Липсващият Пеевски и възможната турска следа
Анализът е препубликуван от уеб страницата
Историята на Движението за права и свободи (ДПС) не може да се раздели на интервали със и без Ахмед Доган, тъй като даже като почетен ръководител на партията той продължава да е нейният пълководец - или най-малко такава заблуда се поддържа пред гласоподавателите му. Без в никакъв случай да е прекъсвал пъпната си шнур с Държавна сигурност и задкулисието, които сътвориха него и етническия политически план Движение за права и свободи.
Делян Пеевски, който е артикул на същите сили, оплели с мрежите си цялата страна, за къс интервал сътвори втори властови център в партията. Този център изземваше от ден на ден от законната, въпреки и официална власт на управлението ѝ. В условия на избори депутатът предприемач прилагаше същата тактичност за опазване на електоралната тежест на Движението и ролята му на балансьор в Народното събрание и поръчител на етническия мир в страната - една неистина, тиражирана от Ахмед Доган към този момент три десетилетия.
Постепенното отърсване на българските турци от страховете на така наречен Възродителен развой, умишлено подхранвани през годините от тяхното политическо посланичество, ги освобождаваше от задължението да го поддържат и възпроизвеждат непрекъснато. Докато от ден на ден български мюсюлмани, изключително по-младите, преставаха да гласоподават за Движение за права и свободи или подкрепяха някой от различните, само че с къс живот политически планове,
все по-видим ставаше всеобщият ромски избор за етническата партия.
Но не тъй като тя работи с общността за повишение на нейното обучение, а оттова - и на качеството ѝ на живот. Нито тъй като включва в листите си съумели представители на етноса или тъй като има законодателни начинания, свързани със закриване на гетата, обезпечаване на работни места и социализация на тези хора. Причината е всеобщата търговия с гласове, която добива все по-големи размери, деморализира демократичния развой и рискува да го изкриви изцяло.
Делян Пеевски постоянно е имал доста номинации от страната и за парламентарните, и за европейските избори. Но напълно не тъй като е доста харесван таман от електората на Движение за права и свободи. Тези номинации " изпод " са в действителност цялостна подигравка на демократично издигане на претенденти за депутати. Допреди по-малко от месец от управлението на партията твърдяха пред медиите, че Пеевски събира доста номинации и сигурно ще бъде част от представителството на Движение за права и свободи в новото Народно заседание.
После внезапно стана ясно, че той освен не води, само че и не участва в нито една от листите на Движението.
Всички опити да бъде пояснен този неочакван ход в този момент ще бъдат спекулативни. Със сигурност това решение не е единствено на Мустафа Карадайъ и на централното управление на Движение за права и свободи - или най-малко освен тяхно. При представянето на водачите пред медиите ръководителят повтори още веднъж, че тези избори са най-важните за Движението след 1990 година Но не сподели и дума за Делян Пеевски, а остави (както обичат в тази партия)
публицисти и анализатори да се оправят сами в лабиринта от догадки.
Възможно е това ненадейно премахване на индивида, чието име се трансформира в знак на паралелната страна, да идва след спор сред двата властови центъра в партията. Може и да е имало скрита за обществото борба сред философа от Сараите и предприемача, който се пробва да узурпира цялата власт в партията и да я ръководи като корпорация. Може Доган, почувствал опасност, че ще му лишават партията, да е реагирал прочувствено и преждевременно. Но във всички случаи изходът от една сходна борба е в ръцете на тези, които сътвориха и Доган, и Пеевски. А отдръпването на депутата не значи наложително, че вторият властови център в Движение за права и свободи е погубен, тъй като той ръководи обръча от компании към партията.
Някои анализатори търсят учредения за отстраняването на Пеевски в следствието на американския Сенат против него във връзка опитите на депутата да наеме лобисти в Съединени американски щати, които да подобрят репутацията му пред американските управляващи, откакто против него и други лица, свързани с банкрута на КТБ, беше формирано дело по закона " Магнитски " в Окръжния съд на щата Ню Йорк през 2018 година Не е изключено, само че реакцията на Движението наподобява прекомерно закъсняла. Защото би следвало една такава причина да бъде съобразена още при съставянето на листата на Движение за права и свободи за европейските избори, а през 2019 година Пеевски беше на второ място в нея. Макар че след избирането му за народен представител в Екологичен потенциал се отхвърли да замине за Брюксел.
Затова по-скоро изхвърлянето на Пеевски от листите за парламентарните избори наподобява като подмолно решение.
Има ли турска диря в последните събития в Движение за права и свободи?
И допустимо ли е те да дават ключа към дешифрирането на непредвидената смяна в отношението на президента Реджеп Тайип Ергодан към партията на българските мюсюлмани?
През 2016 година господата Ахмед Доган и Делян Пеевски бяха оповестени за персони нон грата от турската страна и им беше неразрешено да влизат в страната. Като причина от mосолството в София показаха антитурската позиция на Доган във връзка сваления съветски аероплан. Но същинският мотив за този краен политически ход беше разбиването на незаконни канали за контрабанден импорт в Турция на цигари за милиони евро, създавани в " Булгартабак ".
По информация на уеб страницата " Биволъ ", писмо до тогавашната американска посланичка у нас Марси Рийс, получено посредством платформата " Болканлийкс ", разкрива същността на модела " Кой " и настоящото в България незаконно задкулисие. Като главен мотор на тази скица е посочен Делян Пеевски, финансиран от Цветан Василев посредством КТБ, само че в писмото попадали и имената на Бойко Борисов, на доближени до премиера предприемачи и на Ирена Кръстева - майката на Пеевски.
Досега не се разяснява хипотезата за
връзка сред отстраняването на Пеевски и стоплянето на отношението на Ердоган към Движение за права и свободи,
само че тя заслужава внимание. Дали на партията на Ахмед Доган е отредено някакво място в проектите на турския президент за реализация на доктрината му за Нова османска страна? Няма по какъв начин да знаем. Но можем да подозираме, че надали Доган и неговите господари споделят националистическите възгледи на Ердоган, които преобладават във външната политика на южната ни съседка. Както и че те биха влезнали в изострен конфликт с православната теория на Русия, която постоянно е възприемала България като своя зона на въздействие.
За българския министър председател Бойко Борисов безконфликтните връзки с Турция са приоритет, тъй като положителният комшулук с Ердоган му носи бонуси пред европейските водачи и му разрешава да се бие в гърдите, че като външна граница на Европейски Съюз България стопира сполучливо бежанската вълна. Но по-интересно е друго:
Дали Ердоган би кумувал на една бъдеща коалиция сред ГЕРБ и Движение за права и свободи, която към днешна дата наподобява невъзможна? И на какви взаимни отстъпки са подготвени в двете обединения? Ако партията от демократичното семейство в Европа желае да влезе още веднъж по законен метод във властта, дали ще е задоволително единствено да прекъсне изцяло връзките си с Делян Пеевски? И да остави Ахмед Доган като пленник в сараите му, откъдето един път или два пъти годишно почетният ръководител да произнася следващата високопарна тирада, издаваща душевното му разстройство? Дали обаче в ГЕРБ са подготвени на такава стъпка и каква политическа цена са склонни да платят за този циничен политически брак?
Това са единствено хипотетични въпроси, на които утрешният ден ще даде отговор - според от изхода от тези избори, толкоз значими за всички участници в тях.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Историята на Движението за права и свободи (ДПС) не може да се раздели на интервали със и без Ахмед Доган, тъй като даже като почетен ръководител на партията той продължава да е нейният пълководец - или най-малко такава заблуда се поддържа пред гласоподавателите му. Без в никакъв случай да е прекъсвал пъпната си шнур с Държавна сигурност и задкулисието, които сътвориха него и етническия политически план Движение за права и свободи.
Делян Пеевски, който е артикул на същите сили, оплели с мрежите си цялата страна, за къс интервал сътвори втори властови център в партията. Този център изземваше от ден на ден от законната, въпреки и официална власт на управлението ѝ. В условия на избори депутатът предприемач прилагаше същата тактичност за опазване на електоралната тежест на Движението и ролята му на балансьор в Народното събрание и поръчител на етническия мир в страната - една неистина, тиражирана от Ахмед Доган към този момент три десетилетия.
Постепенното отърсване на българските турци от страховете на така наречен Възродителен развой, умишлено подхранвани през годините от тяхното политическо посланичество, ги освобождаваше от задължението да го поддържат и възпроизвеждат непрекъснато. Докато от ден на ден български мюсюлмани, изключително по-младите, преставаха да гласоподават за Движение за права и свободи или подкрепяха някой от различните, само че с къс живот политически планове,
все по-видим ставаше всеобщият ромски избор за етническата партия.
Но не тъй като тя работи с общността за повишение на нейното обучение, а оттова - и на качеството ѝ на живот. Нито тъй като включва в листите си съумели представители на етноса или тъй като има законодателни начинания, свързани със закриване на гетата, обезпечаване на работни места и социализация на тези хора. Причината е всеобщата търговия с гласове, която добива все по-големи размери, деморализира демократичния развой и рискува да го изкриви изцяло.
Делян Пеевски постоянно е имал доста номинации от страната и за парламентарните, и за европейските избори. Но напълно не тъй като е доста харесван таман от електората на Движение за права и свободи. Тези номинации " изпод " са в действителност цялостна подигравка на демократично издигане на претенденти за депутати. Допреди по-малко от месец от управлението на партията твърдяха пред медиите, че Пеевски събира доста номинации и сигурно ще бъде част от представителството на Движение за права и свободи в новото Народно заседание.
После внезапно стана ясно, че той освен не води, само че и не участва в нито една от листите на Движението.
Всички опити да бъде пояснен този неочакван ход в този момент ще бъдат спекулативни. Със сигурност това решение не е единствено на Мустафа Карадайъ и на централното управление на Движение за права и свободи - или най-малко освен тяхно. При представянето на водачите пред медиите ръководителят повтори още веднъж, че тези избори са най-важните за Движението след 1990 година Но не сподели и дума за Делян Пеевски, а остави (както обичат в тази партия)
публицисти и анализатори да се оправят сами в лабиринта от догадки.
Възможно е това ненадейно премахване на индивида, чието име се трансформира в знак на паралелната страна, да идва след спор сред двата властови центъра в партията. Може и да е имало скрита за обществото борба сред философа от Сараите и предприемача, който се пробва да узурпира цялата власт в партията и да я ръководи като корпорация. Може Доган, почувствал опасност, че ще му лишават партията, да е реагирал прочувствено и преждевременно. Но във всички случаи изходът от една сходна борба е в ръцете на тези, които сътвориха и Доган, и Пеевски. А отдръпването на депутата не значи наложително, че вторият властови център в Движение за права и свободи е погубен, тъй като той ръководи обръча от компании към партията.
Някои анализатори търсят учредения за отстраняването на Пеевски в следствието на американския Сенат против него във връзка опитите на депутата да наеме лобисти в Съединени американски щати, които да подобрят репутацията му пред американските управляващи, откакто против него и други лица, свързани с банкрута на КТБ, беше формирано дело по закона " Магнитски " в Окръжния съд на щата Ню Йорк през 2018 година Не е изключено, само че реакцията на Движението наподобява прекомерно закъсняла. Защото би следвало една такава причина да бъде съобразена още при съставянето на листата на Движение за права и свободи за европейските избори, а през 2019 година Пеевски беше на второ място в нея. Макар че след избирането му за народен представител в Екологичен потенциал се отхвърли да замине за Брюксел.
Затова по-скоро изхвърлянето на Пеевски от листите за парламентарните избори наподобява като подмолно решение.
Има ли турска диря в последните събития в Движение за права и свободи?
И допустимо ли е те да дават ключа към дешифрирането на непредвидената смяна в отношението на президента Реджеп Тайип Ергодан към партията на българските мюсюлмани?
През 2016 година господата Ахмед Доган и Делян Пеевски бяха оповестени за персони нон грата от турската страна и им беше неразрешено да влизат в страната. Като причина от mосолството в София показаха антитурската позиция на Доган във връзка сваления съветски аероплан. Но същинският мотив за този краен политически ход беше разбиването на незаконни канали за контрабанден импорт в Турция на цигари за милиони евро, създавани в " Булгартабак ".
По информация на уеб страницата " Биволъ ", писмо до тогавашната американска посланичка у нас Марси Рийс, получено посредством платформата " Болканлийкс ", разкрива същността на модела " Кой " и настоящото в България незаконно задкулисие. Като главен мотор на тази скица е посочен Делян Пеевски, финансиран от Цветан Василев посредством КТБ, само че в писмото попадали и имената на Бойко Борисов, на доближени до премиера предприемачи и на Ирена Кръстева - майката на Пеевски.
Досега не се разяснява хипотезата за
връзка сред отстраняването на Пеевски и стоплянето на отношението на Ердоган към Движение за права и свободи,
само че тя заслужава внимание. Дали на партията на Ахмед Доган е отредено някакво място в проектите на турския президент за реализация на доктрината му за Нова османска страна? Няма по какъв начин да знаем. Но можем да подозираме, че надали Доган и неговите господари споделят националистическите възгледи на Ердоган, които преобладават във външната политика на южната ни съседка. Както и че те биха влезнали в изострен конфликт с православната теория на Русия, която постоянно е възприемала България като своя зона на въздействие.
За българския министър председател Бойко Борисов безконфликтните връзки с Турция са приоритет, тъй като положителният комшулук с Ердоган му носи бонуси пред европейските водачи и му разрешава да се бие в гърдите, че като външна граница на Европейски Съюз България стопира сполучливо бежанската вълна. Но по-интересно е друго:
Дали Ердоган би кумувал на една бъдеща коалиция сред ГЕРБ и Движение за права и свободи, която към днешна дата наподобява невъзможна? И на какви взаимни отстъпки са подготвени в двете обединения? Ако партията от демократичното семейство в Европа желае да влезе още веднъж по законен метод във властта, дали ще е задоволително единствено да прекъсне изцяло връзките си с Делян Пеевски? И да остави Ахмед Доган като пленник в сараите му, откъдето един път или два пъти годишно почетният ръководител да произнася следващата високопарна тирада, издаваща душевното му разстройство? Дали обаче в ГЕРБ са подготвени на такава стъпка и каква политическа цена са склонни да платят за този циничен политически брак?
Това са единствено хипотетични въпроси, на които утрешният ден ще даде отговор - според от изхода от тези избори, толкоз значими за всички участници в тях.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ