Апетитът за сладкoи влечението към захарните изделия са сред кошмарите

Апетитът за сладкo

и влечението към захарните произведения са измежду кошмарите на актуалния човек, стоящи в основата на редица световни здравословни проблеми – всеобщото затлъстяване, епидемията от диабет и други Основна причина за труднозадоволимия

вкус за сладки храни е чувството за доволство, което тези храни отключват. Сладкишът и удоволствието постоянно са вървели ръка за ръка , само че тази порочна за здравето връзка може скоро да бъде прекратена. Учени от Колумбийския университет в Съединени американски щати са разкрили за какво страдаме от непреодолимо увлечение към сладкото и по-важното – по какъв начин можем да направляваме този привидно неконтролируем нагон.

Тайната на рисковата взаимовръзка сред сладкишите и чувството за наслаждение се крие в активирането на избрани мозъчни центрове , което се прави по едно и също време след консумация на сладко. Мозъкът ни последователно се е научил да асоциира захарните произведения с удоволствието до степен на взаимозависимост. В основата на този феномен стои фактът, че мозъкът ни възприема сладкия усет на храната като прелестен, а соленият или горчивият да вземем за пример – като противен. Учените потвърждават, че консумирането на сладка храна задейства центровете в мозъка, виновни за удоволствието, а потреблението на горчива или кисела храна води активиране на центрове, асоциирани с неприятни страсти и чувства. Точно в тази взаимозависимост се корени и разковничето на казуса с несъразмерния вкус за сладко . Според учените, с цел да понижим това си увлечение, просто би трябвало да препрограмираме мозъка си по този начин, че той да стартира да възприема сладкия усет по метода, по който възприема соления и горчивия, т.е. - като противен.

Учените към този момент са съумели да препрограмират мозъците на лабораторни животни и са открили, че догатката им е доста тъкмо. Сигналите, които се изпращат при консумация на храни, регистрирани от мозъка като приятни или неприятни, доближават конструкция, известна като амигдала , или бадемовидно тяло. Потискането интензивността на амигдалата с медикаменти или други средства трансформира метода, по който мозъка прави оценка вкусовите качества на другите храни и трайно понижава влечението към сладко при лабораторните животни.

Свързани публикации.. Чревните микроби може да управляват апетита 0 Защо децата обичат сладко? 0 Сладкото съкратява живота 0

Учените смятат, че мозъчните механизми при животните, контролиращи апетита за храни, чийто усет мозъкът прави оценка като прелестен, са същите като при индивида. Ако се разработят медицински артикули, които управляват функционалността на амигдалата, и при индивида може да се реализира сполучлив надзор върху незадоволимия вкус за сладки храни .

Позитивната реакция на мозъка към сладкишите е вродена дарба, както и влечението към сладко. С разнообразието от захарни произведения през днешния ден това увлечение единствено ще се ускорява при модерния човек. Факт е обаче, че тази реакция може да се управлява, а непрекъснатият вкус за сладко – да се отстрани. Трябва просто да препрограмираме мозъка си или да изчакаме създаването на артикули – медицински и от друга сфера на науката, които да ни оказват помощ за това.