Призракът на войната в Украйна
Анализът е препубликуван от
За Владимир Путин може да се каже доста, само че има нещо несъмнено. Руският водач безусловно има вяра, че военната мощ е алфата и омегата във външната политика. Анексията на Крим, войната в Украйна, съветската намеса в Сирия са все такива образци.
В множеството от тези случаи Путин извлече политически дивиденти. Присъединяването на Крим изстреля нагоре вътрешнополитическия му имидж за няколко години напред. Операцията в Сирия пък трансформира Русия в първокачествен състезател в Близкия изток с всички произлизащи от това дипломатически и стопански изгоди. В Украйна обаче резултатът се оказа патов.
Путин сътвори сериозен проблем в Донбас, само че на процедура не съумя да предотврати украинския завой в западна посока. Киев задълбочи връзките си с Европейския съюз (ЕС), подписвайки още през март 2014 година съглашение за асоцииране. Конфликтът подтикна Украйна да развие съдействие в областта на сигурността с НАТО, със Съединени американски щати, а и с други страни-членки на Алианса. Украинската войска увеличи своите военни качества.
Сепаратистите от така наречен Донецка (ДНР) и Луганска национални републики (ЛНР) не са в положение да завземат спомагателни територии, в случай че Москва не предиприеме огромна инвазия. Украйна от своя страна не може да възвърне контрола си върху ДНР/ЛНР, защото рискува да се сблъска непосредствено с превъзхождащата я съветска войска. Междувременно споразуменията за споразумяване на спора, подписани в Минск през февруари 2015 година от страна на сепаратистите, Украйна, Русия и ОССЕ остават в голяма част единствено на хартия.
Въпросът е дали Русия се готви да излезе от тази патова обстановка, употребявайки военна мощност. Със силата на оръжието да принуди Киев да одобри условия като отвод от по-нататъшна интеграция в западните институции и смяна на констутицията към федерализация, което да върне ДНР/ЛНР в границите на страната като своего рода троянски коне на Кремъл.
Моментната обстановка
Фактите са стряскащи. В момента по руско-украинската граница и в анексирания Кримски полуостров са съсредоточени към 94 000 съветски военнослужещи дружно с тежка военна техника. Ако пожелае, Русия е в положение да предприеме масирано настъпление, да нанесе обилни провали на украинските сили и да завземе обширни територии. Украинците ще би трябвало да се борят сами. Въпреки че съветската агитация от време на време твърди противоположното, НАТО няма да изпрати подкрепления и да провокира рискова ескалация.
Разбира се, възможната съветска намеса крие и опасности. На първо място тя ще е съпроводена с доста жертви и от страна на Русия. Второ, окупацията на огромни елементи от Украйна ще изисква голям размер запаси, ще провокира опозиция от страна на локалните, а няма да е изключително известна в съветското общество. Западът ще наложи и по-сериозни стопански наказания. Кремъл осъзнава добре, че военната мощ не е най-благоприятен външнополитически инструмент.
Затова и печелившият ход за Путин е да показва мощ и увереност за да принуди както Украйна, по този начин и Запада да създадат политически отстъпки. Това не значи, че заплахата от ескалация е отпаднала. Путин може би блъфира, само че военният сюжет не може да бъде изключен. Иначе другите играчи няма да възприемат заканите от страна на Москва като съществени.
Планът на Путин
Първа стъпка в проекта на Путин е да докара на масата на договарянията Съединени американски щати. Това към този момент се случи. На 7 декември съветският президент организира видеоконферентна среща с Джо Байдън, която продължи над два часа. На нея той е обрисувал претенции: Украйна да не бъде одобрявана в НАТО, както и на нейна територия да не бъдат разполагани въоръжения и военни съоръжения на Пакта.
За да бъдем почтени, настояването Украйна да не бъде позволена в НАТО е въпрос само на символика. Киев не разполага с План за подготовка за участие (Membership Action Plan). Това решение беше отсрочено на срещата на върха на НАТО в Букурещ (2008 г.) и на процедура замразено няколко месеца по-късно с войната в Грузия.
Реално видяно изгледите Киев да се причисли към Пакта и да получи гаранциите по член 5 на Атлантическия контракт (колективна отбрана) са съвсем равни на нула. На процедура Путин желае Западът да изкаже на глас това, което по този начин или другояче е ясно.
По-важно е другото искане. Кремъл желае да блокира последователното приобщаване на Украйна към НАТО и Запада: продажбата на оръжие (например турските безпилотници Bayraktar TB2), интеграцията на отбранителните промишлености, взаимните учения, техническата помощ и така нататък
В по-далечен проект Москва преследва и друга цел: замяната на така наречен Нормандска четворка (Германия/Франция/Русия/Украйна), договаряща за Донбас и използването на Минските съглашения, с разговор във формат Русия-САЩ. Така съгласно Кремъл ще се реализира дипломатическа равнопоставеност с Америка, както по времето на Студената война. А в случай че Москва и Вашингтон реализиран някакви договорености, Киев ще бъде изправен пред приключен факт.
Реакцията на Байдън
Всички тези претенции са в друга степен неприемливи за Съединени американски щати. Но все пак Байдън сподели подготвеност да седне на масата за договарянията. Нещо повече: ден след диалога си с Путин, американският президент съобщи, че има намерение да провежда среща на високо ниво с присъединяване на Русия и основни страни в НАТО, на която да се обсъдят въпросите, повдигнати от Кремъл.
В същото време Америка има желание да води диалога от позиция на силата. На двустранната среща Байдън е заплашил съветския президент с налагането на нови стопански наказания като изключването на Русия от системата за интернационалните заплащания SWIFT, а също по този начин и блокиране на газопровода " Северен поток 2 ".
Т.е. Съединени американски щати ползва класическата тактика на моркова и тоягата. Целта е Путин да бъде заставен да деескалира напрежението към Украйна и вероятно да изтегли част от войските. Байдън организира и съвещания с украинския президент Володимир Зеленски, а също по този начин с водачите на така наречен " Букурещка деветка ", група натовски страни в Източна Европа, чийто член е и България. С този ход той цели да увери съдружниците, че Америка не ги е оставила на произвола на ориста.
Времето ще покаже дали методът на Байдън за намаление на градуса на напрежение ще даде резултат. За Путин е значимо да бъде непредсказуем, тъй като точно по този начин може да завоюва най-много отстъпки. Затова заплахата от боен конфликт сред Русия и Украйна няма да отпадне изцяло. Ситуацията продължава да бъде нажежена и даже малък случай по фронтовата линия в Донбас може да прерастне в огромна война.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
За Владимир Путин може да се каже доста, само че има нещо несъмнено. Руският водач безусловно има вяра, че военната мощ е алфата и омегата във външната политика. Анексията на Крим, войната в Украйна, съветската намеса в Сирия са все такива образци.
В множеството от тези случаи Путин извлече политически дивиденти. Присъединяването на Крим изстреля нагоре вътрешнополитическия му имидж за няколко години напред. Операцията в Сирия пък трансформира Русия в първокачествен състезател в Близкия изток с всички произлизащи от това дипломатически и стопански изгоди. В Украйна обаче резултатът се оказа патов.
Путин сътвори сериозен проблем в Донбас, само че на процедура не съумя да предотврати украинския завой в западна посока. Киев задълбочи връзките си с Европейския съюз (ЕС), подписвайки още през март 2014 година съглашение за асоцииране. Конфликтът подтикна Украйна да развие съдействие в областта на сигурността с НАТО, със Съединени американски щати, а и с други страни-членки на Алианса. Украинската войска увеличи своите военни качества.
Сепаратистите от така наречен Донецка (ДНР) и Луганска национални републики (ЛНР) не са в положение да завземат спомагателни територии, в случай че Москва не предиприеме огромна инвазия. Украйна от своя страна не може да възвърне контрола си върху ДНР/ЛНР, защото рискува да се сблъска непосредствено с превъзхождащата я съветска войска. Междувременно споразуменията за споразумяване на спора, подписани в Минск през февруари 2015 година от страна на сепаратистите, Украйна, Русия и ОССЕ остават в голяма част единствено на хартия.
Въпросът е дали Русия се готви да излезе от тази патова обстановка, употребявайки военна мощност. Със силата на оръжието да принуди Киев да одобри условия като отвод от по-нататъшна интеграция в западните институции и смяна на констутицията към федерализация, което да върне ДНР/ЛНР в границите на страната като своего рода троянски коне на Кремъл.
Моментната обстановка
Фактите са стряскащи. В момента по руско-украинската граница и в анексирания Кримски полуостров са съсредоточени към 94 000 съветски военнослужещи дружно с тежка военна техника. Ако пожелае, Русия е в положение да предприеме масирано настъпление, да нанесе обилни провали на украинските сили и да завземе обширни територии. Украинците ще би трябвало да се борят сами. Въпреки че съветската агитация от време на време твърди противоположното, НАТО няма да изпрати подкрепления и да провокира рискова ескалация.
Разбира се, възможната съветска намеса крие и опасности. На първо място тя ще е съпроводена с доста жертви и от страна на Русия. Второ, окупацията на огромни елементи от Украйна ще изисква голям размер запаси, ще провокира опозиция от страна на локалните, а няма да е изключително известна в съветското общество. Западът ще наложи и по-сериозни стопански наказания. Кремъл осъзнава добре, че военната мощ не е най-благоприятен външнополитически инструмент.
Затова и печелившият ход за Путин е да показва мощ и увереност за да принуди както Украйна, по този начин и Запада да създадат политически отстъпки. Това не значи, че заплахата от ескалация е отпаднала. Путин може би блъфира, само че военният сюжет не може да бъде изключен. Иначе другите играчи няма да възприемат заканите от страна на Москва като съществени.
Планът на Путин
Първа стъпка в проекта на Путин е да докара на масата на договарянията Съединени американски щати. Това към този момент се случи. На 7 декември съветският президент организира видеоконферентна среща с Джо Байдън, която продължи над два часа. На нея той е обрисувал претенции: Украйна да не бъде одобрявана в НАТО, както и на нейна територия да не бъдат разполагани въоръжения и военни съоръжения на Пакта.
За да бъдем почтени, настояването Украйна да не бъде позволена в НАТО е въпрос само на символика. Киев не разполага с План за подготовка за участие (Membership Action Plan). Това решение беше отсрочено на срещата на върха на НАТО в Букурещ (2008 г.) и на процедура замразено няколко месеца по-късно с войната в Грузия.
Реално видяно изгледите Киев да се причисли към Пакта и да получи гаранциите по член 5 на Атлантическия контракт (колективна отбрана) са съвсем равни на нула. На процедура Путин желае Западът да изкаже на глас това, което по този начин или другояче е ясно.
По-важно е другото искане. Кремъл желае да блокира последователното приобщаване на Украйна към НАТО и Запада: продажбата на оръжие (например турските безпилотници Bayraktar TB2), интеграцията на отбранителните промишлености, взаимните учения, техническата помощ и така нататък
В по-далечен проект Москва преследва и друга цел: замяната на така наречен Нормандска четворка (Германия/Франция/Русия/Украйна), договаряща за Донбас и използването на Минските съглашения, с разговор във формат Русия-САЩ. Така съгласно Кремъл ще се реализира дипломатическа равнопоставеност с Америка, както по времето на Студената война. А в случай че Москва и Вашингтон реализиран някакви договорености, Киев ще бъде изправен пред приключен факт.
Реакцията на Байдън
Всички тези претенции са в друга степен неприемливи за Съединени американски щати. Но все пак Байдън сподели подготвеност да седне на масата за договарянията. Нещо повече: ден след диалога си с Путин, американският президент съобщи, че има намерение да провежда среща на високо ниво с присъединяване на Русия и основни страни в НАТО, на която да се обсъдят въпросите, повдигнати от Кремъл.
В същото време Америка има желание да води диалога от позиция на силата. На двустранната среща Байдън е заплашил съветския президент с налагането на нови стопански наказания като изключването на Русия от системата за интернационалните заплащания SWIFT, а също по този начин и блокиране на газопровода " Северен поток 2 ".
Т.е. Съединени американски щати ползва класическата тактика на моркова и тоягата. Целта е Путин да бъде заставен да деескалира напрежението към Украйна и вероятно да изтегли част от войските. Байдън организира и съвещания с украинския президент Володимир Зеленски, а също по този начин с водачите на така наречен " Букурещка деветка ", група натовски страни в Източна Европа, чийто член е и България. С този ход той цели да увери съдружниците, че Америка не ги е оставила на произвола на ориста.
Времето ще покаже дали методът на Байдън за намаление на градуса на напрежение ще даде резултат. За Путин е значимо да бъде непредсказуем, тъй като точно по този начин може да завоюва най-много отстъпки. Затова заплахата от боен конфликт сред Русия и Украйна няма да отпадне изцяло. Ситуацията продължава да бъде нажежена и даже малък случай по фронтовата линия в Донбас може да прерастне в огромна война.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ