2026: годината на климатичния завой в България?
Антоанета Йотова за Климатека
Акценти:
През 2025 година се очерта ясно разминаване сред ускоряващите се климатични промени и изоставащите политики за справяне с тях – в интернационален, европейски и български подтекст. България остава без цялостна национална тактика: имаме закони, тактики и проекти, само че липсват осъществяване, бистрота и съгласуваност. През 2022 година България попада в Топ 10 на най-засегнатите страни в света от рискови климатични феномени – ясно предизвестие, че „ изчакването “ към този момент е риск. Само за 4 години приходите от продажба на квоти за парникови газове надвишават 7.6 милиарда лева, само че този запас съвсем не се употребява стратегически за акомодация и предварителна защита. 2026 би трябвало да бъде година на осезателен завой – към по-голяма бистрота при вземането на решения и нов народен Климатичен акт, който да обезпечи систематична, научно обоснована и превантивна климатична политика.2025 година стартира с упования за реализиране на повече резултати от климатичните политики, само че останаха действителности от предходни години — все по-интензивни горещи талази, наводнения и възходящ климатичен риск. Докато светът прави мудни стъпки напред, България остава сред догонването и изоставането. Време е 2026 да бъде година на действителни дейности, а освен на официални тактики за реагиране на климатичните промени.
Необходим завой: бистрота, съгласуваност, Климатичен акт
През 2025 година продължи тревожното разминаване: темповете на климатичните промени се усилват, до момента в който резултатите от използването на политиките за справяне с негативните им резултати изостават. Това още по-осезаемо акцентира потребността от изпреварващи дейности, водещи до по-добра готовност и по-малко вреди заради увеличаващите се климатични опасности.
За България 2026 би трябвало да бъде година на стратегическа смяна. Необходими са две основни направления — по-голяма бистрота при вземането на решения и нова законодателна рамка за климатичните политики.
По-долу преглеждаме какво се случи през 2025 година и за какво тези стъпки към този момент не могат да бъдат отлагани.
Климатичната равносметка на 2025 година постанова нов метод
Последният месец на годината неизбежно носи равносметка — само че когато става дума за климата, тя е не просто традиция, а нужда. Днес на практика няма човешка активност, която да не зависи от времето и климата. А проучванията от последните десетилетия, основани на унифицирани инструментални наблюдения, ясно демонстрират ускоряващи се промени в климата, които към този момент се усещат и на световно, и на локално равнище.
Въпреки научната изясненост, в обществото продължава да има разминаване в разбирането дали и по какъв начин би трябвало да се реагира. Поради сложността на климатичната система на Земята – една от главните животоподдържащи системи на нашата планета, резултатите от измененията в климата са разнообразни в обособените елементи на света и върху другите човешки действия. Универсални решения няма, само че едно е несъмнено: бездействието е риск, който към този момент не можем да си позволим.
2025 в един взор — към дилемите за България през 2026 година
На основата на малко резюме на климатичните политики през 2025 година — интернационалните, европейски и национални, — обрисуваме основните дейности, които България би трябвало да предприеме през 2026 година, с цел да се приспособява, да бъде по-добре готова и да понижи рисковете от ускоряващите се климатични промени.
Международен проект
Климатичната политика се построява на първо място на интернационално равнище посредством правно обвързващи съглашения: Рамковата спогодба на Организация на обединените нации за изменение на климата (РКОНИК, в действие от 1995 г.), Протоколът от Киото (1997–2020 г.) и Парижкото съглашение от 2015 година, което задава рамката за дейности след 2021 г.
Тъй като в процеса на разработване и използване на тези съглашения вземат участие близо 200 страни с разнообразни ползи, договарянията напредват постепенно, а действителните резултати постоянно изостават по отношение на темповете на климатичните промени. Това се видя и на последната климатична конференция през ноември — COP30 в Бразилия — където още веднъж стана ясно, че световните старания не съумяват в задоволителна степен да компенсират възходящите опасности.
Европейски проект: общи цели, мудни стъпки
През последното десетилетие Европейският съюз (ЕС) развива климатичните си политики като обща рамка за осъществяване на Парижкото съглашение. Основата на тези политики е Европейският закон за климата — правно обвързващ ангажимент Европейски Съюз да реализира климатична индиферентност до 2050 г.
Всяка държава-членка би трябвало да способства със своята национална политика за реализиране задачите на европейската. Но процесът на взимане на решения в Европейски Съюз е муден и комплициран: основните решения се договарят в така наречен триалог сред Европейската комисия, Европейския парламент и Съвета на Европейски Съюз. Различни стопански и политически ползи на 27 държави-членки вършат единодушието мъчно, а използването на признатите решения — неравномерно в обособените страни и райони.
Пример за закъснение е и настоящата социална консултация за новата Рамка на Европейски Съюз за резистентност по отношение на изменението на климата, планувана за приемане в края на 2026 година Междувременно научната основа на документа — Европейската оценка на климатичния риск (2024) — предизвестява:
“Необходими са незабавни дейности в този момент, с цел да избегнем решения, които няма да работят в бъдещия климат, да избегнем пагубни опасности. ”
Затова поражда разумният въпрос: ще може ли Европейски Съюз да работи в точния момент, в случай че основните принадлежности влизат в действие години откакто рискът е разпознат? И по-конкретно, дали е допустимо да се подхващат незабавни дейности, в случай че Рамката бъде призната и работи за целия Европейски Съюз от началото на 2027 година, когато ще са минали най-малко 4-5 години от оценката на риска и тя към този момент ще е остаряла?
България: сред тактики на хартия и действителни дейности
Въпреки че България е утвърдила всички интернационалните съглашения за климата и взе участие във вземането на решения за европейските политики, страната към момента няма ясна, характерна национална визия по какъв начин да се приспособява към климатичните промени. Данните от наблюдения и научните проучвания демонстрират ясно възходящи опасности, само че методът у нас остава реактивен и фрагментиран — „ работа на парче “, движена главно от външни фактори, без пречупена през националните потребности и особености тактика.
Това води до систематичен проблем: имаме тактики, проекти, отчети — само че липсват практическо осъществяване и измерим прогрес.
Милиарди от въглеродни квоти – пропуснат запас за климатична акомодация
Един съответен образец в удостоверение на горната оценка е обвързван с необятно публикуваното изказване, че високите цени на електрическата енергия у нас се дължат на обвързване да се заплаща за квоти за излъчвания на парникови газове (ПГ). В реалност обвързване да купуват квоти имат само огромните източници на такива излъчвания — главно въглищни Топлоелектрическа централа и огромни горивни съоръжения в разнообразни промишлености. Същевременно, България като цяло остава под националния предел на излъчвания ПГ – те са с към 60% по-ниски по отношение на 1988 година Това даже ѝ разрешава да продава свободни национални квоти, като приходите от тях са обилни.
Данните от обяснителните мемоари към годишните финансови доклади на фонд „ Сигурност на енергийната система “ (ФСЕС) демонстрират, че в интервала 2021–2024 година приходите от продажба на квоти за излъчвания варират сред 1.6 и 2.3 милиарда лв. годишно. В множеството години тези доходи образуват над 60% от всички приходи на фонда (Таблица 1).
Таблица 1: Приходи от продажба на квоти излъчвания на парникови газове в обществени доклади на ФСЕС – обяснителни мемоари към съответните годишни финансови доклади. Данните се разгласяват през февруари на идната година.
От таблицата се вижда също, че за четири години приходите от продажба на квоти надвишават 7.6 милиарда лева Това е голям обществен запас с капацитет да бъдат финансирани най-спешните ограничения за акомодация към климатичните промени, в това число предварителна защита на вреди, устойчиви решения в енергетиката и други уязвими браншове. На процедура обаче тези средства не се употребяват стратегически — липсва ясна връзка сред приходите във ФСЕС и постигането на дълготрайни климатични цели на страната.
Законодателни промени: стъпка напред, само че със значими пропуски
През 2025 година България означи значим прогрес с приемането на промени в Закона за ограничение изменението на климата (ЗОИК). В новата редакция за първи път е заложена дълготрайна национална цел: реализиране на климатична индиферентност и нулеви чисти излъчвания до 2050 година, в сходство с Парижкото съглашение и Европейския закон за климата. Това е основен сигнал за посока на националната климатична политика.
Но законът остави два основни детайла отвън обсега си: липсва междинна цел за 2040 година – понижаване на чистите излъчвания с най-малко 90%, която би осигурила предвидимост и плавна траектория към 2050 г.; отпадна предлагането за основаване на Национален теоретичен съвет по климата към Министерския съвет, с разширени функционалности за самостоятелна научна експертиза при подготовка, осъществяване и оценка на климатичните политики.
Тези два детайла биха укрепили научната основа на политиките и биха създали процеса надалеч по-прозрачен и резистентен в средно- и дълготраен проект.
Важното през 2026 година за климатичната политика в България
Краткият взор към климатичните политики през 2025 година води до явен извод: климатът се трансформира по-бързо, в сравнение с ние съумяваме да реагираме. Само за последните 20 години концентрацията на въглероден диоксид в земната атмосфера е повишена с близо 11% — от 377 ppm през 2004 година до съвсем 424 ppm през 2024 година Спрямо прединдустриалната ера нарастването към този момент е към 50%. И това се случва макар десетилетията интернационалните договорености по РКОНИК и две десетилетия действие на Европейска скица за търговия с излъчвания (ЕСТЕ).
Паралелно с това, на районно и локално равнище претърпяваме все по-чести и по-интензивни рискови прояви на времето като отражение на световните климатични промени. Затова са нужни изпреварващи, систематични дейности, които да покачат нашата готовност и да лимитират вредите за хората и стопанската система.
България в Топ 10 на най-уязвимите от климатични рискови явления
Как наподобява това в български подтекст? Според отчет за загубите от рискови климатични феномени, през 2022 година България попада в Топ 10 на най-засегнатите страни в света. Докладът е от февруари 2025 година на организацията Germanwatch.
Възможно е в идващите години позицията ни в класацията да се промени леко, само че надали значително — уязвимостта на страната остава висока, както и рискът от тежки последици от климатичните промени у нас.
Това прави още по-наложително през 2026 година да се подхващат дейности, разнообразни от досегашните. Необходим е самодеен, систематичен и повсеместен метод, вместо реактивното „ работа на парче “. Важни са и двата вида дейности: „ отгоре-надолу “ – ясно използване на интернационалните и европейските договорености, и „ отдолу-нагоре “ – начинания и ограничения, които надграждат и допълват напъните на страната, а не чакат само нейното деяние.
Процесите по света и в Европейски Съюз мощно въздействат на протичащото се у нас, само че българските дейности не трябва просто да копират интернационалните и европейските решения. Те би трябвало да отразяват действителните климатични опасности, характерни за България през днешния ден и в близко бъдеще. Вместо постоянно употребяваното опрощение, че „ Брюксел ни го постанова “, е належащо национално виновните институции да поемат по-ясна роля: да бъдат дейни в европейските процеси — в това число в триалога — и да пазят позиции, съобразени с нашите условия. А при несъблюдение на поети задължения и следващи наказания отговорността да е на съответните органи и лица, а не за сметка на държавния бюджет.
Какви са стъпките за ефикасни климатични политики?
Основните на практика стъпки за реализиране на повсеместен метод към работещи политики в региона на климатичните промени са на няколко равнища.
В общополитически проект: Народното събрание да одобри специфичен правилник за гарантиране на бистрота за позициите на България при взимане на решения в другите равнища на ръководство на Европейски Съюз, както и в интернационалните организации, а след това – наложително информиране за поетите задължения с техния резултат в кратко-, средно- и дълготраен проект.
Така ще се приключи практиката да се поемат задължения от името на страната без персонална или институционална отговорност — в това число наказателна — при тяхното несъблюдение. А при възможни решения и наказания против България от страна на европейски институции, няма да се натоварва държавният бюджет.
Необходимо е също правилникът за работа на Народното събрание да подсигурява използването на правилото за целокупност в законодателния развой: да се оферират, разискват и одобряват актове, които вземат решение действителни публични проблеми и предотвратяват бъдещи рецесии (напр. растящата пожароопасност през лятото при липса на предварителна защита през останалите сезони). Това значи завършек на „ законотворчеството на парче “, при което честите промени през преходни и заключителни разпореждания на несвързани закони основават неефективност и постоянно обслужват лобистки ползи.
Нов народен Климатичен акт
По отношение на климатичните политики в България е належащо незабавно да се създаде нов народен Климатичен акт. Той би трябвало да сътвори обща рамка от правила и механизми за всички стопански браншове и да насочи напъните към дейно ръководство на рисковете от неподходящите климатични промени в страната.
Актът би трябвало: да регламентира съответни дейности, съобразени със характерните за България климатични опасности, и да служи като явен „ навигатор “ в множеството аспекти на климатичната политика. В него би трябвало ясно да се подредят секторните и междусекторните отговорности, тъй че по-ефективно да се ръководят растящите опасности от неподходящите резултати на климатични промени. Сегашният ЗОИК — даже и след последните промени — не обезпечава нужната рамка за това. да слага акцент върху предварителната защита, като ползва правилото на предпазливостта: формулиране и финансиране на най-подходящите ограничения за попречване на отрицателните последствия от климатичните промени. Това би трябвало да стъпва върху научно обоснована оценка на рисковете, обновена на всеки 5 години, и върху съвременни способи за ръководство на рецесии, които да заменят досегашните неефективни практики.
Информацията е предварителна защита
Важно е да продължим и да засилим напъните за редовно информиране на обществото. Не единствено за това какви са резултатите от климатичните промени, изключително при рискови прояви на времето, само че и какво можем да създадем. Хората би трябвало да знаят по какъв начин да реагират, какви решения имат, и по какъв начин всеки може да се включи, тъй че общите дейности да водят до най-хубавия вероятен резултат за всички.
Климатичните опасности към този момент засягат България директно — посредством все по-чести рискови горещини, пожари, наводнения, дефицит на питейна вода от намалелите водни запаси. Затова 2026 би трябвало да бъде година на промяна на метода: от реактивни ограничения към систематична, научно обоснована политика за реагиране на климатичните промени. С нов климатичен акт, бистрота в процеса на взимане на решения и координирани старания на всички равнища ще сме по-подготвени за обвързваните с тези промени провокации и опасности.
В обявата са употребявани материали от:
- UNESCO Encyclopedia of Life Support Systems (EOLSS)
- www.climateka.bg/noemvri-pod-lupa-cop30/
- Европейски Закон за климата
- Европейска оценка на климатичния риск
- Национален отчет за инвентаризация на излъчванията ПГ
- Годишни финансови доклади на фонд „ Сигурност на енергийната система “
- Закон за ограничение изменението на климата
- WMO, Carbon dioxide levels increase by record amount to new highs in 2024
- Climate Risk Index 2025, Germanwatch
____________________________________________________________________________________________________
Антоанета Йотова е създател в Климатека. Тя е приключила Физическия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “ и е физик-метеоролог със компетентност “Климатология ”. Има дълготраен опит като откривател в региона на измененията в климата и политиките за реагиране на тези промени. Публикувала е огромен брой научни публикации и разбори, взела участие е с отчети на разнообразни конгреси и в планове – национални и интернационалните, в тази и свързани с нея области. Един от първите самостоятелни членове на Коалиция за климата – България, като от основаването ѝ през 2005 година до момента е от най-активните ѝ членове.
