Архитектура на звука“ се наричат проектът на Мартиан Табаков, с

„ Архитектура на звука “ се назовават планът на Мартиан Табаков, с куратор Ирина Баткова, и пърформансите с присъединяване на музикантите Георги Дончев и Росен Захариев-Роко в столичната изложба „ Плюс 359 “ в постройката на непокътнатата Водна кула в квартал „ Лозенец “.

" Създаването на статуя, която работи като музикален инструмент, включва освен проучване на опциите, които имат другите материали като източници на звукови талази, само че и проучване на вътрешните, невидими за образното усещане, пространства на формите от позиция на техните акустични и резонаторни свойства. Работата на Мартиан Табаков върху триизмерни обекти, които при взаимоотношение с публиката създават звуци преглежда от напълно друг ъгъл концепцията за формообразуването. Това е едно артистично изпитание в посока, която надвишава систематизираното определение за скулптурата като решаваща пластични проблеми и предлага осмислянето ѝ в архитектурен аспект, предпоставящ друг подтекст за разбирането ѝ.

Философското мислене за усещанията е фокусирано на първо място върху образния опит, който образува познанията за околния свят. Пространството има главно значение във образното усещане – посредством него се дефинира от една страна вътрешната конструкция на забележимите обекти и от друга тяхната външна различимост. При възприемането на звука времето играе ролята на пространството във образния опит. Характеристиките на звука се развиват във времето, а измежду скулптурните обекти от „ Архитектура на звука “ наблюдаващият попада в един пространствено-времеви модел, в който е заложено интегрално сензорно усещане. Тук звукът не е просто подробност от скулптурните съоръжения, не е плануван като спомагателна препоръка или като подсилващ артистичното наличие резултат, той е основополагащ конструктивен детайл от първичните скици до прецизното основаване на размери, които с изключение на естетически имат и аудиохарактеристики. Това извънредно предизвикателство за сетивата показва образно метода, по който изкуството основава един онтологичен език, построен не въз основата на ежедневната номенклатура от обекти, които би трябвало да забележим и осмислим, а върху процеса на самото осмисляне.

Като част от тази идея е включено и мястото, където се осъществя плана – Водната кула в кв. " Лозенец ". Тя участва освен като пространство, в което е подредена изложбата, само че и като експонат от самата галерия. Цилиндричният ѝ интериор, инженерните съоръжения  (тръби, резервоар), характерните акустични особености на постройката са дадености, които Мартиан Табаков употребява, с цел да я трансформира в голям музикален инструмент. Зрителят попада в среда на обекти, изпълнена с разнородни причинно следствени зависимости, които може да задейства и изследва посредством зрението и слуха си. Така той проучва освен обособените статуи в тяхната цялост – хармонията на линиите, размерите, цветовете, материалите и скритите за човешкото око пространства, разказани посредством циркулацията на звуците, само че и вътрешните връзки посред им. Пърформансите по време на плана, в които, с изключение на публиката, вземат участие и професионални музиканти, изследват тези връзки като опция за основаване на неповторима естетика – основа за музикални творби, сплотяващи съставните елементи на изложбата. Така „ Архитектура на звука “ структурира своя писменост, която въвлича в обстановка на наблюдаване и осмисляне посредством включване на креативния капацитет на наблюдаващия, обстановка, която отключва един друг от рутинния, душевен дискурс на усещане към скулптурата и нейната опция да разказва себе си посредством звуци. "

Изложбата " Архитектура на звука " продължава до 13-и ноември в галерия „ Плюс 359 “.

Чуйте повече от звуковия файл.

Снимки – Plus 359 Gallery