Доц. Андрей Бунджулов: Борбата за печалби и влияние не е спирала
Андрей Бунджулов е роден в Москва през 1955 година През 1976 година приключва философия в Софийския университет, където стартира работа като помощник по Социология на общественото ръководство. През 80-те години е секретар и първи секретар на ДКМС. През 90-те години чете лекции по Историческа социология на социализма и по Социология на историята в Пловдивския университет. Доцент, лекар на социологическите науки в УНСС, където преподава Социология на политиката и Социология на публичността. Автор е на книги и на голям брой изявления в региона на социологията на прехода в България след 1989 година
- Г-н Бунджулов, в новата ви книга " Власт и видимост " на издателство " Изток-Запад ", анализирате фундаментални процеси и феномени от последните 30 години. Върху какво акцентирате, какви са главните заключения и послания в нея?
- Всъщност, това е една от главните тематики, в които се пробвам да приложа нов разбор посредством понятия като " власт ", " привидности ", " видимости " и " картини на видимост ". Другите две плоскости, единствено отбелязвам, са класическият държавен социализъм и актуалният свръхмодерен капитализъм. Що се отнася до прехода, преглеждам го като " картина на видимост ", в която сме потопени и която, самата тя, би трябвало да бъде сложена под въпрос. А това значи да си представим не един единствен " Преход " с основна писмен знак от " тоталитаризъм към народна власт " или от " държавна към пазарна стопанска система ", а голям брой преходи в разнообразни полета, с друга динамичност. Ключовото разбиране тук е " политико-икономическа симбиоза " - слепване на стопански и политически мрежи и капитали и тяхното взаимно опосредяване и преобразяване. Основна роля, несъмнено, играят разграждането и разпадането на предходната партия-държава, характерният метод на реставрация и приватизация у нас, така наречен входно-изходна стопанска система, трансформацията на наследените от някогашния режим връзки и мрежи в нов вид мрежови формирания, в които можем да открием политици, служители от държавната администрация, банкери, представители на правосъдната власт, бизнеса, медиите, тинк-танковете, пиара, силови играчи, наследници на силовите групировки. Наричам този нов вид формирания " молекула на прехода ". Изводът е, че той не стартира от някаква сакрална дата и няма един край, край, а той минава през разнообразни етапи и цикли.
- Какви са тези етапи и цикли на прехода?
- Най-общо казано, три етапи, съответстващи на трите минали десетилетия: Първата фаза е " първичното струпване на капитала ", само че не по Маркс, а като символно самонасилие на някогашната номенклатура, отдръпването й от властта и шерването на властта с " демократичната съпротива ". Това е етапа на двуполюсната борба от 90-те години, която трябваше да прикрие разграбването на държавните активи. Втората фаза е обвързвана с одобряването на новия политически и бизнес хайлайф, раждането на така наречен олигарси. Създаване на лична икономическа база посредством подставени лица в страната и стопанската система, след епохата на огромните групировки. Влизането в Европейски Съюз слага началото на третата фаза - потреблението на страната и нейните принадлежности за преразпределение на икономическия и финансовия запас посредством публичните поръчки и еврофондовете. Разбира се, икономическата и обществената цена на тези трансформации бе платена посредством неимоверното обедняване на масата хора и неналичието на предприемаческа просвета.
- Естествено е оценката на болшинството българи за прехода като цяло да е много отрицателна - дефинират го най-общо като деградация, а не стъпка напред; " народна власт ", " промени ", " пазарна стопанска система " са синоним на всичко неприятно. Така ли е в действителност и за какво?
- Моето виждане е в прорез с общоприетите показа за " Преход " с основна писмен знак. Ако има разнообразни преходи, би трябвало да има и разнообразни групи и артисти в политическата и бизнес играта, които печелят и губят в другите етапи и цикли на трансформации. Разбира се, болшинството е, по този начин да се каже, отвън играта. То е използвано, дружно с прословутите " бонови книжки " от годините на всеобщата приватизация. Кои завоюваха? На първо място, представителите, наследниците и подставените лица на някогашни номенклатурни кръгове. Доколкото, както излиза наяве и от книгата ми, някогашната номенклатура не е единно, хомогенно образувание. Едни са били първоначално опциите на външнотърговските или на стопанските фрагменти да вземем за пример, други - на идеологическите и организационните фрагменти. Спечелиха също реститутските елити. Спечелиха и инициативни лица, които демонстрираха нюх в новата обстановка. Но всички те не са спечелили един път вечно, битката за преразпределение на сферите на облага и въздействие не е серпантина, тя продължава и през днешния ден. Така че виждате, за едни " преходът " е бил сполучлив, за други не, само че в очите на масата той е " неуспех " и то таман поради неравнопоставеността. " Демокрацията " обаче се оказва симулативност, видимост и за едните, и за другите.
- Каква е оценката ви за политическата система в България, изключително в последните десетина години? Превърна ли се ГЕРБ в нова партия-държава?
- Във въпроса ви се съдържа абсурд. Не е ли " демокрацията " фасада, завеса, зад която се крият противоположни процеси? В началото като че ли всички мечтаехме за независимост, клеймяхме " тоталитаризма " като система на " насилственото тъждество ", на " уравниловката ". Искахме да взривим остарелия режим на партията-държава. Малцина бяха скептиците. С годините носталгията от ден на ден нарастваше, а демократичните полезности губеха своята първична мощ. Може би сме имали свръх упования. Но по-важното е друго - има ли нещо като " парадоксална динамичност " на " нежната " и освен на " нежната " гражданска война? Не приключва ли революцията постоянно с реституция? Нека си напомним тук Маркс, който в " 18 брюмер на Луи Бонапарт ", цитирайки Хегел, че " великите исторически персони се появяват два пъти ", добавя, че това става " първия път като покруса, а втория път като фарс ". Мисля, че през днешния ден става дума не за повтаряне - историята в никакъв случай не се повтаря безусловно - а по-скоро за фарс. Всъщност остарялата партия-държава е невъзможна. Което не значи, че нейни фарсови привидности и видимости не изплуват; изплуват, несъмнено. И въпросът е на какво се дължи това? Кои са тези обществени, политически, стопански, психически предпоставки, които вършат допустимо сходно изплуване на остарели облици, маски и атрибути? Мисля, че това тежнение към " мощна ръка " е съвкупен резултат от разнообразни процеси - умората от демокрацията, обществената цена, носталгията, рисковете и провокациите, пред които сме изправени в световен проект, а не просто, че ни ръководи някогашният телохранител на Тодор Живков и Симеон Сакскобургготски, което единствено по себе си е също " подигравка на историята ".
- Няма по какъв начин да не ви запитам и за всичко, което се случва по отношение на нервността към ковид. Хората са принудени да трансформират напълно живота си. В същото време цели системи изключват " до второ разпореждане ". Държавата, освен нашата, сякаш стопира да действа. Вашият коментар?
- Вижте, тук също би трябвало да се опитаме да разграничим видимостите и картините, подбудени от действието на обособените обществени полета, институции и техните апарати от изкушенията на политическата, медийната и експертната власт, жестоко казано, да си прави пиар или да постанова своите човешки страхове и илюзии. В последна сметка и специалистите, и лекарите, и шефовете на лечебни заведения, и държавните служители са хора със своите показа, и - да не забравяме! - лимитирано познание. Вируси и коронавируси има от антични времена, откак съществува човешка цивилизация. Имало е, има и ще има, за жалост, епидемии, които лишават живота на доста хора. В случая е значимо да забележим новата стратегическа властова обстановка. При това, не става дума за една единствена власт, било то политическа или някаква друга, а за преплитане на доста властови тактики на разнообразни апарати и институции: експертната власт на вирусолозите и епидемиолозите, биополитическата власт на държавните институции върху, по този начин да се каже, " живота и гибелта ". Тук влизат ограниченията, които се подхващат - като се стартира от метода, по който действат лечебните заведения, учебните заведения и другите институции, и се приключи с ограничението на обществените контакти - както, вие казвате, " сякаш страната стопира да действа ". Това е рискова обстановка. От къде идват рисковете? Наистина има действителен проблем, само че същинският риск идва не от коранавируса, а от страха и суматохата, която се нагнетява непринудено или в следствие от неумели или недомислени дейности и изявления. Но най-много от изкушението на мощни политически, корпоративни, финансови и прочие артисти и ползи на световната сцена. Далеч съм от мисълта да привиждаме някакъв сюжети на масони, илюминати, или пък политически и геополитически фактори. Просто такава е логиката на актуалния свръхмодерен капитализъм, който желае да извлича до безконечност облаги, даже посредством страха, суматохата от прекъсване на действието на нашето потребителско общество...
- Прогнозите ви за това, което ни чака, колкото и условно да приемем, че са вероятни - в политически и обществен проект?
- Има така наречен черни лебеди, непредвидени събития, които ни връхлитат. Страхът идва от това, че те са невидими, т.е. непознати, не знаем по какъв начин да реагираме на тях. За мен огромният риск е даже не незнанието, а суматохата и ползите на непрозрачни, невидими артисти. Никой от тях не е в положение и не може да калкулира рисковете, които поражда. Илюзия е, че " за пръв път имаме следена (!?) пандемия ". Всъщност има опити за непълен надзор. Ситуацията е мъчно предвидима, да не кажем непредвидима. Нейното развиване зависи от доста незнайни и не на последно място - от самите нас. Или както пиша някъде в моята книга - едно ненадейно събитие може да има верижен резултат, резултат на доминото. Подобни събития играят ролята на това острие, разкъсващо видимостите, посредством които се възпроизвежда статуквото. Ще кажа, че - да, може би ние сме изправени пред необикновена смяна, която може да има непредвидими последици в световен аспект.
- Г-н Бунджулов, в новата ви книга " Власт и видимост " на издателство " Изток-Запад ", анализирате фундаментални процеси и феномени от последните 30 години. Върху какво акцентирате, какви са главните заключения и послания в нея?
- Всъщност, това е една от главните тематики, в които се пробвам да приложа нов разбор посредством понятия като " власт ", " привидности ", " видимости " и " картини на видимост ". Другите две плоскости, единствено отбелязвам, са класическият държавен социализъм и актуалният свръхмодерен капитализъм. Що се отнася до прехода, преглеждам го като " картина на видимост ", в която сме потопени и която, самата тя, би трябвало да бъде сложена под въпрос. А това значи да си представим не един единствен " Преход " с основна писмен знак от " тоталитаризъм към народна власт " или от " държавна към пазарна стопанска система ", а голям брой преходи в разнообразни полета, с друга динамичност. Ключовото разбиране тук е " политико-икономическа симбиоза " - слепване на стопански и политически мрежи и капитали и тяхното взаимно опосредяване и преобразяване. Основна роля, несъмнено, играят разграждането и разпадането на предходната партия-държава, характерният метод на реставрация и приватизация у нас, така наречен входно-изходна стопанска система, трансформацията на наследените от някогашния режим връзки и мрежи в нов вид мрежови формирания, в които можем да открием политици, служители от държавната администрация, банкери, представители на правосъдната власт, бизнеса, медиите, тинк-танковете, пиара, силови играчи, наследници на силовите групировки. Наричам този нов вид формирания " молекула на прехода ". Изводът е, че той не стартира от някаква сакрална дата и няма един край, край, а той минава през разнообразни етапи и цикли.
- Какви са тези етапи и цикли на прехода?
- Най-общо казано, три етапи, съответстващи на трите минали десетилетия: Първата фаза е " първичното струпване на капитала ", само че не по Маркс, а като символно самонасилие на някогашната номенклатура, отдръпването й от властта и шерването на властта с " демократичната съпротива ". Това е етапа на двуполюсната борба от 90-те години, която трябваше да прикрие разграбването на държавните активи. Втората фаза е обвързвана с одобряването на новия политически и бизнес хайлайф, раждането на така наречен олигарси. Създаване на лична икономическа база посредством подставени лица в страната и стопанската система, след епохата на огромните групировки. Влизането в Европейски Съюз слага началото на третата фаза - потреблението на страната и нейните принадлежности за преразпределение на икономическия и финансовия запас посредством публичните поръчки и еврофондовете. Разбира се, икономическата и обществената цена на тези трансформации бе платена посредством неимоверното обедняване на масата хора и неналичието на предприемаческа просвета.
- Естествено е оценката на болшинството българи за прехода като цяло да е много отрицателна - дефинират го най-общо като деградация, а не стъпка напред; " народна власт ", " промени ", " пазарна стопанска система " са синоним на всичко неприятно. Така ли е в действителност и за какво?
- Моето виждане е в прорез с общоприетите показа за " Преход " с основна писмен знак. Ако има разнообразни преходи, би трябвало да има и разнообразни групи и артисти в политическата и бизнес играта, които печелят и губят в другите етапи и цикли на трансформации. Разбира се, болшинството е, по този начин да се каже, отвън играта. То е използвано, дружно с прословутите " бонови книжки " от годините на всеобщата приватизация. Кои завоюваха? На първо място, представителите, наследниците и подставените лица на някогашни номенклатурни кръгове. Доколкото, както излиза наяве и от книгата ми, някогашната номенклатура не е единно, хомогенно образувание. Едни са били първоначално опциите на външнотърговските или на стопанските фрагменти да вземем за пример, други - на идеологическите и организационните фрагменти. Спечелиха също реститутските елити. Спечелиха и инициативни лица, които демонстрираха нюх в новата обстановка. Но всички те не са спечелили един път вечно, битката за преразпределение на сферите на облага и въздействие не е серпантина, тя продължава и през днешния ден. Така че виждате, за едни " преходът " е бил сполучлив, за други не, само че в очите на масата той е " неуспех " и то таман поради неравнопоставеността. " Демокрацията " обаче се оказва симулативност, видимост и за едните, и за другите.
- Каква е оценката ви за политическата система в България, изключително в последните десетина години? Превърна ли се ГЕРБ в нова партия-държава?
- Във въпроса ви се съдържа абсурд. Не е ли " демокрацията " фасада, завеса, зад която се крият противоположни процеси? В началото като че ли всички мечтаехме за независимост, клеймяхме " тоталитаризма " като система на " насилственото тъждество ", на " уравниловката ". Искахме да взривим остарелия режим на партията-държава. Малцина бяха скептиците. С годините носталгията от ден на ден нарастваше, а демократичните полезности губеха своята първична мощ. Може би сме имали свръх упования. Но по-важното е друго - има ли нещо като " парадоксална динамичност " на " нежната " и освен на " нежната " гражданска война? Не приключва ли революцията постоянно с реституция? Нека си напомним тук Маркс, който в " 18 брюмер на Луи Бонапарт ", цитирайки Хегел, че " великите исторически персони се появяват два пъти ", добавя, че това става " първия път като покруса, а втория път като фарс ". Мисля, че през днешния ден става дума не за повтаряне - историята в никакъв случай не се повтаря безусловно - а по-скоро за фарс. Всъщност остарялата партия-държава е невъзможна. Което не значи, че нейни фарсови привидности и видимости не изплуват; изплуват, несъмнено. И въпросът е на какво се дължи това? Кои са тези обществени, политически, стопански, психически предпоставки, които вършат допустимо сходно изплуване на остарели облици, маски и атрибути? Мисля, че това тежнение към " мощна ръка " е съвкупен резултат от разнообразни процеси - умората от демокрацията, обществената цена, носталгията, рисковете и провокациите, пред които сме изправени в световен проект, а не просто, че ни ръководи някогашният телохранител на Тодор Живков и Симеон Сакскобургготски, което единствено по себе си е също " подигравка на историята ".
- Няма по какъв начин да не ви запитам и за всичко, което се случва по отношение на нервността към ковид. Хората са принудени да трансформират напълно живота си. В същото време цели системи изключват " до второ разпореждане ". Държавата, освен нашата, сякаш стопира да действа. Вашият коментар?
- Вижте, тук също би трябвало да се опитаме да разграничим видимостите и картините, подбудени от действието на обособените обществени полета, институции и техните апарати от изкушенията на политическата, медийната и експертната власт, жестоко казано, да си прави пиар или да постанова своите човешки страхове и илюзии. В последна сметка и специалистите, и лекарите, и шефовете на лечебни заведения, и държавните служители са хора със своите показа, и - да не забравяме! - лимитирано познание. Вируси и коронавируси има от антични времена, откак съществува човешка цивилизация. Имало е, има и ще има, за жалост, епидемии, които лишават живота на доста хора. В случая е значимо да забележим новата стратегическа властова обстановка. При това, не става дума за една единствена власт, било то политическа или някаква друга, а за преплитане на доста властови тактики на разнообразни апарати и институции: експертната власт на вирусолозите и епидемиолозите, биополитическата власт на държавните институции върху, по този начин да се каже, " живота и гибелта ". Тук влизат ограниченията, които се подхващат - като се стартира от метода, по който действат лечебните заведения, учебните заведения и другите институции, и се приключи с ограничението на обществените контакти - както, вие казвате, " сякаш страната стопира да действа ". Това е рискова обстановка. От къде идват рисковете? Наистина има действителен проблем, само че същинският риск идва не от коранавируса, а от страха и суматохата, която се нагнетява непринудено или в следствие от неумели или недомислени дейности и изявления. Но най-много от изкушението на мощни политически, корпоративни, финансови и прочие артисти и ползи на световната сцена. Далеч съм от мисълта да привиждаме някакъв сюжети на масони, илюминати, или пък политически и геополитически фактори. Просто такава е логиката на актуалния свръхмодерен капитализъм, който желае да извлича до безконечност облаги, даже посредством страха, суматохата от прекъсване на действието на нашето потребителско общество...
- Прогнозите ви за това, което ни чака, колкото и условно да приемем, че са вероятни - в политически и обществен проект?
- Има така наречен черни лебеди, непредвидени събития, които ни връхлитат. Страхът идва от това, че те са невидими, т.е. непознати, не знаем по какъв начин да реагираме на тях. За мен огромният риск е даже не незнанието, а суматохата и ползите на непрозрачни, невидими артисти. Никой от тях не е в положение и не може да калкулира рисковете, които поражда. Илюзия е, че " за пръв път имаме следена (!?) пандемия ". Всъщност има опити за непълен надзор. Ситуацията е мъчно предвидима, да не кажем непредвидима. Нейното развиване зависи от доста незнайни и не на последно място - от самите нас. Или както пиша някъде в моята книга - едно ненадейно събитие може да има верижен резултат, резултат на доминото. Подобни събития играят ролята на това острие, разкъсващо видимостите, посредством които се възпроизвежда статуквото. Ще кажа, че - да, може би ние сме изправени пред необикновена смяна, която може да има непредвидими последици в световен аспект.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ