Няма нищо страшно бул. "Цар Освободител" да остане пешеходен
- Арх. Булев, поради митингите 2 месеца част от центъра на София бе затворена за коли. Как се отрази това в градоустройствен проект на столицата?
- Случи се нещо, за което някои архитекти упорстват от десетилетия - центърът, или най-малко една част от него, да стане напълно пешеходен. Особено пл. " Ал. Батенберг ". Без коли атмосферата в центъра се трансформира, той се успокоява. Естествено, това е за сметка на други улици, ситуирани настрана, чието натоварване се ускорява. Без да е премислено, затварянето на центъра изостря проблемите за неговата досегаемост, изключително за живеещите в региона. При по-добро обмисляне обаче те могат да се решат. Мненията са раздвояват: част от софиянци са удовлетворени от събитията, други виждат в тях опасност за свободното напредване.
- Вие към коя група се числите?
- Всяка смяна, обвързвана с превоза, изисква смяна на стандарти. Тя обаче не е толкоз сложна, колкото наподобява на пръв взор. Когато се строеше метрото към пл. " Света Неделя ", трамваите не вървяха по него, а се отклоняваха по бул. " Христо Ботев ". Не се случи нищо съдбовно, градът продължи да действа.
Аз съм един от създателите на плана за превръщането на бул. " Витоша " в пешеходна зона. Спомням си какъв брой разногласия имаше дали да се махне трамваят. Това, че го махнахме, е заслуга на някогашния основен проектант Петър Диков, тъй като беше задоволително настойчив да го отбрани пред СОС. За страдание, на моменти през днешния ден виждам липса на задоволително увереност от страна на Столична община.
Всеки чужденец, с идването си в София, отива на " Витоша ". Всеки, излязъл на разходка, отива на " Витоша ". Улицата даже натежа с тези функционалности и би трябвало да побързаме да развием да вземем за пример бул. " Мария Луиза " в същата пешеходна посока. Преди години тя е била по-представителна и значима от " Витоша ". По-богата е и като архитектура. Трябва да се направи нещо хората да се върнат там. Същото се отнася и за " Цар Освободител ". В момента това не е витална зона, няма го богатството на функционалности, които би трябвало да има, с цел да върне ролята си на пешеходна ос към Борисовата градина.
- С други думи, бул. " Цар Освободител " и пл. " Ал. Батенберг " би трябвало да останат пешеходни.
- Разбира се. Протестите потвърдиха онлайн, пробно, че няма нищо ужасно по бул. " Цар Освободител " да не се движат коли. И аз, и доста сътрудници към момента не можем да приемем това, което направи Стефан Софиянски, разсичайки центъра на София на две с бул. " Тодор Александров ". Неприемливо е бул. със сечение на градска автомагистрала да минава по средата на милионен град. Много архитекти са уверени, че бъдещето на центъра на София е в последователно разтоварване от автомобилно придвижване. То би трябвало да е оптимално успокоено в първия пръстен от булеварди, очертаващ града към края на ХIХ в. - " Сливница ", " Опълченска ", " Патриарх Евтимий ", " В. Левски ". Приоритет в него би трябвало да се даде на други форми на напредване, в това число и по-нестандартни - всички видяхме новите електрически тротинетки, колела, пешком.
- Съюзът на архитектите подлага на критика първия вид на плана на италианското студио " Фуксас " за реновирането на площад " Света Неделя " и появяването на т.нар. светещи гъби. Какво мислите за втория?
- За мен продължава да е задоволен с разнообразни претекстове. Специално разгласих една фотография от 30-те години на ХХ век, където той се вижда като площад - с архитектурната си рамка, със зеленина в периферията, а и до църквата, само че не в такава степен, че да я скрие. Проектът към момента е много разпръснат. Имаме доста мощен растер, имаме част със стъкло, имаме странните неща, които от светещи гъби станаха лампи. Има предпочитание за много повече зеленина в южната част. Всичко това разрушава площада, а също и запазването на трамвайната линия. И до момента скърбя, че откакто се откри археологията в региона на площада, не се реши придвижването на трамваите да се отстрани оттова напълно, с цел да получат хората опция да бъдат по-близо до тези старини. През последните година София хвърли ужасно доста пари за археологията, само че тя продължава да стои мъртва в града. Вместо да получим оживени зони към нея, получиха се много мъртви полета. Засега не се вижда по какъв начин на тях ще се вдъхне нужният им живот. В парка към Западната врата не върви съвсем никой. Кръглата кула до Централната баня също стои като мъртво пространство.
Разбрах, че на трамвайната спирка на " Света Неделя " се планува да има тоалетна. Преди години там имаше подземна обществена WC. Премахнаха я, а в този момент май отново ще я връщаме. Естествено, публични тоалетни би трябвало да има, само че надали най-подходящото място е на спирката пред църквата. Проектът все пак е на фаза разискване, имам вяра, че още доста неща ще се трансформират и усъвършенстват по него. Както и за други хрумвания за София, които към момента може да поправят. За мен по-опростеното решение за този площад ще бъде доста по-монументално и отговарящо на величието на храма. Той би трябвало да е преобладаващият детайл.
- Кои други хрумвания в София имат потребност от възстановяване?
- Съюзът към този момент реагира на още един план в центъра - за създаване на център за улични спортове в Княжевската градина, позната и още като градината при Паметника на руската войска. Това се несвойствени функционалности за тази градинка. С съображение хората от региона възразяват с претекст, че да вземем за пример рампите за скейтинг основават спор. Възрастни хора, майки с деца разделят територия с младежи, които се движат на високи скорости. НДК също не беше подобаващото място. Пред Бъкингамския замък надали някой ще разреши да се практикуват сходни занимания.
- Каква би трябвало да е съгласно вас ориста на хотел " Рила ", против чието надстрояване САБ също се разгласи?
- Не от през вчерашния ден в този регион се вършат опити за построяването на високи здания. Точно в тази среда си е един тип небостъргач, доста жестоко вмешателство. Тук има два момента. Около " Света Неделя " би трябвало да пазим архитектурата с този корниз, който имаме в този момент. Предложените размери са безусловно неприемливи в такава непосредственост с църквата.
Вторият миг е, че при всички рецензии, които можем да създадем към хотел " Рила ", това е емблематична постройка за 60-те година на ХХ век. Хотелът като облик е удостоверение за отварянето на архитектурата, преди този момент постройките бяха доста затворени и монументални. Друг подобен образец е градинката " Заимов " със постройките към нея. На това място един актуален бизнесмен би наблъскал 7-8 пъти повече градежи. Но тогава, в онази ера на възобновление на модернизма, някогашните казарми бяха превърнати в един превъзходен парк и се направи единствено една линия здания.
Горд съм с това, че САБ пое самодейността за отбрана на модерната българска архитектура, която стартира да се развива от 30-те година на ХХ в. и с спиране през 50-те се развива до 90-те година на предишния век. От този интервал имаме доста забавни здания, част от които не познаваме, обезобразяваме, напряко разрушаваме и така нататък - да вземем за пример Домът на транспортния служащ, жилищни здания по ул. " Шипка ", бул. " Витоша ", бул. " Васил Левски ", ансамблите на Българска народна банка и Археологическия музей, компексът на хотел " България ", чиято орис към момента не е ясна, на Телефонната палата и други
- Вярвате ли, че в тази ситуация " Рила " здравият разсъдък ще надделее?
- Ситуацията в сходни случаи е комплицирана, тъй като там, където парцелите са продадени и имаме частник, който желае да направи нещо и законът му го разрешава, опциите за прекъсването му са лимитирани. Според мен тук идва ролята на обществеността. При един доста мощен публичен напън градската администрация има козове да отбрани едно или друго нещо. Давам образец от последните дни с реституиран парцел на територията на резиденция " Лозенец ". Там бяха решили да вършат балнеоложки комплекс. В Централната баня направихме музей, а в един парк и историческа постройка измислихме да вършим СПА център. Пълен парадокс. Радвам се, че има стъписване и че става все по-вероятно на хората, които са реституирали този парцел, да им се даде равносилен и паркът на резиденцията да бъде избавен.
САБ е бил дейна страна в този случай, бил е деен и в спасяването на други емблематични места в София. Припомням опита за застрояването на градинката на ъгъла на бул. " Цар Освободител " и " Г.С. Раковски ", за американизирането на хотел " България " по времето на " Мултигруп ". Вдигнахме доста звук, от Съединени американски щати пристигна проектантът да обсъждаме нещата и за оня миг компанията се отхвърли. За страдание за самата постройка не е открито трайно решение и до момента, при новите притежатели.
Казвам всичко това, с цел да стане ясно, че в законите има доста пропуски, че в България за архитектурата би трябвало да има специфичен закон, какъвто да вземем за пример има във Франция. Ако го има, в него може да се регламентира ролята на публичните организации като на бранител и страж на полезностите и на красивото. Законът няма по какъв начин да формулира кое е красиво и кое - грозно, само че публичните организации могат, когато се обединят към общи позиции за естетическите и културни стойности на дадена постройка. Така те ще се трансфорат в натурален бранител на архитектурата от поголовните инвеститорски планове, на които сме очевидци в днешни дни.
- Случи се нещо, за което някои архитекти упорстват от десетилетия - центърът, или най-малко една част от него, да стане напълно пешеходен. Особено пл. " Ал. Батенберг ". Без коли атмосферата в центъра се трансформира, той се успокоява. Естествено, това е за сметка на други улици, ситуирани настрана, чието натоварване се ускорява. Без да е премислено, затварянето на центъра изостря проблемите за неговата досегаемост, изключително за живеещите в региона. При по-добро обмисляне обаче те могат да се решат. Мненията са раздвояват: част от софиянци са удовлетворени от събитията, други виждат в тях опасност за свободното напредване.
- Вие към коя група се числите?
- Всяка смяна, обвързвана с превоза, изисква смяна на стандарти. Тя обаче не е толкоз сложна, колкото наподобява на пръв взор. Когато се строеше метрото към пл. " Света Неделя ", трамваите не вървяха по него, а се отклоняваха по бул. " Христо Ботев ". Не се случи нищо съдбовно, градът продължи да действа.
Аз съм един от създателите на плана за превръщането на бул. " Витоша " в пешеходна зона. Спомням си какъв брой разногласия имаше дали да се махне трамваят. Това, че го махнахме, е заслуга на някогашния основен проектант Петър Диков, тъй като беше задоволително настойчив да го отбрани пред СОС. За страдание, на моменти през днешния ден виждам липса на задоволително увереност от страна на Столична община.
Всеки чужденец, с идването си в София, отива на " Витоша ". Всеки, излязъл на разходка, отива на " Витоша ". Улицата даже натежа с тези функционалности и би трябвало да побързаме да развием да вземем за пример бул. " Мария Луиза " в същата пешеходна посока. Преди години тя е била по-представителна и значима от " Витоша ". По-богата е и като архитектура. Трябва да се направи нещо хората да се върнат там. Същото се отнася и за " Цар Освободител ". В момента това не е витална зона, няма го богатството на функционалности, които би трябвало да има, с цел да върне ролята си на пешеходна ос към Борисовата градина.
- С други думи, бул. " Цар Освободител " и пл. " Ал. Батенберг " би трябвало да останат пешеходни.
- Разбира се. Протестите потвърдиха онлайн, пробно, че няма нищо ужасно по бул. " Цар Освободител " да не се движат коли. И аз, и доста сътрудници към момента не можем да приемем това, което направи Стефан Софиянски, разсичайки центъра на София на две с бул. " Тодор Александров ". Неприемливо е бул. със сечение на градска автомагистрала да минава по средата на милионен град. Много архитекти са уверени, че бъдещето на центъра на София е в последователно разтоварване от автомобилно придвижване. То би трябвало да е оптимално успокоено в първия пръстен от булеварди, очертаващ града към края на ХIХ в. - " Сливница ", " Опълченска ", " Патриарх Евтимий ", " В. Левски ". Приоритет в него би трябвало да се даде на други форми на напредване, в това число и по-нестандартни - всички видяхме новите електрически тротинетки, колела, пешком.
- Съюзът на архитектите подлага на критика първия вид на плана на италианското студио " Фуксас " за реновирането на площад " Света Неделя " и появяването на т.нар. светещи гъби. Какво мислите за втория?
- За мен продължава да е задоволен с разнообразни претекстове. Специално разгласих една фотография от 30-те години на ХХ век, където той се вижда като площад - с архитектурната си рамка, със зеленина в периферията, а и до църквата, само че не в такава степен, че да я скрие. Проектът към момента е много разпръснат. Имаме доста мощен растер, имаме част със стъкло, имаме странните неща, които от светещи гъби станаха лампи. Има предпочитание за много повече зеленина в южната част. Всичко това разрушава площада, а също и запазването на трамвайната линия. И до момента скърбя, че откакто се откри археологията в региона на площада, не се реши придвижването на трамваите да се отстрани оттова напълно, с цел да получат хората опция да бъдат по-близо до тези старини. През последните година София хвърли ужасно доста пари за археологията, само че тя продължава да стои мъртва в града. Вместо да получим оживени зони към нея, получиха се много мъртви полета. Засега не се вижда по какъв начин на тях ще се вдъхне нужният им живот. В парка към Западната врата не върви съвсем никой. Кръглата кула до Централната баня също стои като мъртво пространство.
Разбрах, че на трамвайната спирка на " Света Неделя " се планува да има тоалетна. Преди години там имаше подземна обществена WC. Премахнаха я, а в този момент май отново ще я връщаме. Естествено, публични тоалетни би трябвало да има, само че надали най-подходящото място е на спирката пред църквата. Проектът все пак е на фаза разискване, имам вяра, че още доста неща ще се трансформират и усъвършенстват по него. Както и за други хрумвания за София, които към момента може да поправят. За мен по-опростеното решение за този площад ще бъде доста по-монументално и отговарящо на величието на храма. Той би трябвало да е преобладаващият детайл.
- Кои други хрумвания в София имат потребност от възстановяване?
- Съюзът към този момент реагира на още един план в центъра - за създаване на център за улични спортове в Княжевската градина, позната и още като градината при Паметника на руската войска. Това се несвойствени функционалности за тази градинка. С съображение хората от региона възразяват с претекст, че да вземем за пример рампите за скейтинг основават спор. Възрастни хора, майки с деца разделят територия с младежи, които се движат на високи скорости. НДК също не беше подобаващото място. Пред Бъкингамския замък надали някой ще разреши да се практикуват сходни занимания.
- Каква би трябвало да е съгласно вас ориста на хотел " Рила ", против чието надстрояване САБ също се разгласи?
- Не от през вчерашния ден в този регион се вършат опити за построяването на високи здания. Точно в тази среда си е един тип небостъргач, доста жестоко вмешателство. Тук има два момента. Около " Света Неделя " би трябвало да пазим архитектурата с този корниз, който имаме в този момент. Предложените размери са безусловно неприемливи в такава непосредственост с църквата.
Вторият миг е, че при всички рецензии, които можем да създадем към хотел " Рила ", това е емблематична постройка за 60-те година на ХХ век. Хотелът като облик е удостоверение за отварянето на архитектурата, преди този момент постройките бяха доста затворени и монументални. Друг подобен образец е градинката " Заимов " със постройките към нея. На това място един актуален бизнесмен би наблъскал 7-8 пъти повече градежи. Но тогава, в онази ера на възобновление на модернизма, някогашните казарми бяха превърнати в един превъзходен парк и се направи единствено една линия здания.
Горд съм с това, че САБ пое самодейността за отбрана на модерната българска архитектура, която стартира да се развива от 30-те година на ХХ в. и с спиране през 50-те се развива до 90-те година на предишния век. От този интервал имаме доста забавни здания, част от които не познаваме, обезобразяваме, напряко разрушаваме и така нататък - да вземем за пример Домът на транспортния служащ, жилищни здания по ул. " Шипка ", бул. " Витоша ", бул. " Васил Левски ", ансамблите на Българска народна банка и Археологическия музей, компексът на хотел " България ", чиято орис към момента не е ясна, на Телефонната палата и други
- Вярвате ли, че в тази ситуация " Рила " здравият разсъдък ще надделее?
- Ситуацията в сходни случаи е комплицирана, тъй като там, където парцелите са продадени и имаме частник, който желае да направи нещо и законът му го разрешава, опциите за прекъсването му са лимитирани. Според мен тук идва ролята на обществеността. При един доста мощен публичен напън градската администрация има козове да отбрани едно или друго нещо. Давам образец от последните дни с реституиран парцел на територията на резиденция " Лозенец ". Там бяха решили да вършат балнеоложки комплекс. В Централната баня направихме музей, а в един парк и историческа постройка измислихме да вършим СПА център. Пълен парадокс. Радвам се, че има стъписване и че става все по-вероятно на хората, които са реституирали този парцел, да им се даде равносилен и паркът на резиденцията да бъде избавен.
САБ е бил дейна страна в този случай, бил е деен и в спасяването на други емблематични места в София. Припомням опита за застрояването на градинката на ъгъла на бул. " Цар Освободител " и " Г.С. Раковски ", за американизирането на хотел " България " по времето на " Мултигруп ". Вдигнахме доста звук, от Съединени американски щати пристигна проектантът да обсъждаме нещата и за оня миг компанията се отхвърли. За страдание за самата постройка не е открито трайно решение и до момента, при новите притежатели.
Казвам всичко това, с цел да стане ясно, че в законите има доста пропуски, че в България за архитектурата би трябвало да има специфичен закон, какъвто да вземем за пример има във Франция. Ако го има, в него може да се регламентира ролята на публичните организации като на бранител и страж на полезностите и на красивото. Законът няма по какъв начин да формулира кое е красиво и кое - грозно, само че публичните организации могат, когато се обединят към общи позиции за естетическите и културни стойности на дадена постройка. Така те ще се трансфорат в натурален бранител на архитектурата от поголовните инвеститорски планове, на които сме очевидци в днешни дни.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ




