Арх.Хайтов изненадал Столична община със светещите очи на Самуил
Архитект Петър Диков, който беше основен проектант на София 10 години, от 2006-а до 2016-а, прави поредност от мемоари за работата си за Столична община. Под спомен номер 37 той споделя много неуместната история с още по-абсурдния монумент на цар Самул, който бе подложен до църквата " Света София ", с авторството на Явор Хайтов. Оказва се, че когато паметникът е комплициран и очите му стартират да светят, общината е сюрпризирана. Архитектът не е споделил концепцията си авансово. Не стига това, ами паметникът въобще не е трябвало да бъде там, тъй като по никакъв начин не се вписва в пространството. Но се намесва президенството, тогава ръководено от Росен Плевнелиев, и фондацията на доктор Милен Врабевски урежда Самуил да бъде комплициран до църквата " Св.София ". След като се изхабили диодите, общината отхвърля да ги подмени и Самуил престава да свети.
Ето и разказа на арх.Диков:
" Паметникът на цар Самуил несъмнено е единствения български монумент станал международно прочут незабавно след откриването му. Всички си спомняме каква реакция у нас и в много международни медии възбудиха светещите очи на статуята и какъв брой вица се родиха от това. А по какъв начин се случи всичко това. През 2014 година на 6 октомври се навършваха 1000 години от гибелта на цар Самуил. За тази годишнина, по самодейност на Фондацията „ Памет Българска “ и нейния ръководител доктор Милен Врабевски, в Столична община и в НАГ подготвяхме повече от година. В началото на март 2014 година бе разгласен конкурс за монумент на Самуил, спонсориран от Инициативен комитет. Мястото, което бе несъмнено и за което бях издал виза, бе в градината пред църквата „ Св. Георги “, на ъгъла на ул. „ Самуил “ и бул. „ Патриарх Евтимий “ – две улици, носещи имената на двама български мъченици, с които свързваме приключването на цели интервали в българската история – със Самуил – края на Първото българско царство, а с Патриарх Евтимий – на Второто.
Конкурсът бе извоюван от скулптора Александър Хайтов. Скулптурната фигура бе с много подробност и в естествени пропорции без стилизиране. Веднага след решението на журито бе предоставено изработването на скулптурата, а в общината започнахме да приготвяме градината за повсеместен ремонт и разполагане на паметника.
В средата на септември 2014 година обаче ме уведомиха, че по самодейност на президента и служебния министър председател мястото на паметника се реалокира до църквата „ Св. София “. Мотивът бе, че Самуил бил кръстен в тази черква. Предложението беше мястото да бъде от южната страна на метода към катедралата „ Св. Александър Невски “ до скулптурната композция на Любомир Далчев „ ослепените Самуилови бойци “ и с взор на север към църквата „ Св. София “. Това място не бе съобразено въобще със значителната разлика в стила на двете скулптурни произведения, както и с обстоятелството, че фигурата на Самуил бе с доста подробност и сложена на това място ще е в контражур - против слънчевата светлина, този подробност въобще няма да се възприема.
Успях въпреки всичко да се наложа и да променим мястото - от другата страна на метода към катедралата, с взор на юг и със съществуваща зеленина за тил на фигурата, която зеленина го отделя задоволително добре от паметника на Иван Вазов. Процедурите по промяна на първоотреденото място, подготовката за създаване на постамента, обезпечаване на зареждане за осветлението и други детайлности ни лишиха седем месеца и както нормално се случва не успяхме да довършим и открием паметника освен на датата, само че и в годината на кръглата годишнина. Все отново на датата – 06.10.2014 година с церемониален водосвет и в наличието на президента, служебния министър председател и кмета на София, бе положен главния камък на паметника.
След завършването, шокиращо за всички – и за общината и за жителите, се оказа, че очите на статуята на Самуил светят – не в метафоричен смисъл, а напълно непосредствено. Това скимване на създателя не било споделено с никого. Реакцията бе освен в България, а и отвън нея – това със светещите очи бе международна сензация. Имаше оферти от цивилен организации формалното разкриване на паметника да се отсрочи.
Но на 08.06.2015 година, както бе планувано, се състоя формалното разкриване.
В края на 2018 година светещите очи угаснаха окончателно, тъй като общината отхвърли да възобнови зареждането на диодите им.
Като любопитна детайлност към този роман е една моята среща с проф. Божидар Димитров – светла му памет. Още по времето на построяването на паметника той пристигна при мен по някакъв мотив и аз от любознание го попитах правилно ли е, че Цар Самуил може да е кръстен в църквата „ Св. София “. Професорът се усмихна и сподели – по това време „ Св. София “ е работила единствено като гробищна черква, тъй че няма по какъв начин там да са кръщавали или да са давали първо причестяване на който и да е....
Все отново обаче, паметникът на Цар Самуил сега е единственият монумент на български държател в центъра на София след разрушаването на монумента „ 1300 години България “... "
Ето и разказа на арх.Диков:
" Паметникът на цар Самуил несъмнено е единствения български монумент станал международно прочут незабавно след откриването му. Всички си спомняме каква реакция у нас и в много международни медии възбудиха светещите очи на статуята и какъв брой вица се родиха от това. А по какъв начин се случи всичко това. През 2014 година на 6 октомври се навършваха 1000 години от гибелта на цар Самуил. За тази годишнина, по самодейност на Фондацията „ Памет Българска “ и нейния ръководител доктор Милен Врабевски, в Столична община и в НАГ подготвяхме повече от година. В началото на март 2014 година бе разгласен конкурс за монумент на Самуил, спонсориран от Инициативен комитет. Мястото, което бе несъмнено и за което бях издал виза, бе в градината пред църквата „ Св. Георги “, на ъгъла на ул. „ Самуил “ и бул. „ Патриарх Евтимий “ – две улици, носещи имената на двама български мъченици, с които свързваме приключването на цели интервали в българската история – със Самуил – края на Първото българско царство, а с Патриарх Евтимий – на Второто.
Конкурсът бе извоюван от скулптора Александър Хайтов. Скулптурната фигура бе с много подробност и в естествени пропорции без стилизиране. Веднага след решението на журито бе предоставено изработването на скулптурата, а в общината започнахме да приготвяме градината за повсеместен ремонт и разполагане на паметника.
В средата на септември 2014 година обаче ме уведомиха, че по самодейност на президента и служебния министър председател мястото на паметника се реалокира до църквата „ Св. София “. Мотивът бе, че Самуил бил кръстен в тази черква. Предложението беше мястото да бъде от южната страна на метода към катедралата „ Св. Александър Невски “ до скулптурната композция на Любомир Далчев „ ослепените Самуилови бойци “ и с взор на север към църквата „ Св. София “. Това място не бе съобразено въобще със значителната разлика в стила на двете скулптурни произведения, както и с обстоятелството, че фигурата на Самуил бе с доста подробност и сложена на това място ще е в контражур - против слънчевата светлина, този подробност въобще няма да се възприема.
Успях въпреки всичко да се наложа и да променим мястото - от другата страна на метода към катедралата, с взор на юг и със съществуваща зеленина за тил на фигурата, която зеленина го отделя задоволително добре от паметника на Иван Вазов. Процедурите по промяна на първоотреденото място, подготовката за създаване на постамента, обезпечаване на зареждане за осветлението и други детайлности ни лишиха седем месеца и както нормално се случва не успяхме да довършим и открием паметника освен на датата, само че и в годината на кръглата годишнина. Все отново на датата – 06.10.2014 година с церемониален водосвет и в наличието на президента, служебния министър председател и кмета на София, бе положен главния камък на паметника.
След завършването, шокиращо за всички – и за общината и за жителите, се оказа, че очите на статуята на Самуил светят – не в метафоричен смисъл, а напълно непосредствено. Това скимване на създателя не било споделено с никого. Реакцията бе освен в България, а и отвън нея – това със светещите очи бе международна сензация. Имаше оферти от цивилен организации формалното разкриване на паметника да се отсрочи.
Но на 08.06.2015 година, както бе планувано, се състоя формалното разкриване.
В края на 2018 година светещите очи угаснаха окончателно, тъй като общината отхвърли да възобнови зареждането на диодите им.
Като любопитна детайлност към този роман е една моята среща с проф. Божидар Димитров – светла му памет. Още по времето на построяването на паметника той пристигна при мен по някакъв мотив и аз от любознание го попитах правилно ли е, че Цар Самуил може да е кръстен в църквата „ Св. София “. Професорът се усмихна и сподели – по това време „ Св. София “ е работила единствено като гробищна черква, тъй че няма по какъв начин там да са кръщавали или да са давали първо причестяване на който и да е....
Все отново обаче, паметникът на Цар Самуил сега е единственият монумент на български държател в центъра на София след разрушаването на монумента „ 1300 години България “... "
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ