Познанието започва от почудата ~ АРИСТОТЕЛ
Aristotle by Francesco Hayez (1791-1882)
Всички хора по природа се стремят към знание...
И по този начин, във всяка обособена активност ние отреждаме почетното място на основните майстори, и считаме, че те са по-мъдри и знаят повече от елементарните служащи: а то е, тъй като знаят повода за това, което се прави. Работниците обаче, сходно на неодушевени принадлежности, вършат нещо, само че не познават активността, която правят и работят по този начин, както огънят гори. Разликата е, че неодушевените неща действуват по отношение на всяко нещо според някаква природа, до момента в който служащите извършват дилемите си по табиет. Следователно мъдрите хора са такива не доколкото създават нещо несъмнено, а доколкото владеят общото състояние и познават аргументите.
Изобщо това, което отличава знаещия от незнаещия е способността да се преподава. Ето за какво считаме, че изкуството е в по-голяма степен познание, в сравнение с опитността - тъй като владеещите изкуството могат да го предават, до момента в който тези, които просто са опитни, не могат.
Ако съпоставим самите науки, ще се съгласим, че тази, която се избира поради самата себе си и поради чистото знание би трябвало да бъде наречена мъдрост с по-голямо съображение спрямо онази, която съществува поради резултатите си: а тази, която ръководи, е повече мъдрост от онази, която служи.
Защото мъдрият би трябвало да разпорежда, а не на него да му бъде нареждано и не той би трябвало да се подчинява на различен, а отстъпващият в мъдростта би трябвало да се подчинява на него.
Този, който се озадачава и учудва, счита, че не знае. Ето за какво и всеки, който обича митовете, е в някакъв смисъл мъдрец, тъй като митът се състои от чудни истории...
Философията с съображение се назовава просвета за истината. Това е по този начин, тъй като задачата на теоретичното знание е истината, а на практическото – действието; и в случай че практиците се интересуват от устройството на нещо, то не е, с цел да узнаят, по какъв начин то съществува постоянно, а какво е неговото отношение към други неща и в сегашното. Ние обаче не познаваме истината, в случай че не знаем повода за нещата...
Успехът на преподаването зависи от навиците на слушателя. Всеки желае да му се приказва по този начин, както е привикнал и всичко, което е отвън това, се усеща като друго. Поради непривичността си то наподобява непознато и непознато, тъй като привичното ни е познато. Значението на привичното се вижда добре при формулирането на законите, където митично обосновани и хлапашки изказвания имат по-силно въздействие от самото схващане на законността: това се дължи на навика.
От " Метафизика ", Аристотел, изд. Сонм, 2000
