Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град

Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде особено позволение на Клуб Z да разгласява Дневника ѝ на български.

Приятелка ми звъни от Европа и пита: „ Как сте там, в Харкив? “

И аз за секунда се бъгвам. Защото каквото и да кажа, към този момент съм го казвала. Много пъти.

Светът се трансформира – човечеството измисли капсули с неестествен интелект  за миене на кучета, умни тапи за уши и роботи, които обуват чорапи на хората.

Само в Харкив – забележително неизменност. Стабилност, мамка му.

Сирената вие от заран до вечер. Имам възприятието, че не афишира паника, а просто е настроена на таймер – автоматизирано включване на всеки 10 минути.

Преди година познавах хора, които не че отиваха в някое леговище, само че най-малко излизаха в коридора. Днес " такива животни " към този момент няма.

Никой. Изобщо. Не реагира на паниката.

Нито възрастни, нито деца, нито животни. Този тон е просто декор, непрекъснатият бял звук на Харкив.

Миналата година [куриерската компания] „ Нова поща “ май се опита да затваря по време на сирените. Поиграха си няколко месеца и се отхвърлиха. Предполагам, че на чиновниците просто им е писнало да тичат към вратите.

Вчера вървях на среща с американски публицисти. Много приятни момчета, седнахме в центъра, пихме кафе. Те все се възхищаваха на смелостта на жителите на нашия град. И по какъв начин да кажеш на чужденци, че това не е напълно „ храброст “. Между другото, не знам по какъв начин на британски се превежда изразът „ наложително равнодушие “.

Ами какво? Във вторник разхождах Хектор, лети съветски дрон. Погледнах го – беше надалеч. „ Е, майната му “, мисля си.

После се чува пукотевица от автомат – нашите момчета, красавци, го смъкват. И слушам едно фино и безшумно свистене – „ туп “. Под носа ми в асфалта се заби патрон. Наведох се, погледнах и продължих нататък. Дори не го снимах. Ето това е равнодушие.

Скучно е.

Между другото, абонирах се за една лвовска група в интернет. Там имат змии и котки. Сериозно. Заглавия от вида: „ В Лвов изчезна рижаво-сива котка “ или „ В Рясне видяха змия в парка “. Искам такива вести!

А тук все е някакъв успореден свят. Някакви примирия разискват, режими на тишина. Пак се приказва за завършек на войната. Някъде.

Само при нас в Харкив всичко е устойчиво.

Току-що ракета профуча над къщата. Като в детската игра на морска борба – пропусна.

Та, на приятелката си споделих, че при нас всичко е добре. Лято е. Хектор е по бански.
Хектор по бански. Снимка Facebook на Анна Гин

***

На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.

Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във " Военният дневник на една харкивчанка " украинската журналистка и писателка Анна Гин.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
-->