Провокацията Пеевски
Анализът е препубликуван от
В сряда Конституционният съд се произнесе с решение за канадското поданство на Кирил Петков. С болшинство от 11 гласа съдът разгласи президентския декрет в частта му за назначението на Петков за длъжностен министър на стопанската система за противоконституционен. Това става в разгара на предизборната акция, в която той и Асен Василев влязоха с упоритостта в идващия парламент основаната от тях партия " Продължаваме промяната " да получи мандат за сформиране на държавно управление.
Нека напомним по какъв начин през 2019 година Върховният административен съд отхвърли да ревизира къде е прекарал Делян Пеевски последните шест месеца преди провеждането на изборите за Европейски парламент и дали има право да взе участие в тях. Делото беше формирано по тъжба на гражданското обединяване БОЕЦ против решението на ЦИК да допусне депутата от Движение за права и свободи да бъде претендент в евроизборите. Единственият претекст за отхвърли от инспекция на Върховен административен съд е, че съгласно информация от Главна дирекция " Гражданска регистрация и административно обслужване " (ГРАО) Пеевски има непрекъснат и сегашен адрес в България повече от 6 месеца - както изисква законът.
Макар да бе обществена загадка, че той от години трайно обитава в Дубай,
което по самобитен метод беше доказано и от Бойко Борисов в изявление за bTV през 2016 година с репликата: " Пеевски си отиде, Пеевски напуща страната. " Проверка на БОЕЦ също потвърди, че националният представител не живее в посочения от него хотел " Берлин ", а уеб сайтът " Биволъ " разкри схемите, които той е употребявал при резервации на самолетни билети за полети от и за Дубай с двата си паспорта, с цел да не може да бъде открито с акуратност по кое време и дали е пътувал. Но всички тези директни и косвени доказателства нямаха пред ЦИК и Върховен административен съд тежестта на справката от ГРАО.
Връщаме се към 2021 година. Делян Пеевски не взе участие в парламентарните избори през април и юли - за първи път от 2009 година насам. Междувременно през юни Съединени американски щати му постановиха наказания по Глобалния закон " Магнитски ", а при започване на октомври името му се появи в разкритията по досиетата " Пандора ". Сега обаче олигархът реши да се върне в политиката с нова визия и заричане пред публицистите, че ще го виждаме по-често. Този ход не е нищо друго, с изключение на предизвикателно неглижиране на публичното мнение от страна на Пеевски и на Движение за права и свободи. Още повече че за първи път партията на Ахмед Доган издига и собствен претендент за най-представителния пост в страната - президентския. И то не фигурант, а самия ръководител на Движение за права и свободи.
Какво преследва със тактиката си Движение за права и свободи?
Дали само готовност на вота и реализиране на резултат, който да върне на Движението позицията на балансьор в Народното събрание (позиция, която Доган осребряваше сполучливо през тези 30 години, като използваше картата на етническия мир)? Или преследва упоритостта за непосредствено присъединяване във властта, която съобщи и обществено? Предстои да разберем.
През 2009 година на предизборна среща в село Кочан, община Сатовча, Ахмед Доган сподели, че Движение за права и свободи не може да не е във властта, тъй като има свойството на бацила. Репликата му " Движение за права и свободи е микроб - където влезе, не излиза " медиите не помниха, въпреки тя да е толкоз значима, колкото и тази, че той е " инструментът на властта, който разпределя порциите на финансирането в страната ".
Още преди 12 години в изявление за БНР Мендерес Кунгюн, политолог и представител на неправителствения бранш на мюсюлманите у нас, предизвести:
" като артикул на страната в сянка Движение за права и свободи въобще не се интересува от правата и свободите на подвластния от него електорат. И освен не е поръчител за етническия мир, само че има и ресурса за подклаждане на етнически спорове и рекет на българското общество. "
Тази заплаха през днешния ден наподобява още по-реална в подтекста на нападателната предизборна изразителност на претендента за президент Мустафа Карадайъ и на други представители на политическия хайлайф на българските мюсюлмани. Все по-отчетлива става и
рисковата вероятност Движение за права и свободи да се клонира в искрено религиозна партия.
А оттова и заплахата развиването на демокрацията ни да се тласне към босненски вид - заплаха, която политици и държавници избират да не артикулират гласно.
Станах несъзнателен очевидец на роман на татко, който отхвърля да одобри радикализацията на своите синове и внуци и напуща дома си. Този човек на достолепна възраст, с добра известност и личен бизнес, който почита страната, нейните закони и полезностите на цивилизацията ни, изживява драма. Защото е същински обезпокоен, че нацията ни може да бъде разграничена, в случай че уахабизмът продължава да се популяризира в страната ни. И упреква за това ДАНС и страната, която като че ли е сложена на командно дишане.
Защо Движение за права и свободи употребяват помаците и като самобитен военен отряд, попитах човек от мюсюлманската общественост в Казанлъшко. " Защото им трябват наивни и доверчиви хора, които могат да манипулират елементарно ", беше късият му отговор. По-дългият е по-страшен и ще го спестя.
Повече светлина върху политиката на Ахмед Доган и на Движение за права и свободи хвърля документалният филм " Държавни секрети " на Малина Петрова, чиято премиера следва в края на тази година. В късия фрагмент от него лица от общността и някогашни фрагменти от висшия ешелон на етно-религиозната партия разкриват задкулисието в ръководството ѝ.
Публичният роман от юли 2020 година на Христо Иванов за сараите на Доган в " Росенец " сътвори вълна, която увеличи доверието към " Демократична България " на изключителните парламентарни избори тази година. Но в този роман отсъстваха някои значими детайлности. Например това, че да пазят своя почетен ръководител пристигнаха не етнически турци от Бургаско, където Движение за права и свободи има мощни структури, а помаци от Родопите и пиринския край, изсипани на брега, без да знаят къде ги водят и за какво, както се разбра по-късно от самите тях.
Активисти на Движение за права и свободи от помашкия етнос, доближени до Пеевски, стигнаха до върховете на партията. Като Халил Летифов, който като регионален водач на Движението в Стара Загора обезпечи депутатски мандат от района за олигарха в 43-тото Народно заседание. А няколко години по-късно стигна и до поста на зам.-председател на партията и в това качество през днешния ден е измежду най-активните бранители на реномето на Пеевски. Летифов дружно с кмета на Белица Радослав Ревански (също от помашката общност) беше в щаба, който провежда така наречен дарителска акция на Делян Пеевски при започване на епидемията от COVID-19.
Встрани от интереса на медии и анализатори е и въпросът
за какво Делян Пеевски се кандидатира за депутат постоянно от райони с помашко население -
като Пазарджик, Стара Загора, Благоевград, а не от североизточните, които са замъци на етническите турци. Сега оглави листата на Движение за права и свободи и в остарялата българска столица Велико Търново, което беше разчетено като съзнателна провокация към публичното мнение. И потърси поддръжка от кметове на общини, срещите с които са показани като интерес към проблемите на хората в тези райони. Естествено, никой не си и намерения, че тази поддръжка ще е безплатна.
Делян Пеевски знае, че съвсем военната готовност на електората на Движение за права и свободи, каквато беше допустима допреди едно десетилетие, през днешния ден е немислима. По доста аргументи, най-важната от които е разочарованието измежду българските турци от тяхното политическо посланичество. Практиката сподели, че е по-лесно да се купят гласове в дребните общини и села, изключително в Северозапада, където е концентрирано най-бедното българско и ромско население, в сравнение с да се пропагандират етническите турци, комплицирани и все по-отчуждени от Движение за права и свободи.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
В сряда Конституционният съд се произнесе с решение за канадското поданство на Кирил Петков. С болшинство от 11 гласа съдът разгласи президентския декрет в частта му за назначението на Петков за длъжностен министър на стопанската система за противоконституционен. Това става в разгара на предизборната акция, в която той и Асен Василев влязоха с упоритостта в идващия парламент основаната от тях партия " Продължаваме промяната " да получи мандат за сформиране на държавно управление.
Нека напомним по какъв начин през 2019 година Върховният административен съд отхвърли да ревизира къде е прекарал Делян Пеевски последните шест месеца преди провеждането на изборите за Европейски парламент и дали има право да взе участие в тях. Делото беше формирано по тъжба на гражданското обединяване БОЕЦ против решението на ЦИК да допусне депутата от Движение за права и свободи да бъде претендент в евроизборите. Единственият претекст за отхвърли от инспекция на Върховен административен съд е, че съгласно информация от Главна дирекция " Гражданска регистрация и административно обслужване " (ГРАО) Пеевски има непрекъснат и сегашен адрес в България повече от 6 месеца - както изисква законът.
Макар да бе обществена загадка, че той от години трайно обитава в Дубай,
което по самобитен метод беше доказано и от Бойко Борисов в изявление за bTV през 2016 година с репликата: " Пеевски си отиде, Пеевски напуща страната. " Проверка на БОЕЦ също потвърди, че националният представител не живее в посочения от него хотел " Берлин ", а уеб сайтът " Биволъ " разкри схемите, които той е употребявал при резервации на самолетни билети за полети от и за Дубай с двата си паспорта, с цел да не може да бъде открито с акуратност по кое време и дали е пътувал. Но всички тези директни и косвени доказателства нямаха пред ЦИК и Върховен административен съд тежестта на справката от ГРАО.
Връщаме се към 2021 година. Делян Пеевски не взе участие в парламентарните избори през април и юли - за първи път от 2009 година насам. Междувременно през юни Съединени американски щати му постановиха наказания по Глобалния закон " Магнитски ", а при започване на октомври името му се появи в разкритията по досиетата " Пандора ". Сега обаче олигархът реши да се върне в политиката с нова визия и заричане пред публицистите, че ще го виждаме по-често. Този ход не е нищо друго, с изключение на предизвикателно неглижиране на публичното мнение от страна на Пеевски и на Движение за права и свободи. Още повече че за първи път партията на Ахмед Доган издига и собствен претендент за най-представителния пост в страната - президентския. И то не фигурант, а самия ръководител на Движение за права и свободи.
Какво преследва със тактиката си Движение за права и свободи?
Дали само готовност на вота и реализиране на резултат, който да върне на Движението позицията на балансьор в Народното събрание (позиция, която Доган осребряваше сполучливо през тези 30 години, като използваше картата на етническия мир)? Или преследва упоритостта за непосредствено присъединяване във властта, която съобщи и обществено? Предстои да разберем.
През 2009 година на предизборна среща в село Кочан, община Сатовча, Ахмед Доган сподели, че Движение за права и свободи не може да не е във властта, тъй като има свойството на бацила. Репликата му " Движение за права и свободи е микроб - където влезе, не излиза " медиите не помниха, въпреки тя да е толкоз значима, колкото и тази, че той е " инструментът на властта, който разпределя порциите на финансирането в страната ".
Още преди 12 години в изявление за БНР Мендерес Кунгюн, политолог и представител на неправителствения бранш на мюсюлманите у нас, предизвести:
" като артикул на страната в сянка Движение за права и свободи въобще не се интересува от правата и свободите на подвластния от него електорат. И освен не е поръчител за етническия мир, само че има и ресурса за подклаждане на етнически спорове и рекет на българското общество. "
Тази заплаха през днешния ден наподобява още по-реална в подтекста на нападателната предизборна изразителност на претендента за президент Мустафа Карадайъ и на други представители на политическия хайлайф на българските мюсюлмани. Все по-отчетлива става и
рисковата вероятност Движение за права и свободи да се клонира в искрено религиозна партия.
А оттова и заплахата развиването на демокрацията ни да се тласне към босненски вид - заплаха, която политици и държавници избират да не артикулират гласно.
Станах несъзнателен очевидец на роман на татко, който отхвърля да одобри радикализацията на своите синове и внуци и напуща дома си. Този човек на достолепна възраст, с добра известност и личен бизнес, който почита страната, нейните закони и полезностите на цивилизацията ни, изживява драма. Защото е същински обезпокоен, че нацията ни може да бъде разграничена, в случай че уахабизмът продължава да се популяризира в страната ни. И упреква за това ДАНС и страната, която като че ли е сложена на командно дишане.
Защо Движение за права и свободи употребяват помаците и като самобитен военен отряд, попитах човек от мюсюлманската общественост в Казанлъшко. " Защото им трябват наивни и доверчиви хора, които могат да манипулират елементарно ", беше късият му отговор. По-дългият е по-страшен и ще го спестя.
Повече светлина върху политиката на Ахмед Доган и на Движение за права и свободи хвърля документалният филм " Държавни секрети " на Малина Петрова, чиято премиера следва в края на тази година. В късия фрагмент от него лица от общността и някогашни фрагменти от висшия ешелон на етно-религиозната партия разкриват задкулисието в ръководството ѝ.
Публичният роман от юли 2020 година на Христо Иванов за сараите на Доган в " Росенец " сътвори вълна, която увеличи доверието към " Демократична България " на изключителните парламентарни избори тази година. Но в този роман отсъстваха някои значими детайлности. Например това, че да пазят своя почетен ръководител пристигнаха не етнически турци от Бургаско, където Движение за права и свободи има мощни структури, а помаци от Родопите и пиринския край, изсипани на брега, без да знаят къде ги водят и за какво, както се разбра по-късно от самите тях.
Активисти на Движение за права и свободи от помашкия етнос, доближени до Пеевски, стигнаха до върховете на партията. Като Халил Летифов, който като регионален водач на Движението в Стара Загора обезпечи депутатски мандат от района за олигарха в 43-тото Народно заседание. А няколко години по-късно стигна и до поста на зам.-председател на партията и в това качество през днешния ден е измежду най-активните бранители на реномето на Пеевски. Летифов дружно с кмета на Белица Радослав Ревански (също от помашката общност) беше в щаба, който провежда така наречен дарителска акция на Делян Пеевски при започване на епидемията от COVID-19.
Встрани от интереса на медии и анализатори е и въпросът
за какво Делян Пеевски се кандидатира за депутат постоянно от райони с помашко население -
като Пазарджик, Стара Загора, Благоевград, а не от североизточните, които са замъци на етническите турци. Сега оглави листата на Движение за права и свободи и в остарялата българска столица Велико Търново, което беше разчетено като съзнателна провокация към публичното мнение. И потърси поддръжка от кметове на общини, срещите с които са показани като интерес към проблемите на хората в тези райони. Естествено, никой не си и намерения, че тази поддръжка ще е безплатна.
Делян Пеевски знае, че съвсем военната готовност на електората на Движение за права и свободи, каквато беше допустима допреди едно десетилетие, през днешния ден е немислима. По доста аргументи, най-важната от които е разочарованието измежду българските турци от тяхното политическо посланичество. Практиката сподели, че е по-лесно да се купят гласове в дребните общини и села, изключително в Северозапада, където е концентрирано най-бедното българско и ромско население, в сравнение с да се пропагандират етническите турци, комплицирани и все по-отчуждени от Движение за права и свободи.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ