Балерината Андрея Андонова за руската и американската балетна школа
Андрея е лицето на пролетна Танцова работилница Dance It 2014. У нея има нещо, което я прави да наподобява могъща онлайн. Не във физическия смисъл. Тя е красиво високо младо момиче с хубаво телосложение, от оня вид, който назоваваме fit. Могъщото е в излъчването й. Може би и тя не го е осъзнала още, тъй като е в зората на своята танцова кариера, само че сигурно с изключение на талантa й, преподавателите в „ Танцова работилница ” са усетили у нея и потенциалa на харизмата й, когато са я избрали за единствения стипендиант за летните курсове в Pacific Northwest Ballet (PNB) в Сиатъл през 2013 г.
Андрея е от тези млади балерини, у които няма несъразмерна упоритост, само че има непримиримост. Преди две-три години не е виждала доста смисъл да се отдели от фамилията си във Варна, с цел да размени балетното учебно заведение в морския град със Софийското, само че въпреки всичко е послушала педагозите си и е удовлетворена от този избор. Истинското признание във връзка с танца, обаче, й се случва, когато попада в ателиетата на миналогодишната „ Танцова работилница ”, проведена от Фондация „ Танцово изкуство – Илиев ”.
Разкажи ни за Работилницата?
Посещавах всички часове в Работилницата като се изключи хип-хопа. На 4-тия, 5-тия ден бях като парцал, тялото ми просто се разпадаше. Класовете бяха от 9 до 19 ч., а по време на почивките имах подготовки и в учебно заведение. Но се усещах доста добре душевен, тъй като това бяха доста нови неща за мен. За първи път разбрах какво е джаз и тъкмо този тип модерни хореографии, които бяха преподавани там. Вечер не можех да заспя. Може би от новата информация, от превъзбудата. Всички преподаватели бяха доста въодушевени, доброжелателни, с доста предпочитание. Много беше хубаво.
Разбрах, че ти е било мъчно първоначално да възприемеш стила „ Баланчин ” в класическия балет. Какво го прави толкоз друг?
Класическият балет си е типичен балет и другите школи имат доста дребни разлики, като изключим американската школа, която носи името на Джордж Баланчин. При този жанр всичко е доста по-енергично и по-освободено. По време на самата “Танцова работилница ” в София, преподавателката по типичен балет – Тереза Рут Хауърд – се съобразяваше с подготовката ни и не ни изсипа всичко едновременно. Тя е невероятна и подходи доста деликатно.
Базата на балета са обособени дребни придвижвания, които в следствие прерастват в по-големи. Учат се първите години и се извършват цялостен живот. Развитието стъпва въз основата на класическия екзерсис. Много е значимо усъвършенстването на всяко настрана придвижване. Когато се сблъсках със стила „ Баланчин ”, осъзнах, че в България, в старанието си да изпълняваме тези обособени придвижвания вярно, забравяме, че балетът е танц. При „ Баланчин ” всичко е доста танцувално, дава повече независимост. И това доста ми хареса още по време на Работилницата. Много бях щастлива, че получих стипендията и ще имам опция да науча още и още. Първата седмица в Pacific Northwest Ballet (PNB), обаче, се оказа доста сложна за акомодация.
Защо? Какво те изненада най-вече?
Голям потрес беше за мен първия ден, когато влязох в залата и видях, че всички са обули палци. Голяма част от нещата ние не играем на палци, а с мекия вид – туфли. Имаме обособена част от екзерсиса с палци, само че при стила “Баланчин ” безусловно всичко се прави на палци. Това е друга работа на мускулите, измества се центърът на тялото и за мен беше стряскащо. Освен това, някои от придвижванията се назовават с разнообразни имена. Обикновено са с френски корен, само че отново ги използват по друг метод и доста постоянно се случваше да мисля, че упоменатото придвижване значи едно, а да се окаже, че се има поради напълно друго.
Първата седмица беше доста мъчно и комплицирано – напряко ми се смачка самочувствието. Разбира се, доста се вълнувах от цялата тази нова информация, само че се веселя, че и Петър Илиев беше измежду преподавателите ни и имаше кой да ми даде морална поддръжка.
Имаше ли и други чужденци?
- Не доста. Повечето бяха американци. Имаше доста девойки от School of American Ballet – New York. Мислех, че не е процедура да идват възпитаници от други балетни учебни заведения, тъй като има някакви разлики в школите, а и летните учебни заведения са късмет да влезеш в професионалната стратегия на учебното заведение. Но се оказа, че те не ги задължават да си стоят в Ню Йорк, а ги подтикват да обогатят знанията си в разнообразни учебни заведения с нови преподаватели.
В професионалните стратегии не се ли влиза, откакто завършиш аналога на това, което тук се води гимназия?
Не. Училището не е както тук. Специализирано е, единствено за балет, за танци. Няма общообразователни предмети. По общообразователните предмети огромна част от учащите се учат посредством интернет и доста от децата взимат няколко години за една, с цел да могат да имат повече време за балет, за подготовки. Започват от 9-10 годишни. Ако учиш в танцово учебно заведение в Съединени американски щати на процедура се оказва напълно действително, че учителят ти става аставник. Той е в непрестанен контакт с родителите ти. Доверяваш тялото си на този човек. Иначе в PNB класовете не се дефинират единствено съгласно годините, а и съгласно подготовката за танцуване. Имат и специфична двугодишна стратегия, която е преход сред учебното заведение и професионална кариера.
Въпреки първичните компликации, искаше ли ти се да учиш в PNB? Как се усещаше в града и в тази среда?
Последните две седмици си бях на мястото там – в това учебно заведение, този град, тази среда. Много бързо привикнах с града, с превоза, с учебното заведение, с хората. Когато бях усвоила, доколкото е допустимо, техния жанр, към този момент имах самочувствие и се усещах доста добре. Много е друг методът на учителите. При съветската школа и у нас употребяват по-строги способи и повече се натъртва на дисциплината и издържливостта.
В Съединени американски щати има огромен интерес към балетното изкуство и в случай че ти не полагаш задоволително старания във всеки един миг и не показваш прогрес, има някой с повече качества, с повече предпочитание, който ще те размени – на това се дължи и по-различният метод на преподавателите. Обръщат ти внимание, когато видят, че работиш и показваш предпочитание да усвоиш материала. Но в случай че се разсейваш и нехаеш, не ти обръщат внимание – това си е за твоя сметка.
Учителският състав е доста добър, доста селекциониран с имена в балетното общество. Веднъж имахме час и с шефа на учебното заведение – Питър Бойл.
Другото, което доста тласка напред там, е като видиш равнището на останалите. Това е по-скоро мотивираща конкуренция, от вида – щом другият може, значи и аз мога. Просто попадаш в среда, в която всеки гледа да изпъкне и да покаже най-хубавото от себе си, старанието си, каквото може като материал и корекции.
А имахте ли да вземем за пример срещи и с професионални танцьори от компанията PNB?
- Компанията PNB си водеха подготовките в една голяма зала, която има огромни прозорци и можеш да наблюдаваш какво се случва в залата. В свободното време, нормално всички бяхме залепени там, като хипнотизирани. Веднъж ни пуснаха и на подготовка, да гледаме съвсем подготвена режисура. Процесът им на работа и атмосферата в залата беше доста приятна. Нямаше никакво напрежение. Благодарение на Петър Илиев имах достойнството персонално да се срещна с една от примиер солистките на PNB – Мария Чапман, изключителна балерина и доста положителен и ухилен човек.
Интервюто взе Михаела Петрова
Андрея е от тези млади балерини, у които няма несъразмерна упоритост, само че има непримиримост. Преди две-три години не е виждала доста смисъл да се отдели от фамилията си във Варна, с цел да размени балетното учебно заведение в морския град със Софийското, само че въпреки всичко е послушала педагозите си и е удовлетворена от този избор. Истинското признание във връзка с танца, обаче, й се случва, когато попада в ателиетата на миналогодишната „ Танцова работилница ”, проведена от Фондация „ Танцово изкуство – Илиев ”.
Разкажи ни за Работилницата?
Посещавах всички часове в Работилницата като се изключи хип-хопа. На 4-тия, 5-тия ден бях като парцал, тялото ми просто се разпадаше. Класовете бяха от 9 до 19 ч., а по време на почивките имах подготовки и в учебно заведение. Но се усещах доста добре душевен, тъй като това бяха доста нови неща за мен. За първи път разбрах какво е джаз и тъкмо този тип модерни хореографии, които бяха преподавани там. Вечер не можех да заспя. Може би от новата информация, от превъзбудата. Всички преподаватели бяха доста въодушевени, доброжелателни, с доста предпочитание. Много беше хубаво.
Разбрах, че ти е било мъчно първоначално да възприемеш стила „ Баланчин ” в класическия балет. Какво го прави толкоз друг?
Класическият балет си е типичен балет и другите школи имат доста дребни разлики, като изключим американската школа, която носи името на Джордж Баланчин. При този жанр всичко е доста по-енергично и по-освободено. По време на самата “Танцова работилница ” в София, преподавателката по типичен балет – Тереза Рут Хауърд – се съобразяваше с подготовката ни и не ни изсипа всичко едновременно. Тя е невероятна и подходи доста деликатно.
Базата на балета са обособени дребни придвижвания, които в следствие прерастват в по-големи. Учат се първите години и се извършват цялостен живот. Развитието стъпва въз основата на класическия екзерсис. Много е значимо усъвършенстването на всяко настрана придвижване. Когато се сблъсках със стила „ Баланчин ”, осъзнах, че в България, в старанието си да изпълняваме тези обособени придвижвания вярно, забравяме, че балетът е танц. При „ Баланчин ” всичко е доста танцувално, дава повече независимост. И това доста ми хареса още по време на Работилницата. Много бях щастлива, че получих стипендията и ще имам опция да науча още и още. Първата седмица в Pacific Northwest Ballet (PNB), обаче, се оказа доста сложна за акомодация.
Защо? Какво те изненада най-вече?
Голям потрес беше за мен първия ден, когато влязох в залата и видях, че всички са обули палци. Голяма част от нещата ние не играем на палци, а с мекия вид – туфли. Имаме обособена част от екзерсиса с палци, само че при стила “Баланчин ” безусловно всичко се прави на палци. Това е друга работа на мускулите, измества се центърът на тялото и за мен беше стряскащо. Освен това, някои от придвижванията се назовават с разнообразни имена. Обикновено са с френски корен, само че отново ги използват по друг метод и доста постоянно се случваше да мисля, че упоменатото придвижване значи едно, а да се окаже, че се има поради напълно друго.
Първата седмица беше доста мъчно и комплицирано – напряко ми се смачка самочувствието. Разбира се, доста се вълнувах от цялата тази нова информация, само че се веселя, че и Петър Илиев беше измежду преподавателите ни и имаше кой да ми даде морална поддръжка.
Имаше ли и други чужденци?
- Не доста. Повечето бяха американци. Имаше доста девойки от School of American Ballet – New York. Мислех, че не е процедура да идват възпитаници от други балетни учебни заведения, тъй като има някакви разлики в школите, а и летните учебни заведения са късмет да влезеш в професионалната стратегия на учебното заведение. Но се оказа, че те не ги задължават да си стоят в Ню Йорк, а ги подтикват да обогатят знанията си в разнообразни учебни заведения с нови преподаватели.
В професионалните стратегии не се ли влиза, откакто завършиш аналога на това, което тук се води гимназия?
Не. Училището не е както тук. Специализирано е, единствено за балет, за танци. Няма общообразователни предмети. По общообразователните предмети огромна част от учащите се учат посредством интернет и доста от децата взимат няколко години за една, с цел да могат да имат повече време за балет, за подготовки. Започват от 9-10 годишни. Ако учиш в танцово учебно заведение в Съединени американски щати на процедура се оказва напълно действително, че учителят ти става аставник. Той е в непрестанен контакт с родителите ти. Доверяваш тялото си на този човек. Иначе в PNB класовете не се дефинират единствено съгласно годините, а и съгласно подготовката за танцуване. Имат и специфична двугодишна стратегия, която е преход сред учебното заведение и професионална кариера.
Въпреки първичните компликации, искаше ли ти се да учиш в PNB? Как се усещаше в града и в тази среда?
Последните две седмици си бях на мястото там – в това учебно заведение, този град, тази среда. Много бързо привикнах с града, с превоза, с учебното заведение, с хората. Когато бях усвоила, доколкото е допустимо, техния жанр, към този момент имах самочувствие и се усещах доста добре. Много е друг методът на учителите. При съветската школа и у нас употребяват по-строги способи и повече се натъртва на дисциплината и издържливостта.
В Съединени американски щати има огромен интерес към балетното изкуство и в случай че ти не полагаш задоволително старания във всеки един миг и не показваш прогрес, има някой с повече качества, с повече предпочитание, който ще те размени – на това се дължи и по-различният метод на преподавателите. Обръщат ти внимание, когато видят, че работиш и показваш предпочитание да усвоиш материала. Но в случай че се разсейваш и нехаеш, не ти обръщат внимание – това си е за твоя сметка.
Учителският състав е доста добър, доста селекциониран с имена в балетното общество. Веднъж имахме час и с шефа на учебното заведение – Питър Бойл.
Другото, което доста тласка напред там, е като видиш равнището на останалите. Това е по-скоро мотивираща конкуренция, от вида – щом другият може, значи и аз мога. Просто попадаш в среда, в която всеки гледа да изпъкне и да покаже най-хубавото от себе си, старанието си, каквото може като материал и корекции.
А имахте ли да вземем за пример срещи и с професионални танцьори от компанията PNB?
- Компанията PNB си водеха подготовките в една голяма зала, която има огромни прозорци и можеш да наблюдаваш какво се случва в залата. В свободното време, нормално всички бяхме залепени там, като хипнотизирани. Веднъж ни пуснаха и на подготовка, да гледаме съвсем подготвена режисура. Процесът им на работа и атмосферата в залата беше доста приятна. Нямаше никакво напрежение. Благодарение на Петър Илиев имах достойнството персонално да се срещна с една от примиер солистките на PNB – Мария Чапман, изключителна балерина и доста положителен и ухилен човек.
Интервюто взе Михаела Петрова
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ