Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив.

Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде особено позволение на Клуб Z да разгласява Дневника ѝ на български

23 август 2024 година
Веднъж една полска журналистка ми сподели по време на изявление, че готвейки се за пътуването си в Украйна,  прочела доста за украинските градове и си представяла Харкив като сив и промишлен. Очаквала, че тук надали не в центъра изпускат дим големи фабрики и заводи.

Попитах я: „ Да не би да си чела руска енциклопедия? “

Посмяхме се.

Всъщност Харкив е доста актуален. В нашия град има, в случай че не бъркам, към 100 висши образователни заведения. Младежта постоянно е била визитната картичка на Харкив. Преди огромната война той беше шарен, ослепителен, ухилен. Да, тук има доста фабрики. Но ми се коства, че настроението на града диктуват не те, а уличните фестивали и театрални министър председатели, джазовите концерти и художествените изложения. А още – мъничките кафенета, в които брадатият бариста постоянно помни как тъкмо да ти подготви любимото ти капучино. Дори в случай че си се отбивал в това кафене единствено няколко пъти.

И в това е основната загадка. Когато ме питат, с какво толкоз този Харкив е необикновен и „ за какво вие всички го обожавате “, давам отговор:

„ Разбираш ли, от една страна, той е голям, само че от друга– разноски се из нашия парк „ Шевченко “, и ще се умориш да се здрависваш с познати. “

Харкив – това са своите хора. Уверявам ви, в случай че в някой областен чат попиташ, може ли някой бързичко да откри преносим андронен колайдер, тъй като той е необходим за фронта, ще ти го намерят за половин час.

За страдание, през последните две години и половина загубихме доста. Орките го унищожиха и унищожиха. Къщи, паркове, ориси, живот…

Но точно по тази причина ни назовават несъкрушими. Защото, без значение от всички ужаси, нас ни има. Ние сме тук.

Не се предаваме. Работим. Доброволците не се уморяват.

Живеем, без значение от непрекъснатите обстрели. Издаваме книги, вършим театрални постановки и пътуваме за вилите със самоделен ферибот, тъй като мостът е взривен, само че пък реколтата от краставички би трябвало да се събере, нали?

Днес Харкив навършва 370 годинки. Макар че, сигурна съм, последните три би трябвало да се броят една за 10.

Днес в Украйна честват Деня на държавното знаме. Нека над нашия град постоянно се вее единствено жълто-синьото.

К.р за вас, а не Харкив!

---

На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.

Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка Анна Гин.

Превод Валентина Ярмилко
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.