Апелативният съд във Варна потвърди изцяло присъда на Добричкия окръжен

Апелативният съд във Варна удостовери напълно присъда на Добричкия областен съд, с която обвиняем е бил приет за отговорен за ликвидиране в положение на мощно неспокойствие, провокирано от потърпевшия с принуждение и тежка засегнатост, оповестиха от пресслужбата на институцията.

Иван Ж. е направил действието по изключително непосилен за жертвата метод и с особена свирепост. Първоинстанционният съд му е определил да изтърпи отнемане от независимост за период от 8 години. Той би трябвало да изплати компенсации за неимуществени вреди на гражданските ищци – наследници на жертвата - в размер на общо 270 000 лева

Присъдата е обжалвана от подсъдимия пред Апелативния съд с искане за понижаване на наказването и на компенсациите. Недоволни от нея са и частните обвинители, които желаят връщане делото за ново разглеждане. При постановяване на решението си въззивната инстанция се съобрази с откритите обстоятелства:

Съпругата на Иван Ж. почнала интимна връзка с Румен Р. Двамата се усамотявали в автомобила на мъжа в отдалечени места в Добрич. На 31 октомври 2018г. Румен взел с колата си дамата. В същото време шофирайки, брачният партньор й я забелязал да се качва в непознатото транспортно средство. Той последвал колата до поляна в гората. Заварил двамата на задната седалка. Последвало сблъскване и замяна на удари сред мъжете. След това съпрузите се прибрали в дома си. 20 дни по-късно инцидентен минувач видял изоставения автомобил. В непосредственост било намерено тялото на мъртвия Румен Р.

Подсъдимият и отбраната му претендират, че е осъществено не ликвидиране, а гибелта е породена по несъобразителност в резултат на съзнателно нанесена телесна щета. Съдебният състав не приема тази теза. Налице е предумисъл за ликвидиране, а не за телесна щета, защото са нанесени голям брой тежки удари върху жизненоважни центрове на тялото. В резултат са породени съществени увреждания. Вследствие на побоя потърпевшият е доведен до животозастрашаващо положение, а настъпването на гибелта е било неизбежно. Съдът обръща внимание на обстоятелството, че подсъдимият е изоставил ранения самичък, в отдалечено и усамотено място, макар тежкото му положение.

Апелативният съд намира размера на наложеното наказване за обективен. Първоинстанционната присъда е вярна и в гражданската й част, защото е обосновано околните на умрелия – майката, двамата братя и сестра му - да бъдат възмездени. Присъдените компенсации дават отговор на житейския аршин за правдивост и на практиката на съдилищата.

С тези причини, въззивният съд реши, че не са налице учредения за изменение или анулация на атакуваната присъда, и я удостовери напълно.

Решението предстои на обжалване пред Върховния касационен съд.