Неприемането на бюджета за 2026 г. ще се отрази осезаемо

Неприемането на бюджета за 2026 година ще се отрази осезаемо и отрицателно на виталния стандарт на българите, считат 63,8% от участниците в самостоятелен сондаж на организация " Мяра ". На противоположното мнение са 31,8%, а 4,4% от интервюираните не могат да преценяват какви биха били последствията. Проучването е извършено сред 15 и 17 декември измежду 802 пълнолетни българи и показва моментна фотография на публичните настройки, като служи за ориентир и формулиране на хипотези за по-задълбочени следващи проучвания.
По отношение на отговорността за възможното неприемане на бюджета максимален дял от интервюираните - 53,9%, считат, че виновността е споделена и би трябвало да се търси у всички партии. 33,5% показват като главно виновна досегашната власт, до момента в който 8,2% считат, че отговорността ще е на опозицията. Останалите не могат да дадат еднопосочна оценка.
Данните се вписват в по-широк подтекст на влошени или стагниращи потребителски настройки в навечерието на коледните и новогодишните празници. 43% от интервюираните декларират, че покупателната им дарба е останала без основна смяна по отношение на миналата година, до момента в който 42,2% регистрират понижаване на опциите си за покупки на артикули и дарове. Малко над една десета от запитаните дефинират финансовото си състояние като по-добро, а останалите не могат да преценяват. Около 10% от българите настояват, че тази година могат да си разрешат повече разноски за празниците, до момента в който болшинството се колебае сред „ колкото предходната година “ и „ по-малко “.
Анализаторите означават ясно възрастово разделяне - най-младите и хората в дейна възраст по-често показват, че са съумели да запазят покупателната си дарба, до момента в който при по-възрастните групи господства чувството за спад. В резюме, доминира настройката, че през тази година българските семейства могат да си разрешат по-скоро същото или по-малко, в сравнение с повече по отношение на миналата.
Проучването визира и публичните настройки по тематиката за изборния развой. Според 74% от интервюираните изборното законодателство би трябвало да бъде променено преди провеждането на нови избори, до момента в който 22,6% са на противоположно мнение. По отношение на метода на гласоподаване 42,4% поддържат напълно машинния избор, 35,2% избират смесен вид - с машини и хартиени бюлетини, а 16,8% се афишират за гласоподаване единствено с хартия. Когато са сложени пред пряк избор, 59,4% от запитаните биха избрали машинно гласоподаване, против 28,7%, които биха предпочели хартиената бюлетина.