Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град

Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде особено позволение на Клуб Z да разгласява Дневника ѝ на български.

3 ФЕВРУАРИ 2026 Г.

Иска ми се да стартира с гневна, доста прочувствена ругатня. Такава, че даже последният пияч чичо Вася, който държи в боязън прилежащото общежитие, да се изчерви от разстройване.

Но аз съм интелигентно момиче, по тази причина просто ще поема мирис надълбоко. Три пъти.

Тази нощ абсолютно ще влезе в историята на Харкив като една от най-страшните за последните четири години. А този град е видял доста смут.

Повече от три часа седяхме в антрета, бани, изби и се молехме. Летеше всичко – балистични ракети, авиобомби, ударни дронове от всички модификации. Взривовете трещяха, струваше ми се, във всички региони на града и региона. Един след различен.

Лично аз се обърках в броенето. С кучето и папагала се криехме в банята. Е, какво значи „ крихме се “ - седяхме по-далеч от стъклата. Макар че какво значение има това сега, когато непрекъснато валят известия „ Всички в укритията, ракета лети към града! “. Просто не можеш да се отървеш от мисълта, че тази ракета в този момент ще влети право в твоя прозорец. А тогава към този момент няма значение в коя част на жилището се намираш.

Такива масирани съветски обстрели е имало и преди. Но този път всичко се преекспонираше от температурата на открито. Минус 22 градуса през нощта. И ти не знаеш защо да се молиш – " нека доживеем до сутринта ", или полуделите да не уцелят последната оживяла топлоцентрала.

На втория час от този пъкъл, изцяло предстоящо, токът спря. Уцелили са, мизерниците. В нашия блок мигновено изчезна и топлината. Радиаторите станаха ледени за броени минути.

Кметът на Харкив незабавно, още през нощта, написа послание към жителите в телеграм канала си, което по въодушевление повече приличаше на прощално писмо.

Ще преведа фрагмент.

„ Обстрелът на Харкив продължава към този момент три часа. Удрят целеустремено по енергийната инфраструктура. Целта е явна - да оставят града без отопление в огромния мраз. Ще би трябвало да взимаме тежки решения. За да не замръзнат топлопреносните мрежи, ще бъдем принудени да източим водата от системите на 820 здания. “

Е, това е, помислих си аз. Или бърза гибел от ракета, или мудна - от измръзване. Е*ати избора. Извинете, чичо Вася в мен въпреки всичко се демонстрира.

Тук, евентуално, би трябвало да уточня и физическото си положение, въпреки че не желаех да описвам. Но историята, наподобява, може да бъде поучителна. Още предходната сряда заседнах в асансьора – което към този момент въобще не е вест, ненадейно спря токът. В асансьора, по актуалните ограничения, не стоях дълго – след 30 минути монтьор ме извади (ако ме четеш, скъпи Андрей, знай – ти си супергерой). Но в асансьора беше доста студено и аз съумях да измръзна. Вечерта ме заболя ухото, през нощта – половината глава. В петък към този момент бях в лицево-челюстната. Абцес, киста, хирургически щипци, кръв, болежка.

Това е в резюме. Та тази нощ, по време на обстрела, седях в банята с подуто лице и чашка нимезил в ръка. Кучето скимти, ракетите летят, ток няма, топлота повече няма да има.

И в цялата тая дивотия какво направих аз? Правилно, легнах си да дремя. Облякох яке, шапка, завих добермана с две одеяла и пратих на майната си звука на телефона.

Знаете ли, сетих се за сцената от „ Титаник “, която най-вече ме е сграбчила в този филм. И това не са Ди Каприо и Уинслет на кърмата на кораба. Това е епизодът с дамата, която по време на дивата блъсканица на обезумелите от смут пасажери безшумно пееше приспивна ария, поставяйки децата да спят в каютата на потъващия транспортен съд.

Извинете, че приказвам толкоз доста, това очевидно е от нерви. Но ще продължа.

Заспивах с шапка и си мислех:

„ Гадове, въпреки всичко ме пречупихте. “

После си споделям – стой се, какво умиране, сутринта би трябвало да запиша видео за британците. Утре в Лондон Би Би Си прави премиерна прожекция на документален филм за Харкив. А режисьорката Албина доста ме помоли да запиша малко послание към феновете. Между другото, там е sold out – всички билети са продадени.

Лежа и си мисля, какво ще им кажа? Изпод одеялото, с абцес на половината лице и шапка на главата.

Така и заспах.

Събуждам се след три часа от това, че ми е топло. В дрямка взех решение, че съм в пъкъла – казан, огън, дяволи. Оказа се, че са пуснали тока. И отоплението!

С откровено тържествуване „ Е*а си майката!! “ (тук още веднъж – чичо Вася, само че към този момент с позитивна конотация) бутнах Хектор и тръгнахме на разходка.

За британците снимах необикновено хубав, заснежен харкивски парк. Казах си, че същинските богове не са на Олимп, а тук, наоколо. Това са украинските служащи, техници, енергетици, които нощем, при минус двайсетградусов мраз, ремонтираха разрушените от орките системи, с цел да върнат топлината в домовете.

Казах си, че най-хубавите хора на земята са бранителите от Въоръжените сили на Украйна.

Казах си, че безумният кремълски фанатик желае да убива. И че никаква дипломация не може да се контракти със сериен палач. Че на нас ни трябват „ Томахоук “, а на тях – действителни наказания. Схемата е такава.

---

P.S. Знам, че сега доста фамилии в Харкив, Киев, Днипро към момента са без отопление. Искрено имам вяра, че на комуналните служби ще им се получи да го върнат. Трябва да издържим. И ще издържим.

P.P.S. Сирената отново вие. Към нас летят съветски дронове.

P.P.P.S. Снимки няма да има, би трябвало ли ви подута Аня?

P.P.P.P.S. За на следващия ден имам билети за спектакъл. Ще отида.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.