Анголско-руският дълг, който направи трима души милионери, а после и милиардери
Ангола и Русия постоянно имат съществени финансови връзки и връзки, най-често приказваме за финансови средства, които обаче не са ориентирани към техните лични поданици. Една от най-големите и злокобни обири на 90-те години може да бъде разказана от Андрю Фейнстин и Пол Холдън. Ако в миналото сте се чудили по какъв начин тъкмо един човек може да стане съветски олигарх, останете в тези редове, тъй като тук имаме един идеален и доста добър образец.
През 1996 година Русия и Ангола вършат детайлна договорка за изплащането на дълга на Ангола към Русия. Създадена е и специфична компания – индивидът по средата – и по думите на редица финансови специалисти, тя в никакъв случай не е била нужна. Става въпрос за компанията Abolone Investments, благосъстоятелност на Аркади Гайдамак и Пиер Фалконе. Разследващите откриват, че във времето през тази компания са минали стотици милиони долари, които се разказват като обслужване, съвещания и други, само че действително в никакъв случай не са били нужни, изключително откакто двете страни могат да се срещнат на доста по-високо равнище, без да ощетяват никого, само че това въобще не е задачата.
Руските и анголските представители на тази договорка имат напълно различен блян, те се пробват да ощетят страните си и да завоюват колкото се може повече. Така Витали Малкин ще стане един от най-богатите членове на съветската партия Дума, до момента в който не напусне поста си през 2013 година По данни на следствието, можем да видим, че Ангола би трябвало да заплати насъбран дълг от Анголската революция, само че излиза наяве, че към 386 милиона са били платени в посочената компания и в екипа за обслужване участват и 5-ма анголски предприемачи.
По това време Ангола дължи сумата от 5 милиарда $ и се съгласява да изплати сумата от 1.5 милиарда $ след договаряния. Сумата от 1.39 милиарда $ минава през компанията Abalone Investments и частни лица като Гайдамак, Фалконе и други, които правят оценка своите услуги на сумата от 386 милиона $. Около 27% от договорката минават през компанията за правенето на безусловно нищо. Други 30.37 са били ориентирани към незнайни бенифициенти в договорката.
Аркади Гайдамак взима сумата от 138 милиона, Пиер Фалконе се снабдява със 124 милиона, Витали Малкин получава 48 милиона, анголският дипломат във Франция получава 17 милиона и останалите по-дребни риби се насочват в някаква друга посока. След като 1996 година не е толкоз очарователна за новата Руска федерация, стартира незабавното търсене за погашение на средства. Ангола има Брутният вътрешен продукт от едвам 7.5 милиарда $ и в случай че се опита да изплати сходен дълг, то възможностите за нейното битие ще са минимални. През 1996 година Ангола дава право на Аркади Гайдамак и Пиер Фалконе да създадат договаряния за тази договорка. Двамата са извънредно близки с държавното управление на страната и във времето са съумели да доставят оръжие за MPLA от Русия през Франция.
Фалконе и Гайдамак са упрекнати в разнообразни закононарушения за противозаконна търговия с оръжие, позната още като „ Анголския скандал “. Едва през 2011 година ще апелират обвиняванията. Нека въпреки всичко се върнем на по-интересната дата – май 1996 година Двамата стартират договаряния и показват проект за гаранция и погашение на парите, които Русия желае. Нещо още по-важно е, че реализират договорката за 1.5 милиарда $ за погасяване на дълга. Ангола има към 5 години гратисен интервал и 15 години за погасяване на дълга.
Трансакциите би трябвало да бъдат направени от Централната Анголска банка и договорката се удостоверява през ноември 1996 година Ангола ще заплаща с скъпи бумаги, а Руската федерация гласоподава закон на 30 октомври 1996 година и разрешава на Министерството на финансите да продава скъпи бумаги на свободния пазар. Само две седмици по-късно Фалконе и Гайдамак ще създадат компанията Abalone Investments на остров Ман. За нея би трябвало да знаете, че действително няма никакви материални придобивки и съществува напълно като медиатор в изплащането на дълга от едната страна към другата. Това би трябвало да е компанията, която да урежда всички правни въпроси сред двете страни. Ангола има позиции още веднъж да договаря и да получи по-добри условия, само че в никакъв случай не го прави.
Аркади Гайдамак Механиката на цялата договорка е, че ще бъдат отпечатани 31 скъпи бумаги на стойност от 48 387 096 $ и 77 цента. При всяко печатане на скъпи бумаги, Русия би трябвало да върне документ за изплатена сума под формата на запис на заповед. В хода на 15 години това е една съвършена договорка.
На 5 март 1997 година компанията Abalone Investments ще подпише контракт с Русия за приемане на запис на заповед за 5-6 скъпи бумаги. Никой не знае за какво, само че Русия се съгласява. Финансовата компания ще държи по този начин скъпи бумаги за 1-ца от договорката на 30 ноември през годините; 1997, 1998, 2000, 2002, 2003 и 2004 година и също по този начин ще има документите, които са изпратени, на практика ще разполагат с ключа и с парите. Във всяка съответна година Abalone ще вършат възнаграждение на Русия и ще получават запис на заповед за платени скъпи бумаги. Още по-изненадващото е, че компанията е съгласна да изплаща половината сума от цената на скъпите бумаги, а не цялата, както е посочено през цялото време.
С други думи ще бъдат заплатени 750 милиона $ за 1.5 милиарда $. Нещо повече, в случай че 70% от цената на тази договорка бъде закупена до 31 декември 2004 година останалите заплащания могат да бъдат прескочени до 2006 година Странно или не, компанията получава правото да направи тъкмо това, като не поема безусловно никакви опасности. Никъде не е написано, че са били принудени да създадат това, а и за какво да се дърпат. Историята демонстрира, че би трябвало да платят сумата от 4.5 милиона $ на Руската хазна, което ще е просто една троха на база на парите, които идват от договорката. Гаранцията на Abalone ще пристигна от подписано споразумени с компанията Sonangol – държавната петролна компания в Ангола.
Централата на Sonangol Sonangol се сгъласява да закупи всички запис на заповеди от Abalone до декември 2006 година на тяхната цялостна стойност, въпреки и да не знае, че цената им към този момент с 50% по-ниска. При сходна договорка е ясно, че някой ще заплати към 750 милиона $ повече. Сделката показва, че Abalone би трябвало да задължи петролната компания да закупи скъпи бумаги, когато изиска. Представете си, че имате дебитор, който ще ви заплаща част от заем, когато поискате. Единствената детайлност е, че Abalone въобще не се задължава да продава каквито и да е скъпи бумаги на петролната компания и може въобще да не ги продава. За да има договорка, всички страни вършат по този начин нареченото Ескроу съглашение.
Споразумението се изготвя от Swiss Bank Corporation и Escrow Bank, като двете страни по-късно ще бъдат Union Bank Suisse – най-голямата банка в Швейцария. По този метод излиза наяве, че банката ще изисква разплащане, преди да отпусне скъпите бумаги и да ги раздаде на притежателите. Намесва се и още един състезател – Glencore.
Британската петролна компания финансира Sonangol и получава поръчител за доставка на нефт и по този метод разрешава прехвърлянията към Abalone. Британската петролна компания заплаща таксите за правенето на съглашението – близо 95 хиляди $. Glencore прави и една трансакция до Abolone през май 1998 година на стойност 577 352 $, само че не е ясно каква е повода. Между 1997 и 2000 година Sonangol заплаща сумата от 774 194 548 $ на Abalone в швейцарска сметка в Женева. Това е сумата за 16 скъпи бумаги. Парите отиват към другите участници в компанията – Гайдамак, Фалконе и Малкин и други по-специални политици от Ангола. Последните са имали задачата единствено да наблюдават вярното погашение.
Разследването показва, че анголският президент Хосе Едуардо дос Сантос е получил най-вече средства от анголска страна за тази договорка. Неговият чек е за 36.25 милиона $. Вторият трансфер е за различен анголски политик – Елизио де Фигуередо. Той получава сумата от 17 557 000 милиона $. Трансфери се вършат до шефовете на компании и компании, които на драго сърце одобряват средствата.
Механиките на договорката са прелестни и още веднъж виждаме, че въпреки фирмата-посредник да натрупа капитали, бърза да почисти и още детайлности от контракта. Между 1997 и 2000 година се подписват спомагателни клаузи в контракта. Всички те ще са в интерес на Abalone. През август 1999 година ще има подписана уговорка, в която същата компания стопира да изплаща средства непосредствено до Руското министерство на финансите за запис на заповедите. Средствата към този момент ще се изплащат в съветски облигации на Министерството на финансите.
Разменната им стойност ще бъде $ за $. Abalone се съгласява да заплати 48 милиона от скъпите бумаги на Ангола под формата на облигации. Единственият проблем е, че те са извънредно евтини. Стойността им е толкоз ниска, че 100 $ от външен вложител в Русия ще се равняват на 10-15 $. В този случай се постанова на Abalone да закупи облигации за едвам 5 милиона $ и по този метод да е на облага от близо 43 милиона $ при изплащането на цената на всяка една трансакция от Ангола. Никой не знае и за какво Русия се съгласява на тази договорка, в случай, че по този начин ще изгуби милиони долари от цялата договорка.
През октомври 1999 година Русия терминира Ескроу договорката и желае да се върнат всички скъпи бумаги назад в Русия. Това в никакъв случай не се случва. Швейцарската банка продължава да работи и да извършва тази договорка. Abalone продължава да заплаща облигации, само че към този момент не към Министерството на финансите, а към Сберинвест Москва. Швейцарската банка продължава да приема заплащанията от анголската петролна компания Сонангол и обслужва настояванията на Абалоне, както и освобождението на записни заповеди и скъпи бумаги до юли 2000 година
Витали Малкин На 20 декември 1999 година Малкин закупува 25% от Abalone от Аркади Гайдамак за 60 милиона $. Той се включва във времето, в което би трябвало да вземе най-вече облага. Малкин ще се показва като чиновник на РК Банк или Руска Кредитна Банка. По това време Малкин е съсобственик на същата банка с олигарха Борис Иванишвили. Проблемът е, че през 2001 година идват и проблемите. Гайдамак и Фалконе са потърсени за своята роля във Франция по време на Анголския скандал. Швейцария стартира да прави и редом следствие и замразява всички сметки в Женева. Abalone ще бъде размразено едвам през 2004 година по предписание на Женевския съд.
Историята става още по-интересна, тъй като милионите би трябвало да продължат своя път. Гайдамак взема решение да отвори нова сметка в Сберинвест, само че не в Москва, а в Кипър. Така Ангола продължава да мисли, че изплаща своите задължения непосредствено на Русия, а истината е доста по-различна. Гайдамак прави това, без да заяви на другите сътрудници, а те от своя страна ще го съдят малко по-късно и ще настояват, че са изгубили средства от него. Забавно е, когато гледате по какъв начин измамниците се насъскват едни против други.
Между март и август 2001 година петролната компания Sonangol заплаща 618 235 483 $ в сметката в Кипър. С това се чака, че дългът на Ангола е изплатен. Гайдамак изплаща доста по-малко скъпи бумаги и документи на Русия, в никакъв случай не дава цялостната сума, облигациите в никакъв случай не стигат. Той декларира, че дългът е изплатен, а по-късно написа на Ангола, че всичко е платено и няма никакви други проблеми с Русия. Има една дребна детайлност – Русия в никакъв случай не получава последните 8 заплащания. Истината лъсва някъде през 2005 година при среща на анголски и съветски представители.
Всяка страна е сюрпризирана от обстоятелствата. През ноември 2005 година излиза наяве, че Ангола се съгласява да изплати сумата от 387 милиона $ на Русия, до момента в който Гайдамак би трябвало да заплати 206 милиона $, които е получил от Ангола, само че в никакъв случай не предава на Русия. Никой не знае дали последните преводи са направени. Ангола е платила към 1.779 милиарда $. В по-добрият случай е трябвало да добави единствено 73 милиона $.
Двете страни и до през днешния ден не схващат какво в действителност се е случило. Ако Ангола беше платила сумата непосредствено на Русия на същите условия, които Abolane предлага, най-вероятно щяха да бъдат спестени към 823 милиона $, изключително откакто цената на облигации в Русия е под всякаква рецензия. Ако Русия е била съгласна на директна договорка, то незабавно ще получи спомагателни 750 милиона $, които нямаше да отплават безусловно на никое място. Просто медиаторът в никакъв случай не е бил нужен.
Гайдамак не се тормози от обстоятелството, че има проблеми. Той бърза да употребява средствата от Кипър, с цел да стартира да влага и става милиардер от покупко-продажби. Използвайки своите доходи, същият влага към 325 милиона $. До 2005 година излиза наяве, че е натрупал към 1.25 милиарда. Пиер Фалконе и Малкин ще се извърнат против Гайдамак и ще стачкуват в Израел през 2008 година Те желаят своите доходи от договорката – в никакъв случай не ги получават. Парите на най-хитрия са замразени в Люксембург от безпокойство, че най-вероятно става въпрос за пране на пари. Там Гайдамак ще съобщи, че са били част от дарителски фонд на Дорсет. След това следите се губят, само че е ясно, че всеки е взел съществено парче от своя къс и е повече от удовлетворен.
