КПКОНПИ продължава да крие актовете си въпреки решенията на съда
Антикорупционната комисия КПКОНПИ е поискала от Административния съд-София град (АССГ) да разгласи за незначително личното си, с което съдът анулира отхвърли на комисията да даде достъп до своите искове за лишаване на нелегално добито имущество. По създание съдът подрежда на КПКОНПИ да даде на неправителствената организация Антикорупционен фонд (АКФ) поисканата информация. В случая няма никакви учредения да се твърди, че правосъдното решение е незначително, само че задачата на комисията явно е да се сътвори мним мотив то да не бъде изпълнено или най-малкото да се бави осъществяването му. За това алармират от АКФ в обява от през днешния ден, като вършат извод, че.
Оспорването на влязлото в действие правосъдно решение от Комисията е административен трик в опит да се избегне осъществяването на това решение, разяснява Даниела Пенева, юридически консултант към АКФ. Комисията няма пълномощия да спре осъществяването на влезнало в действие правосъдно решение, споделя тя.
Историята стартира през април м.г., когато АКФ подава желае от комисията да му даде достъп до всички решения на КПКОНПИ за предявяване на иск за лишаване на имущество от основаването й през 2018 година досега. Получава отвод, стимулиран със заповед на предходния председтел на комисията Пламен Георгиев, издадена през 2018 година, съгласно която всички решения на КПКОНПИ за формиране на произвеждане за лишаване на нелегално добито имущество са служебна загадка и не могат да бъдат оповестявани. Освен това даването на информацията би нарушило персоналните права на трети лица, се споделя в претекстовете за отхвърли.
АКФ апелира, а с решението си от ноември м.г. съдията в АССГ Татяна Жилова анулира отхвърли и връща преписката на КПКОНПИ, с цел да се произнесе още веднъж съгласно напътствията за тълкуването и използването на закона, които съдът е дал. А съдът приема, че исковете на комисията за лишаване на имущество няма по какъв начин да са служебна загадка, чието оповестяване може да повреди държавния или различен правнозащитим интерес. Същевременно, срокът за отбрана на служебната загадка е 6 месеца, затова даже да се одобри, след приключването на този период, отбраната пада. На последващо място, търсената нформация може да бъде предоставена със заличени персонални данни, само че няма данни КПКОНПИ да е поискала единодушие от засегнатите лица и те категорично да са отказали даване на информацията. А даже и да е налице категорично противоречие, в случаите на надделяващ публичен интерес информацията следва да се даде, споделя съдът.
Реклама
Точно това решение КПКОНПИ не желае да извърши, само че то е дефинитивно и влезнало в действие. Преди четири години Народното събрание реши, че делата против отвод на достъп до информация ще подлежат единствено на една правосъдна инстанция, макар възраженията на специалисти.
По тази причина КПКОНПИ взема решение, че ще нападна решението на съда с ексклузивен прийом - с искова молба за прогласяване на нищожността му, тъй като то било безусловно неясно и неизпълнимо. От претекстовете на исковата молба обаче въобще не излиза наяве за какво то е неясно, още по-малко - неизпълнимо. Там се оспорва тълкуването на закона, което съдът прави в решението от ноември м.г.
Но пък за сметка на това, още същия ден, в който е импортирана исковата молба, КПКОНПИ взема решение за прекъсване на процедурата по осъществяване на правосъдното решение - на съображение член 54, алинея 1. Т.5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), според който административният орган стопира производството когато има формирано друго административно или правосъдно произвеждане, а издаването на акта не може да стане преди неговото привършване.
" Дори и при подаден иск за незначителност, КПКОНПИ няма право своеволно да реши да не извършва решението на съда и да не разкрива търсената от нея социална информация ", разяснява Даниела Пенева. Според нея КПКОНПИ е подала желае си за незначителност недобросъвестно. Искове за незначителност по този ред могат да се подават в изключителни случаи - в случай че правосъдното решение да вземем за пример е постановено от незапознат орган или е толкоз неясно, че би могло да се приравни на липса на решение. В случая явно няма правни учредения за оборване на влязлото в действие правосъдно решение, което е постановено от способния АССГ.
Реклама
От АКФ обмислят да сезират съда с искане за налагане на наказване на члиеновете на комисията за несъблюдение на правосъдни решения. Според член 304 от Административнопроцесуален кодекс длъжностно лице, което не извърши обвързване, произлизащо от влезнал в действие правосъден акт, се санкционира с санкция от 200 до 2000 лева, а при наново нарушаване се постанова санкция по 500 лева за всяка седмица на неизпълнението, в случай че това се дължи на справедлива неспособност.
Свързани публикации Защо Народното събрание отхвърли да отбрани подателите на сигнали за корупция и нарушавания 18 декември 2022, 15:39 Седмичен бюлетин за правни вести 21 ноември 2022, 11:21 Антикорупционният фонд: Корупцията по високите етажи на властта остава скрита 19 юли 2022, 16:05 Вижте още публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Мирела Веселинова
Оспорването на влязлото в действие правосъдно решение от Комисията е административен трик в опит да се избегне осъществяването на това решение, разяснява Даниела Пенева, юридически консултант към АКФ. Комисията няма пълномощия да спре осъществяването на влезнало в действие правосъдно решение, споделя тя.
Историята стартира през април м.г., когато АКФ подава желае от комисията да му даде достъп до всички решения на КПКОНПИ за предявяване на иск за лишаване на имущество от основаването й през 2018 година досега. Получава отвод, стимулиран със заповед на предходния председтел на комисията Пламен Георгиев, издадена през 2018 година, съгласно която всички решения на КПКОНПИ за формиране на произвеждане за лишаване на нелегално добито имущество са служебна загадка и не могат да бъдат оповестявани. Освен това даването на информацията би нарушило персоналните права на трети лица, се споделя в претекстовете за отхвърли.
АКФ апелира, а с решението си от ноември м.г. съдията в АССГ Татяна Жилова анулира отхвърли и връща преписката на КПКОНПИ, с цел да се произнесе още веднъж съгласно напътствията за тълкуването и използването на закона, които съдът е дал. А съдът приема, че исковете на комисията за лишаване на имущество няма по какъв начин да са служебна загадка, чието оповестяване може да повреди държавния или различен правнозащитим интерес. Същевременно, срокът за отбрана на служебната загадка е 6 месеца, затова даже да се одобри, след приключването на този период, отбраната пада. На последващо място, търсената нформация може да бъде предоставена със заличени персонални данни, само че няма данни КПКОНПИ да е поискала единодушие от засегнатите лица и те категорично да са отказали даване на информацията. А даже и да е налице категорично противоречие, в случаите на надделяващ публичен интерес информацията следва да се даде, споделя съдът.
Реклама
Точно това решение КПКОНПИ не желае да извърши, само че то е дефинитивно и влезнало в действие. Преди четири години Народното събрание реши, че делата против отвод на достъп до информация ще подлежат единствено на една правосъдна инстанция, макар възраженията на специалисти.
По тази причина КПКОНПИ взема решение, че ще нападна решението на съда с ексклузивен прийом - с искова молба за прогласяване на нищожността му, тъй като то било безусловно неясно и неизпълнимо. От претекстовете на исковата молба обаче въобще не излиза наяве за какво то е неясно, още по-малко - неизпълнимо. Там се оспорва тълкуването на закона, което съдът прави в решението от ноември м.г.
Но пък за сметка на това, още същия ден, в който е импортирана исковата молба, КПКОНПИ взема решение за прекъсване на процедурата по осъществяване на правосъдното решение - на съображение член 54, алинея 1. Т.5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), според който административният орган стопира производството когато има формирано друго административно или правосъдно произвеждане, а издаването на акта не може да стане преди неговото привършване.
" Дори и при подаден иск за незначителност, КПКОНПИ няма право своеволно да реши да не извършва решението на съда и да не разкрива търсената от нея социална информация ", разяснява Даниела Пенева. Според нея КПКОНПИ е подала желае си за незначителност недобросъвестно. Искове за незначителност по този ред могат да се подават в изключителни случаи - в случай че правосъдното решение да вземем за пример е постановено от незапознат орган или е толкоз неясно, че би могло да се приравни на липса на решение. В случая явно няма правни учредения за оборване на влязлото в действие правосъдно решение, което е постановено от способния АССГ.
Реклама
От АКФ обмислят да сезират съда с искане за налагане на наказване на члиеновете на комисията за несъблюдение на правосъдни решения. Според член 304 от Административнопроцесуален кодекс длъжностно лице, което не извърши обвързване, произлизащо от влезнал в действие правосъден акт, се санкционира с санкция от 200 до 2000 лева, а при наново нарушаване се постанова санкция по 500 лева за всяка седмица на неизпълнението, в случай че това се дължи на справедлива неспособност.
Свързани публикации Защо Народното събрание отхвърли да отбрани подателите на сигнали за корупция и нарушавания 18 декември 2022, 15:39 Седмичен бюлетин за правни вести 21 ноември 2022, 11:21 Антикорупционният фонд: Корупцията по високите етажи на властта остава скрита 19 юли 2022, 16:05 Вижте още публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Мирела Веселинова
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ