Цацаров откри корупционен риск в законопроект на Надежда Йорданова
Антикорупционната комисия КПКОНПИ е отказала да съгласува законопроект за промени в Гражданския процесуален кодекс, импортиран от министъра на правораздаването Надежда Йорданова, поради корупционен риск. Това разгласи комисията, чийто ръководител Сотир Цацаров е в оставка и с лишен допуск до класифицирана информация.
С препоръчаните промени се планува процесуалното посланичество по правосъдни и арбитражни каузи (дирекция " Съдебна отбрана " ) да премине от Министерството на финансите (МФ) към Министерството на правораздаването (МП). Предлага се също да бъде уголемен кръгът от упълномощени лица, които да бъдат представители на страната, като бъдат включени ръководители на държавни институции и кметовете на общини. Според КПКОНПИ, това ще докара до в допълнение разходване на обществени средства за обезпечаване на правна помощ и ще се попречва опцията за отбрана на ползите на страната пред правораздавателните органи в страната и в чужбина.
Комисията счита, че финансовото министерство има потенциал да пази обществените финансови ползи по тази причина и препоръчаната смяна е нецелесъобразна.
Само за 2021 година материалният интерес по цивилен каузи е над 83 млн. лева, по търговски - над 7 млн. лв., а водените интернационалните каузи против българската страна за интервала 2019 година - 2021 година са на стойност над 1,2 милиарда евро, сочи частичната предварителна оценка на въздействието към законопроекта. Няма информация до каква степен Министерство на правосъдието може да обезпечи експертно воденето на тези каузи, счита КПКОНПИ. Така съгласно комисията ръководеното от Йорданова министерство ще може да разпорежда външни услуги по процесуално посланичество с огромен веществен интерес без публични поръчки. А това поражда опасности.
КПКОНПИ също така възразява и против минималния 14-дневният период, избран от министъра на правораздаването за публични съвещания по предлаганите промени в Граждански процесуален кодекс. Подобна опция съществува единствено при изключителни случаи, а актуалният законопроект не попада под такова изискване, показва комисията. " Трябва да се даде оптималната опция на заинтересуваните страни за изложение на мнения посредством публични съвещания, доколкото препоръчаните промени могат да доведат до извънредно отрицателни последствия, в това число и такива, свързани с увеличение на корупционния риск, в случай че не бъдат подложени на публично разискване ", разгласи КПКОНПИ.
" Сега " чака коментар по тематиката от Министерство на правосъдието.
С препоръчаните промени се планува процесуалното посланичество по правосъдни и арбитражни каузи (дирекция " Съдебна отбрана " ) да премине от Министерството на финансите (МФ) към Министерството на правораздаването (МП). Предлага се също да бъде уголемен кръгът от упълномощени лица, които да бъдат представители на страната, като бъдат включени ръководители на държавни институции и кметовете на общини. Според КПКОНПИ, това ще докара до в допълнение разходване на обществени средства за обезпечаване на правна помощ и ще се попречва опцията за отбрана на ползите на страната пред правораздавателните органи в страната и в чужбина.
Комисията счита, че финансовото министерство има потенциал да пази обществените финансови ползи по тази причина и препоръчаната смяна е нецелесъобразна.
Само за 2021 година материалният интерес по цивилен каузи е над 83 млн. лева, по търговски - над 7 млн. лв., а водените интернационалните каузи против българската страна за интервала 2019 година - 2021 година са на стойност над 1,2 милиарда евро, сочи частичната предварителна оценка на въздействието към законопроекта. Няма информация до каква степен Министерство на правосъдието може да обезпечи експертно воденето на тези каузи, счита КПКОНПИ. Така съгласно комисията ръководеното от Йорданова министерство ще може да разпорежда външни услуги по процесуално посланичество с огромен веществен интерес без публични поръчки. А това поражда опасности.
КПКОНПИ също така възразява и против минималния 14-дневният период, избран от министъра на правораздаването за публични съвещания по предлаганите промени в Граждански процесуален кодекс. Подобна опция съществува единствено при изключителни случаи, а актуалният законопроект не попада под такова изискване, показва комисията. " Трябва да се даде оптималната опция на заинтересуваните страни за изложение на мнения посредством публични съвещания, доколкото препоръчаните промени могат да доведат до извънредно отрицателни последствия, в това число и такива, свързани с увеличение на корупционния риск, в случай че не бъдат подложени на публично разискване ", разгласи КПКОНПИ.
" Сега " чака коментар по тематиката от Министерство на правосъдието.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ