От 20-и до 20-и
" Колко ли необичайно ще е този път? " Това попита на 20 януари т.г. " Дойче веле " в коментар на журналиста Александър Детев във връзка встъпването в служба на американския президент Доналд Тръмп. Авторът взема мотив от имитация на Джордж Буш към Хилъри Клинтън във връзка предходната инаугурационна тирада на Тръмп от 2017 година
Оказа се много необичайно, от позиция на демократичното статукво, преобладаващо американската политика от времето на Бил Клинтън насам, а също (и преди всичко) и за европейските му издънки.
Спряно бе триумфалното шествие на джендър идеологията в американската вътрешна политика, стартира нападателно нахлуване против досегашната имигрантска политика, разрушена бе десетилетната икономическа политика по отношение на Китай и водещите търговски сътрудници, натирени бяха инструментите на " меката мощ " на Съединени американски щати, изменена бе политиката по отношение на войната в Украйна - от опосредствен участник на непосреден медиатор.
В Съединени американски щати беше осъществен идеологически прелом. Историчността на срещата в Аляска сред Тръмп и съветския президент Владимир Путин е в подпечатването на тази смяна.
На 9 декември т.г., отново в " Дойче веле ", бе оповестена публикацията на Дирк Емерих " Стратегията за сигурност на Съединени американски щати: Европа е новият зложелател ". В нея се обобщава: " Европа я чакат тежки времена. Това не е вест. Китай изпреварва Запада в стопанската система, Съединени американски щати слагат под въпрос трансатлантическото партньорство... Документът (Стратегията за национална сигурност на Съединени американски щати - бел. ред.), който е единствено 33 страници, се чете като директна офанзива към Европа. Континентът е показан като зона на неуспех. "
Изборът на цитати от водещото немско издание за интернационалната аудитория " Дойче веле ", които рамкират годината, не е инцидентен.
Германия - икономическият гръбнак на Европейския съюз - е новият " болен човек на Европа ". И няма изгледи за оправия.
Към икономическата застоялост, която продължава към този момент четвърта година, а някои икономисти са склонни да слагат началото ѝ още преди пандемията от КОВИД-19, се добави и политическата отпадналост на формален Берлин.
Фридрих Мерц получи на 6 май съмнителната популярност да стане първия следвоенен канцлер на Германия, който не е избиран от първия път в Бундестага.
За осем месеца, до момента в който страната му инкасираше стопански удари заради спрените енергийни доставки от Русия, мощната китайска конкуренция в електроавтомобилния бранш, новата митническа политика на Съединени американски щати и личните " зелени " и бюрократически политики, Мерц трансформира Германия в гневен антируски рупор, надминавайки на моменти даже Полша и Прибалтика, за което в действителност се желае гений.
Мерц, дружно с другия представител на Германия на върха на Европейски Съюз - Урсула фон дер Лайен, трансфораха в концепция фикс кражбата на запорираните в Европа съветски активи, представяйки това деяние надали не като безалтернативно,за финансирането на Украйна и за отслабването на Русия.
Осем месеца по късно, откакто тази концепция се провали на последния Европейски съвет, на 20 декември немското издание " Берлинер цайтунг " излезе с красноречивото заглавие " Мерц е унизен и самичък - немският канцлер загуби Европа за една нощ ".
Подобно е и мнението на други водещи европейски издания. Италианският вестник " Република " също е безапелационен: " Политическо проваляне за Урсула фон дер Лайен и Фридрих Мерц ".
Важно е да се означи, че въпреки персонифицирано, това не е политическо проваляне на обособени персони, а на политики. Антируската политика на Европа не е изчезнала на никое място, само че нейният най-екстремистки, обиден вид получи за първи път отпор.
Както избирането на Доналд Тръмп за президент на Съединени американски щати, по този начин и очевидният раздор в Европа на групи по ползи или по благоразумие, в случай че по този начин ви харесва, не са аргументи за това, което ще ни донесе бъдещето на 2026-а и последващите години. Това са свързани събития, които са признаци на един болен организъм, който е почнал да залинява надалеч преди днешните събития.
И, несъмнено, Русия и нейната война за преразглеждане на резултатите от Студената война.
Тя си е там. Надвиснала над " дребна " Европа със своята безмерност. Впрочем картите в Меркаторова проекция лъжат, картината не е тъкмо такава. Както е излъган и обликът на врага, който с един критерий се пробват да наложат на многоликия ни континент. Лъжата в такива комплицирани системи постоянно играе деструктивна роля.
Осъзнаването и произнасянето на истината ще е задача номер едно за европейските политици през 2026-а.
На 15 август се състоя едно от повратните интернационалните събития на 2025-а. Президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп посрещна във военновъздушната база " Елмендорф-Ричардсън " съветския си сътрудник Владимир Путин. Редица събития в Европа произтекоха от резултатите от тази среща
Оказа се много необичайно, от позиция на демократичното статукво, преобладаващо американската политика от времето на Бил Клинтън насам, а също (и преди всичко) и за европейските му издънки.
Спряно бе триумфалното шествие на джендър идеологията в американската вътрешна политика, стартира нападателно нахлуване против досегашната имигрантска политика, разрушена бе десетилетната икономическа политика по отношение на Китай и водещите търговски сътрудници, натирени бяха инструментите на " меката мощ " на Съединени американски щати, изменена бе политиката по отношение на войната в Украйна - от опосредствен участник на непосреден медиатор.
В Съединени американски щати беше осъществен идеологически прелом. Историчността на срещата в Аляска сред Тръмп и съветския президент Владимир Путин е в подпечатването на тази смяна.
На 9 декември т.г., отново в " Дойче веле ", бе оповестена публикацията на Дирк Емерих " Стратегията за сигурност на Съединени американски щати: Европа е новият зложелател ". В нея се обобщава: " Европа я чакат тежки времена. Това не е вест. Китай изпреварва Запада в стопанската система, Съединени американски щати слагат под въпрос трансатлантическото партньорство... Документът (Стратегията за национална сигурност на Съединени американски щати - бел. ред.), който е единствено 33 страници, се чете като директна офанзива към Европа. Континентът е показан като зона на неуспех. "
Изборът на цитати от водещото немско издание за интернационалната аудитория " Дойче веле ", които рамкират годината, не е инцидентен.
Германия - икономическият гръбнак на Европейския съюз - е новият " болен човек на Европа ". И няма изгледи за оправия.
Към икономическата застоялост, която продължава към този момент четвърта година, а някои икономисти са склонни да слагат началото ѝ още преди пандемията от КОВИД-19, се добави и политическата отпадналост на формален Берлин.
Фридрих Мерц получи на 6 май съмнителната популярност да стане първия следвоенен канцлер на Германия, който не е избиран от първия път в Бундестага.
За осем месеца, до момента в който страната му инкасираше стопански удари заради спрените енергийни доставки от Русия, мощната китайска конкуренция в електроавтомобилния бранш, новата митническа политика на Съединени американски щати и личните " зелени " и бюрократически политики, Мерц трансформира Германия в гневен антируски рупор, надминавайки на моменти даже Полша и Прибалтика, за което в действителност се желае гений.
Мерц, дружно с другия представител на Германия на върха на Европейски Съюз - Урсула фон дер Лайен, трансфораха в концепция фикс кражбата на запорираните в Европа съветски активи, представяйки това деяние надали не като безалтернативно,за финансирането на Украйна и за отслабването на Русия.
Осем месеца по късно, откакто тази концепция се провали на последния Европейски съвет, на 20 декември немското издание " Берлинер цайтунг " излезе с красноречивото заглавие " Мерц е унизен и самичък - немският канцлер загуби Европа за една нощ ".
Подобно е и мнението на други водещи европейски издания. Италианският вестник " Република " също е безапелационен: " Политическо проваляне за Урсула фон дер Лайен и Фридрих Мерц ".
Важно е да се означи, че въпреки персонифицирано, това не е политическо проваляне на обособени персони, а на политики. Антируската политика на Европа не е изчезнала на никое място, само че нейният най-екстремистки, обиден вид получи за първи път отпор.
Както избирането на Доналд Тръмп за президент на Съединени американски щати, по този начин и очевидният раздор в Европа на групи по ползи или по благоразумие, в случай че по този начин ви харесва, не са аргументи за това, което ще ни донесе бъдещето на 2026-а и последващите години. Това са свързани събития, които са признаци на един болен организъм, който е почнал да залинява надалеч преди днешните събития.
И, несъмнено, Русия и нейната война за преразглеждане на резултатите от Студената война.
Тя си е там. Надвиснала над " дребна " Европа със своята безмерност. Впрочем картите в Меркаторова проекция лъжат, картината не е тъкмо такава. Както е излъган и обликът на врага, който с един критерий се пробват да наложат на многоликия ни континент. Лъжата в такива комплицирани системи постоянно играе деструктивна роля.
Осъзнаването и произнасянето на истината ще е задача номер едно за европейските политици през 2026-а.
На 15 август се състоя едно от повратните интернационалните събития на 2025-а. Президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп посрещна във военновъздушната база " Елмендорф-Ричардсън " съветския си сътрудник Владимир Путин. Редица събития в Европа произтекоха от резултатите от тази среща
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ