АНХЕДОНИЯ ~ неумението да живееш с удоволствие
* Анхедония - старогръцка дума, безусловно значи " без наслаждение ". В логиката на психиката и психиатрията е въведена за първи път от Рибо през 1896 година, който я дефинира като " неспособност за прекарване на наслаждение ".
Vincent van Gogh, “Old Man in Sorrow (On the Threshold of Eternity) ”, 1890
Познавате ли хора, които все отсрочват живеенето през днешния ден – те имат проект за близкото бъдеще, нещо обгърнато в мъгла, с прекалено много въпроси без отговори?
Това е удивителна линия от характера – да отричаш сегашното, да очакваш смълчан насладата, която ще те връхлети в миналото, само че няма да е през днешния ден – никога. Неспособността да получаваш наслаждение от живота точно в този момент. Да отлагаш, за трупаш ресурси, да се подготвяш за оня миг, когато ще можеш да си позволиш мъничко наслада. И най-важното – да забраниш и на останалите да изпитват насладата.
Майката на един моя непосредствен, преди всяка отпуска изпада в суматоха. Почват да й се привиждат трусове, наводнения, грабежи, заболявания. Не смее да се раздели с дома си, тъй като току виж – станал пожар, да вземем за пример. На мъжа си тя въобще не разчита. Смята, че този въздържател безусловно ще се напие, ще пуши като комин и несъмнено, ще заспи с цигарата. Ето ти и пожара! И за какво тогава да потегля за където и да било и по какъв начин въобще ще си почива като мислите й са с апокалиптичен сюжет.
Щастието и безделието би трябвало да бъдат заплатени с тревога. Това е новата житейска философия.
Имам другари, които са изцяло уверени, че нищо не може да бъде просто по този начин добре. Те даже залагат, по кое време ще се случи нещо неприятно. Трудно ми е да ги схвана. Вярвам, че в случай че някой в този момент се усеща добре, напред във времето той ще се усеща все по-добре, тъй като чувството за наслаждение е като тен, който попива по кожата и те пази от компликациите в живота.
Аз самата, минах през доста тежка меланхолия и не виждах никакви шансове да бъде щастлива – нито в близко, нито в далечно бъдеще. Никога. Имах потребност от съответна причина, с цел да изпитам някаква наслада, даже напълно мъничка. Този синдром си има име – анхедония. Или още - обществена агнозия.
Струва ми се, че анхедонистите – това е прекомерно красиво и поетично наименование за хора, които ежеминутно пропиляват живота си, забранявайки си всякакво чувство за наслаждение. От всичко.
Анхедонията се е трансформирала в поразяващо всеобщо събитие - не щади нито млади, нито остарели, нито небогати, нито богати. Всеобщото отнемане от мрачни мисли, безсистемно страдалчество и боязън от целия живот е новата фешън наклонност.
В живота, по този начин или другояче, постоянно се случват плашещи и тревожни събития. С мен, с вас, с цели страни, с другари, врагове, с всички. Често претърпяваме прекомерно тежко всяко сходно разклащане, потапяме се в личната си тъга, споделяме и тъгата на най-близките си. И това е в реда на нещата. Светът е организиран по този метод. И няма никаква друга идея за живота, с изключение на познатата ни от както свят светува. Този кръговрат в никакъв случай няма да спре, благоденствието няма да ни сполети ненадейно и вечно.
Затова, в случай че можете да почувствате удоволствието от живота през днешния ден, направете го. За по кое време отлагате? Улавяйте прелестните мигове, наслаждавайте се на всяка секунда хубост, докоснала сърцето ви, пейте, обичайте, носете си новите облекла, живейте!
Ние хората, по-често си спомняме хубавите моменти и по-рядко неприятните прекарвания. Всички страшни случки се отмиват, а положителните избухват в паметта ни, като че ли сме ги почистили и полирали с обич. Като скъпоценности, от които имаме потребност.
Моят максимален боязън беше да хвърча със аероплан. Страхувах се до пристъп. Веднъж, по време на следващия полет, заех своето място, погледнах през прозореца и разбрах, че този призрачен сън е останал в предишното. Вече не се опасявах нито да хвърча, нито да умра. Защото просто бях щастлива. Без никаква справедлива причина – нито бях написала бестселър, нито бях родила 3 деца, нито бях разкрила лек за рака. Беше ми хубаво. Обичах живота си. Защото когато човек е благополучен, той не се опасява нито да живее, нито да почине.
По материал на Арина Холина
Картина ~ Vincent van Gogh, “Old Man in Sorrow (On the Threshold of Eternity) ”, 1890
