Анексирането на Крим, а също и разярилия се конфликт в

Анексирането на Крим, а също и разярилия се спор в Донбас, въпреки и да са непосреден мотив, въпреки всичко не са единствената причина за утежняване на връзките сред Евросъюза и Русия. Това продължава през последните 25 г.и закупи към този момент систематичен темперамент.

Стрктурните проблеми на Евросъюза, а също и коренната смяна в структурата на международния ред единствено задълбочават обстановката.

Една от основните аргументи за рецесията в връзките сред Брюксел и Москва през цялото време бяха другите упования по връзки на задачите на тези връзки. Евросъюзът очакваше от Русия развой на последователно доближаване по образеца на страните от централна Европа, и това трябваше да стане въз основа на приемането от Москва на нормите, полезностите и правилата на Европейски Съюз и Европа. В хода на този развой Русия би трябвало да стане съвместима с Евросъюза и да се движи в посока влизане в Европейски Съюз. Но това, естествено, беше немислимо заради размерите на Русия.

За разлика от това Русия искаше колкото се може по-бързо да стане пълностоен член на евроатлантическата общественост и очакваше от Евросъюза схващане за съветската позиция и ползи. В последна сметка в Европа трябваше да се появят напълно нови структури за съдействие и за сигурност с пълноправно присъединяване на Русия.

[b]Различни очаквания[/b]
Юнкер и Путин / БГНЕС
Различните упования и взаимноизключващите се приказки доведоха до това, че общата идея за бъдещето на тези връзки не съумя даже да възникне. Използвани бяха идентични термини, единствено че под тях се разбираха напълно разнообразни неща. Макар в границите на безбройните конгреси представители на двете страни непрекъснато да говореха между тях, те не се чуваха един различен, и по този начин продължи 25 години. По подобен метод голямото взаимно отчаяние беше програмирано. Взаимните наказания в дадения случай са очевидно изражение на отчуждението. Независимо от отслабването на трансатлантическите връзки, единствено чисто прагматичното икономическо партньорство може да бъде действително в връзките сред Евросъюза и Русия.

[b]Живот един до различен, само че не един с друг[/b]

Що се отнася до стратегическо партньорство в необятния смисъл на това разбиране, то в този момент изобщо не трябва да се чака. Евросъюзът и русия ще живеят един до различен, само че не дружно.Евросъюзът за Русия, както и Русия за Евросъюза дефинитивно се трансфораха в нещо друго – те станаха образци за всичко това, което самите те и не биха желали да са, а също и съображение за търсенето на лична еднаквост и самоопределяне по метода ex negativo.

Бившият основен идеолог на Крeмъл Владислав Сурков в наскоро оповестената си публикация „ Самотата на мелеза “, в която става дума също за връзките сред Европейски Съюз и Русия, цитира думите на съветския рапър Oxxxymiron: „ Наоколо единствено тръни, тръни, тръни…че къде са звездите? “. Сурков продължава да бъде оптимист и е убеден, че нещата ще тръгнат нагоре. Много скоро съгласно него ще стане по-добре и звездите ще се появят. Неволно тези думи извикват в паметта анекдот за „ Радио Ереван “. На въпрос „ Кога ще стане по-добре? “ следва отговорът: „ По-добре към този момент беше. “

Комфортният стадий в връзките сред Евросъюза и Русия остана в предишното, и следва да се притесняваме, че най-ниската точка още не е достигната. /БГНЕС

____________________________________

Александър Дубови, в. „ Ди Пресе “