Ани Безант (1847-1933) е британски теософ, активист за правата на

Ани Безант (1847-1933) е английски теософ, деятел за правата на дамите, плодороден публицист, оратор и покровител на идеята на ирландското и индийското самоуправление. Във връзка с концепциите си, Безант завърза близки другарства с писателите Джордж Бърнард Шоу и Олдъс Хъксли.

През 1890 година се среща с Елена Блаватска, среща, която й оказва изключително въздействие. Безант става член на Теософското общество, а по-късно и негов президент, както и един от най-изтъкнатите му лектори.

Освен всичко друго взе участие и в политическия живот в Индия, присъединявайки се към Индийския народен конгрес. Нейно протеже и осиновен наследник е фамозния мъдрец Джиду Кришнамурти, който след гибелта й основава учебно заведение в нейна чест.

(1847 ~ 1933)

Ентусиазмът да живееш вярно е безрезултатен, в случай че светлината на мозъка не осветява пътя на държанието, тъй като както слепият човек по неведение се отбива от пътя и пада в канавката, по този начин и Азът, кьорав от неведение, се отклонява от пътя на верния живот, до момента в който попадне в клопката на неприятното държание.

Азът е това умишлено, чувстващо и постоянно съществуващо нещо, което във всеки един от нас осъзнава себе си като съществуващо. Човек не може да мисли за себе си като за фиктивен или да се самоопределя в съзнанието си като „ Аз не съм ”.

Когато Азът е неподвижен, тогава се демонстрира аспектът Знание – способността да се уподоби на който и да е следен предмет. Когато Азът е съсредоточен, с желание да промени положение, тогава се демонстрира аспектът Воля. Когато в наличието на даден предмет Азът излъчи от себе си сила, с цел да го доближи, тогава той демонстрира аспектът Действие. Оттук излиза наяве, че тези три страни не са обособени елементи на Аза, не са три обособени неща, съединени или смесени в едно, а неразривно цяло, което се демонстрира по три разнообразни метода.

Ние не получаваме познание за самите неща, а единствено усещанията върху нашето съзнание; не предметите, а облиците им са това, което намираме в мозъка си. Както огледалото наподобява по този начин, като че ли предметите са в него, само че тези забележими предмети са единствено облици, илюзии, породени от лъчите светлина, отразена от предметите, а не самите предмети, по този начин и мозъкът в своето знание за външната галактика познава единствено илюзорните облици, а не самите неща.

Има една дума „ трептение ”, или „ осцилация ”, която навлиза от ден на ден и повече в терминологията на западната просвета, заемайки основно място в нея по този начин, както е заемала дълго време в науката на Изтока. Движението е коренът на всичко. Животът е придвижване, съзнанието е придвижване. И това придвижване, въздействащо на материята, е трептение. 

Щом придвижването е ритмично, вярно, то е здраве, схващане, живот и назад – неритмично, погрешно ли е придвижването, то е болест, несъзнание, гибел. Защото животът и гибелта са близнаци, родени по един и същи метод от придвижването, което е демонстрация.

Всички резултати от мисловната активност, която сме правили в предишното, са в нас и съставляват нашия ум; всеки разум има свое лично положение на трептене и се намира в непрестанно придвижване, т.е. съставлява една поредност от непрестанно сменящи се картини.

Умът се назовава „ създател на заблуди ”. Той ни показва единствено разкривени облици – комбинация от него и външния предмет.

Да приемем за истина обстоятелството, че нормално познаваме само личните си усещания за нещата, а не самите неща, който е от огромно значение за държанието ни в живота. Осъзнаването на този факт ни дава урок по примирение и нерешителност, както и подготвеност да се вслушваме в нови хрумвания. Ние губим инстинктивната си сигурност, че сме прави в наблюденията и заключенията си, и се научаваме да се вглеждаме първо в себе си преди да осъждаме другите.

Ние не можем да променим доста другите, само че можем да променим доста себе си и би трябвало непрестанно да се стараем да разширяваме възприемчивостта си. Трябва да станем като бялата светлина, която съдържа в себе си всички цветове и не изкривява нито един, тъй като нито един не отхвърля; която има способността в себе си да отговори на всички. Доколко сме се доближили до тази белота можем да съдим по силата си да откликваме на най-различни характери.

Развитието на мозъка може да бъде до известна степен подкрепено извън, само че по-съществена е активността на нашето лично схващане, и в случай че желаеме да притежаваме мощно, витално, интензивно и способно да възприема възвишени мисли умствено тяло, би трябвало интензивно да работим над него, тъй като личния ни разум се гради от нас самите.

Много хора обичат да четат. Не четенето обаче, а мисълта гради мозъка. Четенето е скъпо в това отношение единствено в случай че доставя материал за размисъл. Някой може да чете доста, само че умственото му развиване ще бъде съразмерно на умственото изпитание, вложено при четенето. Ценността на мисълта, която той ще прочете, се дефинира от това по какъв начин ще я употребява. Не стартира ли да работи самичък над нея, изгодата от нея за него ще бъде дребна и краткотрайна. „ Четенето изпълва индивида ”, споделя лорд Бейкън, и тук можем да открием огромна прилика сред мозъка и тялото. Храната изпълва стомаха, само че тя е безполезна за тялото, до момента в който не бъде смляна и асимилирана. По същия метод мозъкът може да бъде изпълнен с четени неща, само че до момента в който мисловната активност не е асимилирала прочетеното, той освен че не пораства, а даже би могъл да се претрупа и да отслабне под тежестта на поети и несмлени хрумвания, вместо да укрепне.

Би трябвало да четем по-малко и да мислим повече, в случай че желаеме мозъкът ни да пораства и да се развива. Ако желаеме да вървим твърдо напред в усъвършенстването на мозъка си, би трябвало всекидневно да прекарваме най-малко час в проучване на някоя сериозна и тежка книга, като четем 5 минути и размишляваме 10 минути над прочетеното. Обикновено се чете час-два бързо, след което книгата се оставя настрани, до момента в който пристигна идващият миг за четене. Ето за какво мисловната мощ на хората пораства доста постепенно.

Не е маловажно да осъзнаеш, че си некадърен да мислиш целеустремено и поредно. Хора, които не могат да мислят, само че си фантазират, че могат, не означават необикновен прогрес. По-добре е човек да осъзнава своята уязвимост, в сравнение с да си фантазира, че е мощен, когато в реалност е слаб. Неспособността на мозъка да се концентрира върху едно нещо, чувството за стопляне, комплициране и отмалялост, които се появяват след продължителното изпитание да се следва хода на една сложна мисъл, прилича чувството в мускулите, което изпитва човек след дълготрайно физическо натоварване. Със редовно и непрекъснато, само че не прекомерно практикуване мисълта укрепва, тъкмо както нараства и физическата мощ. А по едно и също време с повишаването й, мисловната мощ може да бъде насочвана и към работа на избрани цели. Без подобен съсредоточен размисъл умственото тяло не може да бъде добре завършено и проведено, а без концентриране, мисловната мощ не може да бъде употребена целеустремено.

Обърканата мисъл е резултат на неопределено наблюдаване и неявяване на внимание, а ясната - на ясно възприето и запечатано усещане, с помощта на съсредоточено внимание и точно наблюдаване. Ние не запомняме нещата, от които не се интересуваме доста, само че запомняме добре тези, които ни интересуват.

Внимателното наблюдаване е дарба, която би трябвало умишлено да се култивира. Повечето хора по света вървят по този начин като че ли са със затворени очи. Можем да проверим дали и ние влизаме включително като се попитаме какво виждаме, вървейки по някоя улица. Много хора не виждат съвсем нищо, не им остава съвсем никакъв явен образ; други – единствено някои неща, а трети – доста. 

„ Азът ” е израз на вътрешния човек, чиято природа е знание; по тази причина всякога когато се сблъска с някоя истина, той усеща нейните вибрации като хармонични и затова способни да възпроизведат в него един действителен облик, до момента в който лъжата основава спорен и диспропорционален облик, съгласно своето лично естество.

Умът непрекъснато е подбуждан от желанието и постоянно служи на удоволствието. Това, което доставя наслаждение, е непрестанно търсено от ума; той непрекъснато се стреми да предлага облици, които доставят наслаждение и да отхвърля тези, които предизвикват тъга.

Съзнателното изпитание да отхвърляме заслон на неприятни мисли, бързо да ги изхвърляме на открито, когато се пробват да влязат, и незабавно да ги заместваме с положителни с времето по този начин ще настрои мозъка, че не след дълго той самичък ще работи по подобен метод – самичък ще изхвърля неприятното на открито. Хармоничните и ритмични вибрации отхвърлят нехармоничните и неритмичните; те отскачат от ритмично трептящата повърхнина сходно на хвърлен върху бързо въртящо се колело камък. Живеейки измежду подобен непрекъснат приток на положителни и неприятни мисли, за нас е належащо да развиваме изборната дарба на мозъка по този начин, че към този момент от единствено себе си положителното да бъде пропускано, а неприятното – изхвърляно.

Умът прилича магнит, който притегля и отблъсква, и тази негова присъща специфичност може умишлено да се моделира от нас. Ако разгледаме мислите, идващи ни мислено, ще установим, че те са от типа на тези, които нормално насърчаваме. Умът притегля мислите, сходни с неговата нормална активност. Ако за избран интервал от време упражняваме целеустремен асортимент, той скоро ще стартира самичък да прави подбора в обрисуваната му към този момент посока; по този начин неприятните мисли няма да ни гостуват, а за положителните домът ни постоянно ще е отворен.

Наистина множеството хора са прекомерно възприемчиви, само че тази схватливост се дължи на уязвимост, а не на съзнателна работа в избрана посока. Затова е добре да се научим по какъв начин непрекъснато да сме настроени да възприемаме и по какъв начин да се настроим негативно, когато това е належащо.

В случаите, когато една неприятна мисъл влезе в мозъка, е по-добре да не й се противопоставяме непосредствено, а да използваме обстоятелството, че мозъкът може да мисли единствено за едно нещо в даден миг – дано незабавно го насочим към някоя добра мисъл и по този начин неприятната по нужда ще бъде изхвърлена. Когато се борим срещу нещо, самата мощ, която използваме за задачата, провокира съответна реакция и по този начин усилва нашето безпокойствие, само че в случай че обърнем погледа на мозъка към облик в някое друго направление, то тогава първият по нужда ще излезе от полезрението му.

Много хора губят години в битка с нечисти мисли, до момента в който спокойното занятие на мозъка с чисти мисли единствено по себе си ще в профил нечистите. И защото по този метод мозъкът притегля към себе си материя, неспособна да възпроизвежда грубите вибрации, той последователно става несхватлив и резистентен към този жанр мисли.

Умът отвръща съгласно природата си; той дава отговор на всичко, което хармонира с неговата природа. 

Трябва да насочваме мислите си към това, което желаем да стане част от нашата мисловна същина и да отвръщаме взор от това, което не желаем да е част от нея. Такъв разум, в океана от заобикалящи ни мисли, притегля към себе си положителните, отблъсква неприятните и по този начин последователно пораства все по-чист и по-силен в същите тези мисъл-условия, които карат различен да запада.

Природата е обективна стопанка в раздаването на награди, тъй като на всеки дава тъкмо това, което е заслужил, нищо несправедливо допълнително. Тези, които желаят да усилят качествата си, би трябвало да заслужат това като положат и съответните старания.

По-добре пет минути работа всеки ден, в сравнение с половин час единствено един път в седмицата!

Действително има нещо правилно в това, че хората остаряват повече от нервно напрежение, в сравнение с от физически труд. Натоварването, в случай че не е прекомерно, не поврежда мисловния уред, в противен случай – усилва го. Но процесът на непрестанно преповтаряне на една и съща мисъл в мозъка, без да можем да се откъснем от този циничен кръг, сигурно го поврежда и не след дълго води до нервно напрежение и нервност, които вършат невъзможна продължителната умствена работа.

Мисъл, която предизвиква тъга, се появява в резултат на някакъв боязън, по този начин както мисъл, която предизвиква наслаждение, незабавно изниква под въздействието на обич.

Нищо не може да ни нарани, в случай че не сме го провокирали, в случай че не сме основали предпоставката с нашата лична предходна воля и активност.

Всички наши проблеми произлизат от това, че мислим за себе си като за обособени единици, като по този метод се въртим единствено към нашите лични умствени оси, мислим единствено за личните си ползи, цели, наслади и страдания. Едни вършат това във връзка с материалните неща в живота и те са най-недоволните от всички хора; те са, които грабят безкрай от общите материални богатства и безплезно ги натрупат за себе си. Други непрекъснато гонят личния си прогрес във висшия живот – положителни и ревностни хора, само че също недоволни и неспокойни. Те се наблюдават и се самоанализират непрестанно: “Напредвам ли? Зная ли повече, в сравнение с знаех предходната година? ” и така нататък, умирайки от безпокойствие за личния си прогрес, изпълнени с мисли само за нематериалната си облага.

Даже в елементарния живот несебелюбивите, тези, които живеят за другите хора, са по-щастливи. Тези, които непрестанно търсят щастието там, където не може да бъде намерено, са постоянно недоволни.

Колкото повече желаем, толкоз повече стремежът към благополучие (което в действителност е нещастие)расте.

Никой не трябва да се пробва да постанова волята си на различен човек, дори в случай че желае да му направи положително. Израстването не може да бъде подкрепено от подобен жанр външни въздействия. 

Ние влияем на близките, без значение дали желаеме или не; единственият въпрос, който би трябвало да разгадаем е дали да го вършим за положително или за неприятно, едва или мощно, напразно или с избрана цел. Ние не можем да избегнем мислите, докосващи се до нашия разум, само че можем да изберем кои да приемем и кои да отхвърлим. Ние влияем и на нас ни се влияе, само че можем да влияем на другите за тяхно положително или зло, на нас може да ни влияе положителното или злото в близост. Тук се крие нашият избор, избор, който е доста значим и за нас самите, и за света:

Избери добре; тъй като твят избор е къс и въпреки всичко безконечен!

От Ани Безант, „ Мисловната мощ “, изд. Мъдроструй
Снимка: wellcomecollection.org