Аркади Шарков: Частните болници не трябва да провеждат обществени поръчки за лекарства
Аркади Шарков е здравен икономист и откривател от Експертния клуб за стопанска система и политика (ЕКИП). Днес беседваме с него за насоките на развиване на болничната система у нас, за спънките и компликациите, които могат да се появят, в случай че частните лечебни заведения организират публични поръчки за доставка на медикаменти и последствията за пациентите.
Г-н Шарков, бюджетът за опазване на здравето за годината е към този момент факт, обещанията са за позитивни промени, какви ще бъдат те съгласно Вас?
Договореният бюджет за опазване на здравето за 2024 година бе добре уравновесен по отношение на потребностите и ползите и прогнозните стойности от 2023 година Положителните промени имат няколко аспекта – растежът на разноските за първична извънболнична и профилирана извънболнична помощ резервира своя изравнителен тренд по отношение на останалите пера в бюджета на НЗОК. Това е позитивен сигнал, че пари за профилактика има, въпросът е по какъв начин ще бъдат изразходени и дали Министерството на здравеопазването ще съумее да осведоми изпълнителите, както и пациентите за новите благоприятни условия за прегледи и скрининг. Това, което би трябвало да бъде разисквано обаче са евентуалните спомагателни благоприятни условия за финансирането на дейностите, които са залегнали в Антираковия проект на България. От основно значение е това да бъде координирано както от Министерския съвет, по този начин и от Министерството на здравеопазването, защото е Европейски стратегически приоритет до 2030 година
Болничната система продължава да се развива и уголемява, доста са гласовете, които споделят, че това не трябва повече да се позволява. Така ли е в действителност – доста ли са лечебните заведения, отнесено към броя на популацията и територията на страната? Има ли други фактори, които въздействат на броя на стационарите?
Преди година взаимно с Изследователски център „ Тренд “ организирахме национално-представително социологическо изследване, където близо половината от допитаните обявиха, че няма потребност от откриване на нови частни лечебни заведения. Същият въпрос бе заложен и във връзка с това дали лечебните заведения за болнична помощ са задоволително на територията на страната – далите отговор с „ да “ още веднъж бяха близо половината от допитаните. Разбира се, това е един прочит на обстановката. Има справедливи статистически критерии, които могат да бъдат употребявани за оценка на достатъчността и плътността на лечебните заведения за болнична помощ. Тази оценка е и функционалност на дълго обсъжданата и предстояща Национална здравна карта. Ключов миг при тези калкулации е основаването на опция те да бъдат динамични. Или, другояче казано – с смяната на събитията да се трансформират и заключенията от картата.
Споделяте ли визията, че регионалните многопрофилни лечебни заведения са „ гръбнакът на системата “? Клише ли е това или отразява действителната обстановка през днешния ден?
Областните лечебни заведения още веднъж потвърдиха своята основна значимост по време на Коронавирус пандемията. Благодарение на равномерното им разположение и съществуването на основни звена за неотложност потокът от пациенти бе относително отмерено разпределен. Разбира се, и все още тези лечебни заведения не престават да извършват основни за здравето действия и да поддържат звена, които други лечебни заведения не вършат заради липса на доходност. Разбира се, е необходим единен метод за ясното им позициониране по отношение на останалата конкуренция в системата. Решенията за финансиране на парче работят година за година, само че липсва конкретика какво се цели с тях в дълготраен проект.
Една от години болна тематика са общинските лечебни заведения. Някои народни представители от Комисията по опазване на здравето неотдавна показаха мнение, че би било удачно да се потърси разговор с общините и тези лечебни заведения да се наситят с различен смисъл – да бъдат трансформирани в заведения за долекуване, със съответните клинични пътеки, основани за тази цел?
Казусът с общинските лечебни заведения за болнична помощ тлее от години. Вследствие на урбанизацията и демографските процеси, които текат, функционалностите им от ден на ден затихват, защото от една страна няма пациентопоток, а от друга – няма задоволително фрагменти за обезпечаването им и се постанова закриване на отделения. Националната здравна тактика в последната ѝ версия включваше като цел преобразуването на част от общинските лечебни заведения в медицински центрове. Дали те ще обзет функционалности за долекуване или пък ще им бъде обещано право да правят действия от извънболничната помощ към този момент е въпрос на спор и решение в пленарната зала. Основен проблем, който можем да набележим, е неналичието на ангажираност от кандидат-кметовете по време на общинските избори. Новоизбраните представители на локалната власт следва да вземат директно присъединяване в дебатите по тематиката за преобразуването, както и да поемат отговорност за звената, чиито принципали са. Накрая отново ще се окаже, че Министерство на здравеопазването ще бъде обградено от митинги за звена, чиито притежател не е.
Също по този начин доста коментирана тематика в общественото пространство е въпросът дали частните лечебни заведения би трябвало да организират публични поръчки за медикаменти. Какво е Вашето мнение?
Краткият отговор е – не. Няма по какъв начин частно сдружение да организира социална поръчка, чисто метафизичен. Ако народните представители решат да нарушат този принцип, ще основат рисков казус и опция тази процедура да се трансферира към други сфери на стопанската система. Доколкото знам, към момента живеем в народна власт и болшинството в Народното събрание пази правилата на пазарната стопанска система.
Решението е друго – да проработи централизираният търг за медикаменти. Неговата работа е да задава ценови таван, над които след това НЗОК да не заплаща даден лекарствен артикул. Друг значителен проблем при вероятно прекосяване към някаква форма на смяна в Закон за обществените поръчки ще бъде окрупняването на пазара на търговия с медикаменти, което единствено по себе си ще понижи конкуренцията, като има капацитет да се образува олигопол, както и картел. Не на последно място – публичните поръчки, които все още се организират, са доста неефективни по отношение на потребностите на лекарствения пазар и опцията да има повече конкуренция. Иначе казано – подписват се дългогодишни контракти за доставка, които не разрешават на съперници, влезнали прибързано на пазара, да предложат по-ниска цена и по-добри условия. Обикновено се подписват и с доста тесни спецификации и индикации, което автоматизирано остракира съперници от опцията да вземат участие. Всеки един от тези прецеденти е описван през годините в сигнали, пращани към Комисия за защита на конкуренцията.
Какви биха били последствията за пациентите, в случай че се задължат частните лечебни заведения да организират поръчки по Закон за обществените поръчки?
Забавяне или неспособност за бърз достъп до нужната терапия, заради постоянно обжалване на тръжните процедури. Намалена или липса на опция за избор сред няколко лечения с вариращи цени и неспособност за обезпечаване на най-хубавото лекуване, което може да се обезпечи.
И като резюме – кой съгласно Вас е оптималният път, по който би трябвало да се развива болничната система у нас с оглед демографията на страната, структурата на заболеваемостта, тежкия дефицит на медицински фрагменти, само че и нуждата от качествена модерна здравна помощ на българските жители, без значение от това къде живеят - в столицата, в огромен град или далечен регион?
Ще напомня на читателите какво се случва с животите на двама международно приети икономисти, когато настава Голямата меланхолия в Съединени американски щати сред 1929 и 1932. Става въпрос за Ървинг Фишър и Джон Мейнард Кейнс. Двама приети за времето си икономисти, възприемани като „ суперзвезди “ през 20-ти век. След настъпването на икономическия колапс, Фишър продължава да стои на остарялата си теза за инвестиция в същите остарели акции, което в следствие води и до неговия персонален банкрут. Кейнс, въпреки това, избира динамичния метод, като изрича небезизвестната фраза, важаща и до през днешния ден за множеството неща в живота, а точно – „ Когато обстоятелствата се трансформират, трансформирам мнението си… “.
Намираме се в нов стадий на международно развиване, има както политическо, по този начин и икономическо пренареждане, то неизбежно ще се отрази и на здравните системи. Плюсът на нашата е, че е относително млада спрямо останалите в Европа, което разрешава на хората, взимащи решения, да бъдат по-гъвкави в метода си. Привличането на нови фрагменти зависи от либерализацията на специализациите, заплатите и средата, в която след това те ще оперират безусловно и преносно. Когато приказваме за структурата за заболеваемостта, неизбежно би трябвало да изведем на напред във времето и демографския проблем, пред който сме изправени.
Възрастовата пирамида на популацията наподобява повече като ромбоид с формата на пумпал, в сравнение с като пирамида, а точно най-голямата група от популацията е на възраст сред 45 и 50 години, което в допълнение обтяга финансово обществената и здравни системи, също не би трябвало да забравяме и преждевременната смъртност. Балансът сред достъпа и качеството в дребните и огромните обитаеми места би могъл да се случи единствено посредством стопански тласъци към младите лекари, които да покрият здравните потребности в по-отдалечените места, както и да обменят положителни практики и умения със своите сътрудници в другите обитаеми места. Не на последно място – вложенията в здраве са вложения в стопанската система. Докато няма всеобщо схващане за това, нито едно от гореизброените неща не може да се случи.
Г-н Шарков, бюджетът за опазване на здравето за годината е към този момент факт, обещанията са за позитивни промени, какви ще бъдат те съгласно Вас?
Договореният бюджет за опазване на здравето за 2024 година бе добре уравновесен по отношение на потребностите и ползите и прогнозните стойности от 2023 година Положителните промени имат няколко аспекта – растежът на разноските за първична извънболнична и профилирана извънболнична помощ резервира своя изравнителен тренд по отношение на останалите пера в бюджета на НЗОК. Това е позитивен сигнал, че пари за профилактика има, въпросът е по какъв начин ще бъдат изразходени и дали Министерството на здравеопазването ще съумее да осведоми изпълнителите, както и пациентите за новите благоприятни условия за прегледи и скрининг. Това, което би трябвало да бъде разисквано обаче са евентуалните спомагателни благоприятни условия за финансирането на дейностите, които са залегнали в Антираковия проект на България. От основно значение е това да бъде координирано както от Министерския съвет, по този начин и от Министерството на здравеопазването, защото е Европейски стратегически приоритет до 2030 година
Болничната система продължава да се развива и уголемява, доста са гласовете, които споделят, че това не трябва повече да се позволява. Така ли е в действителност – доста ли са лечебните заведения, отнесено към броя на популацията и територията на страната? Има ли други фактори, които въздействат на броя на стационарите?
Преди година взаимно с Изследователски център „ Тренд “ организирахме национално-представително социологическо изследване, където близо половината от допитаните обявиха, че няма потребност от откриване на нови частни лечебни заведения. Същият въпрос бе заложен и във връзка с това дали лечебните заведения за болнична помощ са задоволително на територията на страната – далите отговор с „ да “ още веднъж бяха близо половината от допитаните. Разбира се, това е един прочит на обстановката. Има справедливи статистически критерии, които могат да бъдат употребявани за оценка на достатъчността и плътността на лечебните заведения за болнична помощ. Тази оценка е и функционалност на дълго обсъжданата и предстояща Национална здравна карта. Ключов миг при тези калкулации е основаването на опция те да бъдат динамични. Или, другояче казано – с смяната на събитията да се трансформират и заключенията от картата.
Споделяте ли визията, че регионалните многопрофилни лечебни заведения са „ гръбнакът на системата “? Клише ли е това или отразява действителната обстановка през днешния ден?
Областните лечебни заведения още веднъж потвърдиха своята основна значимост по време на Коронавирус пандемията. Благодарение на равномерното им разположение и съществуването на основни звена за неотложност потокът от пациенти бе относително отмерено разпределен. Разбира се, и все още тези лечебни заведения не престават да извършват основни за здравето действия и да поддържат звена, които други лечебни заведения не вършат заради липса на доходност. Разбира се, е необходим единен метод за ясното им позициониране по отношение на останалата конкуренция в системата. Решенията за финансиране на парче работят година за година, само че липсва конкретика какво се цели с тях в дълготраен проект.
Една от години болна тематика са общинските лечебни заведения. Някои народни представители от Комисията по опазване на здравето неотдавна показаха мнение, че би било удачно да се потърси разговор с общините и тези лечебни заведения да се наситят с различен смисъл – да бъдат трансформирани в заведения за долекуване, със съответните клинични пътеки, основани за тази цел?
Казусът с общинските лечебни заведения за болнична помощ тлее от години. Вследствие на урбанизацията и демографските процеси, които текат, функционалностите им от ден на ден затихват, защото от една страна няма пациентопоток, а от друга – няма задоволително фрагменти за обезпечаването им и се постанова закриване на отделения. Националната здравна тактика в последната ѝ версия включваше като цел преобразуването на част от общинските лечебни заведения в медицински центрове. Дали те ще обзет функционалности за долекуване или пък ще им бъде обещано право да правят действия от извънболничната помощ към този момент е въпрос на спор и решение в пленарната зала. Основен проблем, който можем да набележим, е неналичието на ангажираност от кандидат-кметовете по време на общинските избори. Новоизбраните представители на локалната власт следва да вземат директно присъединяване в дебатите по тематиката за преобразуването, както и да поемат отговорност за звената, чиито принципали са. Накрая отново ще се окаже, че Министерство на здравеопазването ще бъде обградено от митинги за звена, чиито притежател не е.
Също по този начин доста коментирана тематика в общественото пространство е въпросът дали частните лечебни заведения би трябвало да организират публични поръчки за медикаменти. Какво е Вашето мнение?
Краткият отговор е – не. Няма по какъв начин частно сдружение да организира социална поръчка, чисто метафизичен. Ако народните представители решат да нарушат този принцип, ще основат рисков казус и опция тази процедура да се трансферира към други сфери на стопанската система. Доколкото знам, към момента живеем в народна власт и болшинството в Народното събрание пази правилата на пазарната стопанска система.
Решението е друго – да проработи централизираният търг за медикаменти. Неговата работа е да задава ценови таван, над които след това НЗОК да не заплаща даден лекарствен артикул. Друг значителен проблем при вероятно прекосяване към някаква форма на смяна в Закон за обществените поръчки ще бъде окрупняването на пазара на търговия с медикаменти, което единствено по себе си ще понижи конкуренцията, като има капацитет да се образува олигопол, както и картел. Не на последно място – публичните поръчки, които все още се организират, са доста неефективни по отношение на потребностите на лекарствения пазар и опцията да има повече конкуренция. Иначе казано – подписват се дългогодишни контракти за доставка, които не разрешават на съперници, влезнали прибързано на пазара, да предложат по-ниска цена и по-добри условия. Обикновено се подписват и с доста тесни спецификации и индикации, което автоматизирано остракира съперници от опцията да вземат участие. Всеки един от тези прецеденти е описван през годините в сигнали, пращани към Комисия за защита на конкуренцията.
Какви биха били последствията за пациентите, в случай че се задължат частните лечебни заведения да организират поръчки по Закон за обществените поръчки?
Забавяне или неспособност за бърз достъп до нужната терапия, заради постоянно обжалване на тръжните процедури. Намалена или липса на опция за избор сред няколко лечения с вариращи цени и неспособност за обезпечаване на най-хубавото лекуване, което може да се обезпечи.
И като резюме – кой съгласно Вас е оптималният път, по който би трябвало да се развива болничната система у нас с оглед демографията на страната, структурата на заболеваемостта, тежкия дефицит на медицински фрагменти, само че и нуждата от качествена модерна здравна помощ на българските жители, без значение от това къде живеят - в столицата, в огромен град или далечен регион?
Ще напомня на читателите какво се случва с животите на двама международно приети икономисти, когато настава Голямата меланхолия в Съединени американски щати сред 1929 и 1932. Става въпрос за Ървинг Фишър и Джон Мейнард Кейнс. Двама приети за времето си икономисти, възприемани като „ суперзвезди “ през 20-ти век. След настъпването на икономическия колапс, Фишър продължава да стои на остарялата си теза за инвестиция в същите остарели акции, което в следствие води и до неговия персонален банкрут. Кейнс, въпреки това, избира динамичния метод, като изрича небезизвестната фраза, важаща и до през днешния ден за множеството неща в живота, а точно – „ Когато обстоятелствата се трансформират, трансформирам мнението си… “.
Намираме се в нов стадий на международно развиване, има както политическо, по този начин и икономическо пренареждане, то неизбежно ще се отрази и на здравните системи. Плюсът на нашата е, че е относително млада спрямо останалите в Европа, което разрешава на хората, взимащи решения, да бъдат по-гъвкави в метода си. Привличането на нови фрагменти зависи от либерализацията на специализациите, заплатите и средата, в която след това те ще оперират безусловно и преносно. Когато приказваме за структурата за заболеваемостта, неизбежно би трябвало да изведем на напред във времето и демографския проблем, пред който сме изправени.
Възрастовата пирамида на популацията наподобява повече като ромбоид с формата на пумпал, в сравнение с като пирамида, а точно най-голямата група от популацията е на възраст сред 45 и 50 години, което в допълнение обтяга финансово обществената и здравни системи, също не би трябвало да забравяме и преждевременната смъртност. Балансът сред достъпа и качеството в дребните и огромните обитаеми места би могъл да се случи единствено посредством стопански тласъци към младите лекари, които да покрият здравните потребности в по-отдалечените места, както и да обменят положителни практики и умения със своите сътрудници в другите обитаеми места. Не на последно място – вложенията в здраве са вложения в стопанската система. Докато няма всеобщо схващане за това, нито едно от гореизброените неща не може да се случи.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ