Архитектурният историк и фотограф Уилям Брумфийлд разказва подробно за чудесата

...
Архитектурният историк и фотограф Уилям Брумфийлд разказва подробно за чудесата
Коментари Харесай

Коломна: древна цитадела, превърната в център на културата

Архитектурният историк и фотограф Уилям Брумфийлд споделя в детайли за чудесата на античния град Коломна в Московска област и хвърля светлина върху битката и възхода на града през вековете.



Коломенски кремъл (крепост). Кула Коломна (Маринка). Снимка: Уилям Брумфийлд. 19 август 2003

В началото на XX в. съветският химик и фотограф Сергей Прокудин-Горски създава комплициран развой за ярка и детайлна цветна снимка. Неговата визия за фотографията като форма на обучение и култура може да се види мощно изразена в фотосите му на архитектурни монументи в исторически места в дълбоката съветска провинция.



Старият Голутвински Богоявленски манастир, аспект от запад. Отляво: северозападна ъглова кула, камбанария, северно-източна ъглова кула, Богоявленски събор и черква „ Св. Сергий “, юго-източна ъглова и югозападна кула. Преден проект: железопътна линия и картофено поле. Снимка: Сергей Прокудин-Горски. Лятото на 1912

Сред местата, посетени от Прокудин-Горски през 1912-а, е Богоявленско-Голутвинският манастир (известен след 1800 година като Стария Голутвински манастир) покрай Коломна, ситуиран на към 115 км южно от Москва в посока Рязан. Въпреки че Коломна е един от най-привлекателните провинциални градове на Русия, няма данни Прокудин-Горски да е снимал самия град, който се намира на север от Стария Голутвински манастир.
Богата история на Коломна


Коломна. Църква „ Зачатие на Йоан Кръстител “ в Городишче. Южен аспект. Снимка: Уилям Брумфийлд. 12 октомври 1992

Живописно ситуиран на мястото, къдто се сливат реките Коломенка и Москва, Коломна (с население от към 135 000 души) има богата история и отличиаваща се районна еднаквост. Нейните манастири, които украсяват методите към центъра на града, са възобновени, а някои от комерсиалните му къщи от началото на XIX в. са запазили своя неокласически сексапил.       

Най-ранното споменаване на Коломна в средновековните летописи е обвързвано със конфликт през 1177 година сред Всеволод Великото гнездо, който е и великият княз на Владимир, и противника му принц Глеб Рязански. Такива локални противоборства са чести измежду съветските князе през XII и началото на XIII век, само че скоро са последвани от доста по-опустошителната монголска инвазия от 1237-41 година. Коломна е завладяна през януари 1238-а макар гневната опозиция. Кулкан, най-малкият наследник на Чингис хан, е погубен по време на борбата за Коломна.



Паметник на Дмитрий Донской, яхнал кон. На втори проект: стена на Коломенския кремъл. Уилям Брумфилд. 23 май 2007; 5.Коломенският кремъл. Спаските врати, които се назовават още Пятницки. Изглед от югозападната страна. Фотография: Уилям Брумфийлд. 23 май 2007

От началото на XIV в. московските князе правят оценка Коломна като стратегическа крепост, охраняваща южната граница. Разположена близо до мястото, където река Москва се влива в река Ока (основният западен приток на Волга), през Коломна минават търговски пътища от огромна част от Централна Русия. Това придвижване на артикули и добитък през града ще сътвори основата за трайна комерсиална просвета.
Городишче


Коломна. Храм „ Успение Богородично “, Брусенски Успенски манастир, аспект от юг. Снимка: Уилям Брумфийлд. 18 август 2011

Въпреки възходящия си разцвет, Коломна претърпява съществени провокации през XIV век, в това число чумата, избухнала през 1363-а, и грабежа, на който я подлага армията на татарския хан Тохтамиш през август 1382 година. И въпреки всичко през същия интервал Коломна потвърждава своята резистентност с построяването през 1379 година на първата си огромна черква, отдадена на Успение Богородично. Именно в сянката на тази черква – изцяло възобновена през XVII век – московският популярен княз Дмитрий Донской отслужва молебен в подготовка на предстоящата огромна победа против татарския хан Мамай при Куликово поле през септември 1380 година.



Коломна. Дървени къщи на улица „ Лажечников “. На назад във времето: Катедралата „ Въздвижение на кръста “, манастир „ Успение Богородично “. Снимка: Уилям Брумфийлд. 18 август 2011

Най-ранната каменна черква от този интервал, отдадена на Йоан Кръстител в Городишче, се намира в покрайнините на Коломна и е датирана от края на XIV век. Името на тази забележителна околност идва от антично земно барикада (известно още като городишче или градище на български – бел. ред.) на левия бряг на река Коломенка, само че по времето на построяването на църквата село Городишче принадлежи на локалния свещеник.



Коломна. Откриване на монумент на Св. Кирил и Методий. На назад във времето: камбанария и съборът „ Успение Богородично “. Снимка: Уилям Брумфийлд. 23 май 2007

Макар и мощно преустроени, долните стени на църквата – от изхабен варовик – разкриват ранните стадии на възобновяване на зиданата сграда след пагубното монголско настъпление. Освен тези непокътнати долни стени, които включват един блок с издълбан на него еднорог, главната конструкция на църквата на Йоан Кръстител датира от началото на XVI век. Сегашната камбанария е издигната през 1780 година, а евентуално и обширната столова. В началото на този век светлосивите стени с груба повърхнина са боядисани в блестящо бяло. За благополучие съумях да фотографирам църквата през есента на 1992 година, когато живописното покритие на стените ѝ към момента беше непокътнато.
Укрепващо Средновековие


Съборът „ Успение Богородично “. Интериор, аспект към западната стена. Снимка: Уилям Брумфийлд. 21 декември 2003

През XVI в. Коломна се възползва от щедростта на московския популярен княз Василий III (1479-1533), който заменя крепостта от дървени трупи с солидни тухлени стени, а те са израз на смисъла на града като крепост на южния фланг на Московия. Построени сред 1525 и 1531 година с обща дължина от 2 км, тези стени могат да се съпоставят със стените на московския кремъл.



Панорама на Коломна. Отляво: Църквата на Възкресението в крепостта, църквата на Тихвинската икона на Богородица, камбанарията и съборът „ Успение Богородично “, учебно заведение № 3, камбанарията на Новоголутвинския манастир Троица, църквата на застъпничеството в Новоголутвинския манастир. Снимка: Уилям Брумфийлд. 24 май 2007

От истинските шестнадесет кули са останали седем, в това число една кула на портата. Югозападният гребен на стените е укрепен от солидната кула Коломна или Марина. Последното съществено военно тестване, с което се сблъсква Коломна, е от началото на XVII век, когато градът е атакуван от разнообразни фракции по време на интервала на хаоса на династиите, прочут като „ Смутното време “.



Църква на застъпничеството в Новоголутвинския манастир, югозападен аспект. Снимка: Уилям Брумфийлд. 23 май 2007

Зад стените на Коломна се намира Брусенският Успенски манастир, който става женски манастир след опустошението по време на Смутното време. Неговата открояваща се черква от средата на XVI в. „ Успение Богородично “ е издигната през 1550 година в чест на завладяването на Казан от Иван Грозни през 1552 година. По същия мотив е издигната и църквата „ Свети Василий Блажени “ в Москва. В непосредствена непосредственост до църквата „ Успение Богородично “ е блестящо изрисуваният събор „ Въздвижение на кръста “, издигнат тъкмо три века по-късно (1852-55 г.) в руско-византийски жанр.



Църквата на Възкресението в Посад (Църквата на Св. „ Николай Посадски “). Южен аспект. Снимка: Уилям Брумфийлд. 23 май 2007

На няколко крачки от църквата, по атрактивна пешеходна улица, се намира основният събор на Коломна, също отдаден на Успение Богородично. Възстановен сред 1672 и 1682 година, той е изпълнен в обичайния жанр на огромните съветски църкви, с шест колони, поддържащи вътрешното пространство, и пет луковидни купола от горната страна. Интериорът е добре непокътнат, с късен бароков иконостас от 1770-те години и впечатляващи фрески в късен научен жанр, изпълнени с масло през 1880-те години и основани на по-ранни мостри от 1804 година.



Камбанария на църквата „ Св. Йоан Богослов “, оградена от комерсиална аркада. Изглед от къщата на Лажечников. Снимка: Уилям Брумфийлд. 11 юли 2009

В непосредствена непосредственост до събора има солидна камбанария, издигната през 1692 година. Срещу храма „ Успение Богородично “ са стените и камбанарията на Новия Голутвински манастир с църквата на Троицата (1705 г.), боядисана в ярки цветове.
Монументално съревнование


Къщата на Лажечников. Снимка: Уилям Брумфийлд. 18 август 2011

Коломна също има голям брой енорийски църкви. Най-живописната от тях е Църквата на Възкресението „ на Посаде “, известна още като църквата „ Свети Николай Посадски “, която в началото е издигната през 1716 година, а по-късно доста изменена през 1790-те години, преди да бъде възобновена в предходната си форма през 1970-те години. Стилът на тази отличителна сграда с нейните декоративни фронтони е отзив на орнаментираната църковна архитектура в Москва през XVII век. Наблизо е Музеят на пастилата, ябълков сладкиш, с който Коломна е необятно известна.



Къщата на Озеров, улица „ Червена войска “ 2. Снимка: Уилям Брумфийлд. 23 май 2007

Коломна си съперничи с Торжок с неговите многочислени неокласически монументи. Най-открояващият се от тях е църквата „ Св. Йоан Богослови “, ситуирана на централния площад на града и в началото издигната през 1733-58 година. Църквата придобива внушителните си неокласически фасади през 1829-35 година. Нейната извисяваща се камбанария (1826-46) става център на комерсиална аркада, която обгръща църковния събор – гениална композиция от комерсиална и религиозна архитектура.

Освен църкви и камбанарии Коломна има исторически квартали с къщи от XIX век. Сред неокласическите къщи, реставрирани в центъра на града, най-забележителната е къщата на Лажечников, в този момент музей, отдаден на един от съветските писатели от началото на XIX век.



Дървена къща с цъфнал люляк, на ъгъла на улица „ Иванов “ 6 и ул. „ Граждански “. Снимка: Уилям Брумфийлд. 24 май 2007

В Коломна са непокътнати и огромен брой дървени къщи, доста от които с богато украсени прозорци. Някои от тези къщи покрай кремъла са свързани с писатели от XX в. като Борис Пилняк и Анна Ахматова.
Съветската епоха и настоящето време


Централна районна болница в Коломна, улица „ Октомврийска гражданска война “ 318. Отличен образец за конструктивистка архитектура (завършена през 1930 г.). Снимка: Уилям Брумфийлд. 26 декември 2003

През руския интервал се появяват нови форми на жилища по-специално за служащите във фабриката в Коломна, учредена през 1863 година и след това водещ производител на локомотиви. Образци на жилищни планове, спонсорирани от фабриката в Коломна през 20-те години на предишния век, към момента могат да се видят на основната пътна артерия, улица „ Октомврийска гражданска война “. Много служащи обаче избират да живеят в дървени къщи с дребна градина и такива къщи не престават да се строят през целия руски интервал. Коломна също има забавни образци за авангардна конструктивистка архитектура, основана в поддръжка на акцията за индустриализация от ранния руски интервал.



Старият Голутвински Богоявленски манастир. Южна стена и кули в готически жанр. Снимка: Уилям Брумфийлд; 26 декември 2003

В покрайнините на града има още два отшелнически комплекса и двата явно основани от Дмитрий Донской през 1380-те. Богоявленско-Голутвинският манастир, прочут след 1800 година като Стария Голутвински манастир, се намира покрай мястото, където се сливат реките Москва и Ока. Най-колоритната специфичност на Стария Голутвински манастир са неговите стенни кули, готически мечти, пресъздадени от червени тухли с варовикови елементи в края на 1770-те. Псевдо-готическият жанр се появява в Русия по време на ръководството на Екатерина Велика като отражение на англоманията на императрицата и нейния интерес към средновековната съветска просвета.

От другата страна на река Москва и на север от Коломенския кремъл се намира Богородично-Рождественски Бобреновият манастир. Въпреки че е учреден в края на XIV век, сегашните му църкви датират от края на XVIII и XIX век. Той също е ограден с готически стени от 1790-те години.



Старо Бобренево. Бобреневският манастир „ Рождество Богородично “, аспект от югозапад. Отляво: стени и ъглови кули в готически жанр, резиденцията на игумена, камбанарията и съборът „ Рождество Богородично “, черква на иконата на Свети Теодор на Богородица. Снимка: Уилям Брумфийлд. 26 декември 2003

Най-голямата модерна забележителност на Коломна са известно наричаният Леден замък, читалище и съвременна сцена за спортове на лед. Изборът на мястото е противоречив – надолу по ската от Кремъл. Архитектите са се пробвали да смекчат образния конфликт, като са проектирали арената с окачен мембранен покрив, чийто невисок контур е сврян в долната част на речния терен.

Изграждането на обходна автомагистрала освобождава историческия център на Коломна от трафика по пътя към град Рязан. Подобно на доста други съветски градове Коломна търси баланс сред икономическото развиване и опазването на богатото си архитектурно завещание.



Ледена сцена на река Коломенка. На назад във времето: камбанария и съборът “ Успение Богородично “. Снимка: Уилям Брумфийлд. 24 май 2007

В началото на XX в. съветският фотограф Сергей Прокудин-Горски създава комплициран развой за правене на цветни фотоси. Между 1903 и 1916 година той пътува из Руската империя и прави над 2000 фотографии благодарение на този развой, който включва три излагания на стъклена плака. През август 1918 година той напуща Русия и се открива във Франция, където се намира огромна част от сбирката му от стъклени негативи и 13 албума с контактни принтове. След гибелта му в Париж през 1944 година наследниците му продават сбирката на Библиотеката на Конгреса. В началото на XXI в. Библиотеката цифровизира Колекцията на Прокудин-Горски и я прави свободно налична за международната аудитория. Няколко съветски уеб страницата към този момент също имат версии на тази сбирка. През 1986 година архитектурният историк и фотограф Уилям Брумфийлд провежда първата галерия на фотосите на Прокудин-Горски в Библиотеката на Конгреса. В началото на 1970 година Брумфийлд работи в Русия и фотография множеството места, посетени от Прокудин-Горски. Тази поредност от публикации съпоставя творбите на Прокудин-Горски със фотосите, направени от Брумфийлд десетилетия по-късно.

създател: УИЛЯМ БРУМФИЙЛД

източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР