осъзнаването. колкото и да ни се желае, няма на кого да разчитаме на този свят, с изключение на на себе си. Никой, с изключение на нас самите, няма да поддържа, да оцени нашето държание или да предложи ясна житейска скица. Съдбата ни не е предопределена и всеки от нас самичък би трябвало да реши по какъв начин да изживее живота си допустимо най-пълноценно, щастливо и свястно.Ние сме напълно виновни за живота си, освен за дейностите си, само че и за неспособността си да действаме.