Архивът бе анализиран от историците Асиф Сидики и Дуейн Дейн,

Архивът бе оценен от историците Асиф Сидики и Дуейн Дейн, които написаха своя публикация за журнала The Space Review. Проектът “Аполо-Союз ” е бил извънредно комплициран, тъй като е претендирал разрешаване на проблемите по скачването на два напълно разнообразни галактически кораба, несъвместими един с различен. Специалистите на Съюз на съветските социалистически републики трябвало да конструират за “Союз ” нов механизъм за съединяване, да оборудват кораба си с нови антени за връзка с “Аполо ”, да отстранен радарната система “Игла ”, употребена по време на доближаването със станциите “Салют ”, да основат нова цифрова телеметрична система, да трансформират животоподдържащата си система тъй че да е съвместима с богатата на О2 среда на “Аполо ” и също по този начин да променят някои дребни елементи по вътрешния образ на “Союз ”, който е трябвало да бъде показан пред света по телевизионните екрани. Всичко това е изисквало спомагателни проби на “Союз ” и неизбежно довело до голям брой отлагания. Съветското управление се е тормозило, че корабът няма да е подготвен в период и това е щяло да ги постави в нелепа обстановка пред обществото. 

Ето каква е хронологията: през септември 1973 година държавен документ отбелязва, че работата по наземното командване, контрола и комуникаците е “абсолютно незадоволителна ”. По-късно през ноември същата година, по време на среща сред представителите на висшето управление на Съюз на съветските социалистически републики, е изразено терзание, че “работата по комплекса “Союз-М ” протича доста неудовлетворително ”. Особено съществени опасения пораждат във връзка с изправността на йонната система за надзор на височината, която, въпреки и да е тествана по време на полета на “Союз 12 ”, към момента не е задоволително надеждна.

Подготовката за задачата “Аполо-Союз ” протича и на фона на сериозна метаморфоза на управлението на руската галактическа стратегия. Василий Мишин е уволнен поради четирите следващи неуспеха на лунната ракета “Н1 ”, последният от които е през 1972 година. Подготовката за петия полет, авансово плануван за 1974 година, е прекъсната и по този начин руски космонавти в никакъв случай не стъпват на Луната. Мишин е сменен от Валентин Глушко, който от години ламти за неговия пост. Въпреки че документите не загатват поименно за тези рокади, те загатват, че Глушко е имал негативно отношение към “Аполо-Союз ”. Тук е правилно да се спомене, че Глушко от години е подлагал на критика труда на Корольов.

Глушко поема контрола над Енергия през май 1974 година и е подложен в обстановка да управлява работата по “Аполо-Союз ”, даже и да няма принос към основаването на технологиите. Два месеца по-късно министърът Сергей Афанасиев, в отсъствието на Глушко, подлага на критика шефа на плана “Аполо-Союз ” Константин Бушуев за балистичното нахлуване на извършения месец по-рано безпилотен полет на кораба “Союз-МС ”, на борда на който са изпитани новите системи. Друг инженер на име В.А. Тимченко е упрекнат за “безотговорно отношение ”. За наслада нито един от тях не е уволнен преди реализирането на задачата “Аполо-Союз ”. Бушуев работи в галактическия бранш до своята гибел през 1978 година, а Тимченко по-късно се труди по плана “Буран ”. 

Традиционно в Съюз на съветските социалистически републики галактическите планове били осъществявани в строга секретност. Никога не са били проведени предавания на изстрелванията в действително време поради боязън от неуспех. Оповестявали са се единствено сполучливите пускове, а повредите били потулвани. Целта на политическото управление е била да покаже космонавтиката в най-хубавата допустима светлина. Въпреки това по време на подготовката за “Аполо-Союз ” поражда имиджов проблем. Американците имат намерение да покажат изстрелването на “Аполо ” онлайн по малкия екран, както постоянно са постъпвали до този миг. За да не бъдат подложени на рецензия, Съветите също вземат решение да излъчат в действително време изстрелването на кораба “Союз ” с космонавтите Алексей Леонов и Валери Кубасов. Това е първото директно лъчение на руски галактически полет, както и последното за доста години напред. 

Параноята във връзка с публичността не стопира дотук: взаимен план със Съединени американски щати значи, че американските експерти би трябвало да стъпят на руска почва и да посетят центъра за ръководство на полета. Съветското управление се притеснява от приключване на технологии с военна тенденция към западния свят. Как следователно може да бъде обезпечен “открит ” център за ръководство на полета, където могат да дойдат американските експерти и задграничните публицисти? Ето по този начин: основан е напълно нов, авариен център за ръководство към института ЦНИИМаш, където се “създават условия, които биха отстранили възможен всекидневен контакт сред експертите на института и американците ”. Същевременно придвижването на американците е строго лимитирано до избрани зони, а предприятията на Съюз на съветските социалистически републики изготвят лист на доверени служащи, които могат да се включат да се трудят с американските си сътрудници. За да няма и минимален риск, на тези определени експерти е неразрешено да работят по какъвто и да е план с военно приложение, до момента в който трае работата по “Аполо-Союз ”.

В последна сметка полетът е сполучлив и въпреки че поставя алегоричен завършек на галактическата конкуренция, Студената война продължава. Съветското управление е имало своето съображение да се притеснява – след приключването на задачата, на територията на музея в Смитсоновия институт, е позициониран огромен макет на скачените кораби “Аполо ” и “Союз ”. Една вечер музеят е посетен от представители на американското разузнаване, които оглеждат деликатно “Союз ”… 

Но какво да се прави… такива неща в действителност са се случвали…