До 1989 г. България е осигурявала 1,6% от глобалния добив,

...
До 1989 г. България е осигурявала 1,6% от глобалния добив,
Коментари Харесай

Уран над $100 - този път за дълго

До 1989 година България е осигурявала 1,6% от световния рандеман, по-късно уранодобивът е закрит, рудниците - изоставени

Преминаването на цената на урана над 100 $ за паунд не е просто следващият повтаряем пик на суровинен пазар. То отразява по-дълбока промяна - нуклеарната сила се пренарежда от “допълващ ” базов товар в стратегическа инфраструктура, основна за енергийна сигурност, декарбонизацията и цифровата конкурентоспособност.

Това е систематичен недостиг, а не краткотраен дефицит. Глобалното ползване на уран е към 65 000 тона годишно, до момента в който настоящото произвеждане е 55 000-60 000 тона, което води до непрекъснат недостиг от 5 000-10 000 тона годишно. Този дефицит се натрупва във времето, изключително на фона на намаляващи ресурси при енергийните компании, които обичайно поддържат 24-36 месеца напред покритие.

Предлагането е мощно съсредоточено. Казахстан обезпечава към 40% от международния рандеман и поддържа строга индустриална дисциплинираност, отчитайки стратегическата стойност на ресурса. Казахстан и Русия дружно надвишават 50% от световния рандеман - фактор, който ускорява геополитическата награда и търсенето на доставки от “политически постоянни ” юрисдикции като Съединени американски щати, Канада, Австралия, (Европа?).

Бързото развиване на изкуствения разсъдък основава избухливо търсене на надеждна, непрекъсната и нисковъглеродна електрическа енергия. ВЕИ мъчно обезпечават 24/7 зареждане без скъпи системи за предпазване от неосъществим мащаб, което слага нуклеарната сила в центъра на тактиките на огромни софтуерни компании. Неслучайно, всички огромни - Microsoft, Amazon, Meta - се хвърлят в планове за възобновяване на остарели или вложение в нови АЕЦ. Прогнозите сочат, че електропотреблението на центровете за данни може да нараства с 15-25% годишно до 2030 година, като все по-голям дял от него евентуално ще бъде покриван от нуклеарни мощности. Това прибавя нов, дълготраен пласт към обичайното търсене от електроенергийните компании.

Съединени американски щати, Европейски Съюз и Азия форсират нуклеарните си стратегии. Администрацията на Съединени американски щати през 2025 година предприе няколко основни стъпки в поддръжка на нуклеарната енергетика. През май Президентът Тръмп подписа четири изпълнителни указа за ускорение на развиването и внедряването на нуклеарни технологии, промяна на регулаторните процеси и възобновяване на нуклеарната индустриална база в страната. Правителството разгласи условни задължения за доставка на високообогатен уран (HALEU) и избра компании за пилотни планове за нуклеарно гориво, с цел да ускори вътрешните вериги за доставки. Министерството на енергетиката отпусна обилни държавни грантове за дребни модулни реактори (SMR). Администрацията подписа историческо стратегическо партньорство на стойност към 80 милиарда $ с Westinghouse Electric Co., което планува построяването на нови нуклеарни реактори в страната и ускорение на нуклеарната инфраструктура.

Китай възнамерява 150 GW нуклеарни мощности до 2030 година, което би изисквало 12 000-15 000 тона уран годишно при цялостна употреба. В Европа нуклеарната сила все по-често се преглежда като въпрос на енергийна сигурност, а не просто на климатична политика. Дори канцлерът Мерц разгласи затварянето на АЕЦ в Германия за “стратегическа неточност ”.

Спот цената подвежда. Пазарът на уран е двуслоен. Дългосрочните контракти - мощно желани от операторите на АЕЦ - постоянно се подписват на 20-40% над спот цената, с инфлационни корекции и геополитически награди. Това значи, че действителната икономическа цена на урана към този момент е доста по-висока от оповестените бенчмаркове.

Физическите уранови тръстове, като Sprott Physical Uranium Trust, изкупуват и задържат материал, изваждайки го от пазара. Само този концерн държи количество, еквивалентно на към 12% от годишното международно произвеждане, създавайки в допълнение ценово напрежение без значение от действителното ползване.

На този декор България спи. През 1989 година страната ни е осигурявала 1.6% от световния рандеман на уран. След това обаче уранодобивът е закрит, а рудниците - изоставени. Днес желаеме да построяваме нови блокове в АЕЦ Козлодуй, само че никой политик не повдига тематиката за вложения в цялата верига на доставки, които могат да ни трансфорат в важен фактор на равнище Европейски Съюз.

От капиталова позиция уранът все по-често се преглежда като стратегически актив, а не просто като циклична суровина. Инвестиционният интерес може да се прояви в няколко посоки:

- Физическа експозиция - посредством уранови тръстове, които следват цената, само че прибавят волатилност посредством награди и отстъпки по отношение на чистата стойност.

- Производители и разработчици - компании с настоящи или напреднали планове, които печелят непосредствено от по-високи цени, само че носят регулаторен и действен риск.

- Диверсификационен инструмент - уранът демонстрира слаба корелация с обичайните активи и може да служи като хедж против инфлация и енергийни шокове.

Важно е обаче да се подчертае, че волатилността остава висока, а пазарът е сензитивен към политика и регулации. Един сериозен случай някъде по света може да убие пазара. Уранът предлага дълготрайна стратегическа теза, само че не е подобаващ за вложители, търсещи невисок риск или краткосрочна непоклатимост.

Преминаването над $100 за паунд за мен не е краят на историята, а началото на нов ценови режим, в който уранът заема централно място както в световния енергиен преход, по този начин и в моето капиталово портфолио. През миналата година уранодобивните компании държат към 15% тежест в структурата на Експат Природни запаси, като се регистрираха приблизително с над 200% растеж на цените на акциите.

Разбира се, този материал е с осведомителна стойност и не съставлява рекомендация за вложения.
Източник: trud.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР