Как се отразява на икономиката ни войната в Украйна
Анализатори на Българската стопанска камара са единни, че дълготрайните резултати върху българската стопанска система от войната в Украйна, която продължава към този момент една година, ще се усетят тази и идната година като принос за забавянето на растежа на Брутният вътрешен продукт на страната за тази и идната година. Негативен принос ще има и негативното комерсиално салдо за България за 2022 година
Краткосрочните " изгоди " се мерят в растежа на износа на дизел и бензин от рафинерията на " Лукойл " и с това, че станахме втори в света по експорт на олио, разяснява Веселин Илиев, основен шеф " Международно икономическо съдействие " в Българската стопанска камара. Дългосрочните отрицателни трендове са свързани с инфлационните процеси, с дефицита на първични материали, метали, инертни газове с техническо приложение, изключително след затварянето на най-големия им производител в Европа - предприятието в Мариупол, разяснява специалистът.
Икономическата неустановеност, утежняването на кредитните рейтинги на редица страни към България са дълготрайни трендове и са доста по-важни от краткотрайните " изгоди " за страната от износа на горива, разяснява специалистът. Неговите упования за растежа на Брутният вътрешен продукт за 2023 година не са оптимистични.
За този интервал стокообменът на България с Украйна се усили доста, освен това без да се регистрира специфичната продукция, за която от Национален статистически институт не се дават данни, разяснява Илиев. Той се базира на данни на Световната комерсиална организация (СТО) за последното тримесечие на предходната година, в което се регистрира в пъти нарастване на износа на български горива за Украйна, на което се дължи и главната част от растежа на нашия износ за тази страна.
Преди войната България е изнасяла приблизително за тримесечие горива за 1-2 млн. $, в този момент износът ни доближава 200-300 млн. $. Значителен растеж, въпреки и не в размерите на горивата, се регистрира и при износа на стъкла - от към 2 милиона $ на тримесечие преди войната на 10 млн. $ ьа същия интервал, растеж има и при износа на пластмаси и машини. Като цяло в една забележителна част от позициите на нашия износ към Украйна се регистрира растеж, въпреки и не толкоз сензитивен, както при горивата, разяснява специалистът.
По данни на Национален статистически институт българският експорт за Украйна в края на предходната година се усилва от 794 млн. лв. на 2,249 млрд лв., подсети специалистът, като посочи, че данните на СТО за цялата предходна година към момента не са оповестени. При вноса, съгласно Национален статистически институт, смяната е от 1,634 милиарда лв. през 2021 година на 3,412 милиарда лв..
istock
По данни на СТО при вноса от Украйна в България на първа позиция е маслодайният слънчоглед, сподели Веселин Илиев. Той подсети, че преди войната проблем за българските маслопреработватели са били експортните мита, налагани от Украйна върху износа на редица хранителни първични материали, включително и върху маслодайния слънчоглед, което не е разрешавало да се купува по-евтина суровина от нашите маслопреработватели. С войната обаче тези ограничавания отпадат и това води до ръст на вноса у нас на маслодаен слънчоглед от Украйна за предходната година, сравним с този на българския експорт на горива за Украйна, разяснява специалистът.
Ако по-рано сме купували маслодаен слънчоглед от Украйна за 8-12 млн. $ на тримесечие, в този момент купуваме за 250 млн. $. Друго перо във вноса ни от Украйна, което бележи сензитивен растеж е нерафинирано олио (слънчогледово, рапично). Сравнението демонстрира, че в този момент на тримесечие вносът ни доближава до 100 млн. $ при 3-4 млн.долара в предходни години за същия интервал.
Намаление при вноса се регистрира при индустриалната продукция поради военните дейности в Украйна.
Прогнозите за тази година в стокообмена с Украйна са сложни и са напълно подвластни от хода на войната и вредите върху промишлената и енергийната й инфраструктура, разяснява специалистът.
istock
Ефектите за стопанската система на България от траялата към този момент една година война в Украйна ще се усетят осезаемо тази и идната година, счита и доцент доктор Щерьо Ножаров, стопански консултант в БСК. Очакванията са те да намерят израз в свиването на растежа на Брутният вътрешен продукт, съгласно последните прогнози на Европейска комисия до 1,4 на 100, както и през 2024 година, тъй като плануваният напредък ще бъде 2,4 на 100, а това са доста по-ниски темпове на растеж от общоприетия - към 4 %, разяснява в изявление за Българска телеграфна агенция Ножаров.
Ефектът се ускорява и поради високите цени – енергийни и на други първични материали, които доведоха до понижение на вложенията и това ще се усети също тази и идната година, разяснява специалистът. Той обаче уточни, че степента на въздействие ще зависи най-много от бюджетната политика във връзка с поддръжката на бизнеса и на приходите на популацията. В този подтекст е и стремежът ни да влезем в еврозоната, което слага рамката от бюджетен недостиг от 3 %. Това съгласно специалиста значи, че всички помощи и обезщетения би трябвало да бъдат ясно таргетирани и да бъдат диверсифицирани. Не може да има към този момент поддръжка за всички за горивата и силата, а това би трябвало да е строго диференцирано, с цел да влезем в границите на европейската политика и условията за участието ни в еврозоната, разяснява Ножаров.
Според него като цяло " условен положителен резултат " от войната са усетили експортните браншове, свързани с горивата и мазнините. За сметка на това всички наши енергоемки браншове, които са чувствителни откъм първични материали и сила, бяха наранени от войната. Това са металургията, химическата, циментовата, стъкларската промишлености, производството на хартия.
Краткосрочните " изгоди " се мерят в растежа на износа на дизел и бензин от рафинерията на " Лукойл " и с това, че станахме втори в света по експорт на олио, разяснява Веселин Илиев, основен шеф " Международно икономическо съдействие " в Българската стопанска камара. Дългосрочните отрицателни трендове са свързани с инфлационните процеси, с дефицита на първични материали, метали, инертни газове с техническо приложение, изключително след затварянето на най-големия им производител в Европа - предприятието в Мариупол, разяснява специалистът.
Икономическата неустановеност, утежняването на кредитните рейтинги на редица страни към България са дълготрайни трендове и са доста по-важни от краткотрайните " изгоди " за страната от износа на горива, разяснява специалистът. Неговите упования за растежа на Брутният вътрешен продукт за 2023 година не са оптимистични.
За този интервал стокообменът на България с Украйна се усили доста, освен това без да се регистрира специфичната продукция, за която от Национален статистически институт не се дават данни, разяснява Илиев. Той се базира на данни на Световната комерсиална организация (СТО) за последното тримесечие на предходната година, в което се регистрира в пъти нарастване на износа на български горива за Украйна, на което се дължи и главната част от растежа на нашия износ за тази страна.
Преди войната България е изнасяла приблизително за тримесечие горива за 1-2 млн. $, в този момент износът ни доближава 200-300 млн. $. Значителен растеж, въпреки и не в размерите на горивата, се регистрира и при износа на стъкла - от към 2 милиона $ на тримесечие преди войната на 10 млн. $ ьа същия интервал, растеж има и при износа на пластмаси и машини. Като цяло в една забележителна част от позициите на нашия износ към Украйна се регистрира растеж, въпреки и не толкоз сензитивен, както при горивата, разяснява специалистът.
По данни на Национален статистически институт българският експорт за Украйна в края на предходната година се усилва от 794 млн. лв. на 2,249 млрд лв., подсети специалистът, като посочи, че данните на СТО за цялата предходна година към момента не са оповестени. При вноса, съгласно Национален статистически институт, смяната е от 1,634 милиарда лв. през 2021 година на 3,412 милиарда лв..
istock По данни на СТО при вноса от Украйна в България на първа позиция е маслодайният слънчоглед, сподели Веселин Илиев. Той подсети, че преди войната проблем за българските маслопреработватели са били експортните мита, налагани от Украйна върху износа на редица хранителни първични материали, включително и върху маслодайния слънчоглед, което не е разрешавало да се купува по-евтина суровина от нашите маслопреработватели. С войната обаче тези ограничавания отпадат и това води до ръст на вноса у нас на маслодаен слънчоглед от Украйна за предходната година, сравним с този на българския експорт на горива за Украйна, разяснява специалистът.
Ако по-рано сме купували маслодаен слънчоглед от Украйна за 8-12 млн. $ на тримесечие, в този момент купуваме за 250 млн. $. Друго перо във вноса ни от Украйна, което бележи сензитивен растеж е нерафинирано олио (слънчогледово, рапично). Сравнението демонстрира, че в този момент на тримесечие вносът ни доближава до 100 млн. $ при 3-4 млн.долара в предходни години за същия интервал.
Намаление при вноса се регистрира при индустриалната продукция поради военните дейности в Украйна.
Прогнозите за тази година в стокообмена с Украйна са сложни и са напълно подвластни от хода на войната и вредите върху промишлената и енергийната й инфраструктура, разяснява специалистът.
istock Ефектите за стопанската система на България от траялата към този момент една година война в Украйна ще се усетят осезаемо тази и идната година, счита и доцент доктор Щерьо Ножаров, стопански консултант в БСК. Очакванията са те да намерят израз в свиването на растежа на Брутният вътрешен продукт, съгласно последните прогнози на Европейска комисия до 1,4 на 100, както и през 2024 година, тъй като плануваният напредък ще бъде 2,4 на 100, а това са доста по-ниски темпове на растеж от общоприетия - към 4 %, разяснява в изявление за Българска телеграфна агенция Ножаров.
Ефектът се ускорява и поради високите цени – енергийни и на други първични материали, които доведоха до понижение на вложенията и това ще се усети също тази и идната година, разяснява специалистът. Той обаче уточни, че степента на въздействие ще зависи най-много от бюджетната политика във връзка с поддръжката на бизнеса и на приходите на популацията. В този подтекст е и стремежът ни да влезем в еврозоната, което слага рамката от бюджетен недостиг от 3 %. Това съгласно специалиста значи, че всички помощи и обезщетения би трябвало да бъдат ясно таргетирани и да бъдат диверсифицирани. Не може да има към този момент поддръжка за всички за горивата и силата, а това би трябвало да е строго диференцирано, с цел да влезем в границите на европейската политика и условията за участието ни в еврозоната, разяснява Ножаров.
Според него като цяло " условен положителен резултат " от войната са усетили експортните браншове, свързани с горивата и мазнините. За сметка на това всички наши енергоемки браншове, които са чувствителни откъм първични материали и сила, бяха наранени от войната. Това са металургията, химическата, циментовата, стъкларската промишлености, производството на хартия.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ