Д-р Антон Панчев: Конфликтът между Сърбия и Косово ще продължи с години, но втори фронт няма да има
Антон Панчев е лекар по политология, академични учител и преводач с албански език
- Д-р Панчев, новините от границата сред Сърбия и Косово прозвучаха доста обезпокоително преди броени дни. В първите информации се загатваше за изстрели, за напрежение. Очаквахте ли това да се случи, като познавате добре обстоятелствата към мотива за случая?
- Няма нищо изненадващо, тъй като постоянно има повишение на напрежението в тази част на Косово и по границата със Сърбия. Случва се няколко пъти годишно по много подобен сюжет – държавното управление на Косово афишира въвеждане на взаимност по отношение на Сърбия, т.е. желанието си да дава отговор със същите ограничения по отношение на жителите на Сърбия, както тя третира жителите на Косово, а по-късно сърбите в северните елементи на Косово стартират митинги, блокират пътищата, сръбският президент и министри стартират да заплашват и да придвижват военни елементи. Следва интервенция на интернационалния фактор в лицето на Съединени американски щати и Европейски Съюз и обстановката краткотрайно се успокоява и се връща в първичното си състояние.
- Мигновено породиха опасения за втори фронт на Балканите. Може ли да се чака спор откакто изтече отсрочката от един месец?
- Конфликтът сред Сърбия и Косово ще продължи с години, в това число и по тематиката за реципрочността за автомобилните номера, тъй като сръбските управляващи не признават табелите на косовските коли, които значат Косово като самостоятелна страна (RKS – Република Косово), задължават притежателите на такива коли, когато влизат в Сърбия да получават краткотрайни табели, до момента в който косовските управляващи упорстват за пререгистрация на колите на локалните сърби с косовски номера. За персоналните документи на косовските жители Сърбия издава спомагателен документ при влизане в страната, който замества паспортите на Косово, а в този момент държавното управление в Прищина желае да издава сходен вид документ и на влизащите в страната сръбски жители. Сърбия стачкува, когато управляващите в Прищина дават отговор по сходен метод и заплашва даже с военна интервенция. Има редица други такива противоречиви въпроси, свързани с взаимните обвинявания в несъблюдение на постигнатите съглашения по така наречен механически въпроси, които би трябвало да облекчават живота на жителите на двете страни.
Сърбия и Косово договарят към този момент 11 години, подписани са редица съглашения, само че множеството от тях не се ползват действително, като няма никакъв прогрес по признаването на независимостта на Косово.
Трябва да се означи, че въпреки всичко има прогрес в уреждането на разногласията, като преди към месец Белград и Прищина се договориха да се ползва съглашението за енергетиката – в северните елементи на Косово да действа сръбска електроразпределителна компания, записана по законите на Косово, а сръбските семейства да стартират да заплащат потребяваната електрическа енергия, тъй като до момента това натоварваше доста бюджета на Косово.
„ Втори фронт” в Европа не може да има, тъй като в Белград са наясно, че ще получат незабавен отговор от НАТО и КФОР (международните мироопазващи сили в Косово) при военна експанзия и единствено употребяват войнствена изразителност, с цел да покачват своята цена в преговорния развой.
- Чие въздействие, съгласно Вас, е по-силно в Белград – на Москва или на Брюксел и Вашингтон?
- Общото мнение е, че е доста мощно въздействието на Москва, само че считам, че Белград води по-скоро самостоятелна политика като се пробва да балансира сред другите центрове на власт, с цел да извлича изгоди в стопански, външнополитически, районен проект. Република Сърбия организира поредно много дейна политика на Балканите и без да разполага с кой знае какви запаси, фактически се трансформира във значим районен фактор – да вземем за пример, сътвори „ Отворените Балкани”, районна икономическа, само че към този момент и политическа организация, към която притегли Албания и Република Северна Македония. Трябва да се означи, че Белград не се тормози да работи даже нападателно за реализиране на своите цели – заплашва непосредствено териториалната целокупност и бъдещето на Босна и Херцеговина като държава; нападна намерено държавността на Черна гора – на 3 август съумя да реализира много положително съглашение за статута на Сръбската православна черква в тази държава; има териториални искания, заплашва редовно териториалната целокупност и суверенитета на Република Косово; не вкарва наказания против Русия поради войната в Украйна, макар западния напън. Тази политика на Сърбия наподобява не прави огромно усещане в Брюксел и във Вашингтон, като реакциите оттова се изчерпват с предизвестия, а най-голямото „ наказание” към този момент е замразяването на договарянията за участие в Европейски Съюз. В тази връзка е забавно да се направи съпоставяне сред политиката на Сърбия на Балканите и политиката на България по отношение на Република Северна Македония и интернационалната реакция по отношение на Белград и София в този подтекст. България просто желае спазването на договорите и на обикновените всемирен правила и полезности – нормативната отбрана на правата на българите в Република Северна Македония, правото да се употребяват от всички аспекти на тяхната еднаквост, да се спре унищожаването на българските артефакти, да се спре с расизма и с говора на омразата, в последна сметка Република Северна Македония да се реформира изцяло и да скъса с тоталитарното си минало, като с тази позиция пазиме и полезностите на Европейски Съюз, декларирани повече от ясно в актовете на тази организация. И какво виждаме в интернационален проект? Спрямо Сърбия се насочат апели да се въздържа, само че сръбската позиция се почита в една или друга степен, до момента в който против България се провежда злостна акция, в която интензивно се включиха и „ български експерти”. Тази обстановка би трябвало да ни послужи за урок по какъв начин за в бъдеще би трябвало да се провежда отбраната на българските ползи и то освен във връзка с Северна Македония.
- Какви са реакциите в Косово на случая от 1 август?
- Нямаше огромно терзание, тъй като, както казахме, такова напрежение постоянно се случва. Косовските медии отразиха и поддръжката от България, най-много от наши евродепутати. Изобщо, България и Хърватия се считат за най-приятелските страни от политиците и публичното мнение в Косово и неслучайно и там е най-силната социална поддръжка за българската позиция по отношение на Северна Македония.
- Кои проблеми сред Сърбия и Косово остават нерешени и са с висок капацитет да провокират земетресения в района?
- Проблемите са доста, само че най-важният е сформирането на Асоциацията на сръбските общини (АСО). Тази конструкция е планувана във значимото съглашение сред двете страни от април 2013 година и би трябвало да подсигурява огромна автономия на сръбските общини в Косово в региона на образованието, опазването на здравето и така нататък Проблемът идва от едно решение на Конституционния съд на Косово, съгласно което една такава конструкция с разнообразни необятни пълномощия нарушава много членове на Конституцията на страната. По тази причина албанските политици отхвърлят да разрешават сформирането на тази конструкция, като изключително мощен съперник е актуалният министър-председател Албин Курти, съгласно който тази АСО би довела до автономията на косовските сърби и до превръщането на Косово във „ втора Босна”, т.е. в разграничена страна с блокирани институции. Има мощен интернационален напън върху държавното управление в Косово да разреши образуването на тази конструкция, с цел да се раздвижат договарянията със Сърбия, тъй като Белград обуславя хода на преговорния развой със основаването на АСО.
Актуален е и казусът с недвижимата благосъстоятелност на манастира в Дечани, осъществяването на редица други съглашения и, несъмнено, централният въпрос – признаването на независимостта на Косово от Сърбия, което наподобява доста неразбираемо и надалеч в бъдещето. Позицията на Белград за непризнаване на Косово получава поддръжка и от страни от Европейски Съюз като Испания, което демонстрира, че доста мъчно ще се откри решение и проблемите ще не престават.
- Имат ли учредения паниките за прекрояване на границите в нашия район и основаването на Велика Албания?
- Не, тъй като има доста спънки от друг темперамент, с цел да се случи това. Между двете албански страни, Албания и Косово, има съществени несъгласия по редица въпроси, като политиката на министър-председателя на Албания Еди Рама в поддръжка на самодейностите на Белград буди неразбиране и даже яд в някои случаи измежду политиците и публичното мнение в Косово. Република Косово към този момент се построи като сполучлива страна съгласно балканските критерии и макар неналичието на интернационално самопризнание в задоволителна степен, ще продължи да отстоява своята държавност. Албанското население във всички страни от района е изправено пред много съществени провокации в демографски проект, поради голямата емиграция от Албания, Косово и Република Северна Македония, т.е. албанците към този момент са изгубили главното си преимущество спрямо другите балкански нации – демографският растеж. Има и други вътрешни, районни и световни спънки, които не основават удобна конюнктура за едно такова обединяване.
- Кой има интерес от основаването на спорове в страните от Западните Балкани?
- Най-лесно ни е да посочим някоя от така наречен Велики сили съгласно идеологическите ни желания, само че истината е, че на Балканите има премного проблеми съвсем във всяка страна, както и сред страните от района. Схематично представихме политиката на Сърбия за основаване на проблеми в района, не е нужно да повдигаме тематиката за спора сред Турция и Гърция, могат да се дават доста образци и с останалите страни от Балканите за това какви спорове имат с други страни или по какъв начин употребяват свои прерогативи, с цел да прокарват своята политика и ползи. Но значимото е най-сетне да разберем, че имаме цялостното право да пазиме своите ползи без да се влияем от непознати центрове, както го вършат всички уважаващи себе си страни, даже и да разполагат с по-малко запаси от нас.
- Д-р Панчев, новините от границата сред Сърбия и Косово прозвучаха доста обезпокоително преди броени дни. В първите информации се загатваше за изстрели, за напрежение. Очаквахте ли това да се случи, като познавате добре обстоятелствата към мотива за случая?
- Няма нищо изненадващо, тъй като постоянно има повишение на напрежението в тази част на Косово и по границата със Сърбия. Случва се няколко пъти годишно по много подобен сюжет – държавното управление на Косово афишира въвеждане на взаимност по отношение на Сърбия, т.е. желанието си да дава отговор със същите ограничения по отношение на жителите на Сърбия, както тя третира жителите на Косово, а по-късно сърбите в северните елементи на Косово стартират митинги, блокират пътищата, сръбският президент и министри стартират да заплашват и да придвижват военни елементи. Следва интервенция на интернационалния фактор в лицето на Съединени американски щати и Европейски Съюз и обстановката краткотрайно се успокоява и се връща в първичното си състояние.
- Мигновено породиха опасения за втори фронт на Балканите. Може ли да се чака спор откакто изтече отсрочката от един месец?
- Конфликтът сред Сърбия и Косово ще продължи с години, в това число и по тематиката за реципрочността за автомобилните номера, тъй като сръбските управляващи не признават табелите на косовските коли, които значат Косово като самостоятелна страна (RKS – Република Косово), задължават притежателите на такива коли, когато влизат в Сърбия да получават краткотрайни табели, до момента в който косовските управляващи упорстват за пререгистрация на колите на локалните сърби с косовски номера. За персоналните документи на косовските жители Сърбия издава спомагателен документ при влизане в страната, който замества паспортите на Косово, а в този момент държавното управление в Прищина желае да издава сходен вид документ и на влизащите в страната сръбски жители. Сърбия стачкува, когато управляващите в Прищина дават отговор по сходен метод и заплашва даже с военна интервенция. Има редица други такива противоречиви въпроси, свързани с взаимните обвинявания в несъблюдение на постигнатите съглашения по така наречен механически въпроси, които би трябвало да облекчават живота на жителите на двете страни.
Сърбия и Косово договарят към този момент 11 години, подписани са редица съглашения, само че множеството от тях не се ползват действително, като няма никакъв прогрес по признаването на независимостта на Косово.
Трябва да се означи, че въпреки всичко има прогрес в уреждането на разногласията, като преди към месец Белград и Прищина се договориха да се ползва съглашението за енергетиката – в северните елементи на Косово да действа сръбска електроразпределителна компания, записана по законите на Косово, а сръбските семейства да стартират да заплащат потребяваната електрическа енергия, тъй като до момента това натоварваше доста бюджета на Косово.
„ Втори фронт” в Европа не може да има, тъй като в Белград са наясно, че ще получат незабавен отговор от НАТО и КФОР (международните мироопазващи сили в Косово) при военна експанзия и единствено употребяват войнствена изразителност, с цел да покачват своята цена в преговорния развой.
- Чие въздействие, съгласно Вас, е по-силно в Белград – на Москва или на Брюксел и Вашингтон?
- Общото мнение е, че е доста мощно въздействието на Москва, само че считам, че Белград води по-скоро самостоятелна политика като се пробва да балансира сред другите центрове на власт, с цел да извлича изгоди в стопански, външнополитически, районен проект. Република Сърбия организира поредно много дейна политика на Балканите и без да разполага с кой знае какви запаси, фактически се трансформира във значим районен фактор – да вземем за пример, сътвори „ Отворените Балкани”, районна икономическа, само че към този момент и политическа организация, към която притегли Албания и Република Северна Македония. Трябва да се означи, че Белград не се тормози да работи даже нападателно за реализиране на своите цели – заплашва непосредствено териториалната целокупност и бъдещето на Босна и Херцеговина като държава; нападна намерено държавността на Черна гора – на 3 август съумя да реализира много положително съглашение за статута на Сръбската православна черква в тази държава; има териториални искания, заплашва редовно териториалната целокупност и суверенитета на Република Косово; не вкарва наказания против Русия поради войната в Украйна, макар западния напън. Тази политика на Сърбия наподобява не прави огромно усещане в Брюксел и във Вашингтон, като реакциите оттова се изчерпват с предизвестия, а най-голямото „ наказание” към този момент е замразяването на договарянията за участие в Европейски Съюз. В тази връзка е забавно да се направи съпоставяне сред политиката на Сърбия на Балканите и политиката на България по отношение на Република Северна Македония и интернационалната реакция по отношение на Белград и София в този подтекст. България просто желае спазването на договорите и на обикновените всемирен правила и полезности – нормативната отбрана на правата на българите в Република Северна Македония, правото да се употребяват от всички аспекти на тяхната еднаквост, да се спре унищожаването на българските артефакти, да се спре с расизма и с говора на омразата, в последна сметка Република Северна Македония да се реформира изцяло и да скъса с тоталитарното си минало, като с тази позиция пазиме и полезностите на Европейски Съюз, декларирани повече от ясно в актовете на тази организация. И какво виждаме в интернационален проект? Спрямо Сърбия се насочат апели да се въздържа, само че сръбската позиция се почита в една или друга степен, до момента в който против България се провежда злостна акция, в която интензивно се включиха и „ български експерти”. Тази обстановка би трябвало да ни послужи за урок по какъв начин за в бъдеще би трябвало да се провежда отбраната на българските ползи и то освен във връзка с Северна Македония.
- Какви са реакциите в Косово на случая от 1 август?
- Нямаше огромно терзание, тъй като, както казахме, такова напрежение постоянно се случва. Косовските медии отразиха и поддръжката от България, най-много от наши евродепутати. Изобщо, България и Хърватия се считат за най-приятелските страни от политиците и публичното мнение в Косово и неслучайно и там е най-силната социална поддръжка за българската позиция по отношение на Северна Македония.
- Кои проблеми сред Сърбия и Косово остават нерешени и са с висок капацитет да провокират земетресения в района?
- Проблемите са доста, само че най-важният е сформирането на Асоциацията на сръбските общини (АСО). Тази конструкция е планувана във значимото съглашение сред двете страни от април 2013 година и би трябвало да подсигурява огромна автономия на сръбските общини в Косово в региона на образованието, опазването на здравето и така нататък Проблемът идва от едно решение на Конституционния съд на Косово, съгласно което една такава конструкция с разнообразни необятни пълномощия нарушава много членове на Конституцията на страната. По тази причина албанските политици отхвърлят да разрешават сформирането на тази конструкция, като изключително мощен съперник е актуалният министър-председател Албин Курти, съгласно който тази АСО би довела до автономията на косовските сърби и до превръщането на Косово във „ втора Босна”, т.е. в разграничена страна с блокирани институции. Има мощен интернационален напън върху държавното управление в Косово да разреши образуването на тази конструкция, с цел да се раздвижат договарянията със Сърбия, тъй като Белград обуславя хода на преговорния развой със основаването на АСО.
Актуален е и казусът с недвижимата благосъстоятелност на манастира в Дечани, осъществяването на редица други съглашения и, несъмнено, централният въпрос – признаването на независимостта на Косово от Сърбия, което наподобява доста неразбираемо и надалеч в бъдещето. Позицията на Белград за непризнаване на Косово получава поддръжка и от страни от Европейски Съюз като Испания, което демонстрира, че доста мъчно ще се откри решение и проблемите ще не престават.
- Имат ли учредения паниките за прекрояване на границите в нашия район и основаването на Велика Албания?
- Не, тъй като има доста спънки от друг темперамент, с цел да се случи това. Между двете албански страни, Албания и Косово, има съществени несъгласия по редица въпроси, като политиката на министър-председателя на Албания Еди Рама в поддръжка на самодейностите на Белград буди неразбиране и даже яд в някои случаи измежду политиците и публичното мнение в Косово. Република Косово към този момент се построи като сполучлива страна съгласно балканските критерии и макар неналичието на интернационално самопризнание в задоволителна степен, ще продължи да отстоява своята държавност. Албанското население във всички страни от района е изправено пред много съществени провокации в демографски проект, поради голямата емиграция от Албания, Косово и Република Северна Македония, т.е. албанците към този момент са изгубили главното си преимущество спрямо другите балкански нации – демографският растеж. Има и други вътрешни, районни и световни спънки, които не основават удобна конюнктура за едно такова обединяване.
- Кой има интерес от основаването на спорове в страните от Западните Балкани?
- Най-лесно ни е да посочим някоя от така наречен Велики сили съгласно идеологическите ни желания, само че истината е, че на Балканите има премного проблеми съвсем във всяка страна, както и сред страните от района. Схематично представихме политиката на Сърбия за основаване на проблеми в района, не е нужно да повдигаме тематиката за спора сред Турция и Гърция, могат да се дават доста образци и с останалите страни от Балканите за това какви спорове имат с други страни или по какъв начин употребяват свои прерогативи, с цел да прокарват своята политика и ползи. Но значимото е най-сетне да разберем, че имаме цялостното право да пазиме своите ползи без да се влияем от непознати центрове, както го вършат всички уважаващи себе си страни, даже и да разполагат с по-малко запаси от нас.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ